Мисия Лондон: сценаристите

Три години прави 2004. Какво правихте междувременно? Алек Попов: Ами, бачкахме. Деляна Манева: Нека аз да ти кажа. Когато се включих, те вече имаха три варианта на сценарий, но аз предложих на Алек да започнем съвсем наново, по съвсем различен начин... Алек Попов: То иначе нямаше да стане.

Деляна Манева: Трудното беше да се адаптира книгата. От една страна, трябваше да я направим да звучи съвременно към момента, в който се снима филма. От друга страна, в България се правят толкова малко филми, че ако проектът не е максимално изчистен още на идейно ниво, не си заслужава усилията. Ако историята не е стегната, ако няма добър диалог, ако всички подробности не са уточнени, просто не трябва да се започва да се снима. Писането на сценарий е много... в американската школа казват, че ако от една страница от първоначалния вариант в крайна сметка остане едно изречение, това е добър резултат. Променя ли се нещо от сценария в самия процес на снимките? Алек Попов: Много малко. Точно това е основната идея, да не трябва да се променя и доизмисля нищо в движение, така че режисьорът да може да се съсредоточи върху своята работа – да е спокоен и да знае, че има нещо определено, по което снима. Това е свързано и с финансирането, и с организацията на снимките. Просто матрицата трябва да е ясна, иначе става... дявол на магаре. Деляна Манева: Това беше особено важно за този филм, защото имаше и смесен екип. Когато англичаните дойдоха, си бяха научили сценария дума по дума, бяха го направили свой. Страшно съм възхитена от тях, страхотен професионализъм.

А какво променихте от книгата в сценария? Алек Попов: В книгата има един много важен момент – този концерт на финала, който правят в българското посолство. Сега във филма концертът е направен така, че пародира много по-ясно националистическите изцепки, с които се опитват да представят България по света – ако трябва да говорим директно, матрицата за този концерт са представленията на ансамбъл "Българе". Това по-ясно поставен проблем в... да го кажем, идеологията на филма. Деляна Попова: Е, чак пък сега, идеологията. Просто искахме да покажем по-ясно този проблем, който имаме тук. Например всички сме чували израза "непреходните ценности на българския гений", но "непреходните ценности на английския гений" хората няма да го кажат, нали... Но има и нещо друго. Ти можеш да се чувстваш на периферията в национално, в регионално, в социално отношение, във всеки аспект от живота - и всъщност едва в момента, в който престане да ти пука от това, вече може да се смята, че си влязъл в Европа. В момента, в който спреш да искаш да влизаш. Но в никакъв случай не сме се опитвали да морализаторстваме или да даваме рецепти, разбира се... Е, все пак този филм си е комедия, нали така?

Алек Попов: Да, абсолютно. Не се опитваме да даваме големите отговори за живота. Всеки човек си има своите малки отговори, които не важат за другия, това е особено характерно за съвременното общество. Но, да – мечтата ни в този контекст беше да изправим фалшивата английска кралица срещу фалшивия хан Крум и това е много важен момент от филма. Прави ми впечатление и в трейлъра, и в рекламната кампания на филма, че се акцентира на определени къси фрази – на лафчета, ако щете. Това ваша идея ли е или решение на режисьора? Алек Попов: Рекламната кампания на филма е на Митовски – за пръв път се представя по такъв начин артистичен продукт. Но да, със сигурност се стараехме да има лафчета в сценария, примерно тази фраза "От всичко на света най-много мразим българите" си знаехме, че ще влезе във филма. Участвахте ли по някакъв начин в кастинга?

Алек Попов: ... Защото аз бих, честно казано. Ако съм написал книга, а след това съм написал и сценарий по нея, ще ми бъде интересно да избирам хората, които да изиграят моите герои... Алек Попов: Ами да, много сме разговаряли за всеки образ, разбира се. Митовски ни показваше всички проби и така нататък... Аз лично много се радвам за Георги Стайков, който се нави да участва и така, да изиграе себе си, защото за това се иска голямо надмогване. Обикновено ви питат дали някой от героите във филма има реален прототип в живота...

Деляна Манева: По-скоро трябва да ни питат дали някой няма.

Алек Попов: Да, може да се каже, че много малко от тях нямат.