Седем години след Филчев прокуратурата пак погна Николай Колев-Босия

В блога си Босия е написал: "Днес (бел. ред. - вчера) в 10 ч. отново ме задържаха за "нарушаване на обществения ред" и ме обвиниха в едро хулиганство по чл. 325 ал. 1 от НК. Както вече сте чели, аз предвидих това, както и когато хвърлих домата. Познах и това, че ще ме обвинят по същия член, както и че вечерта ще ме изгонят. Преди малко се прибрах у дома. Държаха ме в ареста с белезници 10 часа. Обясних им търпеливо, че ще се провалят и с това дело, както и с предишното. Прочее, след ареста им обясних, че съм забравил азбуката и се подписвах с наплюнчен палец. Отново ми взеха отпечатъци. Цитирах им и Конфуций, че "Не е глупак този, който се спъва на равно място. Глупак е този, който се спъва два пъти на едно и също място. Също като тях."

През ноември миналата година Николай Колев-Босия беше задържан в опит да метне домати по парламента, но прокуратурата не образува дело срещу него. Тогава лидерът на БСП Сергей Станишев обвини ГЕРБ в полицейщина и каза, че действието на Колев е политически акт, а не хулиганство. Десет месеца по-късно, Босия отново е задържан. Този път обаче прокуратурата (вече с главен прокурор Сотир Цацаров) решава да го преследва наказателно.

Въпросът дали акцията на боядисването на паметника е хулиганство е спорен. Специалисти по наказателно право, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че когато се касае за протест (а боядисването на паметника е форма на протест) трябва изключително да се внимава с наказателната репресия, защото всяка форма на протест се отклонява от разбиранията за ред в обществото, но в същото време не е хулигански мотивирана. В тази посока е и практиката на Европейския съд по правата на човека.

"Капитал" се опита да разговаря с прокурора, който е преценил, че в случая става дима за "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото", за да разбере неговата теза, но говорителят на Софийска районна прокуратура Петър Белчев категорично отказа да каже кой е прокурорът, който наблюдава разследването. Нито в Закона за съдебната власт, нито в Наказателно-процесуалния кодекс има разпоредби, които да дават основание самоличността на прокурора да бъде скрита. Прокурор Белчев мотивира решението си да запази в анонимност своя колега с разпоредби в Инструкция на главния прокурор Сотир Цацаров, която според прокурорската практика има по-голяма правна сила от НПК.

Прокурори, с които "Капитал" разговаря, се пошегуваха, че идеята на прокурор Белчев явно е взаимствана от разпоредбите наказателния процес, които предвиждат възможност да се ползва свидетел с тайна самоличност. При това положение прокурорът по делото най-вероятно ще трябва да пледира в съдебната зала или с маска или зад параван, като в съдебните протоколи и присъдата вместо името му ще бъде изписан идентификационен код.

"Капитал" научи името на наблюдяващия прокурор - това е бившият следовател от Столичната следствена служба Ивелина Христова.

Свръхактивността на ръководеното от Сотир Цацаров държавно обвинение по казуса с паметника пролича още в първите дни на разследването. За разлика от сходно посегателство - срещу един от лъвовете пред Съдебната палата, пред паметника на Съветската армия беше изпратена група от разследващи, които извършиха оглед на мястото. За случая пред Съдебната палата СРП дори не намери за необходимо да образува досъдебно производство, което на практика означава, че според единната и централизирана прокуратура посегателството срещу паметника е с по-голяма обществена от опасност от това посегателството срещу Съдебната палата.

Вече девети месец Софийска районна прокуратура води дело срещу неизвестен извършител за побоя над подсъдимия за атентата срещу Ахмед Доган - Октай Енимехмедов, въпреки че цяла България видя кадрите с лицата на делегатите, които ритаха Енимехмедов.