Как се развиват холдингите на борсата

Цветослав Цачев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Възприемаме големите компании като барометър на борсата и като основен индикатор за икономиката на България. Зад имена като "Монбат", "Булгартабак холдинг", "Спиди" и "Софарма" не се крият само дружества с приходи и печалби в размер на десетки и стотици милиони, но и те привличат интереса на инвеститорите.

На заден план остават по-малките компании, най-вече холдингите, въпреки че те дават добра представа за състоянието на повечето сектори на икономиката. Холдингите имат разнообразни активи и осъществяват дейност в страната и чужбина. Разликата с големите компании на борсата е най-вече в мащабите на производството и в достъпа до кредитен ресурс.

Какво показват резултатите на бившите приватизационни фондове?

Холдингите отбелязват намаление на приходите през първите три тримесечия на годишна база. Разликата в процентно изражение не е съществена, като само "Синергон холдинг" се откроява със сериозно изменение. Консолидираните приходи на останалите шест холдинга не отчитат изменения, които да намекват за влошаване на ситуацията в икономика. Не може да се говори и за подобрение с течение на годината, тоест продажбите не се покачват изненадващо през третото тримесечие. 2015 г. ще остане в историята като година без растеж, като само отделни сектори и компании страдат.

Как стагнацията се отразява на печалбите на холдингите?

Печалбите на холдингите също не показват еднозначно влошаване или подобрение. Динамиката по тримесечия е по-характерна за част от дружествата. Изводът за икономиката е по-скоро неутрален на фона на трудната среда за правене на бизнес и не може да се говори за сериозна криза. Динамичните резултати, обаче, засилват усещането на пазара към акциите като по-рискови и по-трудно прогнозируеми.

Повечето холдинги поевтиняват с двуцифрен процент за последната една година въпреки разликите във финансовите им резултати. И докато те ни дават знак, че икономиката е горе-долу стабилна, същото не може да се каже за интереса на инвеститорите към акциите им. Причината е, че българските инвеститори не искат в портфейлите си сложни холдингови структури с неясни активи и най-вече без да е комуникирана стратегията за развитието на дъщерните дружества.

Прогноза за 2016 година

Поевтиняването на акциите на холдингите и възможността резултатите им да се подобрят, макар и с по-слаби темпове, ще доведе до краткосрочен ръст на акциите им. Това не се отнася само за бившите приватизационни фондове, но и за акциите на "Химимпорт", "Зърнени храни" или "Еврохолд България". Ликвидността в момента е много ниска и всяка поява на купувачи ще доведе до бързо покачване на акциите.

Това, което не знаем, е кога ще стартира следващият ръст и какви фактори ще допринесат за обръщането на пазара. Най-логичният сценарий към момента е на пазара да навлязат краткосрочни спекуланти. Към тях ще се присъединят и спестяванията, които търсят по-висока доходност спрямо много ниските лихви. И ако станем свидетели на засилване на икономическия растеж у нас и в ЕС, 2016 година може да се окаже много добра за българския фондов пазар.

----

Цветослав Цачев е главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг". Коментарът е публикуван и на blog.elana.net