Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 2 април 2009 г.

Точка 1

Проект на Постановление за предоставяне на средства от централния бюджет за 2009 г. за финансиране на дейностите по подготовката,организациятаи координацията на българското национално участие в световното изложение ЕКСПО 2010 в Шанхай, Китай.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма. Приема се.

Точка 2

Проект на Решение за предоставяне на средства от бюджета на Министерството на културата за подпомагане дейността на младежкия оркестър на Европейския съюз.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма. Приема се.

Точка 3

Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне на части от имоти - публична държавна собственост, за управление на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 4

Проект на Решение за определяне на представител на Република България в Комисията по опазване на Черно море от замърсяване към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана на 21 април 1992 година в Букурещ.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 5

Проект на Решение за предложение на Народното събрание за ратифициране на споразумението за изменение, допълнение и продължаванедействиетонаспоразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 6

Проект на Решение за утвърждаване на Споразумението за защита на класифицирана информация между правителството на Република България и правителствотонаДържаватаИзраел/Израелското министерство на отбраната, подписано на 27 ноември 2008 година в София.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма. Приема се.

Точка 7

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение за сътрудничество в областта на физическата култура и спорта между Държавната агенция за младежта и спорта на Република България и Генералната федерация за спорт на Сирийската арабска Република.

Точка 8

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Корея за обмен и защита на класифицирана военна информация.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 9

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието, младежта и физическото възпитание на Чешката република за сътрудничество в областта на образованието и науката за периода 2009-2012 година.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 10

Проект на Решение за одобряване на проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството наРепублика Гърция за трансгранично полицейскосътрудничествопонаказателноправни въпроси.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма. Приема се.

Точка 11

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 12

Проект на Решение за изменение на Решение № 255 на Министерския съвет от 21 април 2008 г. за одобряване проект на Програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите между правителството на Република България и правителството на Република Индия за периода 2008-2010 г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 13

Проект на Решение за одобряване проектна двугодишен план за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Департаментите по здравеопазване на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 14

Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне за управление на част от имот - публична държавна собственост, на областната администрация - Благоевград.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки или въпроси? Няма. Приема се.

Точка 15

Проект на Решение за удължаване периода на разплащане на средства по гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по договор за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община.

Точка 16

Проект на Решение за утвърждаване на Споразумението за изграждане на висококачествена и високоскоростна железопътна мрежа в Югоизточна Европа, подписано на 4 май 2006 година в Солун.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 17

Проект на Решение за разрешаване изпращането и използването на български военнослужещи, назначени на длъжности в щабове и органи на НАТО, за участие в операции и мисии на НАТО в или извън територията на нейните държави членки.

НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Приемаме предложението на дирекция „Правна" на Министерския съвет, да се приеме проект на Постановление, а не решение.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 18

Проект на Решение за изменение на Решение № 887 на Министерския съвет от 2002 година за одобряване състава на

постоянната дипломатическа мисия на Република България към НАТО в Брюксел и подготовката й за трансформиране в национална делегация и създаване на национални военни контактни групи в командните структури на Алианса.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 19

Проект на разрешение за удължаване срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в блок „Добрич", разположен на територията на област Добрич.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 20

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства,в площта „Кунино", разположена в землищата на с. Кунино, община Роман, област Враца и с. Карлуково община Луковит и гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч.

Точка 21

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта „Драшан", разположена в землищата на с. Драшан, с.Габаре и с.Камено поле, община Бяла Слатина, област Враца.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 22

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта „Крема", разположена в землищата на гр. Луковит, с.Петревене и с.Тодоричене, община Луковит, област Ловеч.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 23

Доклад относно одобряване проект на Разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2,

ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Дорис", разположена в землището на с. Сушево, община Момчилград, област Кърджали.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 24

Проект на Решение за одобряване проект на

Организациятазаикономическо

сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 25

Проект на Решение за одобряване на

Междуправителственатабългаро-

венецуелска комисия за търговско, икономическо, промишлено, научно-техническо и културно сътрудничество, която ще се проведе от 15 до 18 април 2009 година в Каракас, Боливарска република Венецуела.

Точка 26

Проект на Решение за одобряване на становище по Конституционно дело № 1 за 2009 година.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. Приема се.

Точка 27

Проект на Решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден „Стара планина" -първа степен.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма. Приема се.

Точка 28

Доклад относно предложение за създаване на специални схеми за сътрудничество между българското правителство и другите държави членки на Европейския съюз.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин премиер, искам да попитам предвиждате ли да се обсъжда? Видях, че предлагате

междуведомствена работна група. Това е добър вариант и смятам, че можем да го приемем.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

Приема се.

Точка 29

Доклад относно участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) проведено на 10 март 2009 година в Брюксел.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин премиер, не сме се отклонявали от предварително утвърдените становища. В точката за намалени данъчни ставки на база на становището на нашата страна се присъединихме към съвместна декларация на Германия, Дания, Литва и Естония. Тази декларация плътно се покрива с нашето становище по съответната точка. Ако имате въпроси, готов съм да отговоря.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

Приема се.

Точка 30

Проект на Решение за определяне на

националенкоординаторпо

киберсигурност.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, предлагам с това решение да определим национален координатор по киберсигурност с няколко мотива.

До момента в няколко институции се занимават експерти с киберсигурност. Основно е Министерството на вътрешните работи, сектор „Компютърни престъпления", в ДАНС също се занимават с тях, но общо взето всеки има поглед върху конкретните си задачи и няма обща координация върху хакерски атаки и т.н.

Първата идеята е да се обобщи най-малкото информацията за това, което се прави в различните институции.

Второ, необходимо ни е лице, което да партнира с подобни представители на други страни, както и да координира изготвяне на национална стратегия за киберсигурност, да се подобри информационният поток и международното сътрудничество, да се създадат по-добри условия за обучения на представители на правозащитните и правораздавателните органи за справяне с кибер атаки и компютърни престъпления.

Предлагам господин Пламен Вачков, да бъде определен за такъв координатор.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки?

КАЛИН СЛАВОВ: Уважаеми господин премиер, става въпрос за т. 2.6 - господин Вачков поговорихме преди заседанието и той като цяло приема коментарите. В сегашната редакция той е натоварен с борбата с компютърните престъпления. Това по принцип е задължение на Министерството на вътрешните работи.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е прието.

КАЛИН СЛАВОВ: В моят материал е записано по този начин. Първоначалната редакция, която ние подкрепяме е, „създава условия за предотвратяване и противодействие", а не извършва борбата ката такава.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ще приемем точката на вносител, за да си уточните разминаванията.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Ние нямаме възражения. Това е прието.

КАЛИН СЛАВОВ: В точка 4, оттам е отпаднала координацията с Министерството на вътрешните работи. Предполагам, че е допусната техническа грешка, да се добави Министерството на вътрешните работи след органите, с които се координира.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, с тези бележки се приема.

Точка 31

Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, това е основно в обхвата на работа на Министерството на икономиката и енергетиката, материала се внася съвместно с министър Димитров. Става въпрос за промяна на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър за съоръженията.

В следствие на намаления състав и съкращенията в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор с тази наредба се създава възможност за лицензиране на частни лица и експерти, които да осъществяват техническия надзор върху опасни съоръжения. Това са промените, които се предлагат.

Има редица бележки, които са направени. Доколкото виждам основна част от бележките са приети. В тази наредба водещо е Министерството на икономиката и енергетиката.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки?

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин премиер, това постановление въвежда и редица изисквания към лицата върху, които или които са обект на прегледи за техническо съответствие. Не е постъпвало за съгласуване в дирекцията.

Ще помоля, ако има тежести, които са в повече от необходимото при предоставянето на документи за издаване на лицензни да ги прегледаме, да ни дадете тази възможност с представители на агенцията и ако има такива да се отразят на вносител.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Нямам нищо против.

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Изискат се длъжностни характеристики и различни изисквания. Може би е необходимо, но ако е възможно да се направи това.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин премиер, съгласен съм, нека да приемем точката на вносител. Министерството на икономиката и енергетиката, агенцията и съвместно с администрацията на Министерския съвет да изчисти тези неща, ако е необходимо.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли други въпроси или бележки?

Няма.

Приема се точката на вносител.

Точка 32

Проект на Решение за определяне на спечелилия участник в откритата процедура за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Сомовит", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение в Русе.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, с проекта на Решение предлагам на Министерски съвет да определи „Октопод С" ООД със седалище в град Варна за участник спечелил в проведената открита процедура за предоставяне на концесия. Офертата на „Октопод С" ООД - Варна отговаря на действащото законодателство, съобразена е с условията, правата, задълженията и другите изисквания на Решение № 669 на Министерския съвет. Обявлението за провеждане на процедурата и на изискванията на документацията за участие включително и техническата спецификация.

Проведената открита процедура, заявления и оферти са подадени от „София Мед" АД - гр. София и от „Октопод С" ООД - гр. Варна.

Предложението „Октопод С" ООД предвижда по-високи концесионни плащания, както на фиксираната част така и на променливата част. По-добра производствена програма, по-равномерно и конкретно разпределение на инвестициите за срока на концесията поради, което е класирано на първо място.

Предлагам, на Министерският съвет да определи „Октопод С" ООД - гр. Варна за спечелил участник при конкретизиране на следните основни елементи на концесията. Размер на годишните концесионни плащания. Фиксирана част в размер на 131 500 евро. Променлива част в размер равен на по-голямата от следните две суми: процент в размер на 31 на сто от нарастването на общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година свързани с ползването на обекта на концесия спрямо приетите базови приходи от 323 650 евро или коефициент в размер на 1,116 евро на тон умножен по нарастването на годишния товарооборот спрямо определение на базисен годишен товарооборот в размер на 178 000 тона. Сумата на фиксираната част на годишното концесионно плащане се индексира на всеки три години от срока на концесията. Инвестициите за срока в размер не по-малък от 2 милиона 435 хиляди лева за първите две години в размер не по-малък от 6 милиона 445 хиляди лева до края на концесията. Срокът на концесията е 22 години. Срок за сключване на концесионния договор е един месец в съответствие с член 62 от Закона за концесиите.

Ще помоля министрите, които не са изпратили становище по този въпрос да заявят, че нямат никакви възражения по приемането на това решение, тъй като процедурата трябва да е стриктна, ако има някакво обжалване това да не бъде една от причините, поради която може да отпадне концесията.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси или бележки? Няма. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин премиер, ще ви прочета, кои министерства не са дали становища, министъра на външните работи. ИВАЙЛО КАЛФИН: Съгласен съм.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

АСЕН ГАГАУЗОВ: Съгласен съм.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Министерството на вътрешните работи. КАЛИН СЛАВОВ: Съгласни сме.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Министерство на европейските въпроси. ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Съгласна съм.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Заместник-министър председателя на извънредните ситуации.

ЕМЕЛ ЕТЕМ: Нямам бележки.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожа Плугчиева е заявила, че няма забележки. Министерството на земеделието и храните. ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Съгласен съм. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Колеги, благодаря ви. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приема се точката.

Точка 33

Проект на Решение за предоставяне на концесия за добив на част от минералната вода от район „Североизточна България" - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 градуса - област Варна, област Добрич, област Шумен - участък „Варна", изключителна държавна собственост разкрита чрез сондаж № Р-82Х, с. Константиново, община Варна, област Варна.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, на основание разпоредбите на член 47, чл. 155, алинея 2 , точка 2, буква „3" от Закона за водите и чл. 5-а, чл. 17, ал. 1, т. 1 от и чл. 58, ал. 1 и чл. 39 от Закона за концесиите предоставям на вашето внимание предложение за предоставяне на концесия с добив на част от минералната вода от посочения източник. Мотивите са, че има налице изявен стопански интерес за получаване на концесия за добив на минерална вода от сондаж № Р-82Х, с цел бутилиране на натурална минерална вода и газирани и други напитки, в размер до 5 литра или до 157 680 кубически метра годишно. Има описание в докладната на обекта. Има акт за изключителна държавна собственост, определена санитарно охранителна зона. Срокът за концесията, който се предлага е до 25 години, но не по-малко от 15 години. Гаранцията предвижда да се внесат освен всичко останало 148 009 лева. Концесионната такса е определена адекватно и е по-висока спрямо всички действащи концесии от 3.27 щатски долара, 30 на сто от годишното концесионно плащане ще бъде заплащано от концесионера на община Варна. Спазени са абсолютно всички изискуеми процедури.

Предлагам проектът да бъде одобрен, ако има въпроси, готов съм да отговоря.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси?

ЦВЕТА КАМЕНОВА: Уважаеми господин министър-председател, от предварителното съгласуване не е приета бележката ни относно размера на гаранцията за участие, която е твърде висока 148 хиляди за гаранция за участие означава възпрепятстване на участниците. Такива гаранции обикновено се поставят за обезпечаване на договора, когато вече е избран кандидата, а не на ниво процедура за участие. Направихме справка на всички предоставени до този момент концесии, гаранциите за участие варират от 2000 до 8000 лева. Така, че 148 000 лева гаранция за участие е възпрепятстване на участниците.

Моля да се приеме тази бележка, защото наистина става прецедент в предоставяне на концесия за минерални води.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приемам бележката. Ще помоля точката да се приеме на вносител, защото не е 8000 лева, а доколкото си спомням на страничната концесия която е дадена е по-висока около 50 000- 60 000 лева, но нека да се уточни този въпрос. Поемам ангажимент, че до понеделник всичко ще бъде уточнено.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има ли други бележки? Няма.

Приема се точката на вносител.

Точка 34

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2004 година.

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, на основание чл. 26, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация предлагам на вашето внимание проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2004 година.

Предлаганият проект касае технически процедури. Конкретизират се сроковете за регистрацията на позицията на спиртни дестилати и спиртни напитки. Актуализират се текстове съгласно изискванията на Закона за акцизите и данъчни складове. Административно процесуалния кодекс и новоприетия регламент № 110 от 2008 година на Европейския парламент и съвета от 15 януари 2008 година. С приемането на предложените промени в наредбата ще се подобри дейността по регистрирането и контрола върху производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, а именно: уточнява се, че сроковете, в които се извършва прегледа на документите на заявителите са в календарни, а не в работни дни. Правят се изменения в изискуемите документи съгласно изискванията на Закона за търговския регистър и във връзка с отпадане на данъчната регистрация. Навсякъде в текста думите „пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали" се заменят с думите „малки обекти за дестилиране", което е изискване съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Навсякъде в текста думите „закон за Върховния административен съд" и „закон за административно производство" се заменят с „Административно процесуалния кодекс", тъй като първите два закона бяха вече отменени.

Съгласно изискванията на новоприетия регламент № ПОо т 2008 година на Европейския парламент и Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикирането и защита на географските указания на спиртни напитки и за отмяна на регламент № 1576 на Съвета в предлагания проект се актуализират наименованията на някои продукти и спиртни напитки.

Проектът е съгласуван. Има направени бележки. На администрацията на Министерския съвет приемаме бележките. Министърът на външните работи няма бележки. Министерството на образованието и науката няма бележки. Министерството на извънредните ситуации няма бележки. Министерството на финансите има четири бележки. Искам да поясня по първата бележка, че става въпрос за данъчна регистрация. Тя ни е необходима. Например, ако при производството на алкохол трябва да се представи такъв документ от лицата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Иванов, ако някои министерства държат на бележки, които не са приети, това да обсъдим?

Колеги, има ли такива, освен тези бележки, които са приети? Няма.

Приема се точката.

Точка 35

Проект на Решение за одобряване на типов проект на спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на страна извън Европейския съюз.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин премиер, измененията и допълненията се отнасят до следните разпоредби: Назначаване на въздушни превозвачи, предоставяне, отнемане и временно прекратяване на експлоатационно разрешение. Регулаторен контрол по отношение безопасността на полетите. Облагане на авиационното гориво на територията на Европейския съюз. Тарифи по маршрути само на територията на Европейския съюз и наземното обслужване. По проекта има три не приети бележки на Министерството на финансите и на администрацията. Надявам се, че те ще се съгласят с нашето становище. Благодаря ви.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма.

Приема се.

Точка 36

Проект на Решение за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства в бл. 1-16, Градище, разположен в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс.

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Проекта е съгласуван с изключение на Министерството на околната среда и водите в срока не е получено съгласувателно писмо.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин премиер, с оглед на това, че интересът е сериозен и след газовата криза, аз по-скоро съм за конструктивен подход. Нека процедурата да стартира и да се реализира. Благодаря ви.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Няма.

Приема се.

Точка 37

Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, става въпрос за откриване на медицински пункт в Държавната агенция за национална сигурност, който ще бъде под ръководството на Военномедицинска академия, а пряко ще бъде подчинен на председателя на агенцията.

Предлагам, да приемете промените в Правилника на Военномедицинска академия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли въпроси? Няма.

Приема се.

Точка 38

Проект на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2009-2013 г.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, вероятно си спомняте, че това е един документ, който много дълго се изготвяше. Още от предишното правителство имаше нещо подготвено. Много остри реакции имаше срещу него от страна на бранша. След това започнахме отново работа включително с представителите на туристическия бранш. В крайна сметка проектът, който днес представям за приемане е проект на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма за периода 2009 - 2013 година, който е обсъден и приет от Националния съвет по туризъм на 30 януари 2008 година. Преди това беше обсъден и на първото заседание на Държавно обществената комисия по туризъм и представителите на бизнеса заявиха изцяло, че го подкрепят.

Сигурно от чисто академична гледна точка в този проект за стратегия има много неща, които трябва да се направят. Спомням си заседанието на Държавно обществената комисия министър Димитров, каза че така не могат да се полагат цели и не може да четири години да се прави стратегия, а за 25 години.

Съгласен съм с всички тези неща, че могат да се направят. Структурата и смисъла на тази стратегия е да определи основна цел до 2013 година, а именно повишаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор чрез ефективно използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с потребностите за устойчиво развитие на туризма. Има четири стратегически цели. Изведени са девет приоритета.

С известни компромиси от академична гледна точка бих подчертал, че това е все пак стратегия приета от бранша и от представителите на правителството и дълго време се е изработвала.

Според мен, е редно да бъде приета от Министерския съвет.

Имам един дълъг списък с бележки, които са постъпили в хода на работа по тази стратегия. Огромната час от тях с много малки изключения са приети. Има няколко бележки от дирекцията на госпожа Снежана Димитрова, които не са отразени. Ако искате можем да ги обсъдим, но например в една от бележките се казва, че не е предвидено как ще поемем отлива от други страни.

Не трябва да се справяме с отлива от нашата страна на туристи в момента. Това по-скоро влиза в краткосрочните програми.

Следващата бележка е, че не сме описали от какви човешки ресурси и от каква професионална квалификация ще има нужда. Сигурно сте права, строго погледнато, но мисля че ако започнем да описваме всеки детайл в тази стратегия ще изпаднем в един също толкова дълъг период от обсъждане, отново с толкова критики.

Моят призив към колегите е, освен ако няма особено големи и сериозни възражения, приели сме над 90 на сто от това, което е направено днес Министерският съвет да приеме тази стратегия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки?

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин премиер, конструктивно ще предложа три варианта, свързани с бележките, които сме направили.

Първо, Министерският съвет трябва да бъде информиран, че данните в стратегията са от 2007 година. Те не отчитат икономическата тенденция в момента.

От консултациите през портал " дойдоха становища на хора, които са от бранша, че годишно приходите нарастват между 200 и 250 милиона лева от туристическата дейност.

В стратегията доста амбициозно са заложени три, четири пъти по-високи тенденции на нарастване до 2013 година.

Може би, си заслужава да се обмисли дали да не свалим малко очакванията, с оглед на новата икономическа криза. При нас дойдоха и данните за първите три месеца на 2009 година. Приходите от туризма са намалели с 20 на сто. Може би, госпожа Крушкова, има по-достоверна информация, но е редно да стъпим на нещо по-реалистично.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Как са дошли за първите три месеца, днес е 2 април 2009 година. Самото обобщаване не може да стане.

СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Това са прогнози на бизнеса. За това казвам, че може би има по-конкретни и по-ясни цифри. Може да не са верни, но това са прогнози на бизнеса.

Второ, рекламното позициониране на България е действително голям приоритет и много важно. Малко по-голяма роля трябва да има по отношение на Интернет пространството, рекламата през него. Може би там трябва да добавим няколко акцента и създаването на информационен портал за културното наследство на България може би е роля на държавата. Редно е да го заложим като част от дейността по изпълнението на тази стратегия, както и подкрепа за частния сектор по отношение на сайтовете за резервации за България.

Необходимо е, да се насърчат хотелите да влезнат в букинг системите на международните хотелски вериги.

Това са неща, които могат конкретно да бъдат написани и изпълнени през различните програми, които в момента се изпълняват.

Трето, по отношение на съвместните дестинации, ние сме дали бележка, която е частично отразена с другите страни гранични на България. Може би един от начините за преодоляване на отлива от туристи е съвместни действия с други балкански страни и общи пакети, насърчаване на съвместни действия като държавната агенция е тази, която би следвало да води разговорите на държавно ниво за подкрепа за създаване на съвместни пакети от дестинации между другите балкански страни.

Това са трите предложения, които могат да намерят текст в самата стратегия.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Госпожо Крушкова, имате думата.

АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Това, което каза г-жа Димитрова, всъщност относително донякъде приемам, но в голямата си част наистина не е възможно, първо, защото това все пак е стратегията на страната. Само два коментара за намалението за първите три месеца на годината. За януари-февруари месец имаме намаление от „минус 6,7%", а за март сме на „плюс 0,2".

„Плюс 0" е, но все пак продължаваме да изравняваме спрямо ситуацията от миналата година. Наистина, данните, които са заложени вътре в стратегията, са актуализирани и поради тази причина даже днес във вестника пише, че тези последни данни, които са заложени в последната версия на стратегията, са доста по-ниски, отколкото тези, които заложихме преди една година. Смятаме, че това е обективно и предвид самата криза, която се развива поради някои обстоятелства. Поради тази причина ние сме коригирали това, което сме успели да коригираме, от гледна точка на статистиката и получените данни от Националния статистически институт.

Съгласна съм, че една част от забележките от бранша, много биха желани от страна на бранша, но в същото време не мога да допусна, че в една рамкова стратегия, каквато има претенции да бъде този документ - тъй кат на базата на този документ ще бъдат изготвени продуктови стратегии, които ще бъдат вече много строго специфични за всеки един от видовете туризъм. Тогава вече биха могли да бъдат описани детайли от рода наистина хотелите да влязат в международни хотелски вериги. Това е бизнес решение. По-скоро не е въпрос на държавата да показва поведението на съответните частни субекти. За сайтовете за резервации много сме мислили, но това е също частно ценообразуване и предлагане на оферти с цялата отговорност. Да, могат да бъдат направени линкове, но нищо повече, което касае държавата като такава.

Всичко, което свързва информационния портал за културно-историческото наследство, както и останалите видове потенциал, които има в страната, са предмет на финансиране от Европейския съюз и са заложени в шестте проекта, по които в момента работим в Държавната агенция по туризъм. Те стартираха. Вече има отворени процедури по ЗОП и вече ще има, може би след два месеца и конкретни резултати.

За съвместните действия със съседни страни вече също се право. Имаме предложения за конкретни комбинирани пакети, които да бъдат предложени на бранша с идеята те обаче да ги доразвият и наистина да ги остойностят. В крайна сметка ние можем да предложим на бранша възможност за опериране, но не можем да ги задължим, тъй като сами по себе си те са частни субекти.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други бележки, предложения?

АСЕН ГАГАУЗОВ: Дотолкова, доколкото това все пак е един средносрочен документ, който не може да отчита конюнктура, възникнала в краткосрочен период, въпреки че, що се отнася до кризата, никой не знае колко краткосрочен и дългосрочен ще бъде, но по-важното са насоките, които се дават в документа. Мисля, че те са добри. Иначе всичко останало е въпрос на конкретни разработки по отделните типови направления, които ще бъдат приемани и там ще се отчетат вече настъпилите промени. По-добре да си дадем малко по-оптимистични рубежи за решаване, отколкото да тръгваме както медиите с кризата, която ще ни убие, а след това не се знае какво ще стане.

За мен документът във вида, в който е, е добър и аз предлагам да го приемем.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други?

Предлагам да приемем стратегия. Действително няколко опита се правиха да се пише такава стратегия за развитието на туризма.

Винаги всеки един от опитите е срещан на нож от част от туристическия бранш, защото там има десетки организации, които се представят за легитимни - било то национално, било то подбраншово за отделни подсектори на туризма. Но все пак е извървян доста път. Имаше и обществени обсъждания с основните представители на туристическия бранш. Това е някаква ориентация, защото всяка една стратегия, разбира се, е рамков документ, а от него вече следват конкретни програми - било то по типове туризъм, разположени във времето. Така че мисля, че е редно да го приемем.

Точка 39

Проект на Решение за предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица -морски плаж „Стамополу-Перла", община Приморско, област Бургас.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Точка 10 се отложи за следващото

заседание. Точка 40

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за публичното радиоразпръскване.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Законът е следствие от приетите промени в Закона за електронните съобщения, който е свързан с преминаването на цифрово радиоразпръскване. Страната ни е изостанала по отношение на европейските директиви и трябва да се ускори този процес. Народното събрание в Закона за електронните съобщения прие регламент, в който се определя един публичен мултиплекс и всъщност проектът на Закон за публичното радиоразпръскване е свързан точно с тези законодателни промени, описани в Закона за електронните съобщения и посочва регламентира ангажиментите на държавата по отношение на осигуряване разпространението на програмите на БНТ и БНР най-вече. Те осигуряват изграждането на цифрова наземна мрежа и необходимия радиочестотен спектър, за да може да работи тази мрежа.

Предвижда се в глава втора създаването на регламентирано със закон предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване", която ще бъде юридическо лице. Предмет на дейността й ще бъде изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване за програмите на БНТ и БНР.

По отношение на националната компания се предвижда редица ограничения в нейната дейност. Тя няма да може да бъде радио и телевизионен оператор, по смисъла на Закона за радиото и телевизията и няма да може да участва в търговски дружества, които създават програми. В допълнение, националната компания няма да има право да изгражда и експлоатира мрежа за пренос на радио и телевизионни програми. По този начин се предвижда осигуряване на равнопоставеност между мрежата, изградена от националната компания и другите подобни мрежи. Органи на управлението на компанията са министърът на финансите, управителният съвет и изпълнителният директор.

Законопроектът регламентира също така начина на финансиране на националната компания, като е посочено, че трябва да се финансира от републиканския бюджет, от приходи от възнаграждения от БНТ и БНР и от приходи от търговска дейност, в случай че такава се извършва.

Националната компания ще използва приходите, които постъпват за заплащане на такси за ползване на предоставения радиочестотен спектър.

В законопроекта също се регламентират задълженията на държавата за осигуряване изграждане на мрежа за пренос на радио и телевизионни програми. Посочва се, че тази мрежа ще придобие статут на национален инфраструктурен обект. Държавата по реда на правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството ще учреди търговско дружество с държавно участие, като държавното участие бъде не по-малко от 50%.

Основният предмет на дейност ще бъде изграждане, развитие и експлоатация на мрежата за пренос на радио и телевизионни програми.

Това са основните положения на законопроекта. Заповядайте за обсъждане.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Напълно съзнавам, че това е супер важен закон и че е много спешен. Понеже очевидно никой от министрите не го е видял, аз лично го получих тази сутрин, а той е пристигнал снощи, има ли възможност да го отложим с една седмица, за да се запознаем, защото темата е много важна, а ние ще го приемем на сляпо, без да знаем изобщо за какво става дума.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Първо, законопроектът е следствие от Закона за електронни съобщения, което регламентира просто задълженията на държавата. В законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет, се предвиждаше да има три мултиплекса, които се изграждат на конкурсна основа от едно частно дружество. По настояване и на народните представители, а бих казал и на президентската институция, се отдели един публичен мултиплекс. Този законопроект всъщност е пряко следствие от закона, приет от Народното събрание, защото след като е определен публичен мултиплекс за разпространение на БНТ и БНР, няма как държавата да не се ангажира. Затова се внасят тези промени и този закон, който е чисто следствие от предишния. Ако

Народното събрание беше приело закона за електронни съобщения във вида, внесен от Министерския съвет, нямаше да се налага да се разглежда такъв законопроект, защото в нашия проект беше предвидено публичните програми БНТ и БНР да бъдат на всички мултиплекси по право.

Сега в Закона за електронните съобщения е определено друго и ние трябва да изпълним нашите задължения съобразно него, т.е. да определим рамката, начина на създаването на такъв мултиплекс, за да може да се разпространяват обществените електронни медии -телевизията, БНТ и БНР.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Днес е 2 април и ако искаме въобще този парламент да приеме каквито и да било закони, които внасяме, трябва да ги внасяме възможно по-скоро. В противен случай действително рискуваме да се отложи значително приемането на който и да било законопроект, включително и на този и да отиде на следващия парламент. В случая имаме изисквания със срокове все пак и това действително е еуфориката на нещо, което вече сме приемали.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще бъде ли свързано това държавно дружество по някакъв начин с услуги, които предлага НУНЦ - става дума за разпръскването на радиосигнали, което е към БТК в момента? Има ли някакво отношение към това, или това си е съвсем отделна система, която ще се направи?

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.

ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Въпросът е до известна степен и технически. По начало материалът, който беше подготвен по ЗИП за ЗЕС, е готвен от Международната агенция за информационни технологии и съобщения и се получи точно това, което Вие обяснихте. Но искам да обясня нещо, което много добре трябва да се знае. Радиоразпръскването, цифровото, за разлика от сега съществуващите точки на разпръсквъне, излъчвателите се намират в самите градове. Те не са по високите части на планините, както, да кажем, предавателят на връх Ком. Характерът на това излъчване изисква фактически да се изгради една мрежа, която ще бъде на практика нова, за да се осъществи цифровото радио и телевизионно излъчване. Затова смятам, че е много наложително регламентирането на това по какъв начин държавната и обществена телевизия, в случая, обществената телевизия и общественото радио ще извършат това излъчване, за да няма двусмислие по смисъла на приетия закон.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сигурно трябва да познаваме какво е приел законът в парламента по другия закон, но сигурно нито един министър от нас, вкл. и министър Мутафчиев сигурно не знае какво е приел парламентът и в този смисъл има доста въпроси, които без съгласуване и без запознаване ние не можем да разберем. Например, защо трябва тази структура да е държавна, тази национална компания, която създаване? Примерно, тя би могла да е частна. Ние не знаем в момента дали старата компания, която е частна, може да извърши тази задача или не. Просто сме нямали възможност да отговоря на този въпрос. Също така колко струва тази компания? Сигурно министърът на финансите не знае. Казва се над „50%", а може ли да е 51% и някой частник да е 49%? Кой е този частник? Без конкурс ли? Ясен ли е партньорът, той как ще участва. Това са много съществени въпроси и как предлагате да приемем закон по толкова съществен въпрос в края на мандата, без да не знаем отговора на нито един въпрос? Ако би могло да се запознаем за една седмица и другата седмица...?

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, г-н Василев. Г-жа Грънчарова.

ГЕРГАНА ПАСИ: Абсолютно съм съгласна с това, което се казва, че е наложително уреждането на цифровизацията, но този закон има много по-дългосрочни последици, които според мен по никакъв начин не обосновават да се приеме просто ей така на коляно, без да сме се запознали с него. Така че смятам, че наистина е разумно предложението с една седмица да се отложи разговорът и да имаме по-детайлна информация за това точно колко ще струва приемането на този закон.

ЕМЕЛ ЕТЕМ: Предлагам да приемем днес проектозакона и ще имаме достатъчно време и когато в Народното събрание влезе материала да водим всички тези дискусии. Колегите тогава ще имат възможност да се проучат, дотогава да разгледат проекта, защото ние печелим време. Тук подкрепям напълно това, което каза колегата ми Калфин. Ако искаме това да се случи, а както знаем, това е и европейско задължение, трябва да предвидим и дневния ред и графика на работа на народните представители, поне да се стартира процедурата, а междувременно вашата парламентарна група ще има възможност много активно да участва в дискусията по закона. Подкрепяме законопроекта.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други?

Този проект на закон е следствие на закона, приет от Народното събрание с гласовете на трите парламентарни групи, приет с корекции в това, което е внесъл Министерския съвет, и то съществени корекции. Целият този закон произтича от корекциите, които са направени от Народното събрание, което отделя един публичен мултиплекс и няма как ние да не поемем ангажимента и да форматираме начина на изпълнението на този ангажимент от страна на държавата. А в Народното събрание действително депутатите от комисията и от пленарна зала могат да направят пак достатъчно сериозни корекции, както се случи с предишния. Въпросът е ние да изпълним ангажимента си, да има ясно предложение за разпръскване, а на въпроса защо трябва да бъде държавна компанията - защото така е записано в Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание. Защото първоначалният наш проект беше за изцяло частно изграждане на цялата тази система от мултиплекси. Обаче Народното събрание е преценило по друг начин и ние сме принудени да го приемем. Според мен трябва да се подкрепи, за да може Народното събрание да го разгледа, да внесе своите корекции. Има малко технологично време, за да върви процесът. Да ви припомня, че България е изостанала много сериозно в реализацията на нашите ангажименти. Затова предлагам да го приемем като законопроект, а в парламента той може да бъде коригиран.

Има ли други мнения?

Приема се.

Точка 41

Проект на Решение за утвърждаване на приходната и разходната част на план-сметката на Държавен фонд „Земеделие" за 2009 г.

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Предлагам на вниманието ви проект на план-сметката на Държавен фонд „Земеделие" за 2009 г., който беше утвърден от министъра на финансите вчера на 1 април 2009 г. Предвидените собствени разходи на държавен фонд „Земеделие" за 2009 г. са 645 млн., а планираните разходи са в размер на 1134 млн. лв. Разпределението по основните направления за преки субсидии за безвъзмездно подпомагане на земеделските производители по програми, приети с решение на Управителния съвет на държавен фонд „Земеделие", национални доплащания за хектар земеделска земя, национално доплащане - животновъдство, по линията на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, както и за национално съфинансиране и изпълнение на дейностите на

Разплащателната агенция за заплати, издръжка и за придобиване на дълготрайни и недълготрайни материални активи.

През 2009 г. са планирани 20 милиона нетни разходи за дългосрочно кредитиране на инвестиционните програми по държавен фонд „Земеделие". Разликата между отпуснатите 80 милиона и погасените или издължени заеми е в размер на 60 млн. лв. Предвижда се да се предоставят средства за временно финансова помощ в размер на 15 млн. лв. и съответно тяхното възстановяване в същия размер.

През 2009 г. Разплащателната агенция ще гарантира възможността да се изплащат финансови средства на заетите в земеделието и да се прилага съответно общата селскостопанска политика и общата рибарска политика на Европейския съюз. Тя ще изплаща средства по Договора ни с Европейската комисия и финансова рамка за селското стопанство за директни плащания, пазарно подкрепяне и развитие на селските райони.

Планираният трансфер по републикански бюджет за държавен фонд „Земеделие" е 547 млн., а преходният остатък до края на 2009 г. е в размер на 325 млн.

С оглед на гореизложеното моля Министерски съвет да утвърди приходната и разходната част на план-сметката на държавен фонд „Земеделие" за 2009 г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, г-н министър. Имате ли забележки, въпроси?

Точката се подкрепя.

Точка 42

Проект на Постановление за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Български нанотехнологичен център" ЕАД - гр. София.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: На миналото заседание в оперативната част докладвах предложението на IBM за създаване на такъв център. Тогава дискутирахме евентуалните ползи и рискове, разбира се, от създаването на този център и стигнахме до мнение, че центърът има висок потенциал да развие в частност този подсегмент на изследванията, а в по-широк аспект и да даде принос за технологизиране на нашето производство. Затова в изпълнение и на тогавашното предложение днес внасям устав на дружеството, бизнес план и евентуално постановление на Министерски съвет. Капиталът на дружеството е 50 милиона лева. Ще бъде капитализирано за сметка на финансираща операция. Ще има двустепенна структура на управление, като в надзорния съвет ще влязат по един представител на Министерство на финансите, Министерство на икономиката и енергетиката, дори поименно са посочени: г-н Любомир Дацов, г-н Явор Куюмджиев и г-н Димитър Танев от Министерство на образованието и науката, който от своя страна ще назначи управителен съвет с по трима представители на IBM и трима български изследователи най-вероятно.

Бизнес планът предвижда центърът да бъде изграден напълно за три години и да се комерсиализира, тоест от четвъртата година се предвиждат приходи вече от неговата дейност. Ще продължим разговорите с IBM за възможно съкращаване на този период. Има благоприятни предпоставки за това от гледна точка и на кризата, тъй като и съответната техника, с която ще се оборудва центърът, днес, струва ми се, без да съм специалист по тези въпроси, разбира се, струва ми се, че струва даже по-евтино, отколкото преди шест месеца или повече.

Това е накратко. Ако имате въпроси? СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Заповядайте!

ГАЛИНА МАРИНСКА: Благодаря Ви, господин премиер. Аз нямам въпроси по съществото на материала. Само искам да попитам дали министърът на финансите няма да възрази да разделим двата акта. Постановлението предвижда да се осигуряват средства от държавния бюджет, за което е необходимо да бъде нормативен акт. Останалата част обаче с имената на членовете на Съвета на директорите, с адреса на управление на дружеството няма никаква нужда да бъде в нормативен акт и съответно да се обнародва в държавен вестник. Така че, ако не възразявате, ние ще разделим нещата. Финансирането и осигуряването на средствата за сметка на републиканския бюджет ще отиде с постановление, както изисква законът и ще бъде обнародвано. Другата част обаче ще бъде решение или разпореждане, което няма да се обнародва.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други бележки?

ВАНЯ ДОБРЕВА: Доколкото имам информация от господин Вълчев, общо взето, проектът е съгласуван. Аз наистина не знам за имената вече и представителя на Министерство на образованието и науката. Това, което предполагам, че е съгласувано, е главният секретар на министерството да участва в групата на другите двама заместник-министри. Но аз не мога да взема отношение.

ГАЛИНА МАРИНСКА: Трябва да е поименно, иманата трябва да се определят.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Как сме със Закона за конфликт на интереси? Има други неща, които текат в момента все пак и затова питам.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има ли други бележки?

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Актът беше изработен с представители на двете министерства - и на Министерство на финансите, разбира се, от тази гледна точка, тоест имаме висока степен на съгласуваност с Вашето министерство и Министерство на икономиката и енергетиката.

Що се касае до предложението на г-жа Маринска, напълно го

приемам.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Първо, колеги, по същество, ние сме го обсъждали на оперативно заседание и мисля, че всички подкрепихме самата инициатива. Първо, това е много сериозна възможност стратегически извън условията на кризата да подготвим България за по-висока конкурентоспособност в тази област, която е водеща в научните изследвания, иновациите и свързана пряко с конкурентоспособността на икономиката на всяка една държава.

Второ, IBM е ключова водеща фирма в тази област и си заслужава създаването на такова дружество. Бих предложил да приемем на вносител, за да може заедно с дирекция „Правна" на Министерския съвет да се разделят нещата, които са пряко нормативни от нещата, които са организационно-технически и тогава вече да се подпише и да се публикува.

Имате ли възражения по това? Няма. Подкрепя се.

Точка 43

Проект на Решение за одобряване на проект на Закон за обществените библиотеки.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Глобализацията в информационните процеси и форматизацията на обществата неминуемо променят облика на библиотеките. Законопроектът е работен близо година и половина от читалищни и библиотечни дейци основно с помощта на British Consul, които имаха една програма - ние много общуваме с тях в това отношение. Предвижда се обновяване на библиотечните колекции с нови информационни източници; определяне на мястото и ролята на националната библиотека като държавен културен институт с национално значение, чиито основни задачи са свързани със събиране, съхраняване, предоставяне за ползване и разпространението на информация за национално писано културно-историческо наследство; развитие на териториалните библиотечни мрежи на базата на регионалните и водещите читалищни библиотеки, като предпоставка за равноправен достъп на граждани до информация; оптимизиране броя на библиотечните организации на обслужване в съответствие с практиката на страните членки на Европейския съюз; регламентира действителните потребности за всеки регион; активизиране сътрудничеството на Министерство на културата с общините и ведомствата с цел координиране оптимизацията на библиотечното обслужване и осъществяване на съвместни проекти.

Със законопроекта е предложено към министъра на културата да се създаде национален съвет по библиотечно дело като експертно консултативен орган, който ще инициира и предложи за утвърждаване стандарт за библиотечно информационно обслужване.

Предвижда се приемане на стратегия за развитие на националната библиотечна мрежа в срок от седем години с цел осигуряване свободен и равноправен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и националните и международни информационни ресурси.

Със законопроекта е предложено обществените библиотеки да предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като основните библиотечни услуги е предвидено да се предоставят безвъзмездно, а за специализирани ще се заплаща такса по тарифа на Министерския съвет, съответно на общинските съвети.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кога и този законопроект ще бъде гледан от Народното събрание? Ще оставим наследство на следващия парламент.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съм длъжен да го внеса, тъй като той, наистина, ви казвам, две години и половина се работи. Имаше много проблеми по време на списването. Водил съм предварителни разговори и днес също се срещнах с г-жа Чилова. Комисията не е толкова ангажиран след тежкия Закон за паметниците на културата. Има ангажименти да поработят по поправките на Закона за читалищата и този закон, надявам се, да успеят.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Комисията ще успее, пленарна зала дали ще успее? По същество имате ли въпроси?

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Приети са всички забележки и предложения, дошли главно от Министерство на образованието и науката.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Имате ли бележки? Не виждам. Подкрепя се.

Точка 44

Проект на Постановление за финансово осигуряване на приоритетни дейности по участието на Република България в НАТО през 2009 г.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Става въпрос за действие, което всяка година извършваме.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Поканете г-н Цонев! Къде е най-големият бенефициент?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Боравим, общо взето, с едни и същи средства за програмата ни за участие в НАТО. Каквито и критерии да измислим, вече за четвърта година гледаме някакви принципни критерии да има, има доста неудовлетворени желания от различни институции. Предлагам ви това разпределение, което беше прието на междуведомствен съвет, да бъде утвърдено и от Министерски съвет. Два са основните критерия, които прилагахме и тази, и миналата година, за да има някакъв ефект. Единият е изграждане на достатъчно добра комуникационна връзка - става въпрос за закрити комуникации. Вторият е изграждане на способности, които са точно най-необходими на българската армия за участие в международни мисии, тъй като това в рамките на алианса е основното изискване към нашата армия и основното затруднение от гледна точка на финансиране. Виждаме, че всяка мисия, общо взето, има проблем. Общо сумата е 76 милиона, 706 хил. лв. от които отиват в министерството.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За какво ще отиват тези средства?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако имате предвид Министерството на отбраната, може би г-н Цонев е редно все пак да каже. Иначе сме гледали всички предложени бюджети.

НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Те са планирани по централния бюджет. За участието ни в мисии ние осигуряваме само снаряжението и заплатите на военнослужещите. Всичко останало се поема от американската страна.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други бележки? Въпроси?

Приема се.

Точка 45

Проект на Решение за участие на държавата в учредяването на акционерно дружество с държавно участие в капитала под 50 на сто, съвместно с „Издателско-полиграфически комплекс Родина" АД, гр. София.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: След допълнителни консултации с потенциалния инвеститор, ви предлагаме една по-различна схема на изграждане на сградата на НАП. Тя се базира върху създаване на акционерно дружество, в което държавата апортира четири имота, описани подробно, в т.ч. и терена, съсобственост между държавата и ИПК „Родина", тази част от терена, която е съсобственост, прилежаща към недостроената сграда. От обратната страна се прави парична вноска, съответно равностойността на внесените, апортираните сгради. Акционерното дружество има основен предмет на дейност изграждане на сградата и стопанисване на останалите, разбира се. След съответния период се закрива, като се разпределят сградите между участващите страни, съответно държавата получава новопостроената сграда, а инвеститорът едва тогава получава владение върху апортираните сгради.

Схемата има тези сравнителни преимущества, че гарантира в пълна степен, първо, еквивалентност на замяната на сградите през формата на публично-частно партньорство и от друга страна намалява, минимализира всякакви рискове от непострояване на сградата, тъй като ако сградата несе построи, инвеститорът не може да влезе във владение на апортираните от държавата сгради.

Инвеститорът евентуално ще има 51 на сто срещу 49, което гарантира мениджърския подход от страна на инвеститора. Това е важно за изграждане на сградата. Всъщност държавата не поема мениджърски функции по изграждане на сградата дотолкова, доколкото основният предмет на дейност на това дружество е изграждане на сградата.

По отношение разпределението на акциите държавата ще апортира четири имота, а потенциалният инвеститор ще инвестира един имот, на който ще се изгражда сградата плюс парична вноска така, че да се гарантира изграждането на сградата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кои имоти се апортират?

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Имотите са три по-малки сгради в центъра на София с обща квадратура между 11 и 12 хиляди.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Колко трябва да е общата застроена

площ?

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Петдесет хиляди кв.м. Разбира се, че са правени предварителни оценки върху стойността на сградите. Ако приемем това решение, ще се направят по съответен ред и съответните оценки, които да бъдат валидни и пред съда. Това са разходи и само това ни е въздържало да не пристъпим веднага към такъв тип оценка, тъй като се плащат такси, струва ми се, няколко стотин хиляди. Ако не одобрим решението, по-добре да не ги правим, тъй като и досега има упрек, че е правен проект за реконструкция на сградата, пък тя не е реконструирана и защо сме изхарчили също няколко стотин хиляди. Вероятно преди няколко години е изглеждало нормално действие да се плати проектирането и никой не е могъл да предвиди, че няколко години по-късно тази сграда няма да бъде построена.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Предлагам да чуете в цялост моя коментар по тази точка. Да се абстрахираме от факта, че за пореден път всичко, което е над 100 милиона лева, се вкарва без съгласуване на маса в последния момент. Това е стил на това правителство. Също така си спомням, че преди повече от шест години Министерство на финансите взе тази сграда и ако тогава знаех, че шест години ще стои в тази форма на гробница, честно казано, по-добре да не бяхме я давали, но да бяхме направили нещо с нея още тогава.

Най-големият проблем, който имаме, е, че всичко това го правите без конкурс и това е фатален проблем за тази сделка. Всичко, което се прави без конкурс, особено ако е с имоти и особено ако е в края на мандата, означава много голям проблем и много голям скандал с риск да завлече цялото правителство надолу, което това ще направи.

Да припомня, много пъти съм го казвал и този Министерски съвет, че в края на миналия мандат служителите, които са били тук миналия мандат си спомнят и могат да го потвърдят - имах много по-остро изказване от днешното си на тема автомагистрала „Тракия". Тогава се оказа с годините, че тя е била супер изгодна сделка, което се твърдеше, че не е, май че е била законна, което се твърдеше, че не е, но тази сделка за автомагистрала „Тракия" има един голям порок - че е без конкурс. Тя може да е била супер фантастична, но когато се направи с конкурс правителството си заминава. Това, разбира се, е по-малка сделка, но е достатъчно значима.

По отношение на сметките, със сигурност не съм компетентен, защото няма кога да съм го прочел това нещо, освен тази сутрин, но така на пръв поглед не ми се видяха 12 хиляди квадратни метра. Аз ги смятах за 18 и нещо. Аз може да греша, но кога да го сметна. Смятам, че са 18 и нещо. Като направя сметката, разбира се, ние можем да спорим как финансовата криза се е отразила на цените на имотите в София - никой не знае точно как се е отразила, със сигурност са по-ниски от преди. Но една груба бакалска сметка показва, че държавата дава неща, които според мен струват 58500 хил. евро. Някой може да каже, че струват 100 милиона, друг - 20 милиона, зависи кой в какво евангелие иска да прочете, каквото иска, това може да докаже. А това, което получава държавата, е 50 хиляди квадратни метра РЗП, което в зависимост от това колко е луксозно и скъпо строителството, сега при падащите цени на строителството даже и да го сложим по 500 евро на квадрат, което е доста луксозно строителство, според мен те ще го построят за 350, да кажем, но по 500 - пак дава 25 милиона евро. Тоест на мен ми излиза една разлика от 30 милиона евро.

Бих искал да цитирам министър Орешарски с едни хубави негови думи от преди две години в тази зала, които изцяло подкрепям и се радвам, че той ги каза - че когато държавата прави една сделка с частния сектор, винаги държавата губи, а частният сектор печели. Няма нито един случай държавата да печели, а частният сектор да губи. Аз бих добавил към това класическо изказване само още едно словосъчетание: „когато го прави без конкурс". Като го направи с конкурс, конкуренцията на пазара може така да направи, че примерно в тази криза в момента има толкова много полупостроени сгради, построени и празни сгради или различни непостроени сгради, че ако се направи един конкурс, може да се яви друг инвеститор и да каже: Дайте ни тези четири имота и ние ще ви построим 100 хиляди квадратни метра РЗП. Вие може да кажете, че не може, но защо не сме пробвали? Ако обявите един конкурс, може да се появи. Проверете какво става с апартаментите в София - цените им падат двойно и почти никой не е продал нито един апартамент напоследък.

В заключение. Каквото и да ни кажете, НДСВ не може да подкрепи сделки с имоти без конкурс - и това е, никакви аргументи нямат никакво значение.

ГЕРГАНА ПАСИ: Аз нищо не разбирам от цифрите на Николай Василев, но се притеснявам, че това нищо-неразбиране после ще се превърне в нищо-необясняване по отношение на едно политическо решение на кабинета. Смятам, че наистина това е неудобството, което се провокира от това, че правим нещо, което сигурно е полезно, защото мен лично ме дразни тази изпочупена сграда на „Цариградско шосе", но така и няма да обясним полезно ли е или не е.

Тъй като това е в края на мандата, струва ми се, че като кабинет много трудно може да си позволим да предложим и да защитим обществено такъв тип сделка.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Други изказвания?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин премиер, принципно, защото аз съм потърпевш също от едно подобно предложение на НДСВ, което господин Василев казва - твърдо не приемам никакви аргументи, ще ви кажа финансови аргументи. В момента държавното дружество АДИС губи всеки ден, защото не може да даде нито един имот под наем, а това му е работата. Защото поправката, която вкарахте, го задължава да дава на търг апартаменти и офиси под наем. Вие ще се явите ли да търг, за да си вземете апартамент? София е пълна с агенция за недвижими имоти. Аз ще внеса доклад в Министерски съвет. Всеки ден, откакто е прието това ,няма отдаден нито един имот под наем. Пак казвам цените, които АДИС даваше, бяха едни от най-високите в София. И това мога да го докажа.

Това че, без аргументи, ние казваме така, дали е в началото или в края на мандата, ако има достатъчно обосновка на една теза, мисля, че това не променя нещата. Аз не мисля, че в началото на мандата едно правителство може да си позволява неща, които не може да си ги позволява в края, ако достатъчно честно работи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

Господин Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само два коментара, ако ми позволите. Търга е хубаво нещо, но досега аз не съм запознат със случай, как може да направим търг между съсобственици? Всъщност ние сме съсобственици върху целия терен. Изразявам съмнение. Може да опитаме. В търга трябва да включим условие - инвеститор, който придобие мястото на сегашния собственик, защото от публикациите в пресата, които се появиха, аз разбирам, че всъщност повечето коментари са повечето персонални по инвеститорите, а не по схемата. Тогава можем да направим един търг и да кажем - всеки инвеститор, който придобие съсобственост с нас и т.н. вече и други условия. Това е според мен големия проблем.

Другият е, че всички ние развиваме дейности, правим семинари, обучения и говорим теоретично за публично-частно партньорство, но предпочитаме теоретично да говорим за публично-частни партньорство. Защото когато сложим на масата каквато и да е идея, нашата първа работа, без да разбираме цифри, числа, е веднага да я отхвърлим. Разбира се, че частният инвеститор, господин Василев, сигурно нещо ще спечели от сделката. Аз не познавам частен инвеститор, който да работи на загуба. Ако Вие познавате такъв, значи имаме различни мнения. А сигурно ще спечели. Какво точно, не знам. Въпросът е да се защити държавният интерес така ,че в момента на формиране на това дружество да са балансирани участията. А в хода на развитието на сделката вероятно частният инвеститор ще спечели от това че ще разруши тази сграда и ще изгради някаква друга, което не представлява пряк интерес за държавата. Може би представлява повече интерес за кметството от гледна точка на неговия архитектурен план, но не и за държавата. Вероятно там могат да се изградят много скъпи съоръжения, но това е вече надничане в плановете на частния инвеститор, което не е препоръчително за държавата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, господин Орешарски.

Има ли други становища?

АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам още един път да се подчертае факта, че не се провежда търг или конкурс поради факта, че кандидата за инвеститор е съсобственик на държавата върху същия този терен. Така го разбирам аз. Какъв търг да правим, след като той е съсобственик? Не виждам какъв търг може да се прави.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин премиер, провокиран съм от мантрата обществени поръчки. Протестите в МВР, част от тях по отношение на дрехите са и вещевото, че всичко минава през обществени поръчки и цените в магазините на аналогични стоки са по-ниски от тези, които се получават на обществените поръчки. Това се случва и с техники, и с други неща. И това е един принципен въпрос. Ние се скрихме зад някаква мантра обществени поръчки, в същото време всички министри сигурно са се сблъсквали в тяхната практика, че на обществените поръчки се постигат по-високи цени. Ако се сметне в годините назад какво се е случвало, сигурно става въпрос не за милиони, а за милиарди, прикрити под темата обществени поръчки. И това, че не е обществена поръчка, не значи че не е публично. В края на краищата практиката по-скоро опроверга това разбиране, че обществените поръчки реално водят до по-ниски цени, респективно защита на държавния интерес. Аз си правя сега някаква сметка назад в годините, по цени сравними в магазините, лошото е, че го виждат и хората, че резултатите от обществените поръчки водят до по-високи цени.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

Госпожо Добрева, заповядайте.

ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин премиер. Предполагам, че едно от основанията на министър Василев са по-скоро засягат смесените дружества, защото доколкото ние имаме практика в Министерство на образованието и науката в създаването на смесени дружества от предишния мандат, се оказва, че не винаги интереса на държавата са защитени. Може би по-скоро върху това трябва да се помисли, как да защитим в едно такова акционерно дружество интереса на държавата. Защото практиката от предишни такъв тип дружества 2002-2003 г. показва, че обикновено се отива към частен, а не към държавен интерес. Мисля, че тук е прав министър Василев, обосновавайки една такава загриженост.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

Други изказвания има ли?

Колеги, аз предлагам да отложим точката от това заседание. Искам да припомня няколко неща. Първо, доколкото не ме лъже паметта, тази сграда стои в този си вид от началото на прехода като грозен паметник на недостроените неща от времето на социализма. Няколко пъти са правени различни опити от държавата да се завърши сградата; защото действително е една от най-грозните части, които са останали на Цариградско шосе. В това число този Министерски съвет взе решение за провеждане съвместно със Световна банка на конкурс за доизграждане на сградата, като лимита на средствата от държавния бюджет бяха 30 милиона евро. Появиха се, както винаги частни изпълнители, ножицата в предложенията беше много голяма -едните бяха твърде завишени, други бяха твърде занижени. И каквото и решение да беше взело Министерството на финансите и НАП, щяха да бъдат обвинени в едно или в друго, че дават прекалено много средства за доизграждане на тази сграда, или че дават на някой който дава дъмпингова цена и в крайна сметка ще бъде пак допълнен. В условията на тази финансова криза много трудно можем да разчитаме да се строи тази сграда с публични средства, не е първи приоритет. Въпреки, че аз бих могъл да кажа и на господин Василев, че това правителството завари една ситуация, когато публичните сгради бяха абсолютно кът, в това число в последния момент на работа на предишното правителство бяха разпродавани публични сгради в центъра на София, мога да ви ги посоча, на цени, също доста съмнителни. И една година търсихме сграда за настаняването на Министерство на извънредните ситуации. Винаги възниква въпроса при публично-частно партньорство къде е публичния, къде е частния интерес, как се балансира.

Аз принципно подкрепям предложението на министър Орешарски, защото не виждам как ние ще инвестираме колкото е необходимо за доизграждане на тази сграда, имайки доколкото разбирам съсобственик, който владее част от терена, който е готов да го направят за своя сметка, разбира се търсейки и своя изгода, но решавайки наред с това проблеми на една от ключовите държавни агенции, приходната, която и сега е разхвърляна в много сгради.

Нека да отложим точката да се запознаем по-подробно с анализите, защото прозвучаха много различни цифри. Всички би трябвало да сме заинтересовани от отстояването на публичния интерес. Ако трябва поръчайте експертиза, господин Орешарски. Нищо че ще струва пари, трябва да са убедени членовете на Министерски съвет, че баланса е нормален от гледна точка на публичния интерес. Но, честно казано, аз не виждам как ще вложим следващите пет години в условията на тази криза съответната сума за доизграждане на тази сграда. Ако някой ми каже как при всички останали приоритети в условията на икономическата криза, нека да ми каже.

Господин Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Извинявам се, че след Вас взимам думата, за сведение на всички колеги, в частност на министър Василев, съществуващата сграда, която е със същата квадратура, на търга се явиха участници, които предложиха да я достроят на оферти вариращи между 37 милиона евра и 64 милиона евра, като всички строители твърдят, че носещата конструкция дава 25 до 35 на сто от стойността, приемаме 25. Увеличете тези цени с 25 и забравете за 200-300 евра на квадрат. Това е сграда първа категория по категоризацията.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Направете експертиза. Защото иначе така да правим бакалски сметки на заседание на Министерски съвет не върви.

Точката се отлага.

Точка 46

Доклад относно одобряване позицията на Република България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи, което ще се проведе на 6 и 7 април 2009 г. в Люксембург

Точка 48

Доклад относно одобряване позициите на Република България за участие в заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи", което ще се проведе на 6 април 2009 г. в Люксембург

/Точки 46 и 48 се докладват заедно/

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Госпожо Тачева.

МЕГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин премиер. Уважаеми колеги, в рамките на заседанието ще бъде разгледан следния въпрос: предложение за рамково решение на Съвета относно предотвратяване и уреждане на спорове за компетентност при наказателни производства.

Освен това ще се разгледат още два въпроса. Всички текстове са съгласувани и одобрени от СЕВ в заседанието на 31 март т.г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Заповядайте за бележки, въпроси.

Кажете господин Миков по Вашата точка.

МИХАИЛ МИКОВ: Предложение за директива относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава членка. Една тема, която сме обсъждали преди. И относно общ избор от права на работниците от трети държави.

Обхвата на директивата, уреждащ равнопоставеното третиране на граждани от трети страни по отношение на социалните права, е максимално ограничен и включва само притежанието на единно разрешително.

Другият въпрос е свързан с една много гореща тема, темата за Гуантанамо. След посещение на комисаря Баро и чешкия вътрешен министър Лангер, като общото е, че не е постигната единна позиция. Няма отправена официална молба от САЩ до Европейския съюз. Първостепенна отговорност за затваряне на центъра за задържане в Гуантанамо е на САЩ. Въпрос на национално решение е дали държавите членки ще приемат бивши затворници на тяхна територия. Налице е едно различие в позициите на държавите членки. Американската администрация се е ангажирала да представи писмен отговор на поставените въпроси. Най-общо темата все още е отворена. Ние попадаме в категорията на страните членки, които не са от най-горещите фенове за приемане на затворници от Гуантанамо.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не ни и трябва.

Господин Калфин.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин премиер, по тази последната точка аз предлагам ние да поддържаме позиция, че това не може да бъде и не следва да бъде общо решение на Европейския съюз, всяка страна да си решава по отделно. Има някои страни, които приеха. При нас като дойдат, няма какво да ги правим. Няма правно основание, на което ние да ги задържаме. А там има едни хора, които не знам как ще обясним, защо се разхождат из държавата.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

МИХАИЛ МИКОВ: Още една позиция по ШИС, става въпрос за Шенгенската информационна система.

Към момента да бъде потърсено алтернативно техническо решение за включване към ШИС. Европейската комисия среща сериозни затруднения по изграждането на ШИС II. България ще приветства всяка подкрепа при изясняване на необходимите технически правни и организационни аспекти, както и на допълнителни финансови разходи, за присъединяването им към една нова версия, която сега работи комисия ШИС I+. Тоест ние досега работехме по ШИС II, Еврокомисията казва, че ШИС влиза малко в крив макарон, извинявам се за израза. Чак след избора за европейски парламент ще стане ясна съдбата на ШИС II. Тоест България започва да работи, да проучва възможността за ШИС I+. Не сме похарчили много пари.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

Имате ли въпроси, бележки?

Точки 46 и 48 се приемат.

Точка 47

Проект на Решение за обявяване на имоти -публична държавна собственост, за имоти -частна държавна собственост, в област София и за провеждане на търгове с тайно наддаване за продажба на недвижимите имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерство на отбраната

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Точка 47 няма как да я разгледаме, господин Панчев. Ще я отложим за следващото заседание на Министерски съвет, поради две причини.

Първо, няма го министъра, а тази точка би трябвало той да я

докладва.

Второ, тук аз не виждам достатъчно изяснени мотиви за прехвърляне на имоти на бул. Скобелев, община Триадица и т.н., с данъчна оценка 71 милион лева от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Не ми е ясно и какво ще прави Министерство на отбраната с тези имоти. Мисля,че добре се вписва и в темата, която беше дискутирана на предишната точка, ако някой разбира какво казвам.

СПАС ПАНЧЕВ: Ако разрешите една дума. Идеята, уважаеми господин министър-председател, уважаеми членове на правителството, е,тъй като не ни е необходимо, отпаднала е необходимостта, ние желаем да я предложим за продажба. Очакваната сума е около 150 милиона лева.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Знаете какво е казал Николай Хайтов: едно е да искаш, друго е да можем, така че точката се отлага. Оставате си за сега с горещото желание.

Точка 49

Проект на Решение за одобряване позицията па Република България относно мотивирано становище, отправено от Европейската комисия до Република България съгласно чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност във връзка с неспазване на задължения, предвидени в директива 2003/54/ЕО и Регламент ЕО № 1228/2003 г.

СЕРГЕЙ СТАЬШШЕВ: Заповядайте, господин Иванов.

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, на вниманието на Министерство на икономиката и енергетиката беше получено мотивирано становище, отправено от Европейската комисия до Република България съгласно член 226 от Договора за създаване на Европейската общност във връзка с неспазване на задължения, предвидени в директива 2003/54/ЕО относно общи правила за вътрешния пазар на електроенергия и Регламент ЕО 1228/2003 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия.

Представеното становище е втори етап от досъдебна фаза на процедурата за производство за установяване на нарушение на общото право в областта на пазара на електроенергия, открита с официално уведомително писмо на Европейската комисия от 8 май 2008 г.

С проекта на позиция на Република България в отговор на становището на Европейската комисия се представя аргументирана информация по конкретните съображения, наложени в заключението, че българската страна не спазва задължения по посочените актове.

С оглед гореизложеното предлагам Министерски съвет да одобри проекта на позиция.

/Министър-председателят е излязъл от залата и заседанието продължава под ръководството на вицепремиера Ивайло Калфин/

ИВАЙЛО КАЛФИН: Има ли бележки колеги? Няма.

Сгаюграча. МС-02.04.2009 г.

06.04.2(109

Точка 51

Проект на Решение за изменение и допълнение на Решение № 184 на Министерски съвет от 2009 г.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Министър Мутафчиев, заповядайте.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Допълваме решение № 184, тъй като в решението сме пропуснали да се прехвърлят техническите съоръжения на ферибота в Никопол. Това създава проблеми в момента по отношение на регистрацията на фериботния комплекс, така че добавяме и тези съоръжения и ги прехвърляме на пристанищна инфраструктура. Това ще ни даде възможност до края на седмицата да можем да регистрираме пристанището и да подготвим неговото откриване до една-две седмици. Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.

Колеги, има ли бележки? Не виждам.

Приема се точка 51.

/Министър председателят влиза в залата и поема ръководството/

Точка 50

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Госпожо Масларова, заповядайте.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин премиер, считам,че тази точка трябва да я гледаме във Ваше присъствие, тъй като тя е свързана с приемане на Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, който закон беше гласуван в края на миналия месец и който ние сме

длъжни да приложим в максимално кратък срок. В резултат на този закон всъщност коригира неща, които бяха приети с държавния бюджет за 2009 г. и касае обезщетенията за децата близнаци, обезщетенията за майките студентки и допълнително, което беше гласувано в пленарна зала, което също не беше подготвено и не се очакваше, че ще се дадат и еднократни парични помощи за отглеждане на близнаци, които в периода от 1 януари до 1 март губят тези права, заради това, че забавихме срока на решаването на този проблем.

Не искам да влизам в подробности какво е гласувано, как е гласувано. Категорично искам да заявя, защото тук се води протокол и общо взето понякога това остава, хората няма да познават нито обстановката, нито ситуацията, в която сме работили. Искам да кажа, че никога не сме били против даването на колкото се може повече бонуси за семействата с деца, било то близнаци, било то деца на студенти и т .н. Но то беше съобразено с макрорамката и решенията, които бяхме взели на политически съвет. Ние сме готови с правилника. Правилникът е съобразен със закона. При мен има финансова обосновка, но ние се разбрахме с министър Орешарски, че тук ще обсъдим въпроса, тъй като на този момент, по наши изследвания и по статистиката многоплодните раждания годишно са между 1500 и 1800, което значи че децата са не по-малко от 3000, които се раждат годишно. Казвам не по-малко, дали сме във финансовата обосновка най-ниската долна граница, за да можем все пак да решим какво да прави. Еднократната парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майки студентки, които учат редовно, първоначално от колегите беше казана една цифра от между 80 и 100, оказа се, че тя е малко под 2000. Тоест това са данните, които ние получаваме за стипендиите, които получават те от висшите учебни заведения и не се води статистика. Може да има плюс, минус, и искам да го кажа съвсем отговорно. Еднократните помощи за тези деца, които ще бъдат дадени от 1 януари до 31 март, са около 2130 случая. Това умножено по

Стенограми. МС-02.04.2009 т.0fi.04.2009

сумите, които трябва да бъдат разпределени на всеки близнак по 1200 лева, на всяка майка студентка по 2880 лева и в тези три месеца по 300 лева компенсация на всеки близнак, са в размер на около 10 милиона лева. Ние сме писали 10 милиона, но казвам, че би могло да бъде плюс, би могло да бъде и минус. Необходимите средства за изпълнение на член 2, алинея 1, точка 3 и 4 от Закона за семейни помощи на деца и по § 15 от Преходни и заключителни разпоредби от закона за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, обнародван вече в Държавен вестник бр. 23 от 27 март т.г., трябва да бъдат осигурени чрез преструктуриране разходите от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2009 г. Тоест за да можем ние да започнем да плащаме трябва да намерим източници от другите министерства в размер на 10 милиона. Затова искам Вие да присъствате и да решим какво правим, защото не искам някой да съобщава, че Министерството на труда и социалната политика иска да ощети семействата с близнаци и майките студентки. Настоятелно моля Министерски съвет да се консолидираме, за да можем да изплатим и да извършим една добре замислена социална стъпка, която обаче ресурсно не сме обезпечили с бюджет 2009 г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.

Господин Орешарски.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин премиер. В такива случаи има два възможни подхода. Първият, ако се позовем на устройствения закон за бюджета всяка мярка, приета през текущата година, която не е осигурена финансово, се стартира и се планира следващата година. Това е чисто формалното законово основание. Отчитайки, че все пак има приет закон, може да приложим втори подход, да обезпечим финансиране. Финансирането може да се обезпечи, госпожа Масларова каза, чрез преструктуриране на други разходи. Тъй като на този етап става очевидно, че не само няма да има никакво преизпълнение, а напротив, следващата седмица-две вероятно трябва да гледаме допълнителни рестрикции върху разходите на министерствата и централните ведомства, и вероятно ако са необходими още 500 до един милиард лева редукции, то 10 милиона няма да бъдат много съществени.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ясно.

Заповядайте, други изказвания.

Госпожо Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин премиер, искам да кажа,че категорично няма да се съглася с първото предложение на господин Орешарски. Защото сега в края на мандата това ще се стовари върху моята глава, респективно върху политическата сила, която представлявам. Аз категорично няма да приема това.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре.

Други предложения?

Аз предлагам да подкрепим точката, въпреки че това е един много лош пример за това как се приема бюджета от Народното събрание. Тъй като се гласуват ангажименти, хубави и правилни от социална гледна точка, без финансово покритие. Доколкото си спомням това беше инициатива на Парламентарната група на НДСВ, която винаги е наблягала на финансовата дисциплина като политически позиции. Но се е получило точно обратното. Естествено е, че ще трябва да се направи преструктуриране на разходите на министерствата и на тази основа да се реализира Постановлението по преценка на Министерството на финансите от кого колко ще се вземе. Като това не може да става за сметка на Министерството на труда и социалната политика . Това е.

Точката се подкрепя с направените уточнения.

Точка 52

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на постоянен представител на Република България при Службата на Обединените нации и другите международни организации в Женева

Точка 53

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Дания със седалище в Копенхаген

Точка 54

Проект на Решение за освобождаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Естония със седалище в Хелзинки и назначаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Естония със седалище в Талин

Точка 55

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на постоянен представител на Република България при Съвета на Европа със седалище в Страсбург

Точка 56

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Португалската република със седалище в Лисабон

Точка 57

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище в Лондон

Точка 58

Проект на Решение за освобождаване и назначаване на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Кипър със седалище в Никозия

Точка 59

Проект на Решение за освобождаване и

назначаване на постоянен представител на

Република България в Северноатлантическия

съвет със седалище в Брюксел

/Точки 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59 се докладват

заедно/

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това са проекти на решения за освобождаване и назначаване на постоянни представители и посланици на България.

Господин Калфин, заповядайте.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, това е редовната годишна ротация на посланици. Всички тези, за които стана въпрос, са с изпълнен мандат, тази година изпълняват 4 годишен мандат. Съгласно Закона за дипломатическата служба това е основание да бъдат предложени заместници на тяхното място.

Както и досега, ще видите че в предложенията, които ще направят пред вас, основно предлагам кариерни дипломати, хора, които работят в дипломатическата служба.

По отношение на постоянен представител на Република България при службата на ООН в Женева, знаете, че там досегашният ни посланик Петко Драганов беше избран за един много висок пост - заместник-генерален секретар на УНКТАД, и от май месец заема новата си длъжност. Предлагам за негов заместник да бъде предложен господин Ганчо Ганев. Господин Ганев работи в министерството от 1983 г. Завършил е Международно право в Москва. Има доста дълга кариера в министерството. Бил е директор на дирекция,бил е посланик в Кралство Норвегия до 2006 г. В момента е началник на кабинета ми. Има редица допълнителни квалификации. Езиците му са английски, руски и френски.

На второ място, за посланик в Кралство Дания господин Иван Димитров завършва мандата си от 4 години. Предлагам на негово място да бъде предложен на президента господин Валентин Порязов. Господин Порязов в момента е политически директор в Министерството на външните работи. Също има доста дълъг стаж в министерството, от 1988 г. Преди да стане политически директор, беше посланик в Кралство Нидерландия, преди това е също е бил директор на дирекция в министерството. Има редица допълнителни квалификации и награди.

За Република Естония. Естония е ново наше посолство. До момента имахме акредитиран посланик от Хелзинки. Посолството е открито вече, предстои да изпратим посланик. Предлагам това да бъде господин Петьо Петев. Господин Петев също има доста дълъг стаж в Министерството на външните работи от 1984 г. работи в него. В момента е директор на дирекция „НАТО и международна сигурност" в министерството.

За Съвета на Европа със седалище в Страсбург изтича мандата на господин Иван Петков. Предлагам на негово място да бъде предложен господин Андрей Техов. Госпожа Тачева го познава. Човекът Съвет на Европа, който познава всички наши в момента дела и въпроси в Съвета на Европа. Директор е на Дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации" от 2005 г. в Министерството на външните работи. Кариерен дипломат също от 1989 г. Той е юрист. Доста мандати има в рамките на международни организации в Африка, Косово и други страни.

За Португалската република на мястото на господин Максим Гайтанджиев, чийто мандат също изтича, предлагам господин Иван Петров Иванов, по-скоро известен като Иван Петров. Доста от вас го познават. Също дългогодишен дипломат. От 1979 г. работи в Министерството на външните работи. Понастоящем е административен секретар на министерството. Има редица мандати в Бразилия, Ангола, Мадрид, Париж. Владее доста езици, включително португалски.

За посолството на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в момента посланик е господин

Лъчезар Матев, който през лятото приключва своя мандат. Предлагам на негово място господин Любомир Кючуков. Господин Кючуков в момента е заместник-министър на външните работи, познавате го. Завършил е също в Москва. Има квалификация от Джорджтаун университета в САЩ. Започнал е кариерата си 1981 г. в Министерството на външните работи и след няколко години го е напуснал. След това се върна като заместник-министър. Така че, той е от тези, които имат подготовката, работил е в тази сфера, но с това правителство влезе в Министерството на външните работи.

За посолството на Република България в Република Кипър. Мандата на господин Петър Воденски изтича. Предлагам на негово място да бъде предложен господин Веселин Вълчев, който също вероятно познавате. Господин Вълчев не е кариерен дипломат, но доста години се е занимавал с въношнополитическа дейност. Бил е включително 6 години представител на България в Международния студентски съюз в Прага. Има редица квалификации в тази област, които също може да ги видите от приложената биография.

Представител на Република България в Северноатлантическия съвет това е в НАТО, господин Любомир Иванов навършва 5 години. Предлагам на негово място да бъде предложен господин Тодор Чуров. В момента Тодор Чуров е заместник-министър на външните работи. Кариерен дипломат е. Службата си е започнал 1978 г. в Министерството на външните работи. Има е много постове, бил е посланик, директор е бил на редица дирекция. Той е един от най-опитните дипломати, които имаме, който и в момента като заместник-министър наблюдава въпросите за членството ни в НАТО. Това са предложенията, които днес съм готов да направя.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, господин Калфин.

Аз имам един въпрос - Вие с кого ще останете да работите? Целия Ви екип го разпращате.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Не е така, господин премиер, защото както знаете процедурата по назначаване на посланиците на практика след предварителни консултации започва с решението на Министерски съвет. Има искане на агремани и т.н. Така че говорим за лятото, когато най-вероятно няма да имам ангажименти в Министерството на външните работи.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре.

Госпожо Грънчарова.

ГЕРГАНА ПАСИ: Благодаря Ви, господин премиер. Аз смятам, че с изключение на политическото предложение, което не познавам добре, всички имена на кариерни дипломати са достатъчно убедителни и си струва да бъдат подкрепени.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други бележки?

Точките се приемат.