В какво се прeвръщат службите

Шегата е леко пресилена - не всички бивши служители на "Щази" стават шофьори или музейни работници (шефът на "Северен поток" например e бивш офицер от прословутата служба), но вицът дава представа за съдбата им след обединението на Германия.

Служителите на Държавна сигурност е нямало как да знаят какво ще се случи с другарите от "Щази". Но пък са могли да черпят опит от бързо развиващите се събития в доскоро братските социалистически страни. Със сигурност най-болезно за тях са се развивали събитията в ГДР, където арестите на висши функционери на тайните служби започват бързо след падането на Берлинската стена.

Промените започват през 1988 г., когато в Полша правителството се съгласява да започне разговори със стачниците от "Солидарност". На 13 септември следващата година Източна Европа вече има първото недоминирано от комунисти правителство. Паралелно с това в Унгария комунистическата партия, подтикната от първите протести в страната, приема пакет от "демократични мерки" в края на 1988 г., а през август 1989 г. отваря границата с Австрия. В резултат на последното в ГДР започват масови протести заради опитите германците да не бъдат допускани в Чехословакия (откъдето те преминават в Унгария). Дългогодишният генерален секретар Ерих Хонекер се оттегля на 18 октомври, само три седмици по-късно министърът на държавната сигурност Ерих Милке подава оставка заедно с цялото правителство, а два дни по-късно пада и Берлинската стена.

За "Щази" (Министерството на държавната сигурност – MfS, е по-популярно със съкращението си Stasi) големите промени започват на 17 ноември, когато новото правителство в ГДР взима решение за преименуване на "Щази" на Служба за национална сигурност. Първоначално плановете са предвиждали разделянето й на две служби – разузнавателна и за "защита на конституцията", но обществената реакция е била толкова остро негативна, че на 14 декември се взима решение за окончателното й разпускане. Част от правораздавателните функции на службата, както и материалните й активи, са прехвърлени на МВР. На 31 май 1990 г. са прибрани агентите от Западна Германия и с това дейността на "Щази" окончателно приключва.

Почти толкова светкавично се развиват събитията в "изостаналата" Чехословакия (дори в България дворцовият преврат в БКП се случи няколко дни по-рано – на 10 ноември, а в Прага протестите започват на 17-и). На 3 януари 1990 г. встъпва в длъжност първият министър на вътрешните работи (тайната полиция – StB, е част от министерството), който не е член на комунистическата партия. Чехословашката държавна сигурност е разпусната на 1 февруари 1990 г. със заповед на министъра на вътрешните работи. Служителите й трябва да предадат оръжията, служебните си карти и преминават в резерва.

Започнали промените, Полша и Унгария в това отношение закъсняват малко. В Унгария дирекцията в МВР, която изпълнява ролята на политическа полиция, е разпусната на 14 февруари 1990. В Полша съдбата на държавната безопасност – SB, е решена в края на 1989 г., а формалното й разпускане се случва през април 1990 г.

Престъпление и нещо като наказание

В Германия и Чехословакия започват много активни действия за търсене на вина от лидерите на бившите комунистически служби и поне в началото те изглеждат агресивни и безкомпромисни. Шефът на "Щази" Милке е арестуван още на 7 декември 1989 г. за "нанасяне на вреда на националната икономика". Маркус Волф, ръководителят на външното разузнаване в министерството (оттеглил се през 1986 г.), бяга от страната малко преди обединението на Германия и иска убежище в Русия и Австрия, но му е било отказано. При завръщането си той е арестуван.

Милке обаче е  пуснат през март 1990 г. по здравословни причини, като той чува присъдата си едва през октомври 1993 г., но по друго обвинение - за убийството на двама полицаи през 1931 г., което е извършил по нареждане на комунистическата партия. Оказва се, че полицейското досие се е съхранявало при три режима – демократичен, нацистки и комунистически, което е завидно бюрократично постоянство и успеваемост. Волф пък е осъден през същата година на 6 години за държавна измяна, но присъдата му е отменена от Върховния съд. През 1997 г. той все пак е осъден на две години условно за отвличане, състояло се през 1955 г.

В крайна сметка много малко от бившите лидери на "Щази" и ГСДП са осъдени, тъй като германското правосъдие решава да разследва всеки случай внимателно и при спазване на всички правила на разследването. Това обаче едва ли е можело лесно да бъде предвидено в края на 1989 г.

В Чехословакия пък се разиграва истинска истерия, след като в първия ден на протестите, дали начало на нежната революцията  - 17 ноември, се разпространява слух, че  Мартин Шмид, студент по математика в Карловия университет, е убит от полицията по време на демонстрация. Това възпламенява протестите и се смята за ключов елемент за успеха на революцията. По-късно се оказва, че на улицата лежи не Шмид, а  Лудвиг Живчак. Двамата студенти с това име в университета са живи и здрави. Живчак е агент на държавна сигурност, което поражда съмнения за ролята на службата в революцията. През 1992 г. парламентарна комисия заключава, че каквато и да е била ролята на StB за протестите, тя не е била решаваща. Случката с Шмид-Живчак обаче подклажда желанието за бърза чистка и намирането на виновниците.

Голямата чистка

Голямата чистка в ГДР има няколко фази. Преди официалното закриване на "Щази" на 14 януари 1990 г. около 5% от архива й са унищожени по нареждане на Милке. Слуховете за унищожаване на досиетата предизвикват публични протести, чиято кулминация е на 15 януари 1990 г., когато протестиращите влизат в сградата на "Щази" и започват да трошат прозорци, да хвърлят мебели и т.н. Сред тълпата има бивши сътрудници на службата, които успяват да се възползват от възможността да унищожат част от досиетата (има дори мнения, че сградата пада "лесно" поради тази причина). ЦРУ също се сдобива с част от досиетата, които връща на Германия през 2000 г.

На 31 март всички служители на държавната сигурност – над 100 хил., са освободени. Голяма част от тях – между 20 и 30 хил., преминават в местните полицейски служби. Те са подложени на допълнителни проверки след обединението на ГДР и ГФР, като част от тях са освободени. След 1991 г. освен това на служителите на "Щази" е забранено да заемат публични позиции.

В началото на декември 1989 г., т.е. две седмици след началото на протестите, по нареждане на първия заместник-министър на вътрешните работи, в чийто ресор е ДС, започва унищожаване на архивите и в Чехословакия. В резултат е заличена значителна по обем информация. Остават обаче регистрите на файловете, които по-късно се използват за целите на лустрацията.

От този момент служителите на StB са подложени на проверки от т.нар. граждански комитети, съставени от представители на политическите партии и от реактивирани агенти и служители на службата. Използването на реактивираните няма аналог в Източна Европа. Това са по-реформистки настроени служители, уволнени след потушаването на Пражката пролет в периода 1969 – 1972 г., които след 1989 г. са върнати в службата. Гражданските комитети разделят служителите на ДС в три категории  –  такива, които могат да останат на работа, които следва да бъдат прехвърлени в полицията, и такива, които трябва да бъдат принудени да напуснат.

На мястото на StB се създава Служба за защита на конституцията и демокрацията; първият й директор е именно реактивиран агент. Служителите, които преминават в новата служба от StB, са отговаряли за "външния враг" (арабският отдел е най-малко засегнатият от уволнения) или за "защитата на икономиката" – става въпрос за няколко десетки души, които почти никога не заемат впоследствие ръководни позиции. Занимавалите се с "вътрешния враг" са уволнени.

На 6 април 1990 г. е създадена Службата за защита на държавата като отдел на полското МВР, която поема функциите на Първи (разузнаването) и Втори (контраразузнаването) отдел на Министерството на вътрешните работи. Това е официалният край на комунистическата държавна сигурност в Полша.

В средата на 1990 г. се създава комисия за проверка на тези от старите кадри на SB, които искат да останат в новата служба. Над 70% са уволнени, включително всички над 55 години, с цел максимално прочистване от стари кадри. От 24 хил. служители 14 хил. кандидатстват да останат, 10 хил. минават през комисиите, но в крайна сметка са преназначени 4000 души. Новата служба се оглавява от кариерен разузнавач, но на подчинение на цивилен координатор на правителството за специалните служби. Комисиите са се състояли от членове на парламента (включително и от бившата компартия), юристи, представители на полицейските служби, членове на "Солидарност", както и обществени фигури.