Филип Ножиците от Тринога

В началото Филип е на път да се откаже. Първата сурова зима в Желен го стряска и той заминава за шест месеца в Англия да практикува "откраднатия" от Папа Иън занаят - овощарство.

Днес ирландският градинар с осанка на Хемингуей е дошъл в България да види успехите на българския си ученик. В рамките на една седмица Папа Иън с помощта на всички в комуната подрежда в двора на къщата изложба с нагледни примери за устойчиво развитие: компостиране и разни приспособления за справяне с вечните земеделски проблеми като сушата и плевелите. Интересното е, че всеки отделен урок освен материална си има и чисто концептуална, текстова част. Получава се нещо като арт инсталация. Ефектът се подсилва от накачения с щипки из целия двор комикс, който всъщност е дневник на свършеното през деня.

Пристигам точно за съвместния обяд. Подобно на селските събори под навеса се изнасят няколко големи тенджери и всеки сам си сипва от манджите, които са в строг вегетариантски стил. Чорба от червено цвекло и всякакви зеленчуци напомня за борш. Дажбата включва още черен кисел хляб и кълнове. Салатите идват изключително разхлаждащо в жегата. Утолили глада си, екоактивисти, прохождащи деца и разсеяни кучета с изострено от липсата на кокал обоняние се просват по корем на тревата да слушат лекцията за полезните храни по Димков. След като ме развежда из изложбата, облеченият в син работен комбинезон Папа Иън капва и веднага заспива на поляната, изтощен от няколкодневна тежка полска работа. До него на лаптопа довършва своите научни записки сподвижничката му Сара Харпър, еколог.

Днес освен петнайсетте български семейства Желен са избрали и няколко чужди двойки. Йън Сандерс - агроном от Шотландия, и жена му Катриона Брейди от Ирландия са тук вече повече от две години. Двамата поставят началото на български клон на WWOOF (Willing Workers on Organic Farms) - децентрализирана мрежа от биоферми по целия свят, в които доброволци се трудят без заплащане (само срещу храна и подслон), като се научават практически на биоземеделие. За четиригодишната му история през стопанството на Филип са преминали повече от 400 доброволци от Европа, Азия, Австралия и Америка. Те са оставали и работили за период от 1 седмица до 6 месеца.

Двата крака на "Тринога" са полезност за хората и полезност за природата. Една от мисиите на мястото е създаването на банки със семена на застрашените от изчезване сортове. "От дърветата, полезни за човека, имаме лешници, череши, вишни, круши, ябълки. Можеш да правиш сокове, сушени плодове, сладка от тях", обяснява Филип. От биологично активните дървета, които издигат нагоре подпочвените води, засаждат дъб, бук, бъз, върба, елша. Акацията и бобовите растения повишават азота в почвата.

Стремят се да засаждат застъпващи се култури, така че през целия активен сезон да имат някакви продукти. На пролет първо тръгват ягодите, после са малините и черешите, аронията, после зреят джанките, наесен са бобовите растения. "И освен ти и семейството ти кокошките също целогодишно ще се хранят с това, което пада от дърветата." Това именно е един от принципите на пермакултурата - да работиш за създаването на среда, която да се самоподдържа.

Според Филип и жена му "животните са най-добрите учители". Затова в момента те се грижат за 10 коня и 30 кокошки. Каракачанските коне са уникални, защото могат да живеят изцяло и без присъствието на човека. Зимата издържат на -20, -30 градуса. Като при това могат да живеят направо навън в снега, без обор. Ако няма какво да ядат, ровят в снега и си намират растителност. Могат да се справят с вълци, чакали и дори по-големи хищници. "Като падне 70 см сняг, няма друг начин да се слезе до селото, само с коне", казва Филип. През зимата повече от половината от кокошките измират от студ или нападения. Стопанството вече е с охрана - специално обучено куче, което да ги пази. "Има си лай за вълци и чакали и лай за хора, лай за други кучета." Филип започва да ми напомня за Джони Деп от "Аризонска мечта", който разговаря с животните. "Тук открих простото удоволствие, че като направиш нещо с двете си ръце, да речем, преместиш купчина камъни и ги наредиш един върху друг, накрая ти имаш стеничка от камъни. И тя е абсолютно реална и веществена като резултат, а не нещо имагинерно и съмнително като успехите в града и цивилизацията", обяснява моят домакин.

Ако си гостенин в Желен, най-важното е да заслужиш престоя си. "Егоизмът и мързелът не се толерират. Първия ден може и да те домързи, но ако останеш още 24 часа, ще видиш с учудване как собствените ти граници постоянно се избутват. Накрая започваш да правиш неща, които не си вярвал, че можеш... Имаш огъня на слънцето, имаш водата, имаш въздуха, имаш любовта, без която нищо не се получава", увлекателно говори Филип.

От девет месеца Царството на естественото си има принцеса. "Дъщеря ми е страшна късметлийка - толкова много хора се грижат с любов за нея и расте от малка на чиста природа. За малко да се роди тук на поляните, но аз не позволих на жена ми да поеме този риск. Може би за второто дете ще се престрашим", усмихва се младият баща. Най-добрата новина е, че от месец в селото функционира и дневен детски център, подчинен отново на принципите на пермакултурата. "Искаме децата ни да знаят езици, бойни изкуства, земеделие... всичко. И докато станат на 12 години, да са научили най-важното за живота, за природата, за уважението към нея. В основата е да имат изградена добра ценността система, която да спазва дух на толерантност. Пък после, ако искат, да ходят и във Вашингтон. Те са нашите устойчиви семена, които ще разсеем по света, за да го излекуваме едновременно на културно, духовно и физическо ниво."

*Пермакултура (комбинация от перманентен и култура) е приложна наука за дизайн на продуктивни земеделски съобщества, наподобяващи максимално естествените, с грижа за земята и хората.

Фотограф : Стефан Галибов

Фотограф : Стефан Галибов

Фотограф : Стефан Галибов

Фотограф : Стефан Галибов

Фотограф : Стефан Галибов