🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Разликите в малките детайли

Димитър Димитров, управляващ съдружник в Accedia, пред "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Димитър Димитров е съосновател на компанията за IT аутсорсинг Accedia заедно с Николай Мутафов, Николай Тодоров и Пламен Койчев. И четиримата имат значителен опит като технологични експерти и лидери на софтуерни екипи в различни компании. Като един от четиримата управляващи съдружници Димитров отговаря за стратегическото развитие на компанията в бизнес план, както и за утвърждаването й като предпочитан работодател.

Компанията

През тази година Accedia стана на 6 години. Всяка година отчита ръст между 70 и 100%, като през 2017 г. той достигна 102%. През миналата година беше победител в Deloitte Technology Fast 500 за на най-динамичните технологични компании в света. Работи с клиенти от цял свят, а заради разрастването на екипа се премести в нов офис. Към момента екипът надхвърля 150 души, а очакванията за растеж през 2018-а са сходни с тези от миналата 2017, когато приходите на българското дружество "Аксидиа" надскочиха повече от 2 пъти резултатите от предходната година, достигайки 8.76 млн. лв.

Как решихте да създадете собствена компания?

През годините с останалите съоснователи, Николай Мутафов, Николай Тодоров и Пламен Койчев, сме работили в най-различни компании и в крайна сметка решихме да пробваме нещо наше. Нещата, които правим, не са революционно различни - аутсорсинг компании за софтуерни услуги има в цял свят. Разликите се крият в малките детайли, които открояват много добрите от останалите. Ние започнахме с идеята да станем големи. Никога не е имало друг план. Първата година бяхме двайсетина души, на втората - 50, сега сме 150 души и сме предвидили място за 300 в новия ни офис. Поставяме си годишни цели, които винаги са смели и леко невъзможни. И ги правим възможни. Това е духът в компанията и сега, в редките случаи, когато се опитваме да сме реалисти, екипът казва "само това ли е" - всички сме научени да мислим мащабно и да се прицелваме високо. Естествено това си има и минусите - тази динамика затруднява стиковането на всички дейности, хора и отдели във фирмата.

Как продължавате да растете в този конкурентен сектор?

Вероятно се дължи именно на тези малки детайли, в които особено много се стараем. Правим ръст между 50% и 100% на година. Вероятно се дължи и на факта, че някак си много естествено открихме точния сегмент, в който да работим. Повечето големи компании имат отдели за иновации, които работят върху нови технологии и решения и оперират като стартъп в рамките на голямата корпорация. Такива мултимилиардни групи обикновено са тромави и затова създават независими и автономни звена за иновации. Та ние работим най-вече с тези отдели, като сме технологичният им партньор. Обикновено в тях има хора, които са експерти в бизнеса, а пък ние им помагаме да реализират технически визията си. Тези проекти не са огромни и нашият мащаб отговаря на това, което търсят. В същото време са изключително важни, оперират с големи бюджети и поради това често имаме пряка връзка със C-level мениджъри. Естествено това създава и малко повече напрежение, защото не можем да си позволим закъснение и отпускане.

А с какви клиенти работите?

Имаме от САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Швейцария, Холандия, Южна Африка, Япония и др. Сравнително добре диверсифицирани сме, но САЩ са най-бързо растящият ни пазар и в последната година са един от основните ни фокуси. Имаме дъщерна компания там с два офиса - един в Бостън и един в Пало Алто, чрез които продаваме. Първо открихме този на Западното крайбрежие, за да сме по-близо до клиентите в Калифорния. В същото време е по-голямо предизвикателство заради часовата разлика с България. Именно по тази причина сега този в Бостън е по-активният ни офис.

Кое беше най-голямото предизвикателство да направите собствена компания в толкова конкурентен сектор?

Създаването на компания в България не е толкова трудно нещо. И географски сме добре позиционирани, България е сравнително добре разпознаваем пазар за услугите, които ние предлагаме. Това показва и статистиката за цялата индустрия. Най-голямото предизвикателство може би са хората, което е всеизвестен факт. Те са факторът, който определя ръста ни: ако можехме да намерим повече специалисти, които да отговарят на нашите критерии, щяхме да растем още по-бързо. При нас динамиката е много голяма, защото имаме много проекти, служителите трябва да учат постоянно нови технологии, натоварването и експертизата, които се изискват от хората, са изключително високи. Предизвикателство е да намираме такива хора.

Как успявате да ги намерите?

По традиционните канали. Най-активно е през препоръки, което, мисля, всички компании в сектора ще потвърдят. Участваме и в различни инициативи с ИТ организации, училища, университети, академии и агенции, за да са запознати хората с компанията и да знаят какво да очакват.

Работим в толкова конкурентен пазар, че трябва наистина да си много над средното ниво, за да се получи. Социалните придобивки са обичайни за софтуерните фирми, но ние се стараем пакетът ни е да premium. Можехме да направим офис в по-далечна локация, но избрахме този и дадохме цял етаж за rooftop бар. Но най-вече - когато в екипа вече са ярките умове и талантите, те стават магнит за още такива хора. При нас идват хора, които обичат предизвикателства, адреналина и постоянно развитие. Да, по-трудно се намират, но точно те са най-ценните кадри според мен.

Как обучавате хората си?

Подходът ни е да имаме много инициативи, свързани с подобряване на експертизата в компанията. Те включват обучения - вътрешни и външни, хора взимат много сертификати, провеждаме уъркшопове, изпращаме хората на различни конференции и т.н. Може би едно от по-специфичните за нашата компания неща е наричаният от нас Innovation Development Center - вътрешна платформа, която позволява на хората да дават идеи за продукти, които искат да разработват. Така промотираме предприемачеството вътре в компанията, като им предоставяме възможност да дават идеи, а ние ги подкрепяме да съберат екип. Идеята е компанията ни да им предоставя средата и средствата. И го правим като реалити - има отделни етапи, през които те представят идеите си пред цялата компания, има гласувания, има екип от ментори, които помагат на хората и ги насочват. Накрая има и награди, които получават. От една страна, това ни помага като компания да развиваме технологичната си експертиза, защото ни дава възможност да работим с много нови технологии. И самите хора се вълнуват. Всеки следващ сезон има все повече участници - имаме няколко приложения, едно от които с над 10 000 сваляния, та се надявам съвсем скоро да пробием и комерсиално. Гледаме да реализираме такъв тип инициативи и да сме максимално близо до хората и да ги слушаме.

Какво е бъдещето на вашия сектор - някои хора смятат, че IT аутсорсингът само използва български специалисти да работят по поръчка?

Според мен имаме голямото преимущество като страна да имаме добра комбинация от технологични умения. От друга страна, като манталитет обичаме да поставяме под съмнение всичко, което се случва около нас - не се съгласяваме с нещо автоматично. Което клиентите го оценяват и затова избират да работят с нас - манталитетът в Азия например е съвсем друг. Ако искаш нещо рутинно да се изпълнява, и то в обем, там е мястото. Ние сме много добри в проекти, които изискват специфична нагласа. Ако преди време сме били значително по-евтини от куп други държави, това нещо постепенно изчезва. Което показва и статистиката за разходите и заплатите. Все още сме много добре като стойност, която доставяме. Но цените се вдигат и този модел няма да е устойчив още дълго време. В бъдеще секторът ще се развива само от играчите, които доставят все повече стойност.

Тогава къде виждате софтуерния сектор в следващите години?

Тенденцията е търсенето да изпреварва предлагането в пъти. Ако погледнем колко отворени позиции за IT специалисти има в целия свят, ще видим, че на практика нуждата от такъв тип услуги расте постоянно и тази тенденция няма да се промени съществено. По-скоро за нас е интересно как да се позиционираме в правилната част от тези услуги и да хванем правилните проекти, които са интересни за нас. Така добавяме повече стойност хем за клиентите, хем за служителите.

Къде виждате Accedia след пет години?

Нашият подход винаги е бил и продължава да бъде да сме фокусирани върху това, което правим сега. Знаем какво искаме да правим - да растем двойно всяка година, и сме достатъчно смели да бъдем близо до целта или да я надскачаме с резултатите си.

Досега успявате да се развивате без външни инвеститори. Ще продължите ли по същия начин?

Да, за момента продължаваме по този начин. Факт е, че колкото по-големи ставаме, толкова по-трудно става. Защото да пораснеш от 20 на 40 души, от 50 на 100 и от 100 на 200 са три много различни неща. От друга страна, според мен е по-устойчив модел и ще се опитаме да растем органично, колкото се може по-дълго време.

Имало ли е интерес от външни инвеститори?

Имало е, да. Идвали са компании, които са имали интерес да ни купуват и да инвестират в нас. Към момента обаче ресурсите ни са достатъчни, за да продължим да растем.

На базата на вашия досегашен опит какъв съвет бихте дали на предприемачи, които сега започват в този бизнес?

Според мен до голяма степен успехът на една такава компания зависи най-вече от полагането на целенасочени усилия и труд. Прави ми впечатление, че немалко хора очакват, че средата ще им помогне, че магически ще се случат нещата. Но за мен всичко е въпрос на активно копаене, работа и смелост, което все още не всички достатъчно осъзнават. Да, винаги има някаква доза късмет, неща и хора, които да ти помогнат - да събереш правилния екип и клиенти. Но общо взето, човек сам си прави късмета, осмелявайки се да опита нови неща, учейки постоянно. Четиримата основатели на компанията сме техничари по образование и душа и сме имали много моменти, в които ако предварително сме знаели неща, които научавахме в движение, щеше да ни бъде далеч по-лесно. Но важното е да си взимаш правилните поуки.

Бихте ли променили нещо, ако можехте да се върнете назад?

Не бих казал. В нашия бизнес е много важно, когато бъркаш, да не допускаш това да ти коства твърде много. И от всеки успех и грешка да си вземаш правилните изводи. Защото няколко поредни успеха могат да ти замъглят преценката и да си повярваш твърде много. От друга страна пък, може да загубиш и вяра, ако имаш няколко последователни неуспеха. Но при нас сме намерили начин да се справяме, защото четиримата основатели много добре се балансираме и при такива моменти винаги има на кого да разчиташ да ти подаде ръка или да те държи здраво стъпил на земята. Често сме си говорили, че за нас е добре, че сме четирима. Защото по-големият екип ни е давал повече увереност през годините и имаше огромно значение в началото да се справяме с предизвикателствата заедно.

Сблъсквали ли сте се с трудно решение през кариерата си и как се справихте с него?

Най-трудните решения винаги са свързани с хора - имали сме случаи на хора, които е трябвало да освободим, или такива, които не сме успели да привлечем. Имало е и случаи с клиенти - да отказваме огромни проекти, които чисто от финансова гледна точка щяха да имат много съществен принос за компанията. Но сме преценявали, че не са точните за нас в онзи момент. В такива случаи, когато откажеш даден проект за 1-2 милиона долара, винаги се питаш дали си взел правилното решение. Но повечето казуси се движат около хората, което е нормално - в нашия бизнес те са най-важният актив и това да задържим правилните хора стои на първо място.

Колко е трудно технологичен специалист да стане мениджър?

Според мен мениджър е по-скоро функция. Има качества, свързани с лидерството, които за мен са далеч по-важни. Защото има добри мениджъри, които не са добри лидери. По-важното е как успяваш да вдъхновиш хората около теб, да имаш достатъчно кристална визия, която да може да комуникираш към хората и те да я припознаят и да я следвате всички заедно. Има хора, на които това им идва естествено и от само себе си, а други могат да развият това умение. Иска ми се да вярвам, че при мен се получава или поне е нещо, което се старая да не оставям на заден план въпреки многото задачи във всеки един момент. При нас например основната част от мениджмънта е изградена вътре в компанията и сме израснали заедно, което много улеснява споделянето на сходна визия за лидерството и предаването й към хората в екипа.

Q&A

Има ли такова нещо като баланс между работно и лично време?

Това е някаква мантра, която се наложи през последните години. За мен реалността е, че много често нещата се преплитат и балансът по-скоро зависи от това да не прекаляваш нито с едното, нито с другото. И двете неща представляват разтегливи понятия, докато се наслаждаваш на това, което постигаш, не мисля, че има смисъл да се дефинират конкретни рамки.

Имате ли хоби?

Обичам да пътувам и покрай това много обичам да опитвам различна национална кухня. Напоследък отделям повече време и да готвя. Например преди известно време се запалих по перуанската кухня, която е много интересна и има много сходни на нашата кухня ястия.

Другото ми хоби е да се гмуркам, защото е много отпускащо при нашето шумно ежедневие и среда да слезеш един час на пълна тишина. Гмуркам се на по-топли дестинации като Индийския океан.

Какви устройства използвате?

Лаптоп и смартфон, тъй като много пътувам. Използвам ултрабук, който става и на таблет, и на лаптоп. В работа използваме за комуникация Microsoft Teams, някои екипи ползват и Slack.

Имате ли любима бизнес книга?

Напоследък много силно впечатление ми направи Hit Refresh на Сатя Надела, в която той разказва за трансформацията на Microsoft, която той ръководи. Успя да превърне компанията в един от лидерите в технологичния сектор в днешно време и в бъдеще.
Все още няма коментари
Нов коментар