Стенограма от заседанието на Министерски съвет - 30 юни 2010 г.

И още (има много аргументи, които звучат убедително) - "Но сега в петък вечер градът колабира и стотици хиляди нерви се късат, за да бъдат солидарни с някой, който дори не го признава това. И като дойдат изборите, се избира един селски кмет, защото ги е завел на кръчма и след това казва "дайте ми пари". Българинът по този начин ще започне мисли, когато дойдат избори, и ще търси кметове като Дончев, като подобни, които да усвояват проекти, да търсят възможности. Ще кажат защо в Габрово се случва, а примерно в съседния Ловеч не се случва. Защото едните избрали грамотен кмет, другите избрали, примерно, някакъв друг. Проблемът си е на тези, които избират".

Владислав Горанов накрая намеква, че заради тази децентрализация, може да се вдигнат други данъци. Накрая все пак приемат доклада на Росен Плевнелиев.

Заслужава си и темата за ректорите и закона за академичния състав. Владислав Горанов пак е "лошият". "Единствените звена след общините и Висшия съдебен съвет поради ясни причини, които си увеличават заплатите, това са държавните висши училища. Така, че когато говорим за субсидиите от държавата, ние трябва да държим и сметка за това, че ние им даваме определено ниво субсидия, оттам нататък академичната автономност, която са издигнали в култ, им дава възможност да си правят каквото си искат", коментира той университетите. Изобщо зам.-министърът на финансите е доста активен по време на цялото заседание.

На него става ясно още, че около 10 юли почва пръскането за комари край Дунав, съгласувано с Румъния. Както и указанието на Бойко Борисов да не се строят диги край реката "от месинг и бронз" както правела Емел Етем. Както и че има идея да се даде т.нар. "малко НДК", построено от Министерство на отбраната, на Министерството на правосъдието. Разговорите ще се водят този уикенд. От коментарите по темата се разбира, че въпросът е бил обсъждан още миналата сряда на оперативно заседание т.е. още един факт, който засилва съмненията, че важни въпроси не се дискутират по време на официалните заседания и не влизат в публичните стенограми.

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

на 30 юни2010 г.

Заседанието започна в 10,05 ч. и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 1

Проект на Решение за приемане на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2008 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на околната среда и водите.

НОНА КАРАДЖОВА: Този доклад е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, съгласно който Министерство на околната среда и водите изготвя такъв доклад и го внася в Министерски съвет. До скоро, преди ние да направим промените в Закона за околната среда, този доклад се представяше и в парламента, но парламентът реши последна инстанция да е Министерски съвет, тъй като и без това има голямо забавяне в докладването. Както виждате, става въпрос за доклад за 2008 г. Какво е характерно за състоянието на околната среда през 2008 г. Има няколко важни неща, които трябва да се споменат. Първо, каква е структурата на доклада. Той се състои от четири части, първата част е икономическо развитие и въздействие върху околната среда. Втори раздел – качество на околната среда и състояние на природните ресурси. Околна среда и здраве и четвърти раздел – управление на околната среда.

Най-важните данни в резюме за състоянието на околната среда през 2008 г. Много характерно е, тъй като се проследяват и тенденции, а не само какво се случва през тази година, в периода 2000-2008 г. крайното енергийно потребление е нараснало с почти 14%, като най-голямо е нарастването на потреблението в сектор транспорт, дължащо се на увеличено потребление на горива в автомобилния транспорт. С най-малък ръст е сектор индустрия. За този период потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници е нараснало с 34%. Както за последните 15 години, така и през 2008 г., най-голям източник на серен диоксид или 91% от общото емитирано количество в страната е от топлоелектрическите централи. Само енергиен комплекс "Марица Изток" емитира 56% от националните емисии на серен диоксид. Непрекъснато нараства и делът на автомобилния транспорт в структурата на транспорта, което е свързано с увеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, в това число емисии на парникови газове, озонови прекурсори и прахови частици. През 2008 г. емисиите на азотни окиси и въглероден оксид и на метални летливи органични съединения от транспорта са съответно 46%, 40% и 11%. Селското стопанство е основен емитор на амоняк с 84% от общите емисии. През 2008 г. нивата на емисиите на азотни оксиди, амоняк и неметанови летливи амонячни съединения и серен диоксид са по-ниски от ангажиментите на страната ни за съответната година по приложение 1 на Директива 2001/81.

В периода 1988-2008 г., това е базовата година 2008 г., емисиите на основните парникови газове намаляват и през 2008 г. са 72 551 гигаграма въглероден диоксид еквивалентен или това 54% от емисиите за базовата година. Въз основа на данните, получени от физико-химичния мониторинг на повърхностните води, провеждан в периода 1990-2008 г., тоест това е един достатъчно дълъг период да се наблюдава тенденцията, оценката е, че има устойчиво подобряване на качеството на водите в България. Все пак според биологичната оценка за качеството на речните води за 2008 г. около 37% от наблюдаваните пунктове имат по-лошо качество в сравнение със стандартите. БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. Цветанов!

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин премиер, уважаеми колеги, Министерство на вътрешните работи има една редакционна забележка с изписването… НОНА КАРАДЖОВА: Да, съобразили сме се. Приемаме я.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 1.

Точка 2

Проект на Решение за приемане на Отчет за 2009 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.)

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на труда и социалната политика.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, анализът на демографската ситуация в страната показва някои положителни и някои отрицателни тенденции. Аз ще се спра съвсем накратко. Наличието на положителни тенденции за повишаване на раждаемостта за периода 2004-2009 г. от 9 на хиляда през 2004 г. до 10.7 на хиляда през 2009 г. Забавяне темповете на намаляване на населението от 2004 до 2009 г. от минус 5.2 на хиляда през 2004 г. на 3.5 на хиляда през 2009 г. Нарастване броя на живородените деца от 2004 до 2009 г. от 69 886 през 2004 г. до 80 956 през 2009 г. Увеличаване на тоталния коефициент на фертилност, броя на деца на една жена в детеродна възраст, от 1.31 през 2005 г. до 1.57 през 2009 г.

Същевременно се открояват следните проблеми: относително висока детска смъртност – брой починали деца до една година. За периода 2005-2008 г. се наблюдава положителна тенденция от 10.4 на хиляда през 2005 г. до 8.6 на хиляда през 2008 г., но през 2009 г. има увеличение на 9 на хиляда. Коефициентът на детска смъртност общо за Европейския съюз е 4.7 на хиляда по данни на Евростат. Висока преждевременна смъртност при мъжете 32.3% и 15.7% за жените. БОЙКО БОРИСОВ: При мъжете е двойно повече.

Приемаме точка 2.

Точка 3

Проект на Решение за предложение до Народното събрание за приемане на отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 г.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет всяка година Министерски съвет е задължен да внесе в Народно събрание отчет за изпълнението на бюджета на България. Към края на 2009 г. касовият дефицит е в размер на 626.1 млн. лева или 0.9 на сто от брутния вътрешен продукт. Номиналният размер на неизпълнението на приходите на година база е над 7,5 милиарда лева и ако не бяхме предприели сериозни мерки за осигуряване на допълнителни източници на приходи или ограничаване на разходите, неизпълнението на разчетите би достигнало 7,9 или 8 милиарда лева в 2009 г.

Докладът съдържа и отчет за основните сектори в 2009 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 3.

Точка 4

Проект на Решение за одобряване становище на Министерския съвет по Конституционно дело №10 за 2010 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 4.

Точка 5

Проект на Решение за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата "Звездев срещу България" (жалба №47719/07), "Иванови срещу България" (жалба №14226/04), "Георгиеви срещу България" (жалба №10913/04), "Максим Димитров срещу България" (жалба №36552/03), "Басарба" ООД срещу България" (жалба №77660/01), "Павлова срещу България" (жалба №39855/03), "Цоньо Цонев срещу България" (жалба №2376/03) и "Симеонов срещу България" (жалба №30122/03)

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 5.

Точка 6

Проект на Решение за обявяване на имот – публична държавна собственост, за имот – частна държавна собственост

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 6.

Точка 7

Проект на Решение за даване на съгласие за придобиване от Кралство Белгия право на собственост върху имоти в София

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 7.

Точка 8

Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Подобряване на контрола на туберкулозата в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 8.

Точка 9

Проект на Решение за одобряване проект на споразумение между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 9.

В този ред на мисли, Цветанов, в Лом какво е положението? Гражданска защита, някои от другите министри, ако трябва нещо да помогнат? ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В момента това, което имаме при "Железни врата" е, че нивото започва поетапно да намалява ката обем водна маса и смятам, че до един-два дни нещата ще се нормализират. Всичко, което е било необходимо, сме го предприели. Имаме готовност да реагираме със съответните надстройки на дигите. Така че няма нещо, което да е тревожно в тази посока.

БОЙКО БОРИСОВ: Младенов! ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Чрез Бюрото по труда в Лом сме наели безработни роми, които да работят и сме им осигурили заплащане във връзка с тези неща. БОЙКО БОРИСОВ: Това е добре. Не само роми, който е безработен. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин премиер, понеже става въпрос за всичко, свързано около река Дунав и всичките общини, това, което бяхте разпоредил, съм го възложил на "Гражданска защита". Направени са съответните експертизи за възможността чрез Комисията по бедствия и аварии да се започне пръскането срещу комари във всички общини, които са по поречието на река Дунав. Това, което в момента планираме, е да синхронизираме действията си заедно с румънската страна по едно и също време да се направи пръскането. Сумата, която в момента прецизираме да бъде максимално минимална, но да бъде и ефективна, е порядъка на около 500 хиляди лева, които ще бъдат от фонда, защото общините нямат възможност.

БОЙКО БОРИСОВ: Ще подпомогнем общините с тези пари, макар че това си е изцяло работа на кметовете. В случая ще бъдем солидарни с тях заради хората. Аз помня първата година, когато бях кмет, забавихме конкурсите и в София пръскахме август месец. Тогава никой не ни помогна. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Обявили сме три месеца предсрочно в ОП "Регионално развитие" ос с бенефициенти общините за защита от наводнения. Могат да подготвят проекти, сега е моментът, до два-два месеца и половина могат да представят проекти, добре са дошли. БОЙКО БОРИСОВ: Томислав Дончев отговорник. Събираш кметовете, даваш задачи, даваш инструкции, помощ, каквото искат. След като има пари по европейска програма, догодина не трябва да има наводнения по Лом, Видин и нагоре по реката. Да се градят диги. Няма като Емел Етем да ги правите от месинг и бронз. ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Да обърна внимание, че съответният проект е ориентиран по отношение на подобряване на инфраструктурата за превенция, а не преодоляване на последиците.

БОЙКО БОРИСОВ: Точно това имам предвид. Приемаме точка 9. Цветанов, това за комарите и за пръскането, извикай кметовете, дайте им указания, подгответе се, след като парите са необходими да ги преведем и да го направим. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Всичко това е направено. Правим организация и планираме около 10-и, защото искаме да има готовност и от румънска страна, за да не отидат на вятър, при положение, че от румънска стана нищо не е предприето. Работим съвместно с тях и синхронизираме действията си.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 9.

Точка 10

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение за сътрудничество в областта на спорта между Министерството на физическото възпитание и спорта на Република България и Агенцията за младежта и спорта на Република Македония

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 10.

Точка 11

Доклад относно проведено заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юни 2010 г. в Люксембург

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 11.

Парламентарният секретар на Министерски съвет тук ли е? Да организираме може би другата седмица, с госпожа Цачева се свържи, и да подготвим и решението от Съвета в Брюксел, което взехме миналата сряда, да запозная парламента с него. Това беше питане на Пирински, на опозицията. Резонно и правилно е да ги запознаем. Да направим коментар, ако трябва, защото това е стратегически документ.

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ще проверя дали е дошло официално решението.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние го имаме, защото аз съм гласувал там официалното решение. Така че, ако трябва да се размножи днес, утре да се раздаде по парламентарно представени партии по един екземпляр, на президента един екземпляр, да е официално с писмо и да видим за един ден другата седмица, в който в парламента да зачетем важните точки и изводи, ако трябва да им кажа и какви коментари са правени по тях.

Точка 12

Доклад относно одобряване на резултатите от участие в 3017-ото заседание на Съвета на Европейския съюз "Транспорт, телекомуникации и енергетика", част "Енергетика", проведено на 31 май 2010 г. в Брюксел

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 12.

Точка 13

Проект на Решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия върху "Интермодален пристанищен терминал Лом", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Лом, обект – публична държавна собственост

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това е една процедура, която е открита през 2007 г. и след като е излъчен победител, процедурата е обжалвана във Върховния административен съд, който съответно отсъжда преразглеждане на предложенията на участниците. Тъй като процедурата е изтекла и сроковете за техните оферти също са изтекли, комисията изпрати покани да се препотвърдят тези оферти. Единствено частната "Интерпорт" е потвърдила своята оферта като актуална, но при проверка в Търговския регистър се оказва, че съответно този участник има публични задължения, което автоматически го отстранява от участие в концесионната процедура. Поради тази причина поради липса на кандидати, се прекратява.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 13.

Точка 14

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, в площта "Манастир", разположена на територията на с. Добрина, с. Житница и с. Манастир, община Провадия, област Варна

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 14.

Точка 15

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта "Хайдушки камък", разположена на територията на община Трекляно, област Кюстендил

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 15.

Точка 16

Доклад относно одобряване проект на разрешение за търсене и проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства, в площта "Ветровала", разположена в землището на с. Кобилино, община Ивайловград, област Хасково

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 16.

Точка 17

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за премахване на изискването за визи за притежателите на дипломатически и служебни/официални паспорти

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 17.

Точка 18

Проект на Решение за одобряване проект на Споразумение за сътрудничество по многонационален проект с наименование "Посрещане на предизвикателството – как ефективно да подкрепим реформата на държавната администрация чрез средствата от ЕСФ"

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 18.

Точка 19

Проект на Решение за одобряване проект на Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Държавния секретариат за туризъм на Министерството на индустрията, туризма и търговията на Кралство Испания

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 19.

Точка 20

Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, подписано на 29 април 2009 г. в Люксембург

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 20.

Точка 21

Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2006 г.)

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

Точка 22

Проект на Решение за приемане на актуализирана Стратегия за децентрализация и Програма за изпълнението на Стратегията за децентрализация 2010-2013 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионално развитие и благоустройството.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, България има Стратегия за децентрализация с хоризонт до 2015 г. Има и програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за 2006-2009 г. Те са приети през 2006 г. на Министерски съвет. Сега правим програмата за 2010-2013 г. През декември всички министерства, Националното сдружение на общините, областните управители предоставиха предложения по стратегията, направиха се много заседания. На последното заседание на 25 май 2010 г. Съветът по децентрализация одобри проектите. Това, което е изключително важно, е че в тази стратегия и в програмата за 2010-2013 г. имаме конкретни мерки с конкретни индикатори за изпълнението, с конкретни срокове, с конкретни отговорни институции, включително и очаквани резултати. Изключително важно е това, което е направено. Променяме по някои от стратегическите цели приоритети, добавяме приоритет по стратегическа цел 1, а именно ефективно прилагане на принципите за добро управление на местно ниво, тъй като България е пилотен проект. По стратегическа цел 2 оптимизираме институционалната компетентност на областния управител, добавяме нов приоритет за увеличаване правомощията на регионалните областни съвети за развитие, включително и областните управители с повече функции да контролират дейността на всички изнесени звена на държавната администрация. Включваме и нов приоритет за повишаване управленската финансова самостоятелност на кметствата.

Това, което е важно, е че тази програма за 2010 г. не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Съгласували сме всичко два пъти с министрите. Има един проблем, който искам да дискутираме. Единствено, където не е постигнат консенсус това е по цел 1, приоритет 2, мярка 1 от програмата, а именно усъвършенстването на нормативната уредба на местните данъци и такси, включва превръщането на част от републиканския данък върху доходите на физическите лица в местен данък. Тук Министерството на финансите не подкрепя тази мярка, не подкрепя мотивите. Мотивите са изложени подробно в доклада. Аз имам едно предложение към Министерството на финансите, ако я махнем практически отпадат механизмите, нормално действащите европейски механизми за финансова децентрализация. Предлагам по-скоро да я отложим, като кажем, че срокът не е 2011 г., тоест за прилагането на тази мярка. Цитирам, тя е мярка за усъвършенстване на нормативната уредба на местните данъци и такси, включваща превръщане на част от републиканския данък върху доходите на физическите лица в местен данък. Да го отложим за 2011 и да го сложим под условие в зависимост от икономическата ситуация в страната. Това е единствената точка, по която нямаме консенсус по програмата. Тук е написано, че за 2010 г. трябва да одобрим проект на нов Закон във връзка с тази мярка. Предлагам да отложим за 2011 и в зависимост от икономическата ситуация да мислим. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Този дебат е философски и се свежда до следното. Вие, господин премиер сте били кмет и сте защитавали тази теза за преотстъпването на данъка, който се събира на територията на съответното населено място. С мотива, че един продукт се създава на територията на гр. София, ако всички пари се върнат в София, то тогава общини като Лом не трябва да съществуват. И моделът на децентрализация ще се превърне в модел на централизация. Идеята на преразпределителната роля на държавата през републиканския бюджет е да изглажда такива неравности. Би могло да се мисли евентуално на някакъв следващ етап, ако го позволява развитието на икономиката, да предложим на общините евентуално като модел, но това е тема за размисъл – над съществуващия данък върху доходите на физическите лица, местните власти, ако преценят, да могат да добавят, тоест да определят общинските съвети някакъв данък, който да се добавя отгоре Преотстъпването на един пункт от данъка върху доходите на физическите лица е приблизително 200 милиона лева. Пак казвам, концептуално тук, ако преотстъпим местния данък на територията на съответната община, рискуваме да засилим концентрацията, а не децентрализацията, тъй като тогава големите общини, в които се създава много повече продукт, ще могат да правят по-добра инфраструктура, да бъдат по-добри места за живеене, а малките населени места ще изпаднат в изолация, която сега по някакъв начин се опитваме да регулираме чрез преразпределителната роля на централното правителство.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Към момента от данъците, събирани от общините, няма нито един, който да има връзка със състоянието на реалната икономика и на доходите, които се реализират в съответната община. Аз не искам да влизам в спор дали това да бъде един пункт, половин пункт и т. н., но със сигурност трябва да има такова общинско вземане, за да може администрациите да са мотивирани да създават по-добра среда за бизнес, да насърчават заетостта в съответната община. Това е категорично. Дали ще бъде половин пункт, дали ще бъде четвърт. БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, аз сега ще ви го обясня по по-друг начин, за да разберете колко е несправедливо в един момент. По една или друга причина хората, които живеят в тези градове, малки или големи, имат едни или други предимства. Примерно, в малките градове няма чакащи за детски градини. В малките градове няма задръстване, няма трафик, няма замърсен въздух. Това са плюсове. В същото време хората, които работят в градовете, дават продукт, ние едва ли не умишлено ги държим на практика по този начин с по-лоша инфраструктура, затормозяваме. Сиреч, тези, които снасят златното яйце, дават продукт, ние ги държим в по-лошо положение умишлено, за да не дойдат и другите тук. Това е твоята логика. Моята е обратна. Ако си представим… ако ти взимат, понеже ти работиш много – сутрин те търся от 7, вечер в 9 идваш да докладваш. Ако от твоята заплата аз взема сега, както на София взимаме 77% от данъците, защото да кажем в Лом, Карнобат или Каспичан, твоите връстници, Влади, не работят, или взимат примерно 300 или 200 лева, и им ги преразпределя на тях. Ти ще бъдеш ли доволен? Ще се мотивираш ли догодина да работиш още повече? Да си плащаш високите данъци за това, че си в София, да тръгваш с един час по-рано на работа, за да стигнеш на време, колата ти да харчи повече гориво, защото стои в задръстванията и кметът да не ти прави естакади, за да не дойдат и други при него! Това е за големите градове. Затова малките градове или тези малки населени места като си избират кметове, трябва да търсят такива, че да им докарват европроекти, да създават, на базата на даденостите, които има, да създават там работни места. А когато преразпределяме парите, аз се надявам, че държавата няма да е все в криза и ние можем да преразпределим от други пари. Когато на тези работещи градове им дадем въздух и дишат, те ще произведат още повече продукт и ще остане повече да преразпределим, отколкото ако продължавам да ги кастрирам, е точната дума, всеки път с парите. Защото виждаш, бюджетите на тези градове се вдигат, те произвеждат повече, инвестициите са повече, напрежението е повече, по-бързо се износват тези градове. По бул. "Цариградско шосе" сигурно минават по 200 хиляди автомобила, много по-бързо го износват, много по-често трябва да се преасфалтира. Така че, ако вървим към откровена, искрена децентрализация, трябва да започнем, ако от догодина – един пункт, след една година – два пункта, постепенно да си даваме дължимото на градовете, които работят. Така е, няма справедливост, но не е едно и също да живееш в Бирмингам и в Лондон – има разлика. Същото е в Париж или Лион. Ние не може да ощетяваме кметовете и общинските администрации заради това, че ние – държавата, искаме да преразпределяме парите към кметове, които вдигат ръце и казват "Ние сме бедни, чакаме субсидия". Няма бедни – или има земеделие, или има гори, или има реки, или има море. В България са сигурно десет села или градове, където не могат, ако има активност и човек с амбиции от местната власт, да не могат да изкарат пари. Ние трябва да им дадем инструменти на местната власт да го направят. Така че съм склонен да подкрепя Плевнелиев.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не знам точно за кое сте склонен да го подкрепите, при положение, че доводите на Дончев – бившия кмет на Габрово, бяха свързани с политики, които са национални. Ако се върви към подобно решение, ние можем и ДДС-то да им оставим на териториите на общините и да свържем консумацията. Друг е въпросът, че не може да се администрира това нещо, защото по веригата на ДДС сделките може да възникват на много места, а крайната консумация да е на едно населено място. Както и да е. Философският спор е за кое ще отговаря централното правителство, за кое – местните власти. Когато решим, че образователната политика, здравната политика, социалната политика ще бъде местна отговорност, тогава можем да им преотстъпим всичко. Когато обаче сме решили, че на една малка като територия България ние ще правим тази централна политика, за да носим отговорност и да регулираме, то тогава темата с данъците трябва да е централна. Когато в един град искаме да се живее скъпо, защото се живее по-хубаво, то тогава се минава през данъка върху имуществото, защото имотите са скъпи, минава се през данъка върху автомобилите, който също е местен данък, и оставаме в разположение на общините толкова, колкото им се използва инфраструктурата и толкова, колкото е по-хубаво да се живее вътре и да се събират по-високи данъци. А не данъци, които са свързани с функциите на централното правителство да бъдат преотстъпвани с единствения мотив, че кметовете в момента нямали маневреност да правят политика. Да правят проекти и да усвояват еврофондове, които ние съфинансираме на сто процента. Както по отношение на малките общини за развитие на селските райони, така и по отношение на големите по оперативните програми, при господин Плевнелиев и другите. Може да се мисли, но пак казвам, първо, че е философски дебатът. Може би премиерът е прав, той има повече опит в местната власт, но не може с лека ръка да считаме, че нещо, което се произвежда като доход на територията… По тази логика всички по пътя към гръцката граница, които сутрин идват в София да работят и си плащат след това данъка в Благоевград, в Перник, в Диканите и т. н., по пътя да не давам пример, всичките те са дошли в София, изхабили са софийския път, замърсили са софийския въздух и вечер се изтеглят надолу и си живеят на хубавото място, само че техният данък тогава ще си го плащат в онази община, защото те по местоживеене са там. БОЙКО БОРИСОВ: Да. И затова именно тези, които са живеещи, тук… в случая не трябва да го превръщаме в спор за София. Това касае всички големи градове. Техните хора са изложени на по-голям стрес, по-скъп живот, по-натоварено е. Ако живееш в центъра и вечер в 6 часа искаш да отидеш донякъде, трябва да си планираш един час. Ако живееш в Стара Загора ти трябват 10 минути. Това време кой ти го плаща?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, аз искам да кажа две важни неща. Първо, че ние всъщност нямаме спор. Това, което днес приемаме, е програма, която след това ще се облече с много по-конкретни мерки. Прави чест на правителството, че за разлика от предишните, разписва тази програма за въвеждане на принципите на децентрализация мярка по мярка, действие по действие, срок по срок, очакван резултати, индикатор. От тази гледна точка искам да кажа, че ние ще променим поне 20-25 закона. То не е само Законът за местните данъци и такси. Това тепърва ще се извършва, но на базата на тази програма ние даваме насоката и казваме – ще се работи от експертите на всички министерства и на Националното сдружение на общините. Второто, което искам да кажа, е… искам да прочета тази мярка, защото по нея ние с Министерството на финансите практически нямаме спор, защото тя казва така: - "Допълване на имуществените данъци за необлагаемата до момента собственост". Няма спор.

- "Разширяване на правомощията на общинските съвети за въвеждане на данъчни облекчения или утежнения". Няма спор. - "Адаптиране на системата от местни данъци и такси към законово възложените на общините местни услуги". Всичко е О.К. - "Подобряване на механизма за определяне на данъчната основа в съответствие с пазарните стойности". Също ние даваме инструменти и единствената тема тук е превръщане на част от републиканския данък върху доходите на физическите лица в местен данък, защото тук европейската политика е, че даваме възможност, това което и министър Дончев каза, общините трябва да имат гъвкава данъчна политика според спецификата и интересите. По този начин ние можем да го направим това нещо. И тук въпросът е, аз съм съгласен с аргумента на Министерството на финансите, за 2010 г. не сме готови, дори и на база на това, което сега коментирахме. От тази гледна точка. БОЙКО БОРИСОВ: Няма кога да го направим, вече е юни месец.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Така че да го отложим за 2011 г. Всъщност това е единственото предложение, което аз имам, което е работещо за всички. Тогава вече ще има достатъчно много дебати. БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че след като има експертни групи, които да го работят, не трябва да го отлагаме. Накрая в спора искам лично да участвам, защото това е дълбоко убеждение в мен, че работещият трябва да получава повече. Защото работещият в такъв град като София, който плаща данъците си тук, сутрин става в 6.30 часа, първо кара детето на детска градина, оттам хвърчи през задръстванията да стигне навреме на работа, вечер скача в задръстванията да ходи да го вземе, да го преведе и затова на него му трябват тунел и естакада. И съответно местният кмет, който и да е, трябва да може да разполага с пари за кофинансиране, да си направи европейски проекти и да си създаде на тези хора, които дават реално тези пари, условия да дават още повече пари. А другите кметове да си направят програми и да си задържат хората там. Защото има други, които казват – тук ме е салатката, тук ми е ракийката, тук ми е спокойствието, телевизорът ми е на терасата, рибката от реката или от язовира, и – на спокойствие. Е, този, който хвърчи от сутрин до вечер и дава парите, след това му ги взимаме и ги пращаме при спокойствието. Деликатна, но справедлива. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има риск да се наложи други централни данъци да се вдигат, тъй като това ще измести преразпределителната роля в полза на общините. Това е потенциалният риск за 2011 г., ако искаме да имплементираме. БОЙКО БОРИСОВ: Да, и това ще е обществен дебат. Ако оставим при общините повече от тези данъци – да, господа, те ще могат да разпределят тези пари, но за да им платим образованието, здравето, сигурността, което се финансира през държавния бюджет, тогава нека при този обществен дебат, президентство и парламент, и партии да кажат откъде да вземем и да компенсираме. Ние също ще предложим вариант. И ако трябва, тогава ще мислим за философията на данъците. Но това трябва да стане след обществен дебат. Да чуем мнението на хората какво мислят по този въпрос.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че все пак трябва да запазим и някаква солидарност и възможност да се подпомагат тези малки обезлюдяващи общини. Защото, първото, което е, че те нямат административен капацитет, не могат да си подготвят тези проекти, които могат да се подготвят в една община, както беше Габрово и Томислав Дончев си направи екип, който можеше по някакъв начин да си го възмезди с проектите, които се подготвят. Тази концентрация, която в момента се оформя в четири основни областни града, ще се засили с подобна възможност, за която говорим в момента. Трябва да бъдем много прецизни, много внимателни, защото имаме постоянно обезлюдяване и демографски срив в много населени места. Проблемът ще се задълбочи, ако отидем в едната или в другата крайност. Така че в тази посока трябва да има съществен и задълбочен дебат, който да бъде подготвен от експерти, на който да присъстват всички представители на Министерски съвет, кметове, за да може на масата да има една прозрачност и една готовност, защото ние в момента като страна-членка на Европейския съюз сме най-бедната държава или една от най-бедните. Но ние разчитаме точно на тази солидарност, която примерно германците могат да кажа – защо трябва да даваме тези големи вноски, при положение, че ги даваме за една страна, каквато е България или Румъния. Трябва да запазим в общи линии една философия, която да дава и добрата перспектива и тези, които са дошли тук в София, да могат да си отидат обратно в населените места. Малка е вероятността, но когато се създадат алтернативни възможности за трудова заетост, някои хора няма да предпочетат да живеят в този стрес в големия град и примерно тези, които пътуват от Дупница или от Перник, ако имат възможност там да работят, те ще работят там и няма да идват в София. БОЙКО БОРИСОВ: Цветанов, ние имаме инструменти да го регулираме. Инвеститор в такова село или в такъв град може да го направим инвеститор клас "А", може да му дадем преференции, можем да му дадем куп неща и той ще отиде там, защото там ще му е по-евтина работната ръка и ще задържим хората там. Това са инструменти. Въпросът е кое е справедливо. Защото Германия дава, но след като приеха сега закон, че няма да строят повече аутобани заради екологията. Сиреч, когато са си направили всичко, тогава вече можеш да дадеш. Когато София има метро, когато София има Южна дъга, когато има Северна тангента, когато има естакадите – тези осем, които са, тогава може да е солидарна. Но сега в петък вечер градът колабира и стотици хиляди нерви се късат, за да бъдат солидарни с някой, който дори не го признава това. И като дойдат изборите, се избира един селски кмет, защото ги е завел на кръчма и след това казва "дайте ми пари". Българинът по този начин ще започне мисли, когато дойдат избори, и ще търси кметове като Дончев, като подобни, които да усвояват проекти, да търсят възможности. Ще кажат защо в Габрово се случва, а примерно в съседния Ловеч не се случва. Защото едните избрали грамотен кмет, другите избрали, примерно, някакъв друг. Проблемът си е на тези, които избират. И по този начин ние ще дисциплинираме или ще дадем възможност на хората да започнат да мислят – я да видим резултатите на този кмет, колко пари са усвоили примерно три града, които ГЕРБ ги ръководи – София, Враца, Габрово? Над 2 милиарда. Колко са усвоили, където ги ръководят Паскалев и еди-кой си. Кой им пречи? Тройната коалиция им пречи, Четворната коалиция… Хората да започнат да мислят, като избират. Затова навсякъде кметовете в общи линии са неутрални, защото хората си избират и казват: местните и парламентарните са различни избори. Защото там местната власт казва – ще търсим такъв, който да ни защитава, да може да доведе и пари. А парламентарната е тази, която след това със закони, с принципи подпомага регионите. Такъв е девизът на Европа – Европа на регионите. Тя не е, Влади, Европа на правителствата. Защото там, в населеното място, е концентрирано – малко, голямо, средно, няма значение – е животът на човека: детската градина, училището, пътят му до там, спортната площадка. Това са нещата, които трябва да се направят. Така че по тази тема толкова. Кръгла маса, широка обществена дискусия, участие на всички, Сдружението на общините, европейската практика. Тук е твоята роля, Горанов – сметки: ако се преотстъпи един пункт – казваш 200 милиона, компенсираме откъде? Ако два пункта – 400 милиона, откъде? И ние трябва да дадем решения. Тогава, дори да е необходимо да промениш някой данък, имаш мотив и обяснение пред хората. За да останат хората и в Каспичан, но и в София да живеят добре, общият данък "Х" примерно ще остане за общините, за местните власти, а еди кой си ще отиде за централното правителство. Да, сложен, деликатен, но това е и ролята ви - да дадете необходимите решения, които да гарантират приблизителна справедливост за малките и големите, като отчитат плюсовете и минусите на едното и на другото. Сиреч, ще запретнете ръкави и ще ни дадете работещи варианти – три, четири, пет, които като сложим на това обществено обсъждане, казваме: сега при тези данъци и при това статукво – нещата стоят така. Взимаме от големите, даваме на малките и големите никога няма да станат добре, въпреки колкото и да се стараят да работят още по-добре. Но и малките не стават добре, защото продължават да си живеят на дотации. И ние по този начин ликвидираме тяхната инициативност и борба да станат по-добре. Това е като едно дете – като го научиш да му даваш, то не бърза да започва работа. Ако не му даваш, то започва да търси, да се интересува, защото му трябват пари.

Приемаме точка 22.

Точка 23

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Административно-процесуалния кодекс

БОЙКО БОРИСОВ: Отлагаме точка 23.

Точка 24

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 24.

Точка 25

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 25.

Точка 26

Проект на Решение за изменение на Решение №937 на Министерски съвет от 2009 г. за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата дейности и за определяне на стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности през 2010 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 26.

Точка 27

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на образованието, младежта и науката.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин министър-председател, става въпрос за изискване от параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав – в едномесечен срок след влизане в сила на закона да внесем изменение и допълнение в Закона за висшето образование, както и в другите закони, които имат отношение към развитието на научно преподавателските кадри в България.

Междувременно, по искане на 52-ма народни представители от БСП и ДПС се поиска установяване на противоконституционност на някои разпоредби от Закона за развитие на академичния състав и в Конституционния съд е образувано Конституционно дело №13 от 2010 година. С определение от 15 юли 2010 година Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество. Атакуват се почти всички разпоредби на закона. Недоумение будят и такива искания, смята се за противоконституционно изискване, например, авторефератите да се публикуват на сайта на съответния университет на английски език. През 1997 година, 95 на сто от световната научна продукция вече е на английски език. След получено становище от дирекция "Правна" на Министерски съвет се предлага законопроектът да включи и някои промени в Закона за развитие на академичния състав във връзка с Конституционно дело №13 от 2010 година. По този начин се подготви проект на закона за изменение на Закона за развитието на академичния състав, който е изпратен за повторно съгласуване. С тези изменения се правят на редица места редакционни бележки. Има и бележки по същество. Отменя се параграф 3, който досега не даваше право на колежите, които провеждат обучение до професионален бакалавър сами да избират своите доценти и професори, като това право им се връща. Моля да подкрепите тази промяна.

БОЙКО БОРИСОВ: В какви отношения сте с ректорите сега? СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние сме в добри отношения, но проблемът е, че ректорите се опитват, ако може тази тежест от 20 на сто да бъде намалена, тъй като истината е, че няколко университета ще бъдат принудени да затворят през зимата за два, три месеца, тъй като нямат пари за ток и отопление. Това беше и причината за протеста пред Художествената академия, в който участваше Художествената академия и НАТФИЗ, тъй като при съкращение нямат средства да платят тока и отоплението. Разговарях с министър Симеон Дянков по този въпрос. Това, което е възможно да се направи между първо и второ четене, университетите да бъдат ограничени в рамките на 15 на сто, което означава, че връщаме 15-16 милиона лева в системата, за да могат всички тези разходи да бъдат поети. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не знам дали има парламентарен механизъм за подобно действие, тъй като срокът за предложения между първо и второ гласуване изтече. Принципно знаем, че има проблеми в много системи, но трябва да се има предвид, че най-добре финансово в държавата от бюджетните предприятия са държавните висши училища. Ако има някое държавно висше училище, което има някакъв финансов проблем, това евентуално е Минно-геоложкият университет. Всички останали университети, които цитирахте, няма причина, ако се погледнат и наличностите им по сметки, които граничат със стотици милиони, факт е и няма причина за опасенията, които те изтъкват. Ако трябва ще разглеждаме университет по университет. Единствените звена след общините и Висшия съдебен съвет поради ясни причини, които си увеличават заплатите, това са държавните висши училища. Така, че когато говорим за субсидиите от държавата, ние трябва да държим и сметка за това, че ние им даваме определено ниво субсидия, оттам нататък академичната автономност, която са издигнали в култ, им дава възможност да си правят каквото си искат.

БОЙКО БОРИСОВ: Моето предложение е заедно с господин Владислав Горанов, един по един извикайте ректорите с разчетите, със сметките, сигурно ще ви отнеме време от една седмица, но за сметка на това всеки един, когато дойде, да си представи плана, колко е похарчил, колко харчи и дали е действително това, което казва Владислав Горанов, че си е вдигнал заплатите, а казва, че няма за отопление. Така че приемете това като разпореждане. Да дойдат с разчетите и съответно, ако ги докажат, да се опитаме да им намерим през есента пари, за да не спират учебният процес. СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което веднага бихме могли да направим, но отново ще е в ущърб на университетите, е авансово да им преведем сумата. На Художествената академия липсват близо един милион лева по разчета, който е направил ръководството. Проблемът е, че ползвайки се точно от тази автономия, ректорските ръководства вдигат таксите, намаляват стипендиите и всъщност ударът пада върху студентите. Автономията е такава, че наистина ние освен тези преговори, които ще провеждаме, все още нямаме механизъм. Механизмът ще бъде изработен по същия много тежък начин, както Закона за академичния състав, задължително трябва да разделим академичното от финансово стопанското управление и тогава там ще има лице със специална администрация, подчинена на държавата, която да решава тези проблеми. Проблемът в момента е, че ударът пада върху студентите. Ние с колегата Горанов ще проведем тези срещи. БОЙКО БОРИСОВ: Когато направите срещата, след срещата ще излезете и ще поканите медиите и казвате, този институт или университет е получил от държавата толкова милиона лева. От таксите на студентите са получени толкова милиона лева. Заплатите на преподавателите са от толкова, до толкова от тези пари. Ние няма какво да крием от хората. Ние няма пари, които да сме скрили и да не искаме да ги дадем. Толкова има в държавата и това сме разпределили. Искаме да видим другите как ги разходват. Ако някъде, за да незатворят учебното заведение, е необходимо, тогава ще потърсим инструмент да му помогнем. Но преди това да се направи, образно казано, една публична ревизия на всеки един университет, за да се знае с колко пари разполага университетът, колко пари са похарчени от университета, за какво са похарчени и как са похарчени.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин министър-председател, тъй като аз имам отношение и към институтите по изкуствата странично, и като човек, който го е завършил. Тук се каза нещо много интересно и трябва да се внимава. За разлика от другите институти, материалната база и поддръжка на институтите по изкуствата, имам предвид Музикалната академия, Художествената академия и ВИТИЗ е малко по-различна и повече пари се изразходват за материална база. Имам опасението, че разпределението на заплатите на преподавателите понякога е за сметка на материалната база. Хубаво е това да се погледне, защото не са институти като другите. Материалната база принципно е различна. БОЙКО БОРИСОВ: Ние нямаме нищо против да си вдигнат заплатите, но след като ремонтират университетите си.

Приема се точка 27.

Точка 28

Проект на Постановление за предоставяне на средства на Българския червен кръст за изпълнение на план за разпределение на храни от интервенционалните запаси на общността за социално слаби лица

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, с Регламент №1111 от 19 ноември 2009 година на Европейската комисия на Република България беше предоставен финансов ресурс в размер на 16 753 311 лева за реализацията на годишния план за безплатно разпределение на храни от интервенционните запаси за най-бедните в общността.

Планът ще бъде приложен от Държавен фонд "Земеделие" в партньорство с Българския червен кръст и Агенцията за социално подпомагане. Предвидено е лицата в неравностойно положение посочени от Агенцията за социално подпомагане, които са приблизително 260 000 бенефициента, да получа ориз, брашно, захар, макарони, спагети, бисквити и други. През 2010 година ще бъдат раздадени 10 367 тона хранителни продукти, което е значително по-голямо количество в сравнение с предходните години. Поради мащаба на акцията, Българският червен кръст трябва да наеме складове за минимум девет месеца и да осигури пунктове за разпределяне на продуктите във всяка община, да поеме разходите за транспорт от областните складове до общинските пунктове и разходите по застраховане на продуктите и пакетирането. Предвидените от Европейската комисия средства за възстановяване на транспортните и административни разходи няма да бъдат достатъчни.

Отчитайки големия финансов ресурс, отпуснат от Европейския съюз за подпомагане на лицата в неравностойно положение и техния голям брой, е необходимо допълнително финансиране на програмата в размер на 700 000 лева, които са планирани по централния бюджет и в тази връзка е наложително отпускане на тези средства.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 28.

Точка 29

Проект на Постановление за приемане на Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът по управление на средствата от Европейския съюз.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да кажа няколко думи, защото точката е важна за колегите, тъй като част от тях ще бъдат прилагаща страна по отношение на тази методика, а друга част от тях могат да понасят последиците от финансови корекции, свързани с тази методика. Този документ се разработва в последните няколко месеца от Централното координационно звено и от представителите на всички управляващи органи. Това е изключително силен инструмент, който позволява на договарящите органи и на одитното звено веднага да реагират, когато в рамките на проект, финансиран със средства от Европейския съюз, имаме нередности, имаме порок, основно в процедурите по реда на Закона за обществените поръчки се налага финансова корекция, и в зависимост от типа на нарушение е между 2% и 100%. В зависимост от типа нарушение на бенефициента не се признават и изплащани част от средствата. Предимствата при използването на подобен инструмент са следните:

На първо място, това ни позволява да задвижим някои блокирани проекти, където има нарушения и плащания към момента не могат да се извършват, а след нанасянето на финансовата корекция това ще бъде възможно. На второ място, редно е да се отбележи, че при прилагането на финансова корекция парите се връщат обратно в оперативната програма и могат да бъдат преразпределени. България не губи тези пари. Разчитам много да има силен превантивен ефект по отношение на всички бенефициенти. Има едно таблично приложение, където детайлно е обяснено какъв тип нарушение, ако се извърши, каква корекция ще се получи срещу това нарушение. Методиката е съгласувана с всички управляващия орган, в диалог, в дебат и в спор. За доизясняване останаха бележките на колегите от Министерството на околната среда и водите. Вчера беше постигнато съгласие по отношение на тези бележки и моля точката да бъде приета с корекциите, предложени от колегите от Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 29 с промените от Министерството на околната среда и водите. НОНА КАРАДЖОВА: Искам да кажа, че тази методика е един много важен инструмент за прилагане на програмите. Това е трябвало да се направи още през 2007-2008 година. Поради факта, че общините въобще не са знаели, че ще им се налагат финансови корекции в случай, че сбъркат волно или неволно по процедурите за обществени поръчки, ние вече налагаме такива финансови корекции… БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо Караджова, те не са знаели, че НЕК като е държавно предприятие и тегли половин милиард лева кредити, че в същност, когато едно предприятие е 100% държавно, неговият кредит се обезпечава все едно е с държавна гаранция и особено когато е Националната енергийна компания. Всеки знае в света, че когато една национална енергийна компания взема кредит, все едно се взема този кредит от държавата. Защото, ако държавата допусне да фалира националната енергийна компания, това означава, че държавата е фалирала. Те имат наглостта да продължават да говорят, че не знаят за половин милиард лева заем, а ще обяснят на общините, че търпят финансови корекции! Мисля, че вече стана ясно на хората.

Приема се точка 29 с направената бележка и от Министерството на финансите.

Точка 30

Проект на Решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 година

Точка 33

Проект на Решение за одобряване на Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса

Двете точки се докладват заедно.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на здравеопазването.

АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин премиер, годишният отчет на Националната здравноосигурителна каса е представен подробно. Заложено е приходите за 2009 година да бъдат 2 милиарда 472 милиона 943 хиляди лева. Обаче са събрани с 11 на сто по-малко – 2 милиарда 208 милиона 197 хиляди лева. Вероятно поради тази причина при изпълнението на бюджета на НЗОК по разходите общият размер на разходите за 2009 година е предвидено да бъде 2 милиарда 71 милиона 182 хиляди лева, но реално са похарчени 1 милиард 752 милиона 776 хиляди лева, или за 2009 година на практика е реализиран излишък в размер на 445 милиона 421 хиляди лева.

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е този излишък? АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Не знам къде е този излишък. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Във фискалния резерв. БОЙКО БОРИСОВ: Сутринта председателят на БЛС каза, че не знае къде са тези пари. Доктор Нешева също не можа да му отговори. Така че на този въпрос днес е хубаво да отговорим.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: През 1999 година със създаването на НЗОК и стартирането на здравноосигурителния модел неосигурените категории лица, като броим пенсионерите 2 милиона 300 хиляди, 1 милион и 200 хиляди деца до 18 годишна възраст или докато продължават да учат, до завършване на средно образование, и добавим към същите категории безработните с право на обезщетение, социално слабите, хората, лишени от свобода – за тях ангажиментът е осигурителната вноска да се прави от държавата. За категорията деца, които бяха 1 милион 200 хиляди тогава, и сега горе долу са толкова, когато се създаде здравноосигурителния модел не се предвиждаше въобще здравноосигурителна вноска, тъй като се приемаше, че в обществото солидарността приема, че децата нямат доход и за тях няма да се прави вноска. През 2002 година под давление да се увеличи ресурсът, който се харчи през здравната каса, се въведе едно минимално плащане по 1,50 лева на дете, което прави 18 милиона лева, които отново под натиска на желанието да се увеличава финансирането за системата постепенно от 1,50 лева вноската, специално за децата, достигна над 200 милиона лева, защото започна да се извършва като здравноосигурителна вноска и се налагаше на минималния осигурителен доход. По същия начин е поставена и темата с пенсионерите. Размерът на вноската за пенсионерите, която държавата прави, се изчислява върху размера на пенсията, като процент от размера на пенсията. Трябва да се има предвид, че пенсията по никакъв начин не е доход от труд и в този смисъл не бива да се търси връзка между нейния размер и вноската, която се прави за пенсионера. Така или иначе, с времето поради различни причини се достигна до това, че държавата през данъци прави едни огромни трансфери към бюджета на НЗОК, които в рамките на общия баланс не може да си позволи да разреши на Националната здравноосигурителна каса да похарчи. Тази бомба със закъснител беше заложена с увеличаването на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто, когато през 2008 година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше планиран излишък от 401 милиона лева. На практика осигурителните вноски, които държавата събира от хората, са около 60 на сто от общите постъпления в касата. Ако се цели балансиране на бюджета на НЗОК, може да бъде постигнато по два начина – или чрез намаляване по някакъв начин на задължителните трансфери, които държавата прави, или чрез увеличаване на разходите за здравеопазване с около 1 на сто от БВП, което означава автоматично да се даде отговор на въпроса – кой друг сектор се орязва с това 1 на сто и този проблем ще продължи да стои.

Моите анализи показват, че няма да успеем да увеличим дела на разходите за здравеопазване като дял от БВП, а по-скоро трябва да помислим съвместно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, като осигурителна политика какви трябва да бъдат размерите на осигурителните вноски, които държавата плаща с данъци за половината население, което е здравно неосигурено поради социалния си статус – деца, пенсионери, безработни и т. н. Когато вдигаме размера на пенсиите, все едно ние автоматично трябва да увеличим и размера на разходите за здравеопазване, а пенсиите не са доходи от труд, но за това никой не говори. Те говорят, че едва ли не парите, които отиват за здраве, трябва да се изразходват за здраве. Добре, нямаме нищо против, но тогава трябва да седнем, да разгледаме и другите сектори и от някъде да отрежем един процент от БВП, след като това са целеви за здраве пари. Оттам идват излишъците, тъй като не можем да си позволим да похарчим всички пари, които наливаме в касата, а бюджетираме с излишък, който всъщност не е реален излишък за бюджета, защото не са постъпили от вноски. Това е излишък, който ние от един данък местим от една сметка в друга, на практика. Ние не събираме повече от обществото за здраве. Например, ние събираме 1 милиард 600 милиона лева. БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо Борисова, ще Ви помоля днес с госпожа Нешева и Владислав Горанов след заседанието на Министерския съвет да обясните всички тези неща, за да стане ясно на хората къде са тези пари, защото звучи, че близо половин милиард лева няма. АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Господин премиер, няколко човека искат среща с Вас след заседанието на Министерския съвет.

БОЙКО БОРИСОВ: Ще ги приема. Приемат се точки 30 и 33.

Точка 31

Доклад относно разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на имот в полза на държавата

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на правосъдието.

МАРГАРИТА ПОПОВА: Господин министър-председател, това е точката, която разгледахме на оперативно заседание предишния път и във връзка с нашите допълнителни разговори сутринта, предлагам да приемем точката на вносител, следващата седмица да уточним въпроси, които са важни. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точката на вносител. Господин заместник-министър, кога се връща министър Аню Ангелов? ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Министърът ще бъде тук в петък.

БОЙКО БОРИСОВ: Събота и неделя се свържете с министър Ангелов и заедно с Маргарита Попова отидете да разгледате малкото НДК. Ако след необходимото преустройство на малкото НДК, за което министър Попова казва, можем да съберем там няколко институции – абсолютно разбирам, че Министерство на отбраната има желание да го продаде и да вкара пари в Министерство на отбраната, но като ни го остойностите, ние ще се опитаме вместо от бюджета на Министерство на правосъдието за догодина и подогодина тези пари да ги компенсираме, защото една сграда, построена в центъра на София стои като паметник, не се ползва, а в същото време няколко институции буквално няма къде да ги настаним. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Взимам повод от доклада на Министерство на правосъдието да поставя един принципен много важен въпрос, който от 2007 година стои нерешен и създава много проблеми в правната система на страната - пропорционалната такса за исковете. Госпожо министър, крайно време е да премахнем пропорционалната такса или да й сложим горен таван. Тогава проблемът, който поставяте в доклада, няма да стои. В Англия, в САЩ и в повечето страни, не знам дали има европейска или въобще нормална държава, в която да има пропорционална такса без таван. Същият е и поводът с доклада Ви за другите проекти, и този. МАРГАРИТА ПОПОВА: Законът е такъв.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Конституцията не е проблем тук. Преди 2007 година при същата конституция нямаше такава такса, въведе се с новото ГПК. Това блокира възможността за завеждане на спорове и няма никаква логика да дадеш на съдебната власт 6 милиона при положение, че усилията и енергията, която ще вложи съдебната власт далеч няма да се сведе до 6 милиона разходи, за да разгледат този спор. Трябва да се реши със закон, който е при вас в работна група. МАРГАРИТА ПОПОВА: Това са проблеми оставени… ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съгласен съм, че това са проблеми оставени, но те вече са наши.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 10. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Няма противоречие Министерство на правосъдието да се нанесе в малкото НДК, а пък Министерство на отбраната да продаде малкото НДК. Напротив, това е нормалната европейска практика – ако една държавна институция е готова да плаща наем – минимален, среден, каквото може да си позволи и съответно получи бюджет за това, стотици инвеститори ще чукат на вратата. Това са сделките, това са нормалните неща, големите компании. БОЙКО БОРИСОВ: Да, до сега никой не иска да го купи. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ако Министерство на правосъдието стане наемател, аз ви гарантирам поне 20 различни институции, които ще искат да го купят моментално, с наемателя, поради това, че има наемател. Това е нормалната практика. Големите световни фондове именно това правят.

Аз съм готов да помогна. Ако те са готови да плащат наем, те ще направят феноменална сделка.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, като станете готови – внесете го на Министерския съвет да го разгледаме.

Точка 32

Проект на Решение за одобряване на позицията на българската страна и на мандата за представянето й в неформалната среща на министрите на здравеопазването на Европейския съюз, която ще се проведе на 5 и 6 юли в Брюксел

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на здравеопазването.

Приемаме точка 32.

Точка 34

Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, приет с Постановление №254 на Министерския съвет от 2006 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Променяме някои неща. В чл. 44 се предлага условието, когато става въпрос за търг за отдаване под наем, а и за продажба на държавна собственост, да се публикува в един национален и един местен вестник, защото досега са с местните ежедневници ситуацията не винаги работи добре, тъй като има много места, където няма такива местни ежедневници. Така че това е едно подобрение. Предлагаме също така при последващ търг условията на търга да се публикуват също поне в един национален, в един местен, както и на интернет страницата на съответната администрация. С цел избягване на противоречиво тълкуване и прилагане се прецизира нормата на чл. 45/1 като се прави конкретизация на вида на търга – с явно наддаване ли е. Съответно се предлага нова редакция на чл. 51, регламентиращо възможността за провеждане на търг с тайно наддаване, ако поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Във връзка с плажовете и отдаването под наем на плажове, предлагаме промяна, регламентираща възможността за намаляване на първоначалната цена с 30%, както и при неявяване на кандидати на първи търг, което в момента е практика, или при явяване на един кандидат, чието заявление за участие не отговаря на нормативните тръжни условия за провеждане на търга, съответно – до 50% при последващи търгове.

Това са промените.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 34.

Точка 35

Доклад относно одобряване позицията на Република България по дело С-138/10 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административния съд – София-град, първо отделение, 12 състав, по висящо пред него административно дело №2987/2008 г., с ищец "ДП ГРУП"ЕООД и ответник митническите органи при митническо бюро – Кремиковци

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

Приемаме точка 35.

Точка 36

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това е основният закон, който регламентира автомобилните превози в Република България и в него промените са доста сериозни. С тези промени ще се решат проблеми, които са натрупани през годините и очакват от доста години решение. Въвеждат се нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач, тъй като трябва да се преодолее пренасищането на този пазар. Въвеждат се нови права на контролните органи, тъй като борбата със сивия сектор и нерегламентираните превози трябва да се сложи на нова качествена основа, тъй като очевидно инструментариумът, с който разполагаме в момента, не е достатъчен. Законопроектът предвижда създаването на едно ново правомощие на общинските съвети, на общините, а именно – определяне на пределни цени на таксиметровите услуги.

БОЙКО БОРИСОВ: Това е законът, който оттеглихме, където бяха ни обвинили, че едва ли не ще возим децата със стари автобуси. Връщаме старата практика. АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да, същият закон. Има и допълнителни изисквания свързани с превоз на деца. Въведени са ограничения 10 години за възрастта на автобусите, възрастови ограничения за шофьорите, които управляват тези автобуси. Именно – 25 години минимална и 60 години максимална възраст. Около тези виждания се обединиха всички автомобилни превозвачи. Считам, че по този начин наистина гарантираме безопасността на децата, не само комфорта. Предлагам този проект да бъде подкрепен на вносител, тъй като по механизма за взаимодействие между органите на ДАИ и на КАТ имахме известна дискусия, което не касае по същество закона, но има дребни въпроси.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 36 на вносител.

Точка 37

Проект на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът по управление на средствата от Европейския съюз.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Настоящото предложение е свързано с определянето на Изпълнителна агенция "Одит на средства от Европейския съюз" към Министерство на финансите за одитен орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство". Мотивите за предложението са във връзка с регистрираното забавяне по отношение на получаването на положителна оценка за съответствието на системата за управление и контрол на Оперативната програма. Образно казано – в тази малка, но важна оперативна програма, ситуацията е както с всички останали оперативни програми през 2009 година. Проблемът е, че функцията на одитен орган по програмата се изпълнява от звеното за координация на дейността на разплащателната агенция към Министерството на земеделието и храните. От Европейската комисия, специално от Главна дирекция "МАРЕ", неведнъж е подчертавано тяхното притеснение във връзка с капацитета на това звено да извърши бърз и качествен одит и да издаде положителна оценка за съответствието. БОЙКО БОРИСОВ: Вчера министър Трайков ме уведоми, че 200 милиона евро, които по принцип трябваше да седят в Люксембург в банка по "Джеръми" фонда, вчера са преведени в БНБ, така че са тук, което е също един жест към нашето правителство. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Вчера ние ги преведохме от БНБ в чужбина и 200 милиона евра напуснаха БНБ, но се надяваме до месец да ни ги върнат. Те дойдоха, ние ги връщаме да се регистрира там фондът, те ги връщат после обратно тук. Но в крайна сметка са в БНБ и ще стоят в БНБ на по-висока доходност, отколкото в Люксембург.

БОЙКО БОРИСОВ: Затова казвам, че това е добре. ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако трябва да се каже цялата истина, парите трябва да се придвижат няколко пъти – това е инструментът "Джеръми", който е много важен. Ако успеем да изпълним операцията заедно с колегите от Министерство на финансите и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, процентът на усвоените средства преди месец август ще е 7. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: С това нашето министерство става шампион по усвоени средства по Оперативната програма. Но парите трябва да отидат в бизнеса. БОЙКО БОРИСОВ: Вчера четох интервю на г-жа Плугчиева. Министър Дончев, дайте отговор, защото там имаше откровени лъжи. Министър Плевнелиев, също дайте интервю за магистрала "Люлин", защото използват или си мислят, че народът има къса памет и ще забравят това, което са направили. Затова отговаряте официално на всичко това и всички безобразия по магистрала "Люлин", които ние сега вкарахме в парламента, е следствие на не калпавата им работа, а престъпно-безотговорната им работа. Но, за съжаление те срам нямат.

Приемаме точка 37.

Точка 38

Проект на Постановление за изменение на Постановление №67 на Министерския съвет от 2010 г.

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът по управление на средствата от Европейския съюз.

Приемаме точка 38.

Точка 39

Проект на Решение за приемане на Законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 юли–31 декември 2010 година

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 39.