Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Индустриалното производство в Германия е отбелязало през юли най-силния си месечен ръст от март, надминавайки очакванията за този ключов сектор. Според официалната статистика производството е нараснало с 1.9% в първия месец на третото тримесечие, след като отчиташе спад през два месеца от второто. Средната прогноза на нализаторите беше за ръст от едва 0.3%, съобщи Reuters.
"Възстановяването на германската индустриална продукция е доказателство, че най-голямата икономика в еврозоната трябва да отбележи растеж през третото тримесечие", коментира Карстен Брзески, старши икономист в ING. През периода април-юни БВП на Германия се сви с 0.2% заради забавените инвестиции и външна търговия, създавайки страхове за изпадане в рецесия.
Геополитически спирачки
Тези притеснения се засилват и от негативните ефекти от взаимните санкции между ЕС и Русия, които се отразяват в силен спад на показателите за икономическото доверие и бизнес климата през август и септември. Данните от статистиката обаче са по-положителни, като новите индустриални поръчки са достигнали най-високото си ниво от над една година през юли. "Последните данни подкрепят оценките, че свиванетопрез второто тримесечие е било по-скоро еднократен ефект, отколкото начало на икономически спад", отбелязва Брзески.
През юли германските заводи са произвели 5% повече капиталови стоки, най-вече автомобили. Производството на междинни стоки е нараснало с 0.8%, отчита се и солидно повишение при строителството. Производството на енергия обаче бележи спад.
"Производствената индустрия отчита окуражаващ старт на третото тримесечие. Данните сочат за поддържане на основната позитивна тенденция, доколкото го позволяват геополитическите развития", заяви икономическото министерство на Германия след представянето на данните. От институцията добавят, че празниците в края на лятото са се отразили на обема на роизводството през юли.
Експертите обаче очакват в края на тримесечието отново да има забавяне, след като последната актуализация на индекса на мениджърските поръчки показа, че бизнес активността в страната през август е спаднала до най-ниското си ниво от 10 месеца.
Стагнация в еврозонта
В края на миналата седмица Евростат публикува подробни данни за икомическия растеж на еврозоната през второто тримесечие. Стаитстиката потвърждава, че икономиката на валутния съюз не испяла да нарасне през периода, като основните причини за това са намаляващите инвестиции и по-малкото складови запаси. Те не са могли да бъдат компенсирани от нарасналото потребление на домакинствата и търговията.
Според Евростат намалелите складови запаси са имали негативен ефкет от 0.2% върху цялостния икономически ръст. Разходите на домакинствата от своя страна са допринесли с 0.2% за растежа. Инвестициите и търговията също са се елиминирали взаимно, тъй като са имали ефект от съответно -0.1 и +0.1%.
10 коментара
А дано! И сега с тия количествени облекчения от ЦБ току-виж потръгнат нещата. Докато не се оправят големите икономики в ЕС, няма да се оправят и малките, трябва да чакаме пак да се съберат там излишни пари, че част от тях да дойдат насам под формата на инвестиции. Т.е. не очаквайте скоро да цъфнем и да вържем, но поне да спрем да потъваме.
На годишна база забавянето над очакванията...Не е случайно, че говорят за вдигане да минималното заплащане за да форсират потреблението си. А руската федерация е свързана с около 3% от немския бвп, т.е. проблемите им са структурни и не са толкова свързани с моментната полит ситуация.
Точно липсата на минимална заплата дърпаше германците назад досега. Сега рязко ще дръпне икономиката им...
Къде я учите тази икономика която обяснява как с покачване на минималната заплата расте потреблението.
До коментар [#1] от "today ;)":
Държавните бюджети в целия ЕС са навикнали да харчат доста повече, отколкото заработват. Каквито и "улеснения" да има, тя няма да реши този проблем.
До коментар [#4] от "cinik":
Този не, но ако има инфлация поне теоретично следва да е добре за европейската икономика, и при ниски лихви да разбута икономическата активност. А ограничаването на харчовете хич не е любимо на политиците, то туй е ясно.
До коментар [#5] от "today ;)":
Инфлация при ниски лихви значи ограбване на спестителите и такова няма да има. Това е А и Б на Европейската банка и ЕС изобщо. За щастие, Ваймарската република още държи влага.
До коментар [#6] от "cinik":
В момента спестителите са много по-ограбени отколкото щяха да са при нормална парична политика.
Сегашната парична политика е свръх рестриктивна. ЕЦБ затегна (ПРОМЕНИ) паричната си политка след 2008. Резултатите ги виждаме нулев ръст, нулева доходност, безработица и т.н. За да оправят нещата и да се върнат към нормалната парична политика до 2008 г. има нужда от занчително по-експанзионистични действия от това което правят за сега.
Дайте ни някакъв пример за проспериращи спестители в резултат на малоумната парична политика на ЕЦБ-то през последните години.
Най-голямата трагедия на Германия не е Ваймарската инфлация а дефлацията и безработицата 5 години по-късно при началото на Голямата Депресия. Щеше да е забавна (ако не беше толкова трагична) иронията на това че в момента напрактика се повтаря същия сценарий в Европа. След дълъг период на рестриктивна парична политика и съпътстващата я рецесия и безработица идват на власт разни крайно десни партии. Този път ролите на Франция и Германия обаче са разменени.
До коментар [#7] от "sheldoncooper":
Светът е живял само в "дефлация" цели 25 века, до създаването на централните банки през 19 век и масовия отказ от златния стандарт след 1. Световна война. Печатането на пари не решава нищо. Нещо, което измерено в кубици, киловатчаси, тонове, килограм и др. прави загуби, не може да се преобърне като физичен процес, само защото си си измислил хартиен еквивалент и си му приписал някакви въображаеми монетарни стойности
До коментар [#8] от "cinik":
Типични разсъждения на почитател на "твърдите" пари.
За да има 5% ръст например в една икономика в която се произвеждат 100кг реален БВП х 5 лв. = 500 лв номинален БВП какво трябва да се случи в следващия период ако са твърди парите.
В следващия период ще имаме отново 500 лв номинален БВП = 105 кг реален БВП х 4.76 лв. Тоест за да има ръст при такива условия трябва да падат постоянно цените, включително най-важната цена - на труда.
Обяснете сега къде са съвременните икономики където има по 5% ръст на година благодарение на 5% дефлация всяка година. Вие лично колко пъти приехте намаление на заплатата си през последните години.
Това което ни обясняват Германците вече 6 години, че трябва изведнъж всички цени да се намалят навсякъде за да отразят факта че ЕЦБ е свила номиналната икономика е нереално и невъзможно. Това изисква промяна на човешката природа. Ако една идея изисква промяна на човешката природа за да сработи значи е обречена на неуспех. За справка - комунизма.
До коментар [#9] от "sheldoncooper":
Повечкото банкноти и по-големите цифри са сигурно от интерес за фетишисти към предмета "изрисувана хартия", но за всеки разумен човек единственото нещо от интерес е това какво може да си купи с тази хартия. А тук печатането на пари не решава нищо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.