С вашите пари в нашите компании

Това става въпреки забраната в Кодекса за социално осигуряване (КСО), чиито ограничения не особено прикрито се заобикалят от години. Буквата на закона е спазена, но не и смисълът. А резултатът беше, че в края на 2017 г. бяха донякъде затегнати пробойните с промени в дефинициите за свързаност, които развързват ръцете на Комисията за финансов надзор да я открива (не че тя не я вижда, като проблемът е признаван от нея нееднократно) и доказва.

Доколко новите текстове ще подействат е рано да се каже, тъй като на дружествата е дадена година да си разчистят портфейлите. Неформалните индикации от комисията са, че текущо ще следи да се спазват новите разпоредби за новите инвестиции, а за старите проверка ще се прави, чак след като изтече срокът, т.е. ноември 2018 г. Съдейки по данните към края на 2017 г. обаче, няма вид тенденцията да се обръща и инвестициите в свързани лица на вече традиционната четворка компании са нараснали като сума, а при някои и като дял. Само за универсалните фондове (където се осигуряват всички родени след 1959 г.) те достигат близо 700 млн. лв., и то по консервативна оценка, без да се включат някои по-косвени схеми за заобикаляне на КСО.

С добре използван арсенал

От деветте пенсионни компании четири (сред които топ 3) са собственост на чужди финансови групи и съответно нямат местни бизнес империи, в които да инвестират. От останалите пет обаче четири активно са инвестирани в свързани лица. "Сила" и "Съгласие" са свързани с групата "Химимпорт" на Иво Каменов и Марин Митев, като са части от двете паралелни формално несвързани финансови групи около банките ЦКБ и Тексимбанк. "Бъдеще" е собственост на адв. Тодор Табаков, но в сектора, а и като инвестиционна политика се свързва с групата "Еврохолд". А "Топлина" е контролирано от Христо Ковачки. Най-малкият играч в сектора - Пенсионноосигурителен институт, се свързва с Алексей Петров, но в инвестициите му не се виждат свързани компании.

Прегледът на портфейлите на универсалните фондове не показва някакви особени новости през 2017 г., като се ползват познати похвати. И трите групи продължават да качват на фондовата борса формално несвързани нови емисии акции или облигации с явната единствена цел да бъдат записани от пенсионните фондове в групата. Тъй като българските фондове все още практически не изплащат пенсии, а всеки месец постъпват вноски, по този начин част от парите на осигурените се насочва към бизнеси на собствениците на пенсионната компания. Връзките обичайно са косвени и ако КСО се чете чисто формално, нарушение няма.

Продължава да се прилага и другата традиционна схема за заобикаляне на ограниченията - пенсионните фондове инвестират във взаимни фондове, които на свой ред инвестират в компании от групата. В орбитата около "Химимпорт" има 6-7 пряко или косвено контролирани управляващи дружества, а при "Бъдеще" те са 2-3. Ако тук има сравнително нов елемент, той е, че вече активно за това заобикаляне на ограниченията се ползват и услугите на несвързани и формално независими управляващи дружества. Така например пенсионните фондове на "Съгласие" и "Сила" са практически единствените инвеститори във взаимния фонд "Елана България", който е с 32 млн. лв. нетна стойност на активи. А неговите инвестиции са практически изцяло в познати компании от портфейлите на двете пенсионни компании. По подобен начин и "Съгласие", и "Сила" са сред най-големите инвеститори във фондовете на "Капман" и "Компас", които на свой ред влагат част от средствата в контролирания от групата листван в Лондон имотен фонд Black Sea Property, чрез който беше купена централата на "Биохим".

Друга също вече изпробвана от няколко години методика на фондовете от трите групи е да си кръстосват участията - например "Съгласие" купува акции или облигации на дружества около "Еврохолд" и в замяна "Бъдеще" придобива дялове в компании около "Химимпорт". Аналогични двустранни операции правят и "Бъдеще" и "Топлина". Така формално инвестициите в свързани лица намаляват, а и могат да се заобиколят рестрикции за максимален процент от активите, вложен в един емитент. Ако тези джентълменски разменени пакети се включат към свързаните инвестиции, сумата им би набъбнала до над 850 млн. лв. От данните за 2017 г. например се вижда, че от пласираните в края на годината 70 млн. евро облигации на "Еврохолд" близо половината са записани от пенсионни фондове на четирите пенсионни компании. Основно от "Съгласие" и "Сила", които съвместно са вложили 60 млн. лв.

Фаворитите на фондовете

Извън тези рокади и гамбити в портфейлите на фондовете няма съществени размествания. Запазва се консервативната структура - над 50% от инвестициите средно са насочени в ДЦК, а около 30% са в акции и дялови инструменти. Делът на корпоративните облигации също стои в рамките на 11-12%, но при фондовете с чуждестранна собственост те намаляват до минимум, а задържането идва основно от новите попълнения от орбитите на "Химимпорт" и "Бъдеще".

Най-голямата инвестиция сумарно, която присъства и в портфейлите на почти всички универсални фондове, е "ЧЕЗ разпределение", където по цени към края на годината инвестициите са 113 млн. лв. Тази челна позиция до голяма степен се движи от поскъпването на цените на акциите на електроразпределителното дружество в очакване на сделка за мажоритарния пакет, което би довело и до търгово предложение за изкупуване на миноритарните пакети. Други традиционни любимци на пенсионните фондове си остават "Софарма" с над 90 млн. лв. и "Монбат" - 75 млн. лв.

Друго съотношение, което се запазва, е над половината от инвестициите да са насочени зад граница. От пенсионните фондове отдавна обясняват това както с желанието за диверсификация и търсене на доходност през годините на кризата, така и с липсата на нови и качествени емитенти на Българската фондова борса. През последните години по-скоро имаше тенденция компании да се отписват от търговия, като при евентуална сделка за активите на CEZ в България този проблем може да се изостри допълнително. Същевременно обаче вече има заявка за първото голямо първоначално публично предлагана от над 10 години насам - на "Градус". При глада за местни публични компании то може да привлече вниманието на портфолио мениджърите на пенсионните фондове. А при успех това може да генерира и интерес от други компании да погледнат отново към капиталовия пазар за финансиране.