Непредвидимият Homo economicus

Както теорията на еволюцията обаче трудно може да обясни ползата от алтруистично поведение, характерно за много видове (не само човека), така и рационалните икономически теории не могат да предвидят поведението на хората. Ако можеха, щяха да предвидят и настоящата криза.

Хората просто не постъпват винаги рационално, нито разбират печалбата на пари за себе си като висша полза. За християните полза е да дадеш на ближния. За Бил Гейтс да дарява милиарди за разработване на лекарства и ваксини за смъртоносни болести. Ако оставим тези абстрактни размисли за смисъла на живота, то пак ще видим, че дори най-алчните невинаги постъпват рационално. Ние, хората, просто сме така устроени, както открива една млада наука.

Невроикономиката

според скорошно определение е "наука, която цели да опише неврологичните механизми, които влияят на взимането на решения". С други думи, как действа мозъкът ни в различни ситуации, как ни влияят хормоните и други неврологично активни вещества и дори различието в гените ни.

Примерен експеримент е този на изследователите от "Кембридж" Джон Коутс и Джо Хърбърт, които разкриват, че нивата на хормона тестостерон повлияват сериозно поведението на трейдърите (вж. свързаната статия с име "Хормони на пазара"). Най-общо високите нива на тестостерон водят до поемане на необмислени рискове и "хазартни" трейдъри или печелят повече от средното, или губят повече от средното.

Резултатите на Коутс и Хърбърт се отнасят за мъже. Изследване на шведски екип показа, че жените не се влияят от нивата на тестостерона и естрогена си (вж. свързаната статия). Двата екипа дори влязоха в полемика за достоверността на резултатите си. Това е типично за всякамлада наука, която прави първите си открития.

Друг хормон, който сериозно повлиява финансовите ни решения, е окситоцина. Наричан хормон на любовта, той ни прави и по-щедри. По-щедри сме и когато съвестта ни не е чиста, например, след като сме си припомняли някоя наша недостойна постъпка. Прочее измиването на ръцете наистина дава усещане за чиста съвест, както казва и поговорката (вж. свързаните статии).

Финансовото ни поведение се влияе и от концентрацията на андрогенните стероиди, които отговарят за формирането на половите характеристики на мъжкия организъм (PNAS 2009;106:623). Високи концентрации на тези стероиди по време на бременността повлияват развитието на мозъка. Трейдърите, които са били изложени на високи нива на андрогени, докато са били в корема на майките си, като възрастни се справят по-добре. Откритието е направено отново от д-р Джон Коутс.

Гените също определят пазарното ни поведение. Учените засега изследват гени, свързани с невротрансмитерите допамин и серотонин, които имат огромна роля при взимането на решения. Така вариациите на гена 5-HTTLPR, който отговаря за транспорта на серотонина, повлияват дейността на амигдалата – мозъчен център, отговорен за взимането на решения (J Neurosci 2009;29:5985). Накратко разновидността на гена има значение за реакцията ни към различна форма на поднасяне на информацията, например дали едно мляко се рекламира като 99% безмаслено или като 1% маслено, което е едно и също (framing effect). Според вида на гена си хората са различно чувствителни на този рекламен трик и това повлиява поведението им на купувачи.

Генетичен анализ на този и друг ген (DRD4), извършен от американски учени, показва, че според разновидността на гените се променя и склонността към поемане на риск (Plos One 2009;4:e4362). Така дадена вариация на свързания с действието на допамина DRD4 ген води до 25% по-рисково поведение при инвестиране. Вариация на5-HTTLPR гена пък намалява рисковите операции с 28%.

Психическите особености на хората са друга огромна тема, с която невроикономиката се занимава. Вземете за пример как много хора лесно забравят лошото, но помнят хубавото. Така комарджиите лесно се самозаблуждават, че печелят повече, отколкото губят. Стига им да помнят само хубавите моменти, тоест печалбите (J Consum Res 2008, doi:10.1086/527267). По отношение на психическата ни нагласа вариациите могат да бъдат безкрайни, защото всеки сам избира своята дефиниция за "полза", преди да действа под нейно влияние.

Засега обаче невроикономиката не е намерила своето поле на практическо приложение. Използването на ДНК информация при наемане на хора е генетична дискриминация и вече е забранено със закон в САЩ. Скоро несъмнено ще бъдат въведени разпоредби и за хормонна и стероидна дискриминация.

Невроикономиката обаче може да даде важна информация какъв процент от хората са склонни да рискуват необмислено, било защото хормоните им действат, било защото са свръхоптимисти. Така уравненията на икономистите в по-голяма степен ще могат да обхванат ирационално поведение и техните предвиждания ще станат по-реалистични. И може би загубите, които нанасят действия на хора като Жером Кервиел и Бърнард Мейдоф, не могат да бъдат избегнати, но поне могат да бъдат предвидени.