🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Споделеното кредитиране: година на отскок

Българските платформи за p2p кредитиране отчитат успешна 2023 г. и амбиции за още растеж

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко
  • И петте български играча при платформите за p2p кредитиране отчитат успешна 2023 г.
  • Те привличат клиенти с възможностите за в пъти по-висока доходност от банковите депозити, достигаща и до 10%.
  • В повечето случаи обаче става въпрос за инвестиране в по-рискови потребителски заеми и вложените средства не са гарантирани.

Да се направи оценка на глобалния пазар на споделено кредитиране (peer-to-peer, p2p) е сложно - както заради липсата на обобщена статистика, така и заради бурното му развитие и появата на нови и нови играчи. Дори и така обаче, голяма част от изследователските компании, които опитват да проследят динамиката, се обединяват в прогнозата си, че в следващите 5-10 години този пазар ще расте с впечатляващи темпове - средногодишно с по близо 30% (т.нар. кумулативен ръст, CAGR). А очакванията са към началото на следващото десетилетие обемът му вече да надхвърли един трилион долара.

В България сегментът не се отличава от общата тенденция. Към началото на 2024 г. в страната оперират пет местни платформи за p2p финансиране с различни размери и специфики в модела на дейност - iuvo, Klear, Cashlend, StikCredit и HelpLending. Общото между всички е, че през изминалата година бизнесът им е нараснал. А дори там, където има някакво временно забавяне по някои линии, общата посока на развитие остава възходяща.

Обяснението е просто - замръзналите около нулата лихвени проценти по банковите депозити карат хората да търсят алтернативни източници на доходност за спестяванията си, особено на фона на нарасналата през последните години инфлация. А липсата на достатъчно добре развит капиталов пазар и на ограничените възможности за инвестиции в други инструменти с фиксирана доходност, като например ДЦК за граждани, допълнително повишават интереса към платформите за споделено кредитиране. В зависимост от избраната стратегия към момента инвестициите през местните такива платформи могат да донесат между 6% и 18% годишна доходност - на фона на под 1% годишна лихва, предлагана от банките по новопривлечените депозити за срок до 1 година. Двата продукта обаче са несъпоставими като риск - при p2p заемите за разлика от банковите депозити средствата не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Рекорди при местния лидер

Макар и формално регистрирана в Естония, платформата iuvo е с български акционери - финансовият холдинг Management Financial Group (MFG) на Станимир Василев и Неделчо Спасов, добили популярност най-напред с небанковата финансова компания "Изи асет мениджмънт" и бранда й Easy Credit. P2р платформата им iuvo всъщност е един от пионерите в сегмента на българския пазар - основана е през 2016 г. и към момента е най-големият местен играч в сектора. По данни от компанията към края на 2023 г. кумулативната инвестирана сума през платформата е достигнала 440.2 млн. евро, като е нараснала с 31% спрямо 2022 г. А според информацията на интернет страницата й към средата на март 2024 г. общо инвестираната сума вече е почти 470 млн. евро. Броят на инвеститорите на платформата също расте и към края на 2023 г. вече е 42 236, което е с 22% повече в сравнение с година по-рано.

"2023 беше година на впечатляващ растеж, дори на фона на изминалите години на пандемия и геополитически конфликти, и постигане на нови върхове за iuvo", отчита изпълнителният директор Благовест Караджов в съобщение до медиите.

Сред рекордите за изминалата година от компанията отчитат и достигането на най-висока стойност на средната добавена нетна сума от нови инвеститори - над 4000 евро, като увеличението спрямо година по-рано е с 55%. И още: "Нетният портфейл на iuvo от настоящо инвестирани средства нарасна с 27%, като цялостната сума на добавените нетни средства отбелязва ръст над 25%", посочват от дружеството, без обаче да конкретизират номинални стойности "по търговски съображения". Изплатените лихви за годината пък нарастват с над 77% спрямо 2022 г., достигайки 3.19 млн. евро.

Подобно на по-голямата част от българските p2p платформи, iuvo работи по модела на т.нар. marketplace - т.е. през платформата инвеститорите могат да вложат средствата си в кредити, които се отпускат от трети страни - т.нар. оригинатори, които могат да са различни кредитни институции, най-често небанкови компании за заеми. А това, което отличава iuvo останалите подобни местни p2p платформи, е големият брой оригинатори, с които работи - към днешна дата над 15. Голяма част от тях са също дружества от групата на MFG, но освен тях на платформата се предлагат кредити и на оригинатори извън групата - от Румъния, Латвия, Испания, Северна Македония.

През пролетта на 2022 г. iuvo пусна на пазара и спестовен продукт - iuvoSAVE, който предлага фиксирана годишна доходност, като към края на 2023 г. инвестициите през него вече заемат близо 20% от портфейла на компанията, като в различните варианти доходността през продукта може да достигне 7% на годишна база.

"Работим усилено, за да предложим нови възможности и по-високи доходности за нашите инвеститори", коментира още Караджов. По думите му това включва и разработването на мобилно приложение за iuvoSAVE, както и разширяването на възможностите за инвестиране през р2р пазара. В тази посока е и създадената през 2023 г. в партньорство с Viva Credit (също част от MFG) платформа за ипотечно кредитиране и оригинатор на р2р пазара - iuvoHOME.

Класическото споделено кредитиране

Другият основен вид p2p платформи са тези, които осигуряват директна връзка между търсещите заеми и тези, които искат да ги финансират срещу доходност. В България по този модел работи Klear, която кредитира основно клиенти от най-високия (т.нар. prime) сегмент, т.е. такива, които и банките биха финансирали.

Към края на 2023 г. платформата има 4000 регистрирани инвеститори, което е с 8% повече спрямо година по-рано, като половината от тях са активни. Общият им портфейл в края на периода възлиза на 7.8 млн. лв., като увеличението на годишна база е с 28%, посочват съоснователят и главен изпълнителен директор на Klear Лоик льо Пишу. А средната годишна доходност е 6.2%.

Освен че кредитите се отпускат директно през платформата, а не от трети страни (оригинатори), в случая на Klear те са и доста по-големи по размер в сравнение с типично предоставяните от компаниите за бързи потребителски заеми суми. Така средният размер на потребителските кредити на Klear е 12 хил. лв.

Общо за годината през платформата са отпуснати заеми на стойност 7.4 млн. лв. в сравнение с 9.2 млн. лв. през 2022 г. "Миналата година, за да отговорим на по-високите очаквания на нашите инвеститори и кредитори, увеличихме лихвените проценти по нашите заеми, което се отрази временно на конкурентоспособността ни по отношение на кредитите", обясняват от Klear.

Друга разлика с p2p marketplace платформите е това, че при тях оригинаторите предоставят на инвеститорите гаранция за обратно изкупуване (buy-back) при необслужване на кредит, докато при Klear такава няма. Същевременно обаче фокусът върху prime сегмента помага на платформата да постигне изключително ниско ниво на необслужваните заеми - 0.9%.

Плановете за 2024 г. са амбициозни - за първата половина на годината е планирано пускането на нов кредитен продукт, насочен изцяло към микро- и малки компании. А очакванията като цяло са за силен ръст на кредитната активност благодарение на по-широкото разпространение на представеното през изминалата година решение за електронна търговия "Купи на вноски".

По-малки, но амбициозни

Останалите три местни p2p платформи също работят на принципа на marketplace, но за разлика от iuvo, при тях броят на оригинаторите е ограничен. Фактор за това е фактът, че намирането на качествени дружества, чиито кредити да се предложат през платформата, е сложен процес и е сред основните предизвикателства пред p2p сектора - в подкрепа на това от местния пазар посочват, че дори световният лидер Mintos е имал случаи на фалит на оригинатори въпреки изключително стриктния процес на подбор.

Така, при две от българските p2p компании - StikCredit и HelpLending, на платформите се предлагат само собствени заеми, отпускани от същото юридическо лице (във втория случай под различен бранд - Help Credit). При Cashlend пък оригинаторите са общо три - българските дружества "Кредекс" и "Кредисимо" и македонското "СН финанси". (*В предишна версия на статията неправилно беше посочено, че "СН финанси" е част от групата на Credissimo. Редакцията се извинява за допуснатата неточност.)

Друго, по което трите по-малки местни платформи си приличат, е това, че и при трите растежът през изминалата година е бил по-умерен.

"При нас годината не е чак толкова рекордна, имаме увеличение, но не е главоломно, поради причината, че нуждите от финансиране на StikCredit не са нараснали двойно или тройно, което да доведе до повече вземания, които се публикуват на платформата", посочва главният оперативен директор Йонко Чуклев.

Към края на 2023 г. инвеститорите на платформата са малко под 3000, като броят им расте с почти 14% спрямо година по-рано. Вложените средства пък са малко под 23 млн. евро, като увеличението на годишна база е с 5.8%. А средната доходност е малко над 12%.

В края на миналата година компанията получи от Комисията за финансов надзор (КФН) и лиценз за доставчик на услуги по колективно финансиране (т.нар. crowdfunding) и в момента тече преструктуриране, в рамките на което тази дейност да бъде обособена в ново дружество под бранда Afranga.

В тази посока гледат и от Cashlend, споделя съоснователят на платформата Венелин Тодоров, като уточнява, че плановете са по този начин да могат да предложат на потребителите си и възможности за инвестиции в недвижими имоти. По думите му към момента инвеститорите на платформата са над 700, като от компанията не са търсили възможности активно да добавят още, тъй като не могат да задоволят търсенето на настоящите. Така, заради ограниченото предлагане на инвестиционни възможности от страна на финансовите дружества, реално през изминалата година компанията отчита и свиване на инвестициите в платформата с 28.2% спрямо 2022 г. до 9 млн. лв. А средната доходност варира между 10% и 12% годишно, като при реинвестиция се увеличава. Началото на 2024 г. обаче е оптимистично - към първите дни на март направените инвестиции през платформата са с около 50% повече на годишна база.

"Основният риск в разрастването на една платформа, ако е от типа marketplace, е, че за да се разраства, трябва да добавя още оригинатори. Това добавя инвестиционни възможности, но и риск - колкото повече финансови дружества има, толкова повече расте и рискът. В това отношение по-скоро ще останем малка marketplace платформа и ще работим в посока добавяне на възможност за инвестиции в недвижими имоти, тъй като това е един актив, който българският пазар харесва доста, но не всеки има възможност да купи цял апартамент, къща или някакъв имот. Затова планираме да предложим възможност да се купи групово такъв актив и да се печели от приходите, от отдаване под наем и от самото нарастване на стойността на активите във времето", обяснява той.

Другото, върху което екипът се е фокусирал, е да продава платформата като т.нар. white label решение на други компании, които биха искали да изградят такава платформа.

Наблюденията на екипа на HelpLending пък са, че особено след средата на 2023 г. се забелязва известна тенденция на теглене на средства. Според Йордан Христев, мениджър "Бизнес развитие" в компанията, собственик на платформата - "Хелп кредит", това вероятно е резултат от нарасналите заради високата инфлация разходи на потребителите. "Като количество инвеститорите не са намалели, има нови регистрации. Но депозитите са много по-малки, отколкото бяха в предходните години. И много от клиентите, които имаха определено портфолио, или го намалиха наполовина, или си изтеглиха средствата", коментира той, без да конкретизира колко са инвеститорите и какъв е обемът на вложените от тях средства.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    wbo17111438571227960 avatar :-|
    Bubachko Bubachkov
    • - 1
    • + 2

    Много думи и нищо не се казва.
    Накратко може да се каже - българите вземат все повече и бързи кредити с лихва около 44% на година и заради това iuvo и други фирми за бързи кредити печелят много пари. А инвеститорите които дават парите, вземат реално 4-5%, затова iuvo печели стотици милиони на година!

    Нередност?
Нов коментар