Воля за запазване на статуквото

Нечутите предложения

В края на февруари, 11 неправителствени организации подкрепиха предложенията на Съюза на съдиите в България за промени в Закона за съдебната власт. Основните идеи са ВСС да не е постоянно действащ орган, да има две колегии - на съдии и прокурори, членовете на съвета от магистратската квота да се избират на преки избори, да бъдат разширени правомощията на общото събрание на съдиите, както и постоянни комисии във ВСС, чиито членове да са различни от редовите членове на съвета. Логиката на всички предложения беше една - управлението на съдебната система да бъде по-близко до редовите магистрати, които са показали, че са готови да поемат отговорност.

"Системата се саморегулира и не е пресилено, когато се казва, че ВСС е лицето на системата. Но той е не само лицето на системата. Той е всичко - от него зависи крайният продукт, който достига до обществото и качествената услуга на правосъдието, която системата дължи на гражданите зависи от това какви са членовете на ВСС, защото те определят кариерното израстване, те занимават с въпросите за назначаването на съдиите и дисциплинарната отговорност, т.е. всичко от което зависи дали в системата ще работят качествени хора, дали ще се издигат качествени хора и дали в крайна сметка съдиите ще изпълняват своите задължения - да коригират там, където има дефектни практики, вместо да поощряват некадърията и безобразията", коментира съдия Весислава Иванова от ССБ, цитирана от "Дарик радио".

Нито едно от предложенията обаче не беше възприето от министерство на правосъдието. Аргументите бяха най-различни - от "чуха се и други мнения" до "няма да има техническо време."

Единственото подобрение беше по-прозрачната процедура за номиниране и избор на членове на ВСС.

Представяйки законопроекта, правосъдният министър Диана Ковачева съвсем сериозно заяви, че предложенията са изговени с неправителствения сектор. "Министър Ковачева ще се престори, че ще работи с НПО-тата. Замисълът й още в самото начало е бил да не ги слуша", коментира вчера пред "Дарик радио" Маргарита Илиева, заместник-председател на Българския хелзински комитет.

След като финалният вариант на проекта беше внесен в парламента, Съюзът на съдиите и останалите неправителствени организации се обърнаха към всички парламентарно представени партии с призив да внесат законодателна промяна и още следващият избор на членове на съвета от магистратската квота да бъде директен.

"Минимизират се възможностите за манипулации при провеждането на тези делегатски събрания. И при излъчването на хора по един или друг начин на административните ръководители, особено в по-малки райони в страната. Магистратската общност ще бъде по-ангажирана в този процес на упралвение и по-отговорна", коментира промяната съдия Весислава Иванова от Съюза на съдиите.

От няма как до - нямам позиция

"Капитал" потърси мнението на основните парламентарно представени партии относно призивът на Съюзът на съдиите и неправителствения сектор.

Янаки Стоилов от БСП не се ангажира със становище и каза, че ще изрази позицията си при разглеждането на проекта на второ четене. По време на обсъждането на първо четене в пленарната зала  Стоилов коментира, че подробното уреждане в закона на процедурата по избор "размива вниманието към други, по-важни въпроси, един от който е прекият избор на членове на съвета от общи събрания на магистратите, така че всички съдии, прокурори и следователи да станат участници в този процес".

Христо Бисеров от ДПС отказа да коментира с мотив, че парламентарна група нянма позиция по този въпрос.

Емил Радев от ГЕРБ каза, че няма технологично време за провеждането на директен избор и ще бъде много рисковано за краткото време да се "правят експерименти" с "толкова сериозно нещо."

Единствената политическа партия, която подкрепи предложения на съдиите и неправителствените организации е ДСБ. Миналата седмица зам.-председателят на партията Екатерина Михайлова заяви, че подкрепят изцяло предложенията на Съюза на съдиите.

Става дума за нежелание

Прекият избор може да стане по два начина - единият е през общо събрание , на което да се съберат всички (около 2300) съдии. Там да бъдат издигнати кандидатурите, да бъдат изслушани и да се проведе гласуване.

Аргументите срещу този вариант са, че ще "струва скъпо". Председателят на ВКС Лазар Груев изчисли, че общо събрание само за съдиите ще струва "около половин милион лева", което означава общо близо милион и за прокурорите. 

Другият вариант е цялата процедура да става по интернет - всеки съдия има достъп до интернет. За целта трябва да се разработи онлайн приложение през което да става гласуването.

"Самото приложение може да се направи за по-малко от една седмица", коментира ИТ специалист с множество изпълнени поръчки за държавната администрация, пожелал анонимност: "Идентификацията може да става чрез електронен подпис. Няма никакъв проблем всичкии съдии и прокурори да получат такъв, защото ще им е полезен така или иначе в работата - влизат на сайта, идентифицират се, гласуват."

Източникът ни коментира, че целият процес - изработване и тестване, би трябвало да отнеме не повече от месец: "Още повече, че държавната администрация ползва подобен софтуер, който бързо и лесно може да бъде адаптиран."

"Престъпно и скандално е с някакви логистични дребнотемия да се отказва на българските съдии и прокурори", коментира адвокат Христо Иванов цитиран от "Дарик".

Маргарита Илиева е още по-остра: "Това смешно оправдание показва, че те просто не желаят. Те просто не искат да пуснат контрола на съдебната власт, защото могат да й станат клиенти. Затова са захапали толкова силно и не искат да пуснат."

Реформата остава за друг път

"От 90-те години до сега по една или друга причина реформата в съдебната система просто не се състоя. Този факт не се оспорва от никого. Видим е за хората в България видим е и за страничните независими наблюдатели отвън - визирам тук европейските наблюдатели. Важно е да се каже, че дали с новите изменния в ЗСВ се цели контрол или не, същественото е че се цели запазване на статуквото и те са изцяло козметични", коментира съдия Иванова.