Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
За да научите нещо повече за Стилиян Смоков и защо името му е сред тези на най-добрите татуисти в света, ще се наложи да говорите с негови приятели или клиенти. Стилиян небрежно ще спомене за няколкото си първи места от големи конкурси и също толкова набързо ще загатне за срещите си с известни тела, защото "известни има всякакви, но какво да ги говорим, и те са като всички други хора". 37-годишният шуменец обича работата си безусловно и отговорите на всякакви въпроси извън нея представляват истинско мъчение. "Всичко правя за татуировките, цял живот съм правил татуировки, друго в главата нямам." Наградите му го доказват, сред тях: първо място за черно-бяла татуировка на фестивала в Барселона през 2002 г.; "най-добра татуировка за деня" на фестивала в Лондон през 2005 г.; първо място за "Азиатска татуировка" на фестивала в Бразилия през 2007 г. и др., а сред известните, лягали под машинката му, присъстват имената на Fredro Starr от рап бандата ONYX и мениджърът на House of Pain.
Италианска афера
Средното си образование Стилиян завършва в Художественото училище в Троян през 1993 г. със специалност керамика. Започва да прави татуировки случайно по класическия си за времето злокобен начин - в казармата с обикновени игли и мастило. Само година по-късно той открива студио в Шумен. Първата татуировка върху собственото си тяло прави на 20 години - скорпион, нарисуван от друг художник (както и досега, татуистът не се рисува сам). Висшето му образование е опитът, натрупан през годините по различни краища на света с гледане, грешки, обяснения от други майстори, говорене. Според Стилиян образованието няма нищо общо с татуировките. "Всеки занаят се задържа като интерес у даден човек, когато вижда, че може да го изследва. При татуировките е възможно да не си добър художник, но е важно да си търсач."
Въпреки че се интересува от материята неуморно, самостоятелният му интерес и обучение се оказват недостатъчни, проблемът е "средата". "Всеки, който се е занимавал с това през онези години, се е сблъсквал с тоталната липса на информация у нас, истинска изолация." Точно тази локална органиченост и желанието да научава все повече за рисунките върху тяло го карат да потърси връзки извън България. Успява да се свърже случайно с приятели и през 2000 г. да стигне за първи път на фестивал в Италия, където да види "хората от списанията". След година Стилиян вече е на Ботуша - с машинка в ръка и работа в студио Tattoo Planet. "Аз не съм решавал, че ще ходя там за толкова дълго време, не съм бил емигрант, не съм се интересувал дали в Италия се живее по-добре. Единственото важно нещо за мен беше да стигна до средата на татуистите, която в Европа ми е най-близка като усещане." Перипетиите с езика, намирането и отваряне на студио татуистът, отбягвайки всякакви подробности, обобщава с изречението: "Когато човек иска да живее някъде, намира всякакъв начин, с много усилия и много бавно. Всичко е за татуировките!"
Паралелно със Стилиян, по-малкият му с пет години брат Калоян също се занимава с татуировки. Докато единият е в Сан Ремо и Милано, другият работи в Швеция и останалите северни страни. След 5-годишна раздяла двамата се събират на италианска територия. Студиото им става още по-известно. "Вероятно си е личало, че съм искал да направя хубави неща, клиентите са ми се доверявали, имал съм добри приятели, които са ми помагали и които ме запознаха с всички по-важни и интересни хора, разказва Стилиян. Най-много в нашия занаят харесвам това, че няма завист. Всеки си е изработил собствен стил. Ако артистът е откровен, търсил го е, не го е прекопирал, клиентите ще го усетят, а колегите ще му се радват. Татуистите са си изградили едно много хубаво семейство и си помагат. Конкуренция има, но никой не е алчен. Ако отидеш и попиташ някого как е нарисувал дадена картинка – той ще ти покаже."
За това как се става добър художник на татуировки Стилиян не би могъл и да си помисли за правило. "Започваш, работиш и желанието ти те води донякъде. С желание може всичко." Според него добрият е този, чиито работи ти харесваш, как го усещаш като личност и клиент. "Има татуисти, които са с по-комплексен усет и техните неща се харесват от повече хора. Аз харесвам и виждам, че татуистът е добър, когато знае да рисува и прави отпечатъка директно върху кожата - това означава, че е сигурен. Всяка рисунка, направена директно върху кожата, изглежда много по-жива, отколкото една нарисувана на лист, направена на отпечатък и залепена, защото по този начин ти я повтаряш. При прекопирането няма изкуство."
Общността на татуистите се грижи за своето образование и си организира посещения за размяна на опит по всяко време и навсякъде по света. Един майстор се намира в ателието на друг, за да научи повече за стила му или да предостави своите умения на чужди клиенти. Именно по този начин Стилиян успява да обиколи студиа по целия свят, както е и досега. "В нашата работа няма как да се стои на едно място - търсиш срещата с другите, новите хора, стари приятели, ходиш някъде непрекъснато заради заряда. Във всяка страна се комуникира по различен начин, има различно "хубаво" и отношение към татуировките, но най-големият смисъл е, че събираш повече информация." По΄ на юг, в Европа, Стилиян е забелязал, че татуировките са по-фини, нежни, красиви, и макар да избягва обобщенията по регионален принцип, казва, че у нас суетата се усеща повече наред с тенденцията да се бърза много. "Нищо в живота няма веднага. Ако харесваш и обичаш едно нещо, ти ще му отделиш време
Да се завърнеш в бащината родина
След 10 години работа в Италия братята Смокови решават да се върнат и да отворят студио в София. Минало е дълго време, "трябваше да станем италианци вече, а аз не съм италианец", смее се Стилиян. Калоян казва, че тук "му е по-яко." Двамата твърдят, че са доволни от работата си в България и в ателието идват "много хубави хора". Смокови работят в азиатски-ориенталски, японски стил с доминиращи елементи като митологични герои, риби, дракони, змия, Буда и др. Избрали са да развиват основно него, защото стилът им харесва, интересен и лесен е за използване, но основно заради факта, че рисунките остават хубави във времето.
Философията в студиото е една – отношението към татуировките да не е "от днес за утре", с клиентите да се говори обстойно предварително и налага ли се, да бъдат разубеждавани за някои свои искания. "Първо, разбира се, човекът трябва да си избере картинката, да каже какво иска, а после ти трябва да поговориш с него, обясниш и насочиш, да помисли малко като теб, да ти повярва и когато го направи, ще има много хубава татуировка. Ако дойде и каже – направи ми нещо, искам да го имам, той никога няма да го хареса, защото не си го е пожелал!" Според Смоков с подобна крачка често се избързва. "Ти, като си купуваш кола, мислиш много повече. А татуировката е за цял живот."
"Аз искам да създавам рисунки върху хора, които ги харесват, които знаят какво правят и не ги използват за показ. С каква причина се татуира човек, винаги си личи при подхода му, щом влезе в студиото." Разбира се, случвало се е на Стилиян да връща желаещи за татуировка (случайно разбираме за клиент, който влязъл в ателието и поискал "Милко". Кой е Милко, попитал неразбиращо Стилиян. Милко Калайджиев, как кой, бил отговорът). "Някой път хората искат неща, за които си сигурен, че ще сгрешиш, ако ги направиш. Тогава парите не ме интересуват, важното е, че този човек ще върви цял живот и ще казва – тази татуировка ми я прави лицето Х." Фразата "гледай какво ми направиха" според Смоков се чува редовно, защото хората не обичат да си признават, че са сгрешили. Татуистът винаги разпознава дали картинката е поръчана за изработване по грешен начин, или не е направена както трябва. Грешка ако са използвани неподходящи цветове, да е нарисувана погрешно и е станала грозна. "Веднъж говорих с един мой приятел австриец, който ми каза "аз може да съм всякакъв, но татуировката е нещо, които човек желае за себе си, ти не можеш да му кажеш - не, това няма да го имаш. Всеки човек има правото да реши сам какво иска да има върху кожата си. Стига да не грешиш като изработка, можеш да направиш всичко".
Любимите клиенти на Стилиян са колекционерите на татуировки, които уважават тялото и себе си и имат време да мислят. "С онези, които не знаят какво искат, е доста по-трудно. Има хора с обща култура, говорещи на език, който разбираш. Има други, които не успяват да се изразят добре - те никога не могат да обяснят защо дадена рисунка им харесва. Може просто да им допада жълтият цвят, но да не разбира образа."
Татуировка се прави, когато си сигурен, е категоричен артистът. Затова предпочита да работи с по-узрели, пораснали хора, които знаят какво ги чака. "Не мисля, че като си правиш дадена рисунка, трябва всички да я харесват и одобряват, а ти да си я обмислил. Но също така не е хубаво да си правиш татуировка на място, на което ти пречи - личният живот, работа, тогава не би ти харесала, даже да е супер." Сигурен е, че и всеки слага различен умисъл в татуировката си. "Не можеш да кажеш "той има череп, значи е лош човек". Черепът например е най-хубавият елемент за работа, в него има всичко, има рокендрол."
В момента Стилиян подготвя няколко проекта. Първият е книга, озаглавена Drawings to wear, която ще излезе през септември и е специализирана за татуисти. На 8 септември организира първото по рода си Tatto art party с всички по-сериозни тату ателиета в България с над 25 участници. На място те ще се нарисуват по няколко картини с въглен, акварел, масло и др., с които да демонстрират стила си. Партито няма комерсиална цел, а образователна, защото според Стилиян информацията в България в тази област е оскъдна - освен едно реалити предаване по кабелната телевизия идват няколко списания от Европа, и то с шест месеца закъснение. Мястото е клуб "Алкохол", часът 18:00 ч. Останали планове включват отново гостувания в различни ателиета по света, едно от които през целия месец октомври в Smilin Demons Tattoo в Манхайм, Германия.
2 коментара
ЗДравей Стиляне,
искам да ти напиша,нещо хубаво, като твоите рисунки пресъздадени с игла...а между думите,само с един вид игла ли работиш или са много,
интересувам се щото аз съм намерена заспала сред игли и топлийки
съвсем като малка,но нямам увлечение за работа с тях,виж молива с гумичка е друго нещо,поздрави.
Като цяло да ме извинява пича, но е тотална шушумига и едва ли би ти измислил нещо интересно освен ако не отидеш с готова идея.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.