Речник на политическото празнословие

За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"

А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак - лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.

Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.

Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания - платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите - от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".

Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.

А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите - от сигурност", дава пример тя.

И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.