Отвъд света на диска

С тези предизвикателства първи се захваща компанията OnLive, която пуска собствена платформа за стриймване на традиционни игри онлайн. Последните развития около нея обаче показаха още един проблем, пред който са изправени фирмите, решили да излъчват игри онлайн – нуждата от надежден бизнес модел.

OnLive или OnDead

OnLive обявява своята платформа за стриймване на традиционни игри през 2009 г. и първоначалните й планове са тя да заработи през същата зима. В крайна сметка стартът се забавя чак до 17 юни 2010 г., когато тръгва официално в САЩ. Година по-късно услугата заработва и във Великобритания. OnLive привлича над 50 разпространителя на игри, сред които са Take-Two Interactive, Ubisoft, Sega, Epic Games, Atari, THQ, Eidos и др.

Създателят на услугата Стив Пърлман обаче явно се сблъсква със затруднения да формулира бизнес модела. Няколко месеца преди премиерата той обявява, че услугата ще се предоставя срещу заплащането на месечна такса от 15 долара. В крайна сметка абонаментът изцяло отпада още през октомври същата година. Компанията замисля достъпът до платформата, наемането на игри или пускането на демо версии да са изцяло безплатни, като единствено социалните услуги и възможности на портала да бъдат платени.

Компанията разработва и собствена гейм система, съставена от безжичен контролер и малка конзола. Последната се използва единствено за връзка с интернет и включването на периферия като слушалки, монитор или телевизор, клавиатура и мишка и др. Чрез нея е възможно да се играе на телевизор, без дори да е необходим компютър.

През лятото на 2012 г. розовите облаци на стрийминг услугата обаче са затъмнени от буреносни такива. Тогава излизат данните за огромните задължения на OnLive. По информация на компания Insolvency Services Group (ISG), която е запозната със ситуацията, те възлизат на сума между 30 млн. и 40 млн. долара. Негативните резултати доведоха до мащабно преструктуриране на OnLive, масови съкращения и дори до смяна на собствеността.

Покрай целия процес се опари и HTC. Тайванският производител отписа 40 млн. долара, след като инвестира в OnLive в началото на февруари. При така стеклите се обстоятелства, за да може да спаси компанията от сигурен фалит, Стив Пърлман я продава на неназован инвеститор, като това му коства и мястото на изпълнителен директор. Особената форма на банкрут може да не е краят на OnLive, но онлайн платформата е изправена пред трудни времена и борба за оцеляване в един едва прохождащ пазар.

В търсене на работещия модел

Сътресенията на стрийминг услугата са следствие на "липса на оперативни финанси и невъзможност за набиране на нов капитал", обявяват от компанията. Трудно може да се каже какви точно са причините за достигането на това състояние – липсват данни за потребителската база, както и за оперативните и инвестиционни разходи. Но подобна дейност изисква значително и скъпо хардуерно обезпечение. Отделно всички разпространители, които са предоставили достъп до каталозите си с игри, също са поискали, ако не фиксирана сума за това, поне процент от приходите, а те се генерират, след като геймърът наеме или купи дадено заглавие. Предвид силната задлъжнялост на OnLive се предполага, че този модел не е достатъчно стабилен, за да може да оцелее подобна платформа при настоящите нагласи на потребителите.

Началото на края на OnLive отваря място на други играчи да пробват различни бизнес формули. Японската гейм компания Square Enix, която стои зад разпространението на поредицата Final Fantasy, пусна платформата Core Online. Тя дава възможност на потребителите да играят традиционни заглавия във висока разделителна способност през интернет браузъра на компютъра си. Без дискове, без инсталация, просто отваряш браузъра и се потапяш във виртуалния свят. При това безплатно.

Естествено има уловка – за да не се плаща, на всеки 10 мин. играчът трябва да изгледа една реклама, подобно на телевизионните предавания. Ако потребителят иска да се забавлява без прекъсване, ще трябва да си плати. Square Enix използва и специален софтуер на Google, при който се използват хардуерните възможности на компютъра, за да се рендират триизмерни изображения в браузъра. Това намалява разходите на компанията за супермощен хардуер.

За момента Core Online има няколко недостатъка – каталогът е ограничен само до Hitman: Blood Money, Mini Ninjas и Lara Croft and the Guardian of Light. Другият въпрос е дали видеорекламите не са прекалено натрапчиви за потребителите. Square Enix и злополучният опит на OnLive обаче припомнят, че един от най-успешните бизнес модели онлайн е приходи не чрез директни продажби, а чрез реклама. Дори и видеорекламите да не се окажат напълно успешни, Core Online може просто да използва лента, предназначена за рекламодателите, долу или горе на екрана, подобно на YouTube или на мобилните приложения.

Така че въпреки проблемите на услуги като OnLive дните на геймърите в света на диска може би са преброени. Те вероятно ще започнат да играят своите любими заглавия на някой сървър, разположен на няколко хиляди километра от тях. Ще се откажат от света на диска за сметка на уж безплатния гейминг, който ще се финансира чрез онлайн реклами...