Даниел Ненчев
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Джералд Мартин е литературен критик и преподавател по съвременна литература в университета в Питсбърг. Той е единственият официален биограф на Габриел Гарсия Маркес, авторът на "Сто години самота". Нобеловият лауреат допуска британеца до семейството си, приятелите си, до себе си. В продължение на 17 години Джералд Мартин разговаря с Маркес и успява да интервюира много негови близки, както и писателите Карлос Фуентес и Марио Варгас Льоса, няколко колумбийски президенти, министър-председателя на Испания Фелипе Гонсалес, кубинския диктатор Фидел Кастро. Биографията на Маркес "Един живот" беше издадена на български от издателство "Унискорп", в превод на Елика Рафи.
Биографията на Маркес, на която сте автор, постига голям успех. Какво означава за вас този успех?
Чувствам се облагоделстван - трябва да си много некадърен биограф, за да напишеш лоша книга за Маркес. Так че щеше да е наистина болезнено, ако се бях провалил. Не съм съвсем сигурен, но според отчетите, които съм виждал, мисля, че продажбите вероятно са достигнали 100 000 бройки по света.
Книгата е написана на английски. Как се прие това в испански говорещите страни?
Очевидно някои критици биха предпочели книгата да бе написана от южноамериканец и ги разбирам. От друга страна, писател англичанин има преимуществото, че може да е по-обективен. Основното недоволство беше, че книгата е преведена от испанец, а не от колумбиец.
Как убедихте Маркес да ви се довери, когато се заехте с книгата?
Той е много интуитивен човек и мисля, че видя в душата ми и прецени, че намеренията ми са сериозни, безкористни. И на мен, разбира се, ми се иска да мисля, че са били такива.
Кое най-много ви затрудни, докато пишехте книгата? 17 години са значителна част от живота.
Това начинание беше най-трудното в живота ми, едва познавах Колумбия, а поех голяма отговорност, и то в периода, когато изживявах прехода между средната възраст и началото на старостта. Най-трудно ми се стори да съкратя ръкописа от 2500 до 500 страници – същинско мъчение.
Интервюирали сте триста събеседници за Маркес. Кои от тях ви бяха най-интересни?
Най-интересен ми беше разговорът с майка му, братята и сестрите му, макар че разговорите с другите писатели и политиците също имаха своето очарование. Невероятните истории са толкова много, че ще трябва да почакат до следваща книга.
Безспорно е значението на творбите на Маркес за световната литературна история. Но как бихте го определили вие?
Цяла нова книга мога да напиша по въпроса. Но преди всичко бих казал две неща: той е велик интерпретатор на възхода към модерността на страните от Третия свят и е писател, способен да предаде както болката, така и чудесата на живота.
Защо според вас неговите книги се харесват и от днешните млади читатели? Какво ги привлича към Маркес? (Може би знаете, че Маркес е забранил книгите му да се публикуват в България, и се страхуваме, че по тази причина няколко поколения ще пропуснат възможността да се запознаят с творбите му. Причината за това се корени в отдавна отминала издателска политика на бившия комунистически режим в България - бел. авт.)
Наистина, и аз забелязвам, че младите читатели го харесват също толкова много, колкото и по-възрастните. Той се превръща в класик, без да е старомоден.
Мигел Анхел Астуриас е друг южноамерикански писател, лауреат на Нобелова награда за литература, за когото също сте писали биография. С какво ви привлича южноамериканската литература?
Прекарах десет години от живота си в изучаване на Астуриас, чийто Men of Maize, която преведох, ми се струва велик роман. Южноамериканската литература е много човешка, много магическа и винаги се стреми към свобода.
Върху какво работите в момента?
Все още работя върху Маркес – върху книга с литературна критика за "Кембридж юнивърсити прес".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.