Финансовото богатство на Европа
Домакинствата държат най-голяма част финансовите активи в ЕС
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В края на февруари Европейската асоциация на управляващите дружества (EFAMA) публикува първия си доклад за финансовото богатство в ЕС. Освен че хвърля повече светлина върху инвестиционната картина в държавите членки, той показва и огромната разлика в инвестиционната култура в тях. За България отново се потвърждава консервативният характер на домакинствата - основна част от спестяванията им са в депозити и валути, както и в задължителните пенсионни фондове. За разлика например от някои скандинавски държави, където делът на инвестициите във взаимни фондове е много голям. Факт е обаче, че депозитите са с най-голям в общия инвестиционен микс в ЕС, което се обяснява и с държавната гаранция по тях, която за всички държави е 100 хил. евро. За десетте години до 2017 г. делът им в портфейла плавно намалява заради ниските лихви (от 45 до 37%), а се увеличават инвестициите във фондове (от 7.5 до 12.1%).
Общата сума на финансовите активи в държавите членки е 96.8 трлн. евро, а най-голям дял от тях (30%) се държи от домакинствата - като обем това прави 29.1 трлн. евро. По-дълбоката разбивка показва, че 36% са в банкови сметки, 46% са инвестирани в застрахователни и пенсионни продукти, а останалите 18% са под формата на акции, облигации и инвестиции във фондове.
В картината обаче става въпрос само за финансови активи - като цял общото богатство се определя и от притежанието на движима и недвижима собственост като автомобили, имоти и други ценности (реални активи). Според последната анкета сред домакинствата на Европейската централна банка (ЕЦБ) именно те са огромната част от активите на домакинствата – 84.2%, а недвижимите имоти, в които живеят семействата, отговарят за близо 50% от тях. Стойността им обаче е по-трудно да бъде изчислена.
Пазарен стимул за фондоветеБумът на финансовите пазари даде сериозен тласък на фондовата индустрия и в момента тя управлява активи за над 15 трлн. евро, като за десет години нарастването е с внушителните 10 трлн. евро. През последните няколко години се наблюдава и постоянна тенденция за увеличаване на дела на инвестиции в трансграничните фондове – такива, които са с адрес, различен от страната на инвеститора. Делът им е нараснал от 25% през 2008 г. до 32% през 2017 г. Според доклада тази еволюция се дължи поне частично на уеднаквяването на правилата по отношение на дистрибуцията на подобни фондове чрез различни законодателни инициативи, насочени към по-силен единен пазар в Европа. България е пример за това - през миналата година с най-голям дял са чуждестранните фондове, предлагани тук – активите им са 2.405 млрд. лв., а тези на българските са 1.5 млрд. лв., показва статистиката на БНБ.
"Разрастването на трансграничните фондове в Европа през последното десетилетие е добре дошло развитие за нас. Очакваме тази тенденция да се запази и в бъдеще, водена от по-големия достъп заради технологии и по-голям набор от чужди фондове", коментира Тангай ван де Верве, генерален директор на EFAMA. "Предложението на Европейската комисия за заздравяването на трансграничното разпределение на фондовете ще позволи на потребителите да се възползват от по-голям избор на по-ниска цена. Очакваме одобрение всеки момент. То ще отключи истинския потенциал на съюза."
Повече чужди фондове
Традиционно активите на чуждите фондове в България са повече, тъй като те се предлагат от банки, които имат достъп до повече клиенти, но и от местни управляващи дружества, които са техни дистрибутори. Освен това чуждите предлагат и по-разнообразни схеми, което е сред другите причини да привличат повече ресурс. Към края на декември в България се предлагат 1068 фонда - 935 чужди и 133 местни, като общият им брой е нараснал с 26 за година.
Сега докладът на EFAMA показва, че все още делът на фондовете в общия инвестиционен микс в страната остава много малък - едва около 1%, а цели 73% се падат на депозитите, които през миналата година достигнаха и рекордните 53 млрд. лв. Все пак положителното е, че за 10 години в България се разви реална фондова индустрия, която макар и с малък дял от БВП успя да нарасне с цели 3.8 млрд. лв. за десетилетие.
Задържане над 15-те трилиона
Тъй като е по-широкообхватен, докладът на EFAMA е само до края на 2017 г., но асоциацията отделно публикува ежемесечно и данните за активите на фондовете в ЕС. Заради срива на финансовите пазари, породен от затягане на монетарните политики, политическата нестабилност в ЕС, Brexit и търговските войни 2018 г. се оказа не от най-добрите за сектора. Активите на фондовете общо са се понижили с 2.7% до 15.2 трлн. евро. Данните засягат всички взаимни и борсово търгувани ETF, които са под общото наименование UCITS. EFAMA води и включва в горната статистика алтернативните инвестиционни схеми (AIF), структурирани само за професионални и институционални инвеститори. Основната причина за отлива на капитали са консервативните фондове и тези на паричния пазар, тъй като доходността им е и най-зависима от нивото на лихвите. Въпреки нестабилните пазари на акции фондовете, които залагат на тях, са успели да се задържат на положителен поток за цялата минала година и донякъде балансират негативния ефект.
1 коментар
Устойчивостта на финансовото богатство в Европейския съюз (ЕС) е с пряка зависимост от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Поради сложността на стопанските процеси ЕЦБ работи и ще работи със съпътстващи щети.
Сегашните неограничавани щети от ЕЦБ подсигуряват възникване в ЕС на стопански дисбаланси, нови щети и крах на множество финансови активи.
Устойчивостта на финансовото богатство в ЕС е възможно само с обществено предпазване спрямо щети от ЕЦБ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.