Плевен може да има първата частна зарядна станция за водород
Проектът на "Радун" предвижда инсталиране на електролизатор, който ще се захранва със зелен ток от соларни панели
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Частен проект предвижда производство на зелен водород и изграждане на зарядна станция в града
- Идеята е на съсобственика на "Радун" Йордан Георгиев, за изпълнението ще се търсят инвеститори
- Първоначалната оценка е 10 млн. лв., но вероятно ще е по-висока заради инфлацията
Водородните автомобили все още са екзотика за България, а и в световен мащаб технологията като цяло е нова. Това обаче не е пречка за плевенската семейна компания "Радун" да започне проект за изграждане на зарядна станция и така да постави началото на нужната за това инфраструктура. Зад идеята стои съсобственикът Йордан Георгиев, който е лекар, но определя себе си като зелено мислещ човек. Той очаква административните процедури да приключат до края на годината, а след това да привлече и инвеститори. Оценката е над 10 млн. лв.
Това на практика ще бъде първият частен бизнес проект за водородна зарядна станция в страната. Подобни планове, но с научна цел, наскоро бяха обявени от Института по електрохимия и енергийни системи към Българската академия на науките. От там съобщиха, че са закупили електромобил с водородни горивни клетки и започват изграждане на зарядна станция.
Как се случва
Идеята за проекта в Плевен се появява преди няколко години. "Това стана още преди войната в Украйна, но кризата с горивата донякъде катализира процеса", разказа Георгиев за "Капитал". По думите му административната процедура е доста тежка и минава през различни инстанции, като компанията вече е на последния етап - издаване на комплексно разрешително, което Георгиев се надява да се случи до края на годината.Проектът предвижда изграждане на инсталация за производство на водород чрез електролиза със зелен ток, който ще идва от фотоволтаична централа с мощност 445.5 кВт и зарядна станция. Самите водородни генератори представляват готови модули от контейнерен тип, които се монтират на място. Георгиев обясни, че се е спрял на модели на норвежката компания Nel Hydrogen, тъй като консумацията им на електричество е по-ниска и позволява да се захранват от соларни панели. Те имат капацитет за производство на 25 кг водород на час или малко над 1 тон на денонощие. В документите за комплексно разрешително са заложени два генератора, но засега плановете на Георгиев са да бъде монтиран само един.
На място не се предвижда да се съхранява водород, а произведеното количество веднага да се зарежда и да излиза от площадката. "Съхранението изисква много специални условия, а освен това електрозилаторът има възможност в рамките само на 10-15 минути след включване да започне производство", обясни Георгиев.
Цялата инсталация ще бъде изградена на собствен парцел, който е предвиден за индустриално производство. Там има и направен сондаж за вода, която е с необходимия дебит и характеристики, за да се използва в електролизаторите.
В очакване на клиенти
За изпълнението на проекта ще се търсят инвеститори - "който пръв повярва в идеята", по думите на Георгиев. Първоначалната оценка отпреди около 2 години е 10 млн. лв., но заради инфлацията сега се очаква да е по-висока. Компанията разчита много и на Плана за възстановяване и развитие, в който са предвидени средства за пилотни проект в сферата на зелената икономика. Изграждането ще отнеме няколко години, като само за производството на генераторите са необходими около две години.Георгиев уточнява, че не очаква бърза възвращаемост, най-малкото защото все още няма активни клиенти за водорода. "Смятам, че двете трябва да вървят паралелно, защото не планираме да съхраняваме водород. Но това е отделна писта, където също трябва да има инвестиции, за да се случи", каза той.
Най-перспективна ниша според него е транспортът. "В момента съществуват и прототипи, и серийно производство на леки автомобили с водородна клетка, макар че в България те все още не се използват", обясни Георгиев. Затова и според него има още дълъг път, докато се осъществи цялостният проект.
Той обаче проучва и други възможни приложения - като разработката на италианския консорциум Baxi на водороден котел за битово отопление. Разработката вече е преминала контролни изследвания и в момента има тестов проект на котлите в Нидерландия и Великобритания, уточни Георгиев.
Трето голямо направление, където вече има работещи проекти в Западна Европа, е инжектирането на водород в газопреносната мрежа. По този начин се получава микс между водород и метан, което увеличава енергийната плътност на сместа, като в същото време понижава цената и въглеродния отпечатък.
Георгиев е наясно с ограниченията на водорода, но смята, че той може да е добра алтернатива на изкопаемите горива в следващите 10 години. "Почти навсякъде по света има вода и слънце и на практика всеки би могъл да има достъп до него", казва той. А как ще се развият технологиите и какви ще бъдат те след 10 години, предстои да видим.
2 коментара
Добрата поначало идея лъха на техническа и икономическа некомпетентност. Как 25кг/час е 1000кг/денонощие, а Слънцето има навика да не свети нощем. Въпросът със съхранението на водорода не е решим евтино в световен мащаб. За зареждане е необходимо налягане от 700 бара, т.е. мощен компресор. Не е ли по-лесно и екологично да продавате тока на ЕРП и/или да го съхранявате в големи батерии и да си направите една DC зарядна станция? Енергията при изгаряне на единица водород е 2-3 пъти по-малко от употребената еленергия, това за домашно.
Много се надявам този проект, да се осъществи по-скоро. Преди 10-тина години сякаш въздуха беше по-чист и хората бяха повече в града. Сега всичко замря и нищо ново не се случва в този град, а има толкова много неща за вършене. Изобщо този град има потенциал, но никой не се наема да го развие, да станем и ние европейци.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.