Споделяй и богатей

Peer-to-peer финансирането предлага изгодна алтернатива на банковите кредити и депозити. Какво е важно да знаете

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Един трилион долара. Толкова се очаква да достигне световният пазар на peer-to-peer кредитиране към 2025 г. Само в България, през двете специализирани в това платформи за малко повече от две години са финансирани заеми за над 56 млн. евро. На пръв поглед нищожна сума, сравнена с милиардните портфейли и на банките, и небанковите компании за кредитиране. Бурното развитие на пазара през последните години – и в глобален мащаб, а и на местна почва, където моделът все още прави първите си стъпки – обаче говори за огромен потенциал.

По оценка на изследователската фирма Transparency Market Research в периода 2016-2024 този пазар ще порасне с 48.2% и към края на 2024 г. може да достигне оценка от 897.85 млрд. долара. Според публикувано в началото на 2015 г. изследване на германската консултантска компания Nunatak пък към края на 2014 г. обемът на пазара в глобален мащаб е бил 9 млрд. долара, а прогнозираното му нарастване е било до 64 млрд. долара към края на 2015 г. и до внушителните 1 трлн. долара десет години по-късно.

Що е то

Peer-to-peer (p2p) кредитирането (или буквално кредитиране от човек към човек) е бизнес модел, базиран на споделената икономика – подобно на Uber или Airbnb. В случая обаче ресурсът, който се споделя, са парите. С други думи, този модел свързва хората, нуждаещи се от финансиране, с тези, които разполагат със свободни средства и търсят доходност от тях. По този начин банката се елиминира като посредник, което позволява да се постигнат по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра доходност за инвеститорите – в зависимост от избраната рискова стратегия и това доколко активно управлявате портфейла си тя може да достигне и над 20% на годишна база. Иначе средните стойности на големите европейски платформи са от порядъка на 12%, а на двете български – Klear и iuvo – съответно 6.3% и 9.2%. За сравнение – през 2018 г. средната лихва по краткосрочните банкови депозити е под 0.2%, а при по-дългосрочните доходността е около 0.7% на годишна база – т.е. осезаемо под годишната инфлация.

Тук обаче идва и една от най-съществените разлики между p2p модела и банковите влогове – а именно, че средствата, които влагате през p2p платформите не са депозити и съответно не са гарантирани от държавата – както е например при спестяванията в банки, при които Фондът за гарантиране на влоговете покрива до 100 000 евро на едно лице в кредитна институция при фалит. Тоест, ако решите да се впуснете в такъв вид инвестиция, е важно да знаете, че вие самите носите кредитния риск и ако заем, в който сте инвестирали, не се погасява редовно, има риск да не получите обратно всички средства, които сте вложили. Все пак не сте същински банкер, който преценява кого да финансира – това е работа или на самата платформа, или на партньори кредитори, с които тя си партнира. За вас като инвеститор остава да подберете в кои от предложените на платформата кредити искате да вложите парите си, като за да вземете решението си платформите предоставят основни данни за кредитополучателите (като възраст, семейно положение, работа и др.) и са самия заем (общ размер, цел, размер на погасителните вноски, падеж, има ли просрочия в обслужването и т.н.). В зависимост от платформата те могат да бъдат потребителски, ипотечни, бързи кредити, сделки за лизинг на автомобили, бизнес заеми или пък вземания по фактури (т.нар. факторинг, който представлява вземания по сделки за доставки на стоки или услуги, по които е договорено разсрочено плащане). Сами избирате и в каква част от даден кредит искате да инвестирате, като платформата може да наложи и лимит на това каква част от сметката ви може да бъде вложена в един заем. Това се прави, за да се гарантира по-голяма диверсификация на портфолиото ви, а оттам и да се намали общия риск, който поемате.

Възможността за избор в какво да инвестирате и диверсифицирането на портфейла са другата съществена разлика с традиционното банкиране. Докато за един спестител в банков депозит на практика няма никаква яснота как точно банката използва парите му и те биха могли да бъдат насочени например към проекти или компании, които спестителят не одобрява, то при P2P платформите всичко е много по-прозрачно – инвеститорът сам решава чий проект да финансира и реално контролира къде отиват парите му. Изискванията за диверсифициране на портфейла пък минимизират риска от това даден инвеститор да вложи голяма сума в един единствен кредит, който може да се окаже проблемен и средствата да бъдат изцяло или частично загубени.

Направи си сам

В класическия си вариант p2p платформите работят двустранно – т.е. от една страна дават на инвеститорите възможност да изградят портфейл от различни кредити, в които да вложат средствата си, според избраната от тях рискова стратегия и търсената доходност, а от друга – отпускат финансирането на търсещите средства след преценка на кредитния риск, като могат да използват за целта и собствени средства, а не само набираните от инвеститорите. В общия случай, благодарение на по-ниските си административни разходи платформите могат да предложат на кредитополучателите и по-атрактивни условия в сравнение с тези по класическите банкови заеми. Такава е работещата на българския пазар от 2016 г. платформа Klear, в която участието на инвеститорите е безплатно, а самата платформа печели от еднократните такси за оценка, които се начисляват на кредитополучателите при финансирането на заема им – средната им стойност е 2% от необходимата сума.

"Споделеното кредитиране е полезен модел, който разтърсва закостенелия стар финансов свят. Време е за Финанси 2.0!"

Луик Льо Пишу, съосновател на Klear

При този тип платформи оценката на рисковия профил на отделните кредитополучатели се извършва от самата платформа, като по правило този риск е отразен както в лихвата по самия заем, така и в доходността за инвеститорите. В случая с Klear платформата финансира основно клиенти от най-високия (т.нар. prime) сегмент – т.е. такива, които и банките биха кредитирали – хора с висше образование и стабилни доходи, работещи на трудов договор, с чиста кредитна история. Това води до много по-високо качество на кредитния портфейл на компанията – според данните им към края на март тази година 93.5% от отпуснатите заеми се обслужват без закъснения. Все пак, ако даден кредит не се обслужва, платформата го продава на колекторска агенция и разпределя сумата от продажбата между инвеститорите в съответния заем.

"Тези платформи разрастват и разширяват дейността си в световен мащаб. Те променят конвенционалните подходи във финансовата индустрия и постепенно ще заменят традиционните инструменти за кредитиране, защото осигуряват значително по-добри условия за кредитополучателите и облекчават достъпа до финансиране за потребителите. Свидетели сме на фундаментална промяна на пазара и се радваме, че участваме активно в този процес", коментира през седмицата Сергей Пантелеев, управител на клона на Varengold Bank в София. Германската банка инвестира 1.5 млн. лв. в платформата Klear, като с една част от тях придоби 20% от капитала, а другите са дългово финансиране.

Агрегирай това

Съществува и друг тип платформи – т.нар. peer-to-peer marketplace, или агрегатори. Характерното при тях е, че те не предоставят финансиране, а предлагат на инвеститорите възможност да вложат средствата си в кредити, отпуснати от трети страни – т.нар. агрегатори. Това са различни кредитни институции, които най-често са небанкови компании за заеми (макар че банките не са априори изключени от участие на подобни платформи), лизингови дружества, факторинг компании и т.н. регулирани институции, предоставящи финансиране. При този модел платформата печели от такси, които събира от оригинаторите.

От този тип е другата платформа на Българския пазар – iuvo. Тя е регистрирана в Естония, където регулаторната рамка за p2p сектора е много по-добре развита, но акционерите й са българи – основният пакет акции се държи от основателите на познатата с бранда Easy Credit небанкова финансова компания "Изи асет мениджмънт" Неделчо Спасов и Станимир Василев. Към момента на платформата се предлагат кредити от български, румънски и грузински оригинатори, сред които и Easy Credit, свързаните с нея брандове Viva Credit и iCredit, и др. Оригинаторите са и тези, които извършват оценката на рисковия профил на кредитополучателите, които са финансирали.

Характерно за този тип платформи е, че оригинаторите, които листват заемите си на тях, предлагат на инвеститорите т.нар. гаранция за обратно изкупуване (buy-back), в случай че даден кредитополучател спре да обслужва задължението си. В зависимост от платформата, при такава ситуация инвеститорът получава обратно цялата сума по неизплатената си главница, а при някои платформи и дължимата лихва, като срокът, след който се активира тази гаранция, варира (при iuvo е 60 дни просрочие и покрива само главницата). Наличието на гаранция логично се превежда и като по-малка доходност за инвеститорите. Същевременно, то не означава автоматично, че инвеститорът не носи никакъв риск – все пак остава рискът от фалит на оригинатор и съответно неизпълнение на гаранцията.

Какво още

– Повечето платформи имат и т.нар. вторичен пазар, на който инвеститорите могат да продадат вече закупени от тях кредити при по-висока или по-ниска цена от номиналната. Това може да се прави като спекулативно, с цел максимизиране на печалбите, така и например, ако се търси предсрочно излизане от дадена инвестиция с цел осигуряване на по-бърза ликвидност. Някои платформи начисляват такси за инвеститорите при продажби на вторичния пазар.

– Доходите, които получавате като инвеститор в peer-to-peer платформи, подлежат на данъчно облагане и следва да се декларират пред НАП с годишната данъчна декларация. Данък в размер на 10% се дължи върху всички доходи от този тип платформи – лихви, евентуални такси за закъснение и просрочие, капиталови печалби от сделки на вторичния пазар, както и бонуси, които някои платформи предоставят – например за нови потребители.
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181
    • - 5
    • + 2

    Не ми е ясно кой баламурник ще тръгне да раздава кредити през такива платформи, при положение че рискът остава за негова сметка, а и лихвата е достатъчно ниска. Ако платформата поеме риска и гарантира, че инвеститорът ще си получи парите и лихвите на 100%, това вече е друго.

    Нередност?
  • 2
    ywu53306982 avatar :-|
    ywu53306982
    • - 2
    • + 1


    До коментар [#] от "
    izt21595181
    ":

    Сигурно могат да го направят, но ще ти дадат 0,2% лихва. Иначе 10% доходност не ми се струва никак малко, а 20% не се сещам много легални бизнеси, които я достигат.

    Нередност?
  • 3
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir
    • - 1
    • + 5

    До коментар [#1] от "izt21595181":

    Обикновено игнориран постовете от sockpuppet accounts, но в случая ще направя изключение.

    Имам инвестиции и в двете платформи, и мога да потвърдя написаното в статията (която някой не е дочел докрай) - опцията за обратно изкупуване се използва често, и това е една от критиките. И то е критика не към платформите, а към кредитополучателите, които не се отнасят достатъчно сериозно към финансовите си задължения. За пример, портфолиото ми в iuvo има годишна лихва от 7.58%, и необслужените суми, задействали buy-back опцията са около 5% годишния оборот на инвестицията.

    Също така съществува още една българска платформа - cashlend.bg, в която все още не съм склонен да инвестирам, тъй като изглеждат малко съмнителни.

    Нередност?
  • 4
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181
    • - 4
    • + 1

    До коментар [#2] от "ywu53306982":

    Какви 10%, отваряш сайта на клеар и там ти пише с големи букви "5,5% очаквана средна годишна доходност". А щом те пишат че е толкова, значи е по-малко. Половината и повече ги изяжда инфлацията, а като сложиш и данъците, накрая ще остане за една бира с картофки да се почерпиш. Другите платформи с доходност над 10% са прекалено съмнителни за да ги коментирам.

    И защо да ми дадат 0,2% ако покриват риска? Нали уж било голема далавера и средната доходност за инвеститора с отчитане на риска бил 5-10%? Какво пречи те да управляват риска и инвеститорът пак да получава същите средни 5-10%, но без да се интересува какви и колко кредита има в портфейла си. Просто вкарва пари в платформата и му се начисляват лихви от 5-10% - нищо не губи, нищо не рискува, нищо не прави, чист пасивен доход.

    Нередност?
  • 5
    bst avatar :-|
    Стефан
    • - 1
    • + 1

    В iuvo в момента ми дава 12% на годишна база, нямам нито един bay back. Всичко е автоматично, само съм задал долна граница 10% и това е.

    Нередност?
  • 6
    snedev avatar :-|
    Стойчо Недев
    • + 3

    Статията е добро начало, ако сега за пръв път се запознавате с възможностите за инвестиране, които предлагат P2P платформите. Аз ги използвам повече от 4 години и съм много доволен от резулататите. Детайлите са дота и няма как да бъдат обхванати в таква общобразователна статития, която се ограничава само до двете български платформи, които определелено не са нито единствения, нито най-добрия избор. Доста по по-добробна и детайлна информация за платформите, които ползвам и резултатите, които постигам съм дал на блога си https://www.vivainvest.eu

    Нередност?
Нов коментар