Добивът на въглища остава най-рисков за миньорите

Над 90% от нарушенията в сектора са свързани с безопасността на работниците

Най-честото, а и най-опасно нарушение е недоброто укрепване, което стана причина и за инцидентите в рудник "Ораново"

Иглика Филипова

Най-честото, а и най-опасно нарушение е недоброто укрепване, което стана причина и за инцидентите в рудник "Ораново" © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

3341

са загубените календарни дни във въгледобивните предприятия през миналата година по данни на ГИТ.

Средно по една злополука на 115 работници е била регистрирана през миналата година в предприятията, добиващи въглища в страната. Макар че инцидентите в рудните мини са по-чести, последиците от тях са значително по-леки. Далеч надолу в негативната класация са кариерите. Това показват изчисления на "Капитал Daily" на базата на предоставени данни от Главна инспекция по труда (ГИТ). С изключение на държавната "Мини Марица-изток" почти всички останали предприятия за добив на въглища са собственост на Христо Ковачки.

Преди по-малко от два месеца стана поредният инцидент във въглищния рудник "Ораново" (който се сочи за собственост на Красимир Михайлов-Паргов), този път за щастие без жертви. Преди три години обаче там загинаха петима миньори след срутване на земна маса, а прокуратурата заключи, че трагедията не е можело да бъде предотвратена. Сегашният инцидент отново е резултат от недобро укрепване, което е най-честото нарушение, което установяват инспекторите в мините.

Редовни проверки

Добивът на въглища и руди по принцип се смята за рискова дейност и затова подлежи на периодичен контрол. Компаниите, които добиват въглища по подземен способ, където рискът е най-голям, се проверяват веднъж на три месеца, а при рудодобивните предприятия проверките са на шест месеца. Контролът при откритите мини за въглища и руди е годишен, казаха от ГИТ.

Реално обаче компаниите са инспектирани доста по-често. За миналата година общият брой на проверките е бил 199, а работещите предприятия - 22. От тях въглища са добивали 12 (4 по подземен способ и 8 по открит), а метални полезни изкопаеми са добивали 10 компании (само две по открит способ).

Данните на инспекцията показват, че злополуките във въгледобива са по-малко на брой, но по-тежки. През миналата година са регистрирани 44 трудови злополуки (средно по една на 115 работници), а в резултат на инцидентите са загубени 3341 календарни дни. В рудодобива злополуките са два пъти и половина повече (общо 110, или приблизително по една на 60 работници), но от тях бизнесът е загубил 3510 дни, т.е. едва със 7.5% повече.

Опасни нарушения

Като цяло над 90% от установените нарушения (1009 от общо 1110) са свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, т.е. със сигурността на миньорите. Останалите са по трудови правоотношения и вероятно са свързани със забавяне на заплати и осигуровки на работниците, както периодично се случва във въгледобивните предприятия на Ковачки.

Най-честите, а и най-опасните нарушения са лоша поддръжка на крепежите, небезопасни електроинсталации и проблеми с вентилацията в мините. Въпреки това данните от инспекциите показват, че през последните години като цяло има напредък. "В някои предприятия при отделни производства и работни места са подобрени условията на труд чрез въвеждане на нови технологии, чрез които са минимизирани рисковите фактори за работещите", казаха от ГИТ.

Мерки със спорен ефект

Санкциите за нарушения по принцип би трябвало да стимулират компаниите да въвеждат мерки за безопасност, но ефектът от тях е спорен. От една страна, макар че максималният размер на глобите не е малък (за работодателите варират от 1500 до 15 хил. лв.), през последните години те все по-често се обжалват в съда, който ги намалява. От друга страна, има наложени санкции и на длъжностни лица, което означава, че контролът явно невинаги е стриктен. При тях глобите са между 1000 и 10 хил. лв., но също подлежат на обжалване.

Това вероятно е причината наскоро изпълнителният директор на минната камара Иван Андреев да призове работниците в "Ораново" да "не изпълняват нареждания и заповеди, които са в разрез с установените норми и правилници и имат потенциал да застрашат здравето и живота им". По данни на ГИТ, цитирани от камарата, от юли 2013 г., когато стана големият инцидент, до 10 май 2016 г. рудникът е бил проверяван 16 пъти и са констатирани 105 нарушения, свързани с безопасността. Сред основните причини, наред със старата и неподдържана техника, се посочва и неукрепването на галериите. Рудникът продължава да работи и сега.