Бивши борсови компании ще разпределят дивиденти за над 600 млн. лв.

Рекордьор е "Аурубис България" с 393 млн. лв., част от които ще отидат в над 2 хил. дребни акционера

Проблем обаче е назаинтересоваността на миноритарните инвеститори, много от които губят дивидентите си по давност, която е 5 години.

Тодор Тодоров

Проблем обаче е назаинтересоваността на миноритарните инвеститори, много от които губят дивидентите си по давност, която е 5 години. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Дивиденти за над 600 млн. лв. ще разпределят компании, които преди години бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, търгуваха се известно време на борсата, а днес все още имат хиляди дребни акционери. Сумата се формира основно от две от най-големите дружества в България - "Аурубис" и "Солвей соди". Традиционно печалбите си разпределят и производители от хранително-вкусовата индустрия и туристически компании.

Разбира се, сред стотиците приватизирани компании има фалирали, ликвидирани и губещи, а също и една част, която не е толкова щедра към акционерите си въпреки печалбите, които реализира. Това обаче не е непременно лошо или укорително, тъй като зависи от инвестиционната политика на компанията и стратегията за финансиране на плановете й. А някои дружества просто покриват стари загуби, което временно не им позволява да разпределят дивиденти.

Проблемът е, че много от малките акционери често остават незаинтересовани за своята собственост в тези компании въпреки желанието на ръководствата на много от тях да ги информират. Причината е, че обикновено става въпрос за разпръснати нищожни дялове, което не дава усещане за власт, въпреки че всяка акция дава еднакви права - на глас, на дивидент, на участие в общи събрания, в увеличение на капитала.

Незаинтересоваността си личи и по участията в общите събрания - при болшинството на тях е представен само мажоритарният собственик или по-големите акционери, които формират контрол. Но ако се погледне общо от тези 600 млн. лв. около 30 млн. лв. трябва да се разпределят сред малки акционери. Няколко непублични компании правят информационни кампании за малките си акционери, но въпреки това много от тях не се възползват от правото на дивидент в рамките на 5-годишния давностен срок. След това те постъпват в компанията.

Сумата, която бивши публични компании ще разпределят от печалбите си за миналата година, е значително по-голяма от тази при публичните, които раздадоха 140 млн. лв. Дивидентите са от протоколите от общите събрания на дружествата, като информацията не претендира за изчерпателност, но са обхванати най-големите и някои от знаковите преди години за борсата компании.

Рекорд за почти 400 млн. лв.

Рекорден дивидент в историята на частния бизнес в България ще разпредели "Аурубис България". Става въпрос за 393.5 млн. лв., което е почти двойно спрямо раздадените 196 млн. година по-рано. Това бие дори сумите, гласувани като дивидент във финансовия сектор, където досега рекордът се държеше от раздадените за 2015 г. 321 млн. лв. от Банка ДСК. "Аурубис" е втората по приходи компания в България с отчетени 5.5 млрд. лв. за 2017 г. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува.

През 2013 г. компанията организира и кампания за изкупуване на акции от страна на мажоритарния акционер чрез инвестиционен посредник. В момента акциите извън големия собственик са 29 хиляди, разпределени сред над 2 хил. акционери - повечето с по под 100 акции. На общото събрание обаче освен мажоритарния собственик е присъствало само едно физическо лице с 202 ценни книжа.

Германската Aurubis, която е крайният собственик на завода в Пирдоп, също има последователна дивидентна политика - от листването й на борсата във Франкфурт през 1998 г. тя е разпределяла част от печалбата си всяка година с изключение на 2002/2003. За борсовата й история пък акциите й са поскъпнали с над 400%.

Вторият по големина дивидент ще разпредели "Солвей соди". Производителят на калцинирана сода е планирал за целта 164.6 млн. лв. от печалбата си за 2017 г., а към сумата ще бъдат добавени и 2.2 млн. лв. от неразпределената печалба на дъщерното дружество "Девен", което се вля в компанията в края на юни миналата година. Това прави общо 166.8 млн. лв., или по 26.28 лв. на акция преди облагане, като сумата е по-висока от тази за предходната година.

"Солвей Соди" е компанията с една от най-последователните дивидентни политики - от отписването й от борсата досега тя е разпределила печалбата си през всички години с изключение на 2005 г. Това прави почти 158 лв. брутен дивидент на акция. Или за една бонова книжка, вложена в 25 акции на компанията, сумата би била брутно 4 хил. лв. през годините. С натрупване през годините общият изплатен дивидент е почти 1 млрд. лв., което прави "Солвей" една от най-щедрите компании за акционерите си в България.

Преди повече от 10 години мажоритарният й собственик ("Солвей шишеджам холдинг") направи процедура по обратно изкупуване на акции, като миноритарните акционери получиха писма за предложението, но малко от тях се възползваха. В момента компанията има над 130 хил. акции извън основния собственик.

Традиционно дивидент разпределят и най-големите пивовари в България - "Загорка", а за миналата година и "Карлсберг България". Макар и по-малко част от печалбата си ще раздаде винарната "Черноморско злато". След близо 5 млн. лв дивидент за 2016 г. пловдивският хотел "Тримонциум" дава малко под 1.6 млн. лв. за 2017 г. Там където има спад на дивидента, в повечето случаи се дължи на по-ниска печалба спрямо предходната година.

Кой няма да разпредели

Най-голяма компания в България "Лукойл Нефтохим" за втора поредна година отчита печалба - 304 млн. лв., но компанията няма да разпределя сред акционерите, тъй като има голяма непокрита загуба, която се формираше седем поредни години. Дивидент няма да разпределят "Каменица", "Агрополихим", "Балканфарма Дупница", КЦМ, "Благоевград БТ". Някои от тези компании изпълняват сериозни инвестиционни програми, което най-вероятно е и сред причините за заделяне на печалбите в дружеството.

Как да се постъпи

За акционерите е важно да знаят, че дивидентът има давност 5 години и ако в този период не е потърсен, той се връща в дружеството. Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се установи контакт с компанията, където в най-честия случай трябва да се попълни формуляр и да се подаде банкова сметка за превод на дивидент. Последният не се изплаща на ръка. Ако предходните години (до 5) е имало такъв, той също трябва да бъде преведен на акционера. За физическите лица ще бъде удържан данък от 5% при източника, тоест ще бъде получен нетният му размер. Компанията няма как да преведе автоматично дивидент на акционер без негова сметка.

Всеки собственик трябва да има своя депозитарна разписка, която е получил при приватизацията. Важно е да се знае обаче, че броят на акциите, които пише, че притежава в нея, може да не отговаря на реалния брой. Причината е, че дружеството може да е правило увеличения на капитала или други преобразования. От началото на тази година НАП и Централният депозитар създадоха услугата EWALLET, която позволява на всяко физическо лице, което притежава Персонален идентификационен код (ПИК) от НАП, да провери безплатно онлайн какви финансови инструменти като акции, облигации и дялове в дружества притежава. Другият вариант е проверка в инвестиционен посредник, за което ще се заплати такса.