Европейски субсидии за био България

Естествено и печалбата е по-голяма заради по-високите цени на крайните продукти. А през последните няколко години тенденцията хората да се ориентират към по-здравословен начин на живот се засили, което е показателно, че това е бизнес с перспектива. Много предприемачи осъзнаха тези факти и проявиха по-активен интерес към биоземеделието, особено след като стана ясно, че този сектор може да разчита на субсидии от европейските фондове. Добрата или лошата новина в зависимост от гледната точка е, че голяма част от тези пари все още не са стигнали до биоземеделците в страната.

Как да станем био?

Преди да кандидатствате за субсидии за биоземеделие, трябва да се сертифицирате като биоземеделец. Това става чрез подаване на заявление в организация, която се занимава с биосертифициране. В момента съществуват две основни сертифициращи системи на биопродукция - европейска и американска. Важно е производителите да се ориентират на кой пазар ще продават стоката си, за да могат адекватно да изберат една от тях.

След първоначална проверка и допускане на кандидата се преминава към 3-годишен преходен период на сертификация. Сертифицираща организация контролира целогодишно земеделското стопанство, като след преходния период то вече може да премине към биологично производство.

Къде са субсидиите за биоземеделие?

Образно казано, парите за биоземеделие са по т.нар. мярка "Агроекологични плащания" на ПРСР, или накратко мярка 214. По нея са предивдени около 435 млн. евро за целия програмен период. Кандидатстването за субсидии е максимално улеснено. То се свежда до подаване на заявление за изплащане на субсидиите, като във формуляра се посочват видът на културите и площта на обработваемата земя. За сравнение - по другите схеми за подпомагане е нужно кандидатите да подготвят инвестиционен проект.

Кандидатите могат да бъдат физически, юридически лица или еднолични търговци, които са земеделски стопани. Те задължително трябва да са минали аргоекологично обучение през първите две години от периода на получаване на субсидиите или поне да докажат, че имат опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат.

Кандидатите трябва и да са собственици на площите, за които кандидатстват за подпомагане, или да могат да ги ползват на правно основание за срок от минимум 5 години, считан от датата на първото заявление за плащане.Предвиден е минимален размер на ползваната площ за подпомагане - 0.5 ха.

Плащанията, базирани на използваната земеделска земя, са на база на одобрената площ, върху която се извършват агроекологични дейности, и са в размер от 20 до 505 евро на хектар. При комбиниране на дейности максималният размер на финансовата помощ се определя в границите на допустими размери. За едногодишни култури максималният размер на подпомагането е до 600 евро/ха, за многогодишни култури – до 900 евро/ха, за друг начин на земеползване – до 450 евро/ха, а за застрашени от изчезване местни породи – до 200 евро на животно.

Предимства и недостатъци

Предимството на субсидиите по мярка 214 на ПРСР е, че те започват да се изплащат още от първата година на подаване на заявлението за биосертифициране, т.е. докато трае преходният тригодишен период. Това е изключително благоприятна ситуация при нови трайни насаждения, при които продукцията започва да се реализира средно след третата година. През този период земеделецът получава нетен доход от самото начало дори и да не произвежда продукция. Така той буквално може да си покрие инвестицията само от получените субсидии, и то за целия 3-годишен преходен период.

Основното изискване към бенефициентите е стопанството им да продължи да се занимава с биоземеделие поне още две години след получаване на субсидиите. А рискът – ако, докато се получават плащанията за биоземеделие, по една или друга причина стопанството все пак не бъде сертифицирано или пък ако някое от изискванията за получаване на субсидиите бъде нарушено.    

Пари и за техника

Освен директните плащания за биопроекти субсидии могат да се вземат и по-всички други мерки на ПРСР. Биоземеделците могат да кандидатстват по мярка 121 на програмата, която финансира инвестициите в селскостопанска техника и инвентар, хладилни камери за съхранение на продукцията, посадъчен материал и др. Допълнително предимство за биоземеделците е, че по мярка 121 за модернизация на земеделските стопанства има гарантиран бюджет, който може да бъде усвоен единствено от тях. Тя разполага с около 580 млн. евро за целия програмен период, от които 5% са само за биоземеделие.

По схема 123 на ПРСР могат да се направят инвестиционни проекти за преработка на земеделска продукция, като дестилерии или други преработвателни мощности, добавящи допълнителна стойност към зелената продукция. При тези мерки обаче се налага изготвянето на инвестиционен проект и одобрението му от Държавен фонд "Земеделие", като в зависимост от проекта и кандидата субсидията е в рамките между 50-60% от стойността на инвестицията.

В перспектива

През следващия програмен период за развитието на биоземеделие са заложени допълнителни средства по Ос 1 на ПРСР. Предвижда се от преките субсидии биоземеделците да получават около 25% по-високи субсидии в сравнение с конвенционалните плюс допълнителните плащания за самото биопроизводство.