Нагорни Карабах може да запали следваща голяма война в Европа
Около Армения се затяга сложен възел от взривоопасни геополитически интереси, които пряко засягат сигурността на страните от ЕС и НАТО
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Армения разчита на Русия като гарант за сигурността, но Ереван е все по-разочарован от липсата на желание на Кремъл да подкрепи страната.
- Турция твърдо подкрепя Азербайджан, а при нарастване на напрежението Иран може да се намеси в подкрепа на Армения.
- Азербайджан се превърна във важен енергиен партньор на Европа.
Една от многото етнически бомби с часовников механизъм, заложени след разпадането на Съветския съюз, е напът отново да взриви Южен Кавказ. За жалост тя има потенциал да разпространи нестабилността в по-широк регион, като засегне Армения, Русия, Турция, Иран, а впоследствие дори ЕС и САЩ. Миналата сряда, 20 септември, Азербайджан проведе светкавична 24-часова "специална военна операция" срещу сепаратисткия анклав Нагорни Карабах, принуди ръководството му да капитулира и отново да мине под контрола на централната власт в Баку. Планинският регион, който е населен основно с арменци, формално е част от Азербайджан. След рухването на СССР в края на миналия век обаче той отказа да признае начертаните граници, грабна оръжието, обяви независимост и доскоро де факто беше под контрола на съседна Армения.
Големият проблем в случая е, че тук се пресичат сериозни геополитически интереси. От една страна, през региона минава сухопътният коридор, който свързва Русия и Иран - стратегически съюзници по линия на войната в Украйна. От друга, по оста изток - запад вървят тръбопроводите, доставящи нефт и газ от Каспийско море към Европа. Регионален силов играч се явява и Турция, която се стреми да изгради сухопътен коридор към стратегическия си съюзник Азербайджан и също да получи пряк достъп до каспийските енергийни залежи. По средата на всичко това е Армения, която за пореден път се оказва между чука и наковалнята на своите агресивни съседи.
По този начин се създава потенциална опасност за избухване на по-голяма регионална война, ако Азербайджан не се задоволи с Карабах и реши да нападне самата Армения и по-специално южната част на страната, за да изгради сухопътна връзка към своя ексклав Нахичеван. При подобен курс на събитията Иран заплаши, че може да се намеси на страната на Армения. Турция от своя страна декларира, че в отговор ще подкрепи военно Азербайджан. Русия, която поддържа своя база с "миротворци" в региона, едва ли ще остане безучастна. Пряк военен сблъсък между Иран и Турция пък най-вероятно би провокирал и намесата на НАТО...
Откъде тръгва всичко
За щастие за момента краткотрайната военна операция в оспорвания Нагорни Карабах, изглежда, просто проправя пътя за Азербайджан отново да поеме пълен контрол над арменския анклав, който е в основата на над три десетилетия конфликт между двете страни. Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под арменски контрол от началото на 90-те години на миналия век. Територията в Южен Кавказ, която е без излаз на море, обяви независимост от Азербайджан през 1991 г. и с подкрепата на Армения води две войни с режима в Баку в продължение на 30 години.
В резултат на кратката война през 2020 г. обаче Азербайджан си възвърна контрола върху голяма част от територията, която беше загубил през 90-те години. Сега Баку настоява за сделка, която да му осигури контрола над останалите части на анклава и да установи сухопътен коридор през арменска територия, за да свърже континентален Азербайджан със своя собствен ексклав Нахичеван. Последният от своя страна има обща граница с Турция.
Този ход е част от по-широк опит на Азербайджан да се възползва от благоприятната международна среда. Русия, голямата регионална сила и традиционен покровител на Армения, е затънала до шия във войната в Украйна. От друга страна, Европейският съюз, който посредничи в мирните преговори през 2020 г., разчита на богатия на енергийни суровини Азербайджан като част от стратегията си да намали зависимостта си от руски газ.
Нагорни Карабах в момента е дом на около 120 хил. етнически арменци, част от които започнаха да напускат региона в посока Армения. Преговорите миналата седмица между етническите арменци от Нагорни Карабах и Азербайджан приключиха без окончателно споразумение, като се очаква скоро да се проведат нови разговори. Режимът в Баку твърди, че цивилното население в анклава няма да бъде закачано. Въпреки това голямата част от арменците в региона продължават да се страхуват, че ще станат обект на етническо прочистване и предпочитат да изоставят домовете си. Смята се, че до момента близо 30 хил. души вече са напуснали Нагорни Карабах. Армения алармира, че едва ли ще има капацитет да поеме повече от 40 хил. бежанци.
Ролята на Русия в кризата
От десетилетия Армения разчита на Русия като гарант за сигурността. Властите в Ереван обаче стават все по-разочаровани от липсата на желание на Кремъл да подкрепи страната. Русия, заедно с Армения, е член на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Създаден през 2002 г., воденият от Москва блок за сигурност е междуправителствен военен съюз, съставен от шест постсъветски държави. Подобно на НАТО, ОДКС се основава на принципа на колективната отбрана, което означава, че атака срещу един член се признава за атака срещу всички членове.
Премиерът на Армения Никол Пашинян обаче обяви по-рано през годината, че Ереван обмисля оттегляне от ОДКС поради липса на подкрепа от страна на Русия. Наскоро Пашинян призна, че е било стратегическа грешка да се разчита единствено на Кремъл за гарантиране на сигурността на страната.
"Русия е партньор на Азербайджан в тази ситуация. Техният основен интерес е да получат достъп до регионална логистика, която ще бъде деблокирана, след като Карабах се върне на Азербайджан", коментира Иля Куса, анализатор на международните отношения в украинския мозъчен тръст Institute for the Future, пред CNBC. Той смята, че Москва също така очаква, че загубата на Нагорни Карабах ще предизвика политически сътресения в Армения, което потенциално ще доведе до свалянето на Пашинян. "Москва е заинтересована да го замени с всяка друга лоялна фигура от лагера на опозицията, което допълнително ще консолидира контрола на Русия над Ереван, който беше отслабен през последните години от опитите на Пашинян да се ориентира към Запада и от войната в Украйна", добавя той.
Интересите на Турция
Турция дълго време имаше затворена граница и никакви дипломатически отношения с Армения донякъде заради конфликта в Карабах, донякъде поради по-широкото историческо напрежение заради геноцида от 1915 г. След войната през 2020 г. двете страни се стремят да нормализират връзките си и да работят за повторно отваряне на границата си. През февруари арменски камиони преминаха в Турция за първи път от 1993 г., за да доставят хуманитарна помощ след две земетресения. Три месеца по-късно Турция затвори въздушното си пространство за арменски самолети в знак на протест срещу паметник на геноцида, издигнат в Ереван.
За разлика от това Азербайджан доставя на Турция природен газ и суров петрол чрез тръбопроводи, които минават на 16 км от азербайджанско-арменската граница и на 50 км от по-широката конфликтна зона. В резултат на това Турция отдавна е на страната на Азербайджан в спора за Карабах. В миналото тази подкрепа беше ограничена само до риторика. През последните години това вече не е така. Военната помощ на Турция, включително изтребители F-16 и дронове "Байрактар", се оказа решаваща в конфликта през 2020 г. Година по-късно двете страни подписаха пакт за отбрана и проведоха съвместни военни учения.
Промените дойдоха в момент, когато Ердоган започна да използва твърда сила, за да прокара турските интереси в голяма част от бившето османско пространство, включително срещу Русия в Сирия и Либия и срещу Кипър, Гърция и Израел в Източното Средиземноморие. Въпреки че Турция не беше формална част от примирието, войната от 2020 г. представляваше стратегически триумф за президента Реджеп Тайип Ердоган, който успя да се намеси в задния двор на Русия в Кавказ.
След победата на Азербайджан в Карабах през 2020 г. Иран имаше затруднения да адаптира собствената си политика към геополитическата реалност в региона. Техеран забави реализацията на Зангезурския коридор и се опита да окаже натиск, като проведе военни учения на границата с Азербайджан. След известно време обаче страната трябваше да направи крачка назад. Въпреки че последното посещение на иранския външен министър в Азербайджан беше оценено положително, твърде рано е да се приеме, че е постигната стабилност в азербайджанско-иранските отношения.
Енергийните нужди на ЕС
Руско-украинската война увеличи стратегическата стойност на Азербайджан по отношение на глобалните енергийни и транспортни възможности. През 2022 г. страните - членки на ЕС, подписаха нов енергиен меморандум за разбирателство (MoU) с Баку в опит да диверсифицират енергийните си доставки. С него беше решено да се увеличи капацитетът на Южния газов коридор, който пренася азербайджански газ от азербайджанския проект "Шахдениз-2" до европейския пазар, с до 32 млрд. куб. метра до 2027 г.
Азербайджан декларира, че е готов да си сътрудничи с Казахстан. Баку също така подписа нови споразумения за износ на казахстански петрол за енергийния пазар чрез тръбопроводите Баку - Тбилиси - Джейхан и Баку - Супса през Азербайджан. Това ще повиши сигурността на енергийния износ на Казахстан и бъдещето на Азербайджан като страна за енергиен транзит.
Нараства и количеството на проектите за разработка на възобновяеми енергийни източници - между Азербайджан и европейските страни са подписани различни споразумения по този въпрос. По този начин електричеството, произведено от възобновяеми енергийни източници в Азербайджан, ще може да се изнася за Европа през Грузия и Турция.
Докато обаче не се нормализират отношенията между Азербайджан и Армения, заплахата за регионалната сигурност остава. Ролята на Азербайджан като надежден енергиен партньор е важна, като страната значително допринася за укрепването на енергийната сигурност на Европа. Така ЕС се опитва да компенсира спада в импорта на руски енергоносители. Няколко държави от съюза вече внасят и използват газ от Каспийско море, с което Азербайджан граничи на изток. Доставките започнаха през 2020 г. с помощта на Трансадриатическия и Трансанадолския тръбопровод, включени в Южния газов коридор. Все повече азербайджански газ се насочва към Италия, Хърватия, Чехия, Португалия, Испания, Германия, Румъния, Гърция, Австрия и България.
Всичко това обаче дава в ръцете на режима в Баку силен лост за външнополитически натиск. Енергийният експорт и нарастващата зависимост на Европа в тази сфера и занапред ще позволява на Азербайджан да прокарва задграничните си интереси с все по-твърда сила, без да среща сериозна съпротива от страна на Стария свят, чиито лидери често ще предпочитат да извръщат глава.
4 коментара
Арменците се смятат за "братски християнски" народ, обаче не споменавате в статията как те се държат и какви са техните очаквания или роля в конфликта. В очите на азерите те изглеждат като "фашисти" и ултразвук-националисти, по-зле и по-войнствени от нашето "Възраждане", напр. При липса на енергийни източници и каквото и да е обществено и икономическо развитие, при пълната обвързаност с Русия и при ширещата се ориенталска корупция в Армения, защо Западът да застава на нейна страна?
Армения е лоша версия на България от 1990-те, но с умората и инерцията на страна наистина в 4-1 свят и наистина пост-съветска република. Какво да привлече подкрепа за нея? Може би е добре да се разгледа всичко това в следващата статия по въпроса?
Почвам да си мисля, след като някой взриви Северен Поток, за да сме сигурни, че няма да идва газ от Русия дали някой няма да се изкуши да почне да създава проблеми с газопроводите в Азербейджан.
жалко за Армения.
САЩ се надяваха да отворят втори фронт на Русия, ама руснаците не се вързаха на тая работа. сега Армения стои като прелъстена и изоставена мома.
нека не забравяме че Армения последните 6-7 години сама се отдръпна от Русия, започна да се сближава със САЩ и ЕС. проведе учения със САЩ/НАТО.....Русия не се намеси. остави ги да правят каквото си искат. когато Русия казваше че не е съгласна, Армения и ЕС излизаха с декларации че Армения може да прави каквото си иска.
ОК. така си е. свободна и независима държава е.
да де, ама когато стана конфликта, изведнъж Армения се сети че "бог високо, цар далеко". от ЕС и САЩ помощта беше само под формата на разни декларации и писма обещаващи подкрепа.
почнаха да ревът на Русия за подкрепа.
между подобна може да е съдбата на България по времето на Възродителния процес, когато турски групи се бореха за автономност и отделяне на територии от България. добре е да се чете история, да се мисли, а не само да се чете Фейсбук и Дойче Веле. ако в онзи момент лошия СССР не беше на наша страна щеше да се случи това което се случи в Кипър, това което се случи в Косово....щеше да има само писане на писма които призовават за мир, за разни глупости......
интересно когато на Ердоган му се прииска да си вземем териториите населени с турско население в България.....кой ще гои спре....ние см 10 000 армия от които половината са алкохолици и разни любовници на тоя и оня ама се борят за ранно пенсиониране....
имам достатъчно информация за предисторията на Възродителния процес. тя е следствие на опитите на Турция да се отцепят. разбира се към оня момент това е нямало как да стане без подкрепата и съдействието на САЩ и Турция.....нашите най добри приятели сега. точно хората които са искали да и "разцепят" сега им се кланяме и целуваме краката.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.