Инфлация срещу доходност

След като до средата на миналата година цените на стоки и услуги в страната застрашително се повишаваха, а инфлацията се устреми към 4%, в края на годината дойде и леко успокоение. Нивото й за последния месец на годината падна до 2.7%, а средногодишното нарастване на цените е 2.8% за 2018 г. Това може да се приеме като добра новина, тъй като е в рамките на здравословните за икономиката проценти, макар и с леко покачване - година по-рано тя беше 2.1%.

В основата на растежа на цените през годината са горивата, движени от покачващите се котировки на петрола на международните пазари. Това направи и поскъпването в транспорта най-осезаемо, където инфлацията достига 4.9% спрямо 2017 г. Ефект от по-високите цени на петрола е видим и в групата на жилищата и комуналните услуги, където течните горива поскъпват с 10.6%, природният газ с 8.5%, а топлоенергията - с 11.6% за годината. Ефектът при горивата се усещаше най-силно в края на лятото и есента. След това дойде поевтиняването на петрола и това се отрази в по-ниските им цени. В същото време по-слабо са поскъпнали храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница - над 31%. При тях инфлацията е 2.2%, а единствената група стоки при която има дефлация, са облеклата и обувките.

Инфлацията е важна, тъй като освен разполагаемия доход тя изяжда и от доходността на инвестициите, ако е извън здравословните нива. Разбира се, всичко е доста условно и зависи както от потребителския профил на човека, така и от спестовния му план.

При най-разпространените депозити нещата не са се променили и те носят нулевата си доходност, а ако се приложи и инфлацията, то за година парите, вместо да са се повишили, са намалели. При средно 0.2% лихва по годишен депозит от 1000 лв. той е донесъл 2 лв., но инфлацията е изяла 28 лв. Така олихвените до 1002 лв. по депозит в края на 2018 г. биха имали покупателната способност на 974 лв. в началото.