В кухнята на ада

Той е пънкарлив милионер, опърничав шотландец и гениален готвач. Телевизионните му шоута изобилстват от пегели (специфичното "тийт", с което се заглушават нецензурни думи и фрази), трошене на чинии, плюене върху манджите и нечувани обиди. Той е готвач от ада, поборник за съвършенство в кухнята и бизнесмен, без който гурме културата нямаше да е същата.

Гордън Рамзи израства в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън, в абсолютна житейска безпътица, като четвърто дете на заклет пияница и медицинска сестра, която обслужва умиращи пациенти. Баща му спуква от бой цялото семейство и се интересува само от уиски и жени. В търсене на някакво бягство от тази среда, малкият Гордън се записва в детския на "Глазгоу рейнджърс" и в юношеските години футболът му е много по-важен от всичките равиоли с рачешко месо в сос просеко с шафран на света. Прякорът му в отбора е Гордън Счупеното коляно, а поредица от инциденти (включително скъсано сухожилие) го карат да се откаже от спорта. На 16 бяга от къщи и се опитва да запише в полицейския колеж – неуспешно. (Вероятно за щастие на редовите граждани, като се има предвид какъв терор налага в шоутата си по-късно.) Съдбата му отрежда ролята на мияч в индийски ресторант. "Плени ме шумът, споделя той в автобиографията си Humble Pie. Не можех да повярвам как си крещят хората един на друг. Работех като шибано магаре, но това ме окриляваше."

Година по-късно Гордън Рамзи записва хотелски мениджмънт. В края на осемдесетте бързо се издига до главен готвач в един хотел, но собственикът очевидно има нещо против връзките между служителите си, защото го уволнява. Рамзи бяга в Лондон, но готварските му интереси все повече се задълбочават в тънката френска кулинария, така че емигрира в Париж. Там попада на великаните Гай Савой и Жоел Робишон, но след две години стресът и напрежението го съсипват и Рамзи се оттегля на частна яхта (закотвена край Бахамите) за едногодишна почивка - като личен готвач на австралийски телевизионен магнат. През 1993 се връща на Острова по-уверен от всякога и става съдружник в ресторант в Челси.

Влудяващият му перфекционизъм дава резултат – през следващите четири години печели две от три звезди "Мишлен". Годината 1996 най-после е еднозначно щастлива за него – жени се за детска учителка (и досега е с нея, имат четири деца, две от които - близначета) и издава първата си книга – Passion for Flavour. През 1998 с помощта на тъста си Гордън Рамзи открива собствен ресторант – Royal Hospital Road, с който печели и трета звезда "Мишлен" и влиза в светата троица на англичаните, удостоявани с толкова висока оценка (другите двама са Хестън Блументал и Алън Ру). Тук се случва и първият му удар в телевизията – минисериалът Boiling Point, в който заснема осемте месеца мъки, обучение и подготовка за третата звезда. След този сериал Рамзи ще прекарва повече време пред камерите от всеки друг свой колега по света – следват проектите Ramsay's Kitchen Nightmares, Hell's Kitchen, Faking It. Гордън използва славата си и отваря ресторанти в най-примамливите кътчета на планетата – Дубай, Токио, Ню Йорк. Най-голям успех жъне с шоуто The F Word (петият сезон започна на 3 ноември). В него петдесетина гости (популярни телевизионни водещи, Лили Алън, Лиъм Галахър) обсъждат качеството на приготвената храна, коментират алтернативното и здравословно хранене, както и предимствата на домашното месо. Епизодите са пълни с непристоен език и клане на животни, които преди това наричат с имена на известни готвачи. Публиката е втрещена, предаването слиза след девет вечерта, но Channel 4 подписват четиригодишен договор.