Технологии

ЕС иска да стане световният суперрегулатор на AI

Прецедент вече съществува

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Повечето от законите по света са национални - освен тези в дигиталната сфера. Когато Европейският съюз измисли някакъв нов технологичен регламент, той може бързо да се разпространи по целия свят. Глобалните компании възприемат обикновено строгите правила на блока за всички свои продукти и пазари, за да избегнат необходимостта да се съобразяват с множество режими. Другите правителства заемат повече от една страница от правилника на ЕС, за да помогнат на местните фирми да се конкурират. Най-добрият пример за това, което наричаме "ефекта на Брюксел", е Общият регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС, който влезе в сила през 2018 г. и бързо се превърна в глобален стандарт.

Нищо чудно тогава, че всички погледи бяха насочени към Брюксел, когато на 21 април Европейската комисия публикува предложение за регламенти относно изкуствения интелект (AI). Това прави комисията първия влиятелен регулатор, който изготвя голям закон за AI. Дали тези правила ще бъдат толкова широко приети, колкото и GDPR?

Етичните принципи

През последните години се наблюдава бум от етични насоки относно AI в съответствие с въодушевлението около технологията. Мнозина се надяват, че тя ще стимулира икономическия растеж, но други се притесняват, че изкуственият интелект може да причини големи вреди, например ако алгоритмите започнат да дискриминират определени групи хора. Най-малко 175 държави, компании и други организации са изготвили списъци с етични принципи. Но повечето от тях не успяват да опишат как неща като "стабилност" или "прозрачност" могат да бъдат постигнати на практика, а камо ли как могат да бъдат подкрепени от изпълними закони, казва Шарлот Стикс от Eindhoven Universityof Technology.

С малкото съществуващо законодателство относно изкуствения интелект комисията избра подход от долу на горе. Създаде 52-членна "експертна група на високо ниво", за да разработи своите предложения, събра допълнителни данни чрез "AI съюз" на заинтересованите страни и публикува бяла книга, по която всеки може да коментира онлайн (това направиха 1250 групи и лица). Резултатът е документ с повече от 100 страници, 85 статии и не по-малко от девет приложения, който се опитва както да смекчи потенциалната вреда от изкуствения интелект, така и да максимизира възможностите му - почти прекомерно, както показват многото изключения и изключения от изключенията.

Вместо да регулират всички приложения на AI, правилата на ЕС имат за цел да се съсредоточат върху най-рисковите. Някои ще бъдат забранени напълно, включително услуги, които използват "подсъзнателни техники", за да манипулират хората. Други, като разпознаване на лица и кредитно оценяване, се считат за "високорискови" и следователно подлежат на строги правила за прозрачност и качество на данните. Както и при GDPR, наказанията за нарушения са строги: до 30 млн. евро или 6% от глобалните приходи, което от двете е по-високо (в случая на фирма, голяма колкото Facebook, например, глобата би достигнала над 5 млрд. долара).

Дяволът е в детайлите

Дори повече от обикновено обаче дяволът е в детайлите. Лицевото разпознаване за целите на прилагането на законите на обществени места е забранено, но само ако се извършва в реално време и не се извършва поради други "съществени обществени интереси", като намирането на изчезнали деца например. Всички високорискови услуги, използващи изкуствен интелект, трябва да бъдат тествани за законосъобразност, но това често може да бъде направено от самия доставчик. А държавите - членки на ЕС, се насърчават да създават регулаторни "пясъчници", в които фирмите могат да изпробват нови услуги, без да се страхуват, че ще бъдат наказани.

Не е изненадващо, че много заинтересовани страни са недоволни. Защитниците на правата на човека критикуват сантименталния език и вратичките. "Съществува реален въпрос относно това дали регулаторната рамка е достатъчно стабилна", казва Сара Чандър от EuropeanDigitalRights. За разлика от тях бизнес групите се оплакват от регулаторната тежест. Законът ще "ограничи областите, в които реално може да се използва AI", предупреждава Бенджамин Мюлер от Centrefor Data Innovation, мозъчен тръст, подкрепен от технологични фирми.

Приемането на закона ще отнеме години, може би дори повече от четирите, необходими за придвижването на GDPR от предложението до приемането. Но дори и нещата да се движат по-бързо, на ЕС може ида му е по-трудно да определи глобални правила или поне строги такива, казва Ану Брадфорд от Columbia Law School, който е написал книга за ефекта на Брюксел. При някои приложения на AI, като алгоритми, които могат да бъдат усъвършенствани, без да е необходимо да бъдат обучавани с използването на масивни бази от данни, доставчиците може и да решат, че предлагането на специални версии в Европа си заслужава. И тъй като бяха доста изненадани от успеха на GDPR, лобистите ще удвоят усилията си гласът им да бъде чут в Брюксел.

И все пак съдбата на "Закона за изкуствения интелект" (AIA), както би могъл да бъде наречен, може да бъде решена в Америка. Ако GDPR успя бурно да завладее света, това беше отчасти, защото Конгресът не само не успя да излезе със собствено законодателство за защита на данните, но и не си направи труда да си сътрудничи със законодателите в Брюксел. Новата американска администрация иска да се справи по-добре, но досега трансатлантическото сближаване в изкуствения интелект и други технологични области започва бавно. Само ако и двете страни работят заедно, ще могат да отблъснат амбициите на Китай за технологично надмощие и ще запазят дигиталния авторитаризъм под контрол.