Отрицателни цени на тока и в България - проблем или необходимост?

А загубите за държавата в лицето на ЕСО са много повече, тъй като се плаща на производители да спрат работа или на потребители да увеличат консумацията си, за да може системата да поеме внесената излишна енергия на отрицателни цени. В крайни случаи се стига и до ангажиране на съседните системи - оператори в балансирането, което е още по-скъпо.

Описаният казус е напълно реален и се е случил в България на 2 юли 2023 г., макар имената на търговците, които са се възползвали, да не са публично известни. Подобен внос на закупена на отрицателни цени енергия се случва регулярно, но през последните месеци минусът на съседните пазари не е падал под 50 евро/мВтч заради по-голямото търсене на енергия в горещините. И съответно сътресенията в мрежата са по-незабележими, а печалбите - значително по-малки. Но през есента отрицателните цени отново може да станат ежедневие и пак да видим стойности от -500 евро/мВтч.

Така действащият пазар на балансираща енергия в България в момента реално обира излишъците от региона, за които накрая плаща ЕСО и съответно всички потребители тук. Просто никой не вижда смисъл да продава излишната енергия на борсата при евентуални отрицателни цени, след като ЕСО може да му я изкупи по-изгодно.

Има работещи модели как това да се промени, но въпросът е кога ще бъдат въведени.

А освен че могат да решат този проблем, подобни промени могат и да стимулират инвестициите в индустриални батерии, които да поемат излишната енергия в пиковите часове на производство.

Как се определят балансиращите цени

У нас няма пречка да се търгува и с отрицателни цени при борсовите сделки с електроенергия, но те може да се получат само ако в цялата пазарна зона, с която сме свързани, има такива. Точно така например се случи в неделя (24 септември), когато цените на тока минаха под нулата за първи път и в България, но само с няколко стотинки.

"При търговията "В рамките на деня" диапазонът на офертите, които платформата приема, е от минус 9999 евро до плюс 9999 евро за мегаватчас. В сегмента "Ден напред" границите са съответно -500 и +4000. Това са ограничения, които важат за цяла Европа и са софтуерно наложени", обяснява изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса Константин Константинов. По думите му това, че няма отрицателни цени на сегмента "Ден напред" на българската борса, е, защото никой не предлага такива оферти.

А причината е в цената на балансиращата енергия. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия.

С решение на КЕВР от 30 декември 2022 г. пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия при недостиг (регулиране нагоре) е в размер на почасовата цена на пазара "Ден напред" на енергийната борса + 100 лв., а при излишък (регулиране надолу) формулата е 30% почасовата цена на пазара "Ден напред", но не може да е по-висока от регулираната цена на управляваните от НЕК ВЕЦ-ове, или 83.87 лв./мВт за периода от 1 юли 2023 до 30 юни 2024 г. Така например, ако на борсата цената е 150 лв./мВтч, то недостигът при балансиране ще се купува за 250 лв./мВтч, а излишъкът ще се продава за 45 лв./мВтч.

Тези пределни цени не се прилагат за балансираща енергия, която е закупена/продадена от/на съседни енергийни системи по двустранни споразумения или от регионален балансиращ пазар. Което, както казахме, се случва в критични момента на свръхголям излишък или недостиг.

"Следователно цената на излишъка е обвързана с цената на електроенергийната борса и е равна на нула само в случаите на нулева цена на сегмент "Ден напред". Броят на сетълмент периодите с нулева цена за юни 2023 г. е равен на 11 от общо 2880, или 0.38%", обясняват от Електроенергийния системен оператор за "Капитал". Те допълват очевидното - че в същото време цената на сегмент "В рамките на деня" на БНЕБ при наличието на излишък в електроенергийната система на страната или в други европейски страни е много ниска и дори отрицателна, което стимулира търговските участници към други спекулативни практики - да купуват тази енергия с цел да я продадат като излишък на ЕСО.

Просто долната граница на цената на излишък при ЕСО е 0 лв./мВтч и никой не иска да изчисти ненужните си количества през борсата, където ще се наложи да плаща (при отрицателни цени), а предпочита да изпадне в дисбаланс към ЕСО и да не плати нищо за това.

Първи опит за промяна

Промяната в нормативната уредба е изцяло в правомощията на КЕВР. Уж за да се подобрят нещата, на 1 май тази година беше въведена нова методика за балансиране с единна цена на излишък и недостиг. Според нея, ако системата е в излишък, тези, които го създават, плащат, а тези, които могат да намалят производството (или да увеличат потреблението), така че да балансират системата, получават пари. Валидно е и обратното - ако системата е в недостиг, този, който го е създал, плаща, а който може да го покрие, получава парите.

Специфичният проблем на българския пазар, който не позволява този модел да работи гладко, е съществуването на регулирания пазар. Заради него именно са въведени пределни цени на балансиращата енергия.

"Моделът с единна цена на излишък и недостиг беше въведен от 1 май 2023 г. и оказа дисциплиниращо влияние върху поведението на търговските участници. Все пак съществуващите пределни цени съществено ограничават положителните ефекти на пазарния модел", посочват и от ЕСО.

Освен това чисто законово тук не се стимулират ВЕИ производители с премии (въведените преди 2013 г. централи) да продават излишната енергия, за която нямат клиенти, на пазара, тъй като получават премиите си дори когато са в излишък и ЕСО ги балансира. Нещо повече - така получават и средства от ЕСО, защото, както посочват от оператора, често излишната енергия се изкупува срещу някаква сума и много рядко цената е 0 лв.

В Германия например не е така и ако няма реална сделка за енергията, премии не се получават. Там производителите са готови да продават на отрицателни цени, за да си вземат премиите - продават на -50 евро/мВтч, а получават 100 евро/мВтч премия.

Експерти обаче обясниха пред "Капитал", че германският модел също може да създаде условия за манипулации в българските условия, без да се промени целият балансиращ пазар. Така например производителите с премии могат да заявяват максимално високи графици на производство и съответно да сключват сделки за тях на борсата, а след това да изпаднат в недостиг (ако това производство не се случи) и ЕСО пак да ги балансира, при което те ще получат премии и за непроизведената енергия, която ЕСО е осигурил като недостиг.

И двата модела имат положителни и отрицателни цени и трябва да се прецени кой е най-подходящ за България.

Какво да се прави

Без съмнение трябва да се направи промяна в начина на определяне на цените на балансиращия пазар. И при излишък ЕСО да може да плаща на производителите (най-вече соларни централи, тъй като с ТЕЦ и АЕЦ е по-сложно), за да спрат, или ограничава работата си в определени моменти. Това, разбира се, трябва да се случва след прозрачни търгове, в които участниците да се класират по най-ниска поискана цена за спиране на мощност. А след това тези, които са предизвикали излишъка (например търговецът, който е внесъл енергия на отрицателни цени, без да има клиенти за нея), ще трябва да платят на ЕСО същата сума.

По този начин системата ще се регулира и няма да има рискове за енергийната сигурност, както и възможности за спекулативни сделки. А когато няма поле за спекулации, няма да има и такава нужда от прилагане на целия този механизъм толкова често.

Сега при кризисни ситуации ЕСО пак има права да спира централи, но без да плаща за това, а също трябва да спазва и принцип на пропорционалност спрямо производителите, което е на практика невъзможно в българските условия.

Според директора на дирекция "Електроенергетика" в КЕВР Пламен Младеновски това е работещ вариант, но трябва да бъде обсъден както в рамките на регулатора, така и сред засегнатите страни.

Истината е, че балансиращият пазар трябва да стимулира участниците да не допускат излишъци или недостиг. Това е важно и за прозрачността в целия сектор, защото така повечето сделки ще се случват именно на борсата, а не при ЕСО - чрез балансирането.

До голяма степен всичко това може да се реши още през първата половина на 2024 г., когато се очаква България да се присъедини към европейските платформи за балансиране MARI и PICASSO. Това ще наложи промяна на действащата нормативна уредба и ще ограничи максимално възможностите за спекулативни сделки и изкривяване на пазара.