България без напредък в борбата с корупцията от 2007 г. насам

ЕК отбелязва, че правилата за публичност на финансирането на партиите като цяло отговарят на европейските стандарти, но предвидените санкции за нарушения предвид техния размер трудно могат да бъдат възпиращ фактор. Остават съмнения доколко официалната финансова информация, предоставена от партиите, отразява действителността, като в доклада се дава пример, че "една от управляващите партии е декларирала, че през 2012 г. не е получила никакви дарения".

Силовите структури на фокус

В доклада се напомня случаят от 2011 г., когато служител на МВР е бил уволнен заради това, че е подал информация до медиите, че автомобили на фирми, които правят дарения на министерството, не трябва да бъдат спирани за проверка. Въпреки че в крайна сметка даренията са били премахнати, не са "предприети никакви стъпки за засилване на защитата на лицата, подаващи сигнали".

Документът напомня и за уволнението на директора на ГДБОП Станимир Флоров и започналото от прокуратурата "разследване за подкуп, след като анонимен източник изпрати на медиите класифицирани документи от разработки отпреди десетина години". В същото време се обръща внимание, че "остава неясно защо не са били предприети действия по-рано, след като е имало признаци, че лица, заподозрени в участие в контрабандни канали и наркотрафик, са били покровителствани "отвътре".

Скандалите с подслушванията също са обект на коментар в документа, като се акцентира на факта:  "Изтеклите стенограми от подслушани разговори указват наличието на политическа намеса в работата на прокуратурата и медиите и покровителстване на предприятия от провеждането на разследвания."

Непрозрачните назначения

В доклада се коментира и изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС, който е определен като "спорната фигура", а самият е станал повод за "безпокойство както в България, така и в чужбина". ЕК напомня и за депутата от БСП Иван Иванов (бивш представител на СИК в Шумен), който беше назначен за зам. вътрешен министър, но впоследствие оттеглен.

Според доклада изборът на членове на ВСС от парламентарната квота в края на 2012 г. е протекъл "пристрастно", а "проверките за миналото на кандидатите бяха ограничени до събирането на информация за извършени престъпления или дисциплинарни нарушения". Новият ВСС пък все още не е "довел до последователни резултати срещу нарушенията на етичните норми".  Подобно на мониторинговия доклад и тук ЕК напомня за скандалните избори на Венета Марковска и Галя Гугушева за членове на Конституционния съд.

Като пример за корупционни практики се споменава бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който е бил обвинен, че е предлагал изменения, обслужващи частните му интереси – в лова и тютюнопушенето. В доклада се споменава казусът с Ахмед Доган и хонорарът му за "Цанков камък", който обаче е приключил без наказание.

Препоръките

ЕК препоръчва промени, които да гарантират "ясни критерии за почтеност при назначаването на магистрати и атестиране на магистратите чрез прозрачна процедура; гарантиране на случайното разпределение на делата в съдилищата чрез единна ефективна система за цялата страна".

Необходимо е приемането на етичен кодекс за народните представители, гарантиране на "възпиращи наказания в случай на извършване на измама по време на изборите", както и "допълнително разширяване на приложното поле на задължителния предварителен контрол при обществените поръчки".