Пазари

Докъде може да падне американският фондов пазар?

С перспективата за забавяне на по-евтините пари, акциите изглеждат необичайно уязвими

Ако има причина за отпускането на парата, тя е, че перспективата за по-евтини пари се отдалечава в бъдещето.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ако има причина за отпускането на парата, тя е, че перспективата за по-евтини пари се отдалечава в бъдещето. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Аларменият звук става все по-труден за пренебрегване. Американският фондов пазар завърши първото тримесечие на 2024 г. с удивителен ръст, като бенчмарк индексът S&P 500 се повиши през 18 от последните 22 седмици. Вече не: регистрира спад през всяка от последните три. Междувременно погледнете отделните акции и ще стане ясно колко бързо инвеститорите са преминали от еуфория към притеснения. Nvidia беше демонстративното дете на печелившата серия на S&P 500, като цената на акциите ѝ се повиши повече от два пъти между октомври и март. На 19 април тя падна с ужасяващите 10% в рамките на един ден, изтривайки над 200 млрд. долара от пазарната стойност на компанията. Ужасната новина, която предизвика срива? Нямаше такава.

Ако има причина за отпускането на парата, тя е, че перспективата за по-евтини пари се отдалечава в бъдещето. Американските потребителски цени се покачват с 3.5% през годината до март. Това е твърде високо, за да може Федералният резерв да обмисли скорошно намаляване на лихвените проценти, освен ако не се случи нещо непредвидено. Съответно инвеститорите намалиха залозите си. Но се случва и нещо друго. Както подсказва размерът на сътресението при Nvidia, повратните моменти имат по-малко общо с трезво мислещия анализ, отколкото с психологията на масите. Пазарите се възстановиха с малко през последните дни, което предполага много несигурност. Въпросът сега е дали настроението ще продължи да се помрачава.

Това ще се определи от тълпата. И все пак, докато инвеститорите обмислят дали да се паникьосват, американският фондов пазар е в необичайно несигурна позиция. Акциите рядко са били оценявани по-високо, отколкото днес, което ги кара да падат допълнително и ги прави по-уязвими към променящите се настроения на инвеститорите. В сравнение с все по-високите лихви по държавните облигации очакваната възвръщаемост на акциите изглежда особено непривлекателна. Ако се задава катастрофа, всички части са на мястото си, за да бъде особено неприятна.

Първо, вземете оценките. Циклично коригираното съотношение цена-печалба (CAPE), което беше популяризирано от Робърт Шилър от университета Йейл, сега е по-високо, отколкото беше дори в края на 20-те години на миналия век. Текущото ниво на съотношението е надминато едва в началото на хилядолетието и през 2021 г. И двата случая предшестваха пазарни сривове. А високото CAPE е нещо повече от лоша поличба. Множество анализи доказват, че доходността от печалбите - или обратното на съотношението цена/печалба - на акциите е сравнително добър предсказател за тяхната бъдеща възвръщаемост. Това има интуитивен смисъл, като се има предвид, че печалбите на компанията са основният източник на нейната стойност.

Съотношението CAPE е особено полезен сигнал, тъй като включва печалби за десет години, притъпявайки шума. Когато е повишено, очакваната бъдеща възвръщаемост е ниска, а в момента тя е почти два пъти по-висока от дългосрочната си средна стойност. Връщането му някъде близо до средната стойност ще отнеме разтърсващ спад. Още по-лошо, високият CAPE прави такъв спад по-вероятен, като дава на инвеститорите причина да изхвърлят нискодоходни акции.

Съчетайте това с подновеното схващане, че високите лихвени проценти ще се задържат, и нещата изглеждат още по-нестабилни. Точно както доходността от печалбите е заместител на очакваната възвръщаемост на акциите, така и реалната доходност на държавните облигации показва тяхната очаквана възвръщаемост. Разликата между двете следователно измерва допълнителната печалба, която инвеститорите очакват за притежаване на по-рискови акции пред по-сигурен държавен дълг. Тя варира с течение на времето в зависимост от преобладаващия апетит за риск, но рядко е била толкова ниска, колкото сегашните два процентни пункта.

Връщане към средната стойност, която е около четири процентни пункта, би довело до спад на цените на акциите с 29% при текущата доходност на облигациите. Изглежда малко вероятно обаче рисковите апетити на инвеститорите да останат в средните стойности веднага след такъв голям спад. През по-голямата част от 2010 г. разликата в доходността се движеше около шест процентни пункта; в травматичните години след финансовата криза от 2007-2009 г. те бяха по-скоро осем. Връщането към тези нива ще изисква сривове на цените на акциите от съответно 47% и 57%.

Кажете всичко това на бика от Уолстрийт и отговорът е ясен: приходите ще растат, вероятно подсилени от изкуствен интелект. Именно това ще доведе до бъдеща възвръщаемост, така че ниските прогнози въз основа на минали печалби са безсмислени. Но последните няколко десетилетия показват друго. Ниската доходност от печалбите може наистина да показва, че те ще се увеличат, но в исторически план вместо това те предвещават слаба възвръщаемост. Може би този път е различно - и дори това да не е така в дългосрочен план, цените на акциите може да продължат да се покачват още известно време. Веднъж промени ли се настроението обаче, внимавайте.