20 въпроса: Алек Попов

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Неизвестността. Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат. Те са машинистите на историята. Веригата на действието се къса, ако бъде нарушена вътрешната й логика. Тогава композицията спира. Или още по-лошо - дерайлира.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Доста е просто: разказвам приказки. И ги записвам, за да отворя в главата си място за нови.

Как си почивате?

Пътуване, спорт, четене, блеене - такива обикновени неща. Всъщност никога не си почивам истински, защото постоянно ми се въртят разни неща в главата. Това не е нещо, която може да оставиш. То си работи в теб, въпреки теб.

Какво ви зарежда?

Идеите, които ми хрумват в процеса на работа. Когато започват да се отварят нови вратички, водещи към нови сюжетни линии и неочаквани обрати. Това значи, че една идея наистина работи, а няма нищо по-хубаво от това. Когато виждаш как буквално от нищото се заражда движение и живот.

Какво ви разсмива?

Смешните ситуации и абсурдните диалози. Парадоксите на живота. Ето сега например работя по драматизацията на "Сестри Палавееви" за театър и за кино и единственото мерило за това дали нещо е работи е дали предизвиква смях. Истински смешните неща никога не са половинчати.

Какво ви натъжава?

Пропуснатите възможности. Разпадането на успешните екипи заради глупавото его на хората. Загубените войни на България. Падането под турско робство.

Какво ви вбесява?

Липсата на чувство за хумор. И когато някой казва на черното бяло и обратното. Последното е особено разпространено в България и вероятно е наследство от комунизма, когато хората повтаряха като папагали всякакви глупости, а провалите се маскираха като успехи. Посредствеността и празноглавието, маскирани като интелектуалност, или т.нар. интелектуалничене. Подценяването на публиката. Загубата на време в дребнави обсъждания на несъществени детайли. Заблудата, че можеш да си купиш с пари компетентност и уважение. Експлоатацията на хората.

Личност, на която се възхищавате?

Хората, които оцеляват и отстояват личността си въпреки обстоятелствата. Като баща ми например. Той се разви като голям учен в една изключително сложна за него обстановка, преодолявайки пречките с характер, воля и талант. Възхищавам се и на писатели като Конрад, Мелвил, Достоевски и Солженицин, които, след като са преживяли толкова приключения и обрати на съдбата, намират сили и кураж да се впуснат в най-рискованото пътешествие - писането.

Кое свое качество харесвате най-много?

Мога да измислям разни неща. И да се поставям в ситуации, които другите не могат да си представят. Това, че мога да си променя мнението за някой човек, ако той направи нещо добро. Способността да забравям и да прощавам, което може би се дължи на известен непукизъм, но е по-добро от дребнавата отмъстителност и завист.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Някои неизбежни предразсъдъци, каквито всеки човек притежава. А също така и гневливостта, която на пръв поглед не си личи, но определено ми вдига кръвното. Както и желанието за контрол, когато това просто е невъзможно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Някоя вълшебна способност по-скоро Но знам, че тези неща винаги се дават за сметка на нещо друго, така че "внимавай какво си пожелаваш".

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих бутилка ирландско уиски "Writers' Tears" (Писателски сълзи) за рождения си ден. Смея да твърдя, че е много добро, произвежда се в къщата, където е живял Джеймс Джойс. Иначе аз самият обичам да подарявам дрехи и цветя.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

В гугъла най-вече. Доста кисна напоследък и във Фейсбука, което навярно е някаква форма на депресия и се надявам скоро да отмине. И в електронната поща, разбира се.

Къде бихте искали да живеете?

Ех, с тия желания... Пожелаеш си да живееш на някое диво място, където можеш да ходиш бос цяла година, а се озовеш в някой трънак. После пък започваш да копнееш за големия град Няма угодия! Ще ми се да редувам някое по-закътано местенце, където да пиша, с някое по-оживено място, където мога да се изгубя в тълпата. Изгубването е важно състояние.

Любимите ви имена?

Имената, които измислям за героите си. Особено на второстепенните. Това изключително ме забавлява. Като се започне от баронеса Хафбрейн, сър Галфън или Емералд Спарк в Мисия Лондон, мине се през народните и партизанските имена в Сестри Палавееви - Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма и се стигне до такива бисери като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт, които могат да се срещнат в новото издание на Черната кутия: ниско прелитащи кучета. Ще ми се да бях измислил и имена като Веспер Линд или Хоничили Райдер, но Ян Флеминг, уви, вече ме е преварил.

Най-интересното място, на което сте били?

Америка, Америка. Има от всичко. И то по много.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Интуицията на крилете на познанието. Както и: никога не казвай "Бог е на моя страна", моли се ти да си на страната на Бог. Не знам как точно двете се съчетават.