Цената на превзетия "Петрол"

"Капитал" е писал многократно през годините относно тази битка. Основни участници в нея освен пряко воюващите страни Ершов и някогашния му партньор Митко Събев бяха и основният кредитор КТБ, Агенцията по вписванията, различни търговски съдебни състави из страната, Комисията за финансов надзор, Централният депозитар и, разбира се, прокуратурата. Най-общо казано, всеки път щом основателят и основен акционер Денис Ершов успяваше да отбележи "победа" в някоя битка, срещу него се активираше нова стратегия и контраатака с участието на нови и нови регулатори и държавни органи. Основните моменти, поне според уведомлението на Ершови, могат да бъдат очертани по следния начин:

• В началото на 2010 г. Агенцията по вписванията приема и вписва в Търговския регистър промени в устава на "Петрол" в нарушение на редица разпоредби на Търговския закон, както и на собствените си вътрешни правила. Използвани са включително и фалшифицирани подписи на Александър Мелник - който заедно с Ершов към онзи момент държи общо 52.5% от акциите на компанията майка "Петрол холдинг" и следователно упражнява заедно с Ершов мажоритарен контрол над "Петрол".
• Ершов и Мелник атакуват вписването пред Варненския окръжен съд, където обаче делото се развива по изключително странен начин. В нарушение на Търговския закон и задължителната практика на ВКС съдът допуска като доказателство разпита на "свидетел", който обаче е служител на Митко Събев - в чиито интерес са нововписаните промени. Съдът отсъжда в полза на Събев. Със странни аргументи, макар и в друга насока, апелативният съд потвърждава решението на окръжния и така този епизод свършва.
• Многобройните сигнали на Ершов и Мелник до прокуратурата относно фалшифицирани подписи, лъжесвидетелстване и т.н. остават без последствия. Прокуратурата не реагира.

В стаята влиза слонът КТБ

Следват над три години съдебни дела, чрез които Денис Ершов се опитва да си върне контрола над "Петрол холдинг". В крайна сметка през ноември 2013 той успява. И тази победа обаче се оказва предпоследна, защото в този момент в играта влиза тежката артилерия в лицето на Корпоративна търговска банка, която към онзи момент все още може да се приеме, че играе в едно с интересите на Делян Пеевски. На 2 декември 2013 всички притежавани от холдинга акции на "Петрол", които се търгуват на Българската фондова борса, са внезапно продадени за 2 лв. на акция - при положение че цената при затваряне на търговията от предходния ден е била 5.15 лв. Това става вследствие на предприето принудително изпълнение от ЧСИ Мариян Петков с цел удовлетворяването на дълг, отпуснат през април 2013 г. на кухата фирма "Ойл енерджи трейдинг" от... КТБ. През юли 2013 г. тогавашния директор на "Петрол" Орлин Тодоров гарантира заема от 16 млн. евро и така акциите на дистрибутора на горива стават обезпечение по него. Иначе казано, Тодоров и Събев залагат скрита бомба в полза на КТБ като един вид застраховка, ако загубят тази фаза от войната. Което и именно става няколко месеца по-късно.

Купувач на този пакет от 48% от "Петрол" става "Алфа кепитъл", което е кредитирано от самата КТБ и така кръгът се затваря. Другият съществен пакет от около 40% от дистрибутора на горива към онзи момент беше по същество обратно изкупен - собственост на дъщерното дружество "Нафтекс петрол".

Сделка, която никой не пожелава да спре

Ершов и адвокатите му оспорват тази предварително заложена и нагласена борсова "операция" с всички сили и всички възможни средства. Ето и ключовите моменти:

• Още същия ден Ершов пише до КФН и тогавашния й председател Стоян Мавродиев да спрат продажбата, тъй като тя е извършена без надлежната оторизация от борда на "Петрол" и на базата на фалшифицирани документи. Да не говорим за драстично по-ниската от пазарната цена.
• КФН и Мавродиев обаче не реагират нито на 2, нито на 3 декември. При това положение на 4 декември "Петрол" сезира Окръжен съд - Стара Загора, с искане за налагане на временни обезпечителни мерки, т.е. спиране на сетълмента на продажбата. Съдът уважава молбата, като определението е незабавно вписано в Търговския регистър.
• Ершов също така незабавно представя определението на съда пред Васил Големански, директора на Централния депозитар. Неговият отговор според арбитражния иск е бил: "Съдът нищо не може да ми нарежда. Сетълментът ще мине и новият собственик ще си получи акциите." Следва ново писмо до КФН в ролята й на "шапка" на ЦД. Както и още едно писмо на следващия ден, 5 декември. Мавродиев отново не реагира.
• Също на 5 декември "Петрол" подава сигнал до Софийската градска прокуратура. Реакция от там също не последва.

Оферта в стил "Плати си или се откажи"

адв. Александър Ангелов Фотограф : Надежда Чипева

Моделът на рейдърското завземане на "Петрол" се потвърждава и от кореспонденция между адвокатите на Ершов и адвокат Александър Ангелов, който е известен като юридическо острие на Пеевски. По това време той обслужва съвместните му интереси с Цветан Василев, но само месеци по-късно в разразилата се война между тях ще вземе страната на ексдепутата от ДПС. Именно той носи прословутите "искания" за конкретни дялове и активи от Пеевски към банкера, чието неприемане води до атаката срещу КТБ. А по-късно Ангелов ще бъде осветен и като собственик на офшорката "Виафот", чрез която се правеха опити за овладяване на "Дунарит".

Ултимативното писмо на Ангелов е с дата 22 декември. В него, образно казано, се изтъква, че мачът вече е свирен, и все пак се отправя оферта към Ершов да се върне с представител в борда и да придобие 42% дял в "Петрол" при предстоящо увеличение на капитала, които обаче трябва да закупи по 5 лв. акцията, или общо за близо 230 млн. лв.

"Знаете добре, че няма юридически способ да "върнете" ситуацията - продажбата на акциите е през изпълнително дело и е извършена на борсата, т.е. придобиването е оригинерно, а каквито и действия да предприемете срещу ЧСИ-то, същите няма да имат последици относно продажбата. Трябва да сте наясно с това, за да обсъдите правилно предложението", пише адв. Ангелов, като изтъква още и задлъжнялостта на самия "Петрол холдинг", което може лесно да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде отстранен борда му.

За да не се стига дотам, офертата е лагерът на Ершов да спре да блокира действията, като срещу това получи възможност да запази дял (по описаната горе схема), представител в управлението и дял от печалбата при планирана бъдеща препродажба на "Петрол". Според очертания план последното трябва да стане след преструктуриране на групата в срок до три години. Под печалба се разбира разликата между продажната цена (не по ниска от 350 млн. евро) и всички дългове към КТБ и свързаните й лица, както и новите им инвестиции, олихвени с 9% на година. Преговорите с потенциални купувачи трябва да се водят от "Алфа кепитъл" или КТБ, за които да остане и 25% от печалбата, а останалата част да се подели между Ершов и Събев пропорционално на дяловете им преди операцията.

А къде в цялата схема е прокуратурата

Вече беше споменато, че държавното обвинение подминава многобройни сигнали, подадени от Ершов срещу Събев и неговото обкръжение за престъпления, включващи антидатиране, изготвяне на документи с невярно съдържание и т.н. Тази незаинтересованост по казуса обаче е по-скоро еднопосочна - през 2010 по сигнал на Събев СГП реагира светкавично и образува досъдебно производство срещу Ершов и финансовия директор на "Петрол" Цветан Димитров. Твърдяното престъпление е длъжностно присвояване на 1 млн. лева. През 2012 г. делото е внесено в съда, но прекратено на две инстанции поради тежки пороци и дефекти на обвинителния акт. На следващата година прокуратурата повторно внася делото. В края на 2015 г. СГС чете присъда "виновни" и за двамата - която впоследствие обаче е отменена от САС. Така тази част от сагата приключва в началото на 2018, след като прокуратурата се отказва да протестира решението пред ВКС, а самият Денис Ершов вече не е сред живите.

Действията и бездействията на прокуратурата са изрично изброени в уведомлението за арбитраж и посочени като една от основните причини България като държава да е бъдещ ответник по този рекорден арбитражен иск. Това далеч не е първият казус, по който бизнесмени обвиняват прокуратурата в пряко или косвено съдействие за разчистване на корпоративни сметки и случаи на откровено рейдърство. Най-пресните и нашумели казуси са "Осемте джуджета" и висящото вече четири години специализирано обвинение за "ОПГ Емилиян Гебрев", което трябваше да блокира придобиването на военния завод "Дунарит" от последния. Но по ирония това е и съдбата на самата КТБ и Цветан Василев половин година след овладяването на "Петрол".

Основната разлика е, че Ершов и наследниците му са литовски граждани и съответно чуждестранни инвеститори, докато за местните лица арбитражният център във Вашингтон е изцяло недостъпен като средство за защита.