Инвестиции в свързани... какво?

Въпреки многословието по темата резултатът е, че за пореден път регулаторът не успя де юре да констатира това, което де факто всички знаем: че свързаните инвестиции са дългогодишна практика за дружествата, които са част от местни групи. Въпреки специално поставените задачи проверяващите не са успели да засекат инвестиции в свързани лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване нито в стария му вид, нито след промените от август 2016 г. А с едно изключение не са открили и такива според международните счетоводни стандарти. Очаквано не са констатирани и проблеми с оценката на инвестициите на неликвидната Българска фондова борса, а с това и евентуално манипулиране на доходността - нещо, което преди две години дружествата с чужди собственици сами твърдяха в сигнал до КФН.

При "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" (близки до групата "Химимпорт") към края на 2016 г. сметки на "Капитал" показват вложения на универсалните фондове в свързани лица от порядъка на 15-20%, като сумарно става въпрос за над 325 млн. лв. При "Бъдеще" съотношението е почти 45%, или близо 90 млн. лв., вложени в емитенти, близки до "Еврохолд". В доброволните фондове, където инвестиционните ограничения са малко по-широки, тези проценти са по-високи.

При това положение очаквано и изводите са, че проблем няма и системата е стабилна. Минимални несъответствия са отчетени само в оценката на някои инвестиционни имоти и облигации, но необходимата корекция на управляваните от сектора 9.8 млрд. лв. активи е общо 32.9 млн. лв., или 0.3%. Или накратко картината отгоре е по-розова от всички очаквания. Все пак с цената на още едно споменаване на заветното словосъчетание председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова отбеляза при представянето на доклада, че макар да не са установени проблеми със свързани лица, точно затова са необходими промени в законодателството.

До голяма степен проверката в сектора дойде в резултат на краха на КТБ, където също регулаторите отказваха да видят публично известните данни за масово кредитиране на зле прикрити свързани лица. В пенсионния сектор също усилията стигат точно дотам - да се скъсат връзките дотолкова, че да не попадат в стриктните дефиниции на закона, макар при няколко групи да се вижда, че и преди, и след проверките вложенията в близки до собствениците лица достигат близо половината от активите (виж графиката). И това дори без да се отчетат кръстосано разменените пакети свързани лица между фондовете от различни групи.

Все пак бележките за конкретните фондове дават индикации, одиторите дават ясни индикации, че са били

Не с чак толкова затворени очи

За практически всички пенсионни дружества има констатации, че липсват процедури за идентифициране на свързани лица, и се препоръчва внедряването на такива. Те трябва да включват списък с всички идентифицирани свързани лица и чек лист, който да предшества всяка покупка на финансов актив.

Извън чистия формализъм има и конкретни намеци към някои от дружествата. Например за пенсионна компания "Съгласие" (близка до групата "Химимпорт") одиторът отбелязва, че има групи от компании, акционери в дружеството с дял малко под 20%, които поради това се считат за несвързани лица. Така например най-големият акционер в пенсионната компания - "Уеб финанс холдинг", има над 19.95%, а фондовете й са инвеститори в негови облигации. Самият "Химимпорт" има под 10%, както и още няколко компании, в чиито инструменти "Съгласие" инвестира.

В другата пенсионна компания, пряко контролирана от "Химимпорт" - "ЦКБ-Сила", одиторът директно говори за възможни свързаности по смисъла на МСС между нея и някои емитенти предвид контролните дялове в групата. Също така проверяващият е открил и възможни противоречия с променения на 12 август 2016 г. КСО по отношение на един от основните акционери в пенсионната компания. Одиторът - румънското KPMG, е посочил, че участията между различните компании в групата и техните инвестиции са много сложни и структурата не е била напълно разбираема предвид ограничената публично налична информация за групата. Те подчертават, че са открили множество други връзки между "ЦКБ-Сила" и някои емитенти. "Тези връзки предполагат, че може да има и други свързани лица, които към момента не са разкрити от пенсионната компания и които може да попадат в дефинициите на кодекса и на МСС", пишат от KPMG с обяснението, че за да се анализира това, е нужна допълнителна информация.

За "Бъдеще", което е близко до групата "Еврохолд", констатaцията е, че не са открити инвестиции в свързани лица, но има висока концентрация в дружества от две групи, където са и наложените корекции от одитора. Затова и препоръката на "HLB България" е "да се намалят вложенията в тези две групи до разумни нива, особено в тези активи с по-ниска справедлива стойност, тъй като има индикации, че тези групи имат близки бизнес отношения и частично едната е собственик на групата". Вероятно тук се визират структурите под шапката на "Еврохолд" и на "Синтетика", което беше създадено през 2010 г. чрез изваждане на активи от "Еврохолд".

Всичко това обаче остава в зоната на препоръките и пожеланията, а

Конкретните мерки са ограничени

Одиторите не намират проблеми, свързани с наличността на финансови инструменти. Според тях единствените корекции, които се налагат, са по отношение на надценени корпоративни облигации, като намаляването на активите, които предлагат, е на стойност 10.2 млн. лв. Близо половината от сумата се дължи на фондовете на "Бъдеще", където одиторът обяснява, че при своята оценка е разглеждал различни фактори като дали да признае застраховка на облигация като обезпечение предвид близките отношения на пенсионната компания и застрахователя (вероятно "Евроинс" от групата на "Еврохолд") и неговата стабилност. От "Бъдеще" обясниха, че впоследствие са продали въпросните облигации по цената, по която са били котирани, без загуба. Одиторът обаче счита, че въпреки това се налагат предписаните корекции. Според него за целите на отчитането по МСС компанията трябва да наложи обезценки и на инвестициите си в акции за над 1.2 млн. лв., тъй като "HLB България" приема пазара, на който се търгуват, за неактивен. Аналогични предложения има и при някои от другите пенсионни компании - NN, "Съгласие", "Топлина" и "ЦКБ-Сила".

Другият проблем, който намират независимите външни експерти, е с оценката на инвестиционните имоти. Според доклада одиторите използват пазарен подход, докато оценители на пенсионните дружества са ползвали за оценката им комбиниран приходно-разходен подход или не са използвали сравними имоти при оценката. В резултат на ниво сектор одиторите са предложили намаление на стойността на активите с 22.7 млн. лв.

Корекциите варират от 0 до 3.4% от активите на фондовете, като има две пенсионни компании без никакви корекции – ДСК "Родина" и "Пенсионноосигурителен институт". В останалите случаи стойността на корекциите е най-голяма като абсолютна стойност при ПОК "Доверие" и се дължи на разминаванията в оценката на инвестиционните имоти. Корекцията обаче е 15 млн. лв. при общо активи на компанията 2.6 млрд. лв. Като дял от активите най-големи са корекциите при пенсионното дружество "Бъдеще" - 2.4% при универсалния и 3.4% при доброволния й фонд.

Това на пръв поглед се превежда в минимален ефект и продължаване постарому.

Законовите пробойни

позволяващи заобикалянето на забраните в КСО да се инвестира в свързани лица със собствениците и мениджърите на пенсионната компания, са известни от години. За тях бившият зам.-председател на КФН Бисер Петков призна още през 2009 г. и впоследствие "Капитал" ежегодно ги изтъква при анализа на портфейлите на пенсионните фондове. Въпреки това досега реална воля за закърпването им не се появява и промените в КСО от август 2016 г. макар и стъпка в тази посока явно са недостатъчни.

Сега въпреки меките изводи в докладите КФН явно все пак е прочела и посланията на одиторите между редовете. Затова и отново има заявка за нови промени в тази посока. "По отношение на пенсионносигурителните дружества е идентифициран системен проблем. Препоръчват се промени в законодателството, основно във връзка със свързаните лица, където има необходимост от промяна в дефиниции", обяви Карина Караиванова. Това обаче е нещо, което ще чака дневния си ред в следващия парламент, което предвид обичайния темп, с който се движат промените в небанковия сектор, може да отнеме и доста време.

Затова междувременно КФН може да опита да прави и нещо друго, което липсва и в застрахователните, и в пенсионните доклади - да започне да гледа на небанковия сектор в цялост. И като стъпи например на притесненията на одиторите от близките отношения на "Бъдеще" с "Евроинс", да погледне в портфейла на пенсионния фонд и да види, че той е записал значителна част от емисията облигации в края на 2016 г., които осигуриха нужния капитал на застрахователната група, за да отговори на собствените си предписания.