Кристиан Руби: След 10 години електромобилите ще са на поносима цена

Как тази енергийна революция ще се отрази на бизнеса и енергийните компании?

- Тази трансформация ще донесе много възможности за бизнеса, но аз не обичам да говоря за революция, а по скоро за еволюция, която ще се случи в рамките на няколко десетилетия. Ако погледнем десет години напред в бъдещето, ще видим една различна енергийна система и нови облаги за обществото, като например електромобилите. През 2025 г. Volvo ще произвежда по 1 млн. такива автомобила на година, пак тогава VW ще произвежда 2-3 млн. електрически автомобила годишно. BMW също имат намерение да произвеждат само електрически автомобили до 10 години.

Обществото ще може да се възползва от тези автомобили, което означава по-чист въздух и по-малко шум. Това също е добра сделка, тъй като тези коли ще са много по-евтини за използване от сегашните. Енергийните компании също ще се променят в тази реалност и аз мисля, че след 10 години ще видим значимо увеличение на технологичните решения за съхранение на енергия, включително и на микрониво.

Дигитализацията е друго направление, в което компаниите ще се променят по отношение на управлението на бизнеса, техните финансови потоци и комуникацията с клиентите.

Да разбирам, че вие сте убеден в "еволюцията" на електромобилите?

- Според мен електромобилите ще имат турбоеволюция. Това е единственият път. Всички големи автомобилни компании вече се насочват по него. Те знаят, че това е бъдещето, и ще се съревновават за него. През 2030 г. вече няма да има нови коли с двигатели с вътрешно горене. До 10 години пазарът ще може да предложи много атрактивни електромобили на поносими цени, които ще са напълно конкурентни. Мисля, че в рамките на 10 години традиционните до момента автомобили ще останат атрактивни по-скоро за колекционерите.

Кога дигитализацията в енергийния сектор ще заеме ежедневно място в живота на потребителите?

- Това е различно за различните пазари, но мисля, че и вие и аз вече използваме възможностите на дигитализацията. Всеки може да провери различни данни на своя телефон или да инсталира приложение, с което да провери своето потребление на електроенергия. Специално при дигитализацията "еволюцията" няма да се случи изведнъж, а на много малки стъпки. От потребителска гледна точка въпросът е да се улесни комуникацията с компаниите, докато от гледна точка на бизнеса е въпрос на това как управляваш активите си, за да се справиш по-бързо с възникналите проблеми. Новите технологии могат да се наблюдават също в системата за плащане, при измерването и още много други области. Въпреки това аз мисля, че в енергийния сектор има малко закъснение по отношение на дигитализацията и че истинската трансформация ще се случи в следващите десет години.

Какви са правилните механизми за справяне с енергийната бедност?

- Нещата трябва да се разделят, когато говорим за бедност. Първо е важно да отбележим, че в Европа има бедност като цяло и ние трябва да се справим с нея. За това е нужна ефективна социална политика и също да бъдат предвидени европейски фондове, които да се справят с проблема с бедността в различните региони. Затова за мен е странно, че някои хора говорят специално за енергийна бедност, а не за хора, които са бедни, защото не могат да си купят хляб или дрехи. За справянето с бедността е необходима социална политика, но по отношение на цените в енергийния сектор начинът е да оставим пазарът да работи сам, така че търсенето и предлагането да се срещнат.

Вие виждате ли някакви проблеми по отношение на това, което новият енергиен пакет на ЕК предлага?

- На първо място това е добър пакет. Но все още има неща, които трябва да бъдат решени. Най- важно е да се намери най-доброто съгласуване между различните инструменти, които се предлагат, тъй като ние имаме четири нови директиви, четири нови регулации, седем нови комуникации от страна на EK, които са тясно свързани. Затова трябва да се намери начин как тези политики да бъде съгласувани и да работят заедно, а не една срещу друга, което е ключът към успеха.

Ето един пример как тези политики трябва да работят заедно. В България обществото е инвестирало много пари във възобновяеми източници и ако в даден момент се вземе решение тази енергия да се спестява, а да се произвежда трети вид енергия, това не е енергийно ефективно решение.

Друг ключов елемент е постигането на европейския енергиен съюз. За тази цел е важно всяка страна да развие електроенергийната си система така, че когато се наложи да търгуваш енергия със своя съсед той да е сигурен, че ще получи такава дори в периоди на недостиг.

Смятате ли, че в бъдеще въглищните централи ще спрат да работят напълно или трябва да се търси някакъв компромис за тях?

- Енергийният сектор на Европа трябва да бъде изцяло въглеродно неутрален и е ясно, че въглищните централи трябва да намерят начин да намалят емисиите и замърсяването или в противен случай да затворят. Това обаче няма да се случи скоро, а по-скоро някъде през 2050 г. спрямо енергийните и климатични цели на ЕС.

За някои държави обаче този тип енергия е съществена част от енергийните доставки. Точно затова тази трансформация не може да се случи, като просто кажем от днес за утре на тези централи: съжаляваме, но трябва да затворите. В процеса на тази трансформация страните трябва да подсигурят своята независимост от въглищата, което може да стане чрез комбинация от политики, образование, градско планиране, стратегическо мислене от страна на индустрията и иновации. Ние вече предложихме на политиците в Брюксел да създадат фонд, който да подсигури финансово тази трансформация, като бъдат отразени индивидуалните условия на всяка страна.

Реалистично ли е след 10 години повечето потребители да произвеждат сами енергията си?

- Смятам, че е реалистично да видим значимо увеличение на собственото производство. Ако в момента тези консуматори са 5 млн., ще са нужни повече от 10 години, за да станат няколкостотин милиона. Това, в което вярвам, е, че електроразпределителните мрежи изискват много инвестиции за поддръжка и развитие и ако все повече хора стават независими от нея, това би натоварило цената за останалите потребители. В същото време хората, които си инсталират панели на покрива, не са бедни, което означава, че тези такси биха натоварили всъщност именно по-бедните потребители, които няма да могат да произвеждат електроенергия самостоятелно. Точно затова основното предизвикателство в този процес е да се осигури финансиране за ключовата инфраструктура, така че отделянето на една част от потребителите от нея да няма негативно социално отражение.

Енергийната ефективност е поставена в центъра на новия енергиен пакет на ЕК. Смятате ли, че изискването всички сгради да са с нулево енергийно потребление е постижимо и как това ще се отрази на строителния бизнес?

- Аз мисля, че това е постижимо и е свързано с иновации в строителния сектор, които вече се наблюдават в Европа. Точно затова постигането на сгради с нулево енергийно потребление е напълно постижимо от техническа гледна точка. Аз обаче мисля, че истинското предизвикателство е как тези изисквания ще бъдат постигнати в съществуващите сгради, които са преобладаващата част.

В същото време тяхната модернизация ще донесе много ясни ползи както за бизнеса, така и за обществото. Вече говорихме за енергийната бедност. Част от дискомфорта на хората, засегнати от нея, всъщност се дължи на недостатъчната енергийна ефективност на техните домове. Инвестициите в енергийна ефективност ще подобрят значително качеството на живот на много хора.