Извинете ни "в името на народа"

"Когато делото дойде в София във Върховния касационен съд, се оказа, че в папката, първото решение изобщо не фигурира. Няма го! Ако човек чете делото на хартия, ще разбере за гафа само защото приложихме констативния протокол от нотариуса, с който е удостоверено съществуването му на сайта на ВАпС, както и копие от полученото от нас първо съдебно решение, придружено с абсолютно официално съобщение от съда, в което е отразено съдържанието на решението и същото е със свежи подписи и печати на служители на ВАпС", казва Добрин Папуров. В папката адвокатите му откриват и други интересни документи, които им помагат да сглобят картината.

В началото на август другата страна – Никола Колев, подава касационна жалба срещу първото решение по делото, което не е в негова полза. На 7 октомври съдия Радослав Славов издава разпореждане, в което се признава, че е имало «повторно връчване на препис от обжалваното решение поради първоначалното му връчване в непълно съдържание» (б.авт – разбирай, съдържанието е било обратното). И тъй като вторият препис е със съдържание, което удовлетворява Колев, съдия Спасов му дава указания да изрази становище поддържа ли жалбата си или не. Няколко дни по-късно съдът връща касационната жалба заради недопустимост – ВАпС е уважил изцяло предявения от Колев иск, поради което той няма правен интерес от обжалването.

По делото има и друго разпореждане от 25 септември – с него съдия Славов дава едномесечен срок на Колев да подаде отговор на касационната жалба на д-р Добрин Папуров и делото да се изпрати на ВКС. "Интересното е, че на първото разпореждане на ръка е записано, че на основание чл. 253 от ГПК същото разпореждане е отменено поради грешка. А на касационната жалба на Колев пак на ръка пише "Да се докладва след изтичане на новия срок за обжалване с дата 19 август". Тоест съдът хем веднъж казва, че Колев няма интерес да обжалва, хем текат и нови срокове", обяснява д-р Добрин Папуров. Под добавките на ръка върху разпорежданията и жалбата, с които "Съдебни репортажи" разполага, не фигурира името на съдия Славов, а е записано: "с.д" – съдия-докладчик.

Д-р Папуров се надява ВКС да обърне внимание на необичайния калабалък от съдебни актове в различен смисъл по делото. От ВКС той иска да постанови съдебен акт, с който да прогласи нищожността на второто решение или да го обезсили като недопустимо, защото е "издадено от един и същи съд, в един и същи състав с напълно еднакви реквизити, но с различни мотиви и диспозитив".

Жалбоподателят се позовава на чл. 246 от ГПК, според който "след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени", а издаването на две решения под един номер от един съдебен състав е нарушение на принципите за законност, неизменимост и неотменност на съдебните решения на съда. В касационната жалба на Папуров се твърди и друго – в случая не може да се касае за поправка на явна фактическа грешка (уредена в разпоредбата на чл. 247 от ГПК), защото грешката от технически характер «може да се изразява само в несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението». "Тя не може да засяга решението по същество и не е резултат от мисловна дейност, а от фактическа. Фактическа грешка в съдебно решение е налице, само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива», пише жалбоподателят и позовава на практика на ВКС. В цитираното решение на ВКС изрично се обяснява, че допуснатата фактическа грешка не може да засяга съществото на спора – "Недопустимо е под форма на поправка на очевидна фактическа грешка да се иска коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение". Но съдът във Варна не е спазил дори и реда за поправка на грешки от технически характер, защото това става в открито съдебно заседание с призоваване на страните, а в настоящия случай смяната на едното решение с другото се е извършила съвсем непрозрачно.

Нова форма на решение

"Сезирах ВСС за моя случай. Оттам ми препратиха едно листче, на което пише, че изпращат сигнала за проверка на и.ф. административния ръководител на Апелативния съд – Варна, който трябва да докладва резултатите до месец", разказва д-р Добрин Папуров. Всъщност от "листчето", с което «Съдебни репортажи» разполага, става ясно, че Етичната комисия предприема наистина неочакван ход. Изпраща сигнала за проверка….на съдия, участвал в решаването на делото. Освен председател на съдебния състав, постановил и двете решения, Мара Христова е и изпълняваща функциите председател на ВАпС. С други думи Етичната комисия й възлага да самопровери работата си и да докладва дали е допуснала нарушение.

Самопроверката, възложена на съдия Мара Христова, е достатъчна и за Инспектората към ВСС, който не намира основания да проведе разследване по случая. През декември 2013 година д-р Добрин Папуров получава становището на ИВСС, от което разбираме какво е установила съдия Мара Христова. Според нея първоначално докладчикът по делото Радослав Славов е изготвил "електронен вариант на проект на решение", с което се потвърждава съдебния акт на Търговишкия съд. Останалите двама съдии в състава Христова и Петров обаче не били съгласни с него и затова първото решение на Славов се трансформирало в особено мнение. Което обаче по погрешка било изпратено на страните като краен съдебен акт, "който не е бил изготвян на хартиен носител и никога не е бил част от делото".

Грешката била забелязана от съдия Славов едва след като Никола Колев депозирал жалба срещу решението на ВАпС. Тези факти, заключва ИВСС, са потвърдени и от "предварителното проучване на сигнала", извършено от Инспектората, което се състои…от справка в интернет страниците на ВСС и ВАпС. В становището на ИВСС има и друга любопитна констатация, направена от инспекторите. "Публикуваните в интернет документи не носят подписи, които да удостоверяват тяхното съдържание, поради което не може да се направи категорично заключение, че същите представляват окончателни варианти на съдебни актове", пише ИВСС. Или в превод – дори и да видите на страницата на произволен съд публикувано съдебно решение – не му вярвайте, защото то не е подписано. Не вярвайте и ако получите съобщение какво решение е постановено по вашето дело, нито пък вярвайте на преписа, който е приложен към него.

В крайна сметка ИВСС приема, че в конкретния случай се касае за "грешно изпратен за публикуване проект на съдебен акт". "Дори и да е грешка, от кога съдилищата имат практика да изпращат проекти на решения?", пита д-р Папуров. А становището на ИВСС завършва наистина йезуитски. Инспекторите, от които се очаква да констатират за нарушения при функциониране на органите на съдебната власт, заключват, че публикуването на актове в сайтовете на съдилищата "трябва да създава основателни и достоверни представи у лицата" – потребители на правосъдието. Още по-препоръчително ИВСС казва: "Правната сигурност, която трябва да създават съдебните постановления като държавни правосъдни актове, включително и правната сигурност, функция от тяхното оповестяване, изисква завишено внимание при публикуването им в електронен вариант".

А какво става с конкретната правна несигурност по делото на Папуров – ИВСС пропуска да обясни. И след като не обяснява това, естествено не достига и до съществените въпроси – как да повярва д-р Папуров, че решението в негова полза е променено в негова вреда безкористно поради някакви си ред технически грешки? Как да повярва, че съдията Христова обективно е самопризнала на контролните органи какво се е случило всъщност? А дали и ИВСС, и ВСС наистина си вярват, че ако смяната на решението е била корупционна мотивирана (например), съдия Христова щеше да установи това обстоятелство?

Но дори и при тази симулация на разследване не става ясно кой носи отговорност за «техническата грешка» и ще я понесе ли на практика. Инспекторатът не казва. Въпросите на "Съдебни репортажи" до Етичната комисия на ВСС, оглавявана от Ясен Тодоров, също не получиха отговор повече от месец, а от ВАпС поискаха да изпратим заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да разберем какво е установила проверката на инспекторите и има ли други подобни случаи в съда.

Преди дни д-р Папуров получава отговор на сигналите си до правната комисия на парламента и Омбудсмана Константин Пенчев. Макар да няма компетенции да разглежда такива случаи, председателят на правната комисия уточнява, че въпросът ще бъде повдигнат при разглеждане на Обобщените годишни доклади на ВСС и ИВСС, а омбудсманът заявява, че разбира възмущението от допускането на подобна ситуация от съда, "с която допълнително се накърнява ниското доверие на гражданите в съдебната система", а поведението на Етичната комисия на ВСС "с основание води до съмнение в обективността на проверката".

Междувременно е в ход процедура за избор на председател на Апелативния съд-Варна, насрочен за 6 февруари. Дотогава не само ние, но и Етичната комисия няма да разбере кой е допуснал «техническата грешка» и дали са били допускани и други подобни. Етичната комисия няма да разбере, защото не е поискала. Бездействието й вече не е изненада нито за нас, нито за Европейската комисия. В мониторинговия доклад от миналата седмица се казва: "Можеше да се очаква комисията за професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет". Че можеше да е различно – можеше, но все така не е.

Текстът е публикуван в сайта "Съдебни репортажи"