Медени месеци
Износът на пчелен мед през 2010 г. е нараснал с 40%. Очакванията и за тази година са добри
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Хубавият мед е като хубавото вино - колкото е по-старо, толкова е по-добро. В България се произвежда достатъчно качествен мед, много повече, отколкото вътрешното потребление може да понесе. Именно затова винаги една по-голяма част (между 50 и 70%) отива за експорт. През 2010 той е нараснал с 40% до 8.5 хил. тона. През 2009 г. е бил 6.1 хил. тона. Традиционно най-много български мед се продава на пазарите в Германия, Гърция и Италия.
Връх на износа
Скокът на износа на мед за пръв път не е повлиян от драстичен скок в производството, а от други фактори. През 2010 г. то е било 10.5 хил. тона, което е с 11.2% повече от 2009 г. Средните добиви от пчелно семейство също са били повече – 19 кг, за сметка на 16.2 кг през 2009 г. Но причините за по-високия износ са различни. "Един сериозен фактор е икономическата ситуация, която през 2009 г. фалира много фирми производители от бранша в Западна Европа", коментира Драгомир Драганов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти. Според него всяка година има сериозен дял на нерегламентирания износ, а конкретно за миналата той е бил около 1000 тона. Експортът е бил основно от полифлорен мед (по-популярен като букет), а цените, на които са се сключвали сделки за износ, са били между 2.30 и 2.50 евро за килограм. От началото на 2011 г,. те запазват нивата си. За сравнение - на вътрешния пазар килограм на едро се търгува за около 4.50 лв.
Друг фактор, който е повлиял на износа, са по-високите изкупни цени. За последните три години те са нараснали почти двойно. Много от производителите са изчакали момента и сега практически реализират експортно складирания мед от по-старите си реколти, споделят самите пчелари. Очакванията им са цените на меда да растат и в бъдеще, така като растат цените на всички храни.
"До юни 2011 г. България е изнесла около 3 хил. тона, в момента сделки се сключват малко по-трудно от миналата година, но очакваме много добра реколта от около 15 хил. тона и съответно е възможно да има и нов ръст на износа", казва Драганов.
На вътрешния пазар
"Няма официални данни или точна и ясна статистика за потреблението на мед в страната, но по груби сметки тя е около 200 - 300 тона годишно", обяснява Драганов. Медът, който се продава в търговската мрежа, най-често е преминал през преработвателите. Те имат пазарен дял от 37.2% според данните на Министерството на земеделието и храните. Директните продажби заемат 30% от реализираните количества мед, но тенденцията е към увеличения, тъй като медът, който се купува направо от производител, е на същата цена, но с по-добро качество. Цените на дребно в момента са като миналогодишните, между 10 и 12 лв. за кг, някои видове монофлорен мед са по-скъпи, а биомедът (добит от екологично чисти райони) стига 20 лв. за кг.
Преработвателните предприятия купуват меда за 4.20–4.50 лв. за килограм според самите производители.
"Проблемът е, че достъпът до големите магазини от търговската мрежа е блокиран за нас. Изискванията са медът, който се продава там, да е разфасован в лицензиран цех. В тези цехове още на входа те питат колко мед искате да има вътре, слагат различни примеси, минава се през претапяне", казва Цветелина Балчева, производител от Пловдивския регион. Семейното стопанство на Балчеви попада в категорията професионални пчелари, които имат близо 500 пчелни семейства. Броят на тези стопанства е под 1% от общия на пчеларите в България.
"2010 г. беше много добра година за нашето производство. От кошерите ни изкарахме 12 тона мед", казва Цветелина Балчева. Техният продукт се продава само на вътрешния пазар, без да минава през преработватели. Семейството избира да разпространява меда в малки магазинчета в големите градове на страната, цената е около 10 лв. Една голяма част от продажбите минава през базарите и изложенията.
"Директните продажби също са затруднени заради изискване на новата наредба само 40% от общото производство да може да отива до потребителя директно от фермата. Останалите трябва да са или за лична консумация, или за търговската мрежа. Разбирате, че при голямо производство, каквото е нашето, първият вариант е абсурден", казва Белчева.
2011 г. също ще бъде година на високи добиви, най-вече за пчеларите от Северна България. В момента те трудно смогват да извадят меда от кошерите. Всички излишъци, които не могат да се реализират на пазара, са добре дошли, защото компенсират слабите години. Да, възможно е! Просто, защото
медът не се разваля
Плашещата тенденция пчелните семейства да намаляват в световен мащаб, защото пчелите измират, засега не е налице в България. Тук семействата намаляват почти незначително с около 2% през миналата година. Най-засегнати в това отношение са Америка, Япония, Испания, Франция и Англия. Умиращите пчелни семейства според някои изследователи предвещават екологична катастрофа. Предвещават обаче и по-малко производство на мед в засегнатите страни, а оттук и повече потенциал българските пчелни продукти да излязат на нови пазари, макар и добивите да не са чак толкова големи. Още повече след като България е на едно от първите места в Европа по биоразнообразие, а това е гаранция за качеството на пчелния мед.
3 коментара
Това за цеховете, с които работели големите търговски вериги и въпроса: "Колко мед (като съотношение) искате да има в разфасовката?" ме навежда на мисълта, че няма контролни органи, които да следят какво реално се продава в търговската мрежа от този тип продукти. Май-май и тук ще са необходими държавни стандарти, защото нашите мениджъри искат да минат тънко - повече печалби, за сметка на потребителите - и особено на тяхното здраве.
А по отношение на последния абзац - има ли ясно формулирани причини за изчезването на пчелните семейства в посочените страни и каква екокатастрофа следователно се задава?
До коментар [#1] от "Читател":
Принципно отиди в някои от магазините и се зачети по етикетите и ще видиш, че повечето наистина не лъжат и слагат какво има като съдържание - главно - глюкозо-фруктозен сироп и мед с остатъчни примеси от тропически растения....това не си го спестяват - спестяват съотношението на тези съставки, където всъщност е трика. Вкарват евтин мед от Китай и Виетнам и го мешат с БГ мед, който е много ароматен и съответно дава аромат на буркана.
Нашият полифлорен мед го използват за същото нещо и в чужбина - подобрител - тъй като там има големи насаждения от рапица и слънчоглед, които медове като вкусови качества са посредствени ги мешат с БГ букет мед и така добиват по приятен вкус за потребителя - въпроса е че там пък не казват че има БГ мед също...от което губим БГ пчеларите (реклама, маркетинг, продуктово позициониране) - демек - само вносителите на БГ мед си знаят че той е такъв, а крайният клиент, който може да влияе на пазара и би потърсил изцяло БГ мед не разбира, че той е такъв - мисли си го за немски или италиански.
Относно измирането - не е ясна причината, и най-вероятно са комплексни....много големи насаждения от една култура - което обеднява диетата на пчелите и по този начин им отслабва имунната система, което ги предразполага към различни заболявания.
Пестициди с неясно действие (особено за САЩ). Тук идва и парадоксът защото малко хора знаят, че основната полза от пчелите не е добива на мед от тях, а опрашването което правят и по този начин повишават добивите на земеделците (с около 30-40% по-високи добиви има една култура ако биде опрашена от пчела). Та същите тези земеделци пръскат, когато пчелите опрашват и по този начин те се тровят и измират или проскът с препарати които не са минали достатъчни тестове за поносимост от пчелите.
Друга теория е 3G и WIMax мрежите, които (не е доказано на 100%) объркват навигацията на пчелите. Но е факт, че този проблем (Colony Colapse Disorder - CCD) се появява в САЩ и други страни със силно развити безжични комуникации в последните години.
На всички които се интересуват от темата предлагам да гледат - Who killed the honey bee, Silence of the bees и други подобни в някои от известните торенти могат да се намерят - филмите се опитват да търсят точно отговорите на тези въпроси.
Обнадеждаващото е че Франция за забранила използването на пестицид, който се смята за причинител на този синдром, също така ЕС е назначила изследователска комисия, която търси корена на проблема просто защото се осъзнава приноса на медоносната пчела в земеделието и последиците които ще настъпят в случай, че тя изчезне или популацията и намалее.
В БГ в момента им дефицит на пчелни семейства - ако някои иска да си купи и да започне да отглежда ще открие, че цената от 60 лв. за едно малко семейство вече е над 120 лв., което е добър измерител на това какво се случва на пазара.
Не случайно много пчелари се занимават не с добив на мед като основно занимание,, а производство на пчелни семейства.
Хайде със здраве и дано съм бил досадно изчрпателен :)
Преди време гледах научен в,който показваха как в огромни територии от Китай ,пчелите вече не съществуват!!Поради което се е появила нова професия-опрашител на плодни дръвчета!!!Показваха как хора опрашват дръвчетата..!!!
Хората забравяме да обръщаме внимание на дребните и малки неща и това някой ден ще ни изиграе много лоша шега...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.