Моят капитал

Има тук едни дивиденти...

Бивши публични компании разпределят редовно печалбите си, но много от малките акционери пропускат да се възползват от това

Иглика Филипова

2 автори

Капитал © Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Масовата приватизация преди 20 години направи хиляди българи акционери. Тогава срещу боновите си книжки гражданите получиха дялове в раздържавяваните предприятия или в специално създадени фондове, чиято цел беше да придобият по-големи пакети в конкретни дружества. Днес много от тях вече не се търгуват на борсата, тъй като мажоритарните собственици са решили, че не искат публичен статут. Но въпреки това много от тях продължават да имат хиляди акционери. Това е така, тъй като поради незнание или незаинтересованост те не са се освободили от акциите, когато дружеството е било отписвано от борсата. Същите причини са и в основата на това малките акционери да пропускат и ползи, като например да си съберат дивиденти.

Малко, но от сърце

Това, че компанията не се търгува на борсата, не означава, че малките акционери нямат права - напротив, те имат точно толкова, колкото и мажоритарния собственик. А това са право на глас, на ликвидационен дял, на участие в увеличение на капитала и на дивидент. Именно покрай последното има малко добри новини, а те са, че най-големите разпределения на печалбите правят компании, които преди години бяха публични, а днес имат хиляди малки акционери, които могат да се възползват от това. Много от компаниите обаче предпочитат да не разпределят дивидент, въпреки че са на печалба. В такъв случай те я реинвестират в дейността си с различна цел или покриват стари загуби. От всички компании в класацията на "Капитал" К100 едва няколко, които са на печалба през миналата година и преди са били на борсата, ще дават дивидент.

Например втората по големина компания в страната - "Аурубис България", ще разпредели сред акционерите си 196 млн. лв., а акциите у физически лица са над 28 хил. От дружеството казаха за "Капитал", че притежателите им могат да получат дивидентите си по банков път или на място във финансовия отдел на компанията в Пирдоп. Ако гражданинът не е от района на Средногорието, е необходимо да изпрати писмо с необходимите данни, за да може да се изплати дължимото.

"Аурубис" има и информационен център в града, където всеки акционер може да получи информацията, която го интересува. През 2013 г. компанията е организирала кампания за изкупуване на акции от страна на мажоритарния акционер. "Осигурихме възможност чрез инвестиционен посредник всеки желаещ да продаде своите акции, без да заплаща за издаване на дубликат на депозитарна разписка и без брокерски комисиони. Гражданите, които продадоха своите акции, получиха парите си в информационния център или по банков път", посочиха от "Аурубис".

Сред другите големи компании, които са били на борсата с висок дивидент, е "Солвей Соди" с близо 160 млн. лв. Преди повече от 10 години мажоритарният й собственик направи процедура по обратно изкупуване на акции, като миноритарните акционери получиха писма за предложението. Очевидно не всички са се възползвали, тъй като според справка в Търговския регистър и акционерната книга компанията има над 130 хил. акции извън основния собственик. Компанията, която е собственост на "Солвей шишеджам холдинг", е изплащала дивидент през всички години след отписването й от борсата с изключение на 2005 г., което с натрупване прави 131 лв. на акция, а общата сума на дивидента е почти 830 млн. лв. (виж графиката).

Най-голямата компания в България - "Лукойл Нефтохим", през миналата година излезе за първи път на печалба, но тя ще отиде в резервите, т.е. дивидент няма да има. Преди години тя също имаше и кампания за изкупуване на акции от малките собственици.

Как да се постъпи

За акционерите е важно да знаят, че дивидентът има давност 5 години и ако в този период не е потърсен, той се връща в дружеството. Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се установи контакт с компанията, където в най-честия случай трябва да се попълни формуляр и да се подаде банкова сметка за превод на дивидент. Последният не се изплаща на ръка. Ако предходните години (до 5) е имало такъв, той също трябва да бъде преведен на акционера. За физическите лица ще бъде удържан данък от 5% при източника, тоест ще бъде получен нетният му размер.

Всеки акционер трябва да има своя депозитарна разписка, която е получил при приватизацията. Важно е да се знае обаче, че броят на акциите, които пише, че притежава в нея, може да не отговаря на реалния брой. Причината е, че дружеството може да е правило увеличения на капитала или други преобразования. Точният брой на притежаваните акции може да се установи след справка в Централният депозитар или в инвестиционен посредник, за което ще се заплати такса. Самите права на акционерите в непублични компании не са по-различни от тези в публичните, с тази разлика, че първите са предмет на Търговския закон.

Ако реша да продавам

По закон при отписване от борсата мажоритарният акционер задължително отправя търгово предложение към останалите. Тези, които не участват в него, обикновено остават акционери макар да има процедура и за принудително изкупуване на останалите акции. Проблемът за тях е, че вече няма организиран пазар, на който да си продадат акциите, и ако въобще има желаещ да купува, често това е само мажоритарният собственик, с който е добре да се установи контакт. В миналото имаше няколко единични случаи на кампании по изкупуване на акции, но за тях няма вторичен пазар. Понякога това става чрез интернет форуми, но тук съществува риск да се намеси Комисията за финансов надзор, тъй като тя може да счете, че подобни оферти представляват публична търговия, която по закон е регулирана.

Най-добре е да се потърси информация от самата компания

Петър Василев, портфолио мениджър на "Алфа асет мениджмънт"

Трудно е да се даде обща препоръка, доколкото казусите и компаниите, които вече не са на борсата, са много различни. Все пак това, което прави впечатление, е, че тези, които се развиват успешно и имат добро управление, както и особено тези с чужди собственици, са по-щедри и добронамерени към миноритарните акционери. Голяма част от тях разпределят значителна част от печалбите си като дивиденти, които често са даже по-високи от стойността на самата акция (примерът със "Солвей Соди" - при отписването от борсата тя беше 13 лв., а дивидентът сега е над 25 лв.), а някои от мажоритарните им собственици продължават да изкупуват акциите на доста добри цени.

Затова и заинтересоваността и търсенето на информация е от ключово значение.

Ако сте акционери в непублична компания, първата ви и най-важна задача е да съберете нужната информация както за компанията, така и за акциите ѝ. Това става най-лесно в самото дружество. Първото, което трябва да проверите, е дали сте вписани в книгата на акционерите, която в общия случай се води от самата компания. След това може да се поинтересувате дали и какви дивиденти са изплащани през последните 5 години (това е давностният срок за търсене на дивиденти), както и какви са плановете за бъдещи дивиденти. От Търговския регистър може да намерите отчета на компанията, от който да научите какво е нейното финансово състояние и перспективи. Не на последно място, ако не искате да оставате акционер в дългосрочен план, може да питате и дали има интерес от някой от другите акционери за покупка на акциите ви.

Ако смятате, че не може да се справите с всичко това, може да потърсите и помощ от инвестиционен посредник. Част от по-големите такива имат информация за някои непублични дружества и могат да посредничат за продажба. Също така част от посредниците предлагат и услугата доверително управление на портфейл, в който могат да са включени и непублични акции.