Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Повече от столетие отношенията между двете нации бяха ледени, най-вече заради убийството на повече от милион арменци, извършено в Османската империя в периода 1915-1918 г. - престъпление, което Турция упорито отказва да признае, че е геноцид, въпреки натиска от страна на международната общност. Късно в понеделник, след разговори в Швейцария, посредника по преговорите, външните министри на двете страни излязоха с общо съобщение, че ще започнат вътрешни консултации и ако всичко върви добре след шест седмици ще подпишат два протокола - единия за установяване на дипломатически отношения, а другият за развитието на двустранните връзки.
Турция беше сред първите страни, които признаха независимостта на Армения след отделянето й от бившия Съветски съюз през 1991 г., но дипломатически отношения така и не бяха установени, а две години по-късно границата между двете страни беше затворена, след като Анкара реши да подкрепи Азербейджан във конфликта му с Армения за областта Нагорни Карабах. Отношенията започнаха да се размразяват през пролетта на миналата година, когато турският президент Абудла Гюл посети Армения по повод футболен мач между двете страни. Така беше поставено началото на т. нар. "футболна демокрация". За подобряване на двустранните отношения настояваше и американския президент Барак Обама, който направи първата си визита в чужбина в Турция.
Ако Турция и Армения наистина отворят границата помежду си и подобрят отношенията си, събитието ще е от "историческо значение" (по думите на френския президент Никола Саркози). Анкара и Ереван обаче са изправени пред сериозни предизвикателства преди да направят последната решителна крачка. Турският външен министър Ахмет Давутоглу вече намекна, че Нагорни Карабах ще е част от дневния ред преди подписването на протоколите и "Турция никога няма да направи нещо срещу азерските братя", но подчерта също, че възстановяването на отношенията с Ереван е част от турската стратегия за развитие на региона. Арменският президент Среж Саркисян пък настоя, че ако Турция признае геноцида над арменците, това ще е от огромно значение за възстановяване на историческата справедливост и за преодоляване на бариерите между двете страни. Той обаче добави: "Признаването на геноцида няма да е предусловие за подобряване на отношенията с Турция".
В същото време правителствата и на двете страни са изправени пред остра критика от страна на вътрешната си опозиция, особено на националистите, които трудно ще приемат какъвто и да е компромис. Според Танер Акджам, професор по история в университета в Мериленд, напредъкът в турско-арменските отношения е станал възможен заради демократизацията на Турция и отслабването на влиянието на армията в политическия живот на страната. Той смята, че двете държави ще имат достатъчно време да изяснят историческите проблеми след отварянето на границата, което по думите на Ахмет Давутоглу може да стане още до края на тази година.
За Турция възстановяването на добрите отношения с Армения има и друг залог - улесняване на процеса на интеграция в ЕС. До момента непризнаването на геноцида над арменците е сред основните негативи в очите на повечето страни в ЕС.
7 коментара
Може да изтъргуват признаване на статус куо в Нагорно Карабах от страна на Турция срещу спиране на настояването от страна на Армения за продължаване на международното признание на арменския геноцид от 1915 г. И двете страни жертват по нещо, но няма иначе начин да се сближат позициите им.
Не виждам как ще стане всичко това за "6 седмици".Как турското правителство ще убеди праволинейните мюсюлмани в своята страна/които не са съвсем малко/,а да не говорим за диаспората на Армения/тя основно издържа страната/ ще се съгласи да се отиде на пазарлъци с националната концепция на страната.Може би ще се договорят за някакъв дипломатически статут,който позволява на учените историци да паботят до пълното изясняване на истината.
Национализмът е път на никъде. Националистите от двете държави толкова си приличат, че ако само го осъзнаят ще се пръснат от яд. Аз подкрепям това споразумение. Стига 100 години омраза.
Стига, ама не стига. Случило се не толкова отдавна, две поколения. И няма скоро да бъде преглътнато, поне от мен. Политиката им, и тогава, и сега е изключително нагла. Иначе е ясно, че все по някое време товя трябва да се случи, но президентът явно греши и признанието трябва задължително да е предусловие за по-нататъшни дискусии. И като този геноцид има политическа цена, то тя трябва да е висока.
Стига, ама не стига. Случило се не толкова отдавна, две поколения. И няма скоро да бъде преглътнато, поне от мен. Политиката им, и тогава, и сега е изключително нагла. Иначе е ясно, че все по някое време товя трябва да се случи, но президентът явно греши и признанието трябва задължително да е предусловие за по-нататъшни дискусии. И като този геноцид има политическа цена, то тя трябва да е висока.
Няма по-глупава и безсмислена кауза от националистичната омраза,
просто така да се мразим защото твоя дядо утрепал моя дядо.
Германци и Французи и англичани отдавна са го осъзнали и вървят напред.
Когато омразата е единствената кауза нищо хубаво не може да се получи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.