Ловецът на звезди

Тя: - Виждам... Той: - Това си ти. А онази виждаш ли я? Тя: - Виждам... Той: - Това съм аз. А онези двете една върху друга виждаш ли ги?

Тя, усещайки накъде вървят нещата, се сгушва в него и отговаря: - Даааа, виждам, виждам. Той замечтано въздъхва:

- Това съм аз с колелото, отивам да водя групи...

Героят в този вътрешноведомствен виц е Григор Николов – служител в Националната астрономическа обсерватория "Рожен". Източникът е отворена фейсбук група, която той и колегите му астрономи поддържат с кратки новини от телескопите и протичащите там наблюдения, информация за метеорологичните условия и любимата си музика. Общността е активна, млада и позитивно настроена. Липсват "феодални старци", за сметка на професионален хумор и линкове към любопитни новини в международни издания. Саундтракът не е мрънкане, а инди рок. Всички са изключително активни, а каналите на НАО "Рожен" - фейсбук групи, страници, сайт и новинарски блог се обновяват достатъчно често, за да сме сигурни, че има живот сред падащите звезди в последните дни. Не метеоритният дъжд обаче ни води в обсерваторията, а любопитството какво се случва с един от най-широко обсъжданите проекти, станали олицетворение на проблемите с българската наука в последните години. Срещаме се именно с Григор, защото той е един от двамата млади астрономи (заедно с Мая Белчева), назначени по абсурдната обява http://nao-rozhen.org/job/fr.htm , споделяна и до днес в социалните мрежи с възмущение и насмешка от хиляди българи.

Още в първите минути на запознанството ни на пътя след Пампорово, където ни чака той, нетърпеливо изчитам едно по едно изискванията от обявата с въпрос отговаря ли на всички тях. С усмивка потвърждава и на влизане през бариерата в края на тесния прашен път до Обсерваторията ни припомня цитата от "Добре дошли в маймунарника" на Кърт Вонегът: "Не е необходимо да сте луд, за да работите тук, но все пак помага"....

Веднага след входа е самата база на НАО Рожен - типична соц-хижа, около която на двата хълма са кацнали 6 телескопа и множество метеорологични уреди. Първата точка от посещението, разбира се, е двуметровият телескоп – съоръжението тежи над 80 тона и доскоро беше най-голямото работещо в Югоизточна Европа (наскоро ремонтираха подобен телескоп в Гърция). През деня куполът му е затворен, температурата в помещението е постоянно под нулата, а ние си говорим в малката стаичка за наблюдение и управление на най-горния етаж на сградата.

Браян Мей (Queen) казва в едно интервю, че астрономията е по-интересна на хората, които не се занимават с астрономия. Опитваме да го докажем по трудния начин. Изтезаваме Григор с десетки въпроси за предстоящата смърт на слънцето, изказванията на Хокинг за извънземните, кацането на Луната, разбягващите се галактики, стълбовете на сътворението, безкрайността на вселената, избухващи звезди, комети, екзотични двойни звезди, близки планети, звездните купове, които са темата на дисертацията му... Той обяснява внимателно и търпеливо – с усмивката на човек свикнал на детския ентусиазъм, който тези теми събуждат у всеки, който не е пипал учебник по физика от 9-и клас и е прекарал тийн годините с "Библиотека Галактика". Самият Григор никога не е харесвал фантастика с пътуване до други планети. Питам го дали отговаря на другите класическите стереотипи за учените в сериали, като "Теория на големия взрив" – настолни игри, социална неадекварност, комикси и симфоничен метъл и отговорът е загадъчен смях. По-късно се разхождаме из базата и до един от телескопите забелязваме дърво, чиито връх е странно образувание – идеален полукръг, чиито краища сочат нагоре. "Окото на Саурон" - шегува се Григор.

По време на Студената война сбъднатата от Аполо 11 мечта на човечеството и напредъкът в изследванието на атомния разпад превръщат физиката в актуален материал за въображението. Сега откритията в квантовата физика са основа на позитивната популярна психология и езотерика. На този фон мотивацията на Григор е чист идеализъм. "Финансовият фактор е необходим, за да съществува човек, но не е определящ. Ако беше, нямаше въобще да уча физика" - признава той. "След като се дипломирах, си търсех работа и попаднах на обявата. НАО Рожен е най-доброто място, уникална възможност да натрупам опит в досег с колеги и апаратура. Това ме привлече тук. Това печеля. Не знам още колко ще остана. Но не съжалявам за нито един ден прекаран в Рожен. Дори цял живот да живея и работя в обсерваторията, това ще е безценно време. Още от сега го осъзнавам напълно".

Ниските заплати (около 400 лева месечно) на учените се коменсират от малко по-ниските цени на храната в региона и личните разходи са предимно за това – храна и гориво за доставянето й. Естествено, алтернативата за заминаване винаги съществува.

Причината да е тук за Мая е чисто идеалистична –

тя работи по международно изследване, но се радва, че самото й присъствие е жизнено важно за обсерваторията. Същото важи за Григор, който допълва: "Ако реша да емигрирам в чужбина, ще имам повече пари, но ще пътувам с автобус, няма да съм в гората, където няма стрес и замърсяване... В Рожен ако си правиш сметката може и да ти стигат парите..."

Фотограф : Йордан Тодоров

Астрономите живеят в собствени стаи с баня в непосредствена близост до телескопите. Рутинната им работа се изразява предимно в обработка на данни от наблюдения на компютър. Изглежда учудващо обичайно – понякога на единия екран е пусната програмата, на другия – скайп и фейсбук. Активни са през цялото денонощие – работно време няма. Основен законодател е метеорологичното време, затова наблюдаващите (които искат максимално чисто небе) и операторите на телескопа (които са дежурни 7 нощи подред) се шегуват, че който даде вафла на метеоролозите, печели. Други забавни ритуали няма. Суеверията също не виреят особено тук, въпреки че мястото има изключително мистично излъчване. Излишно е да споменавам, че астрологията е обект на подигравки. Любопитен факт е, че построената по време на социализма обсерватория си има малък храм пред самия вход. "Науката и астрономията ме карат да мисля върху нещата, в които вярвам. Не сме стигнали до там науката да отрече съществуването на Бог. Нещата и местата, които не сме познали са мястото на вярата. Но със сигурност знам, че позицията на Сириус в момента на раждането ми няма значение". Защо точно Сириус? "Защото снощи го гледах".

Докато се разхождаме в комплекса, попадаме на отворена врата към склад с дървесен материал. Веднага се сещам за набързо извадените под обществения натиск пари за обсерваторията, дадени от премиера с щедрата препоръка: "Да не изпуснете нито една звездичка". По-късно се опитвам да провокирам Григор за реакция на неадекватното отношение на управляващите не само към Рожен, а и към други "икономически неефективни" държавни дейности, като спорт, изкуство и наука. Той обаче с безразличен тон обяснява: "Част от бюджета ни идва от проект, който изследва влиянието на слънчевото греене върху растителните видове. Ние мерим кръговете на стари дървета и съпоставяме как е нараствало дървото с това как слънцето е греело през годините, за да предвидим как ще се отрази на бъдещите посеви". Опитите ми да изкопча емоционална реакция с факти от всекидневния информационен поток удрят ка камък и по отношение на връзката между образование и наука: "Всяко изследване, колкото и смехотворно на пръв поглед да е, може да се окаже полезно. Но когато говорим за политика, трябва да има осъзнати ценности. Очевидно изкуството, спортът и науката не са приоритет за нацията и управляващите. Успехите и на обсерваторията, и на децата на олимпиадите по точни науки се дължат на лични усилия на учени и на техните учители."

С идването на нощта земните теми бавно избледняват и отправяме поглед към небето. Стотици гледат падащите персеиди, а най-големите ентусиасти се редуват зад оборотните телескопи с ясна гледка към спътниците на Юпитер, пръстените на Сатурн, няколко звездни купа и различни по цвят звезди (Обсерваторията има график за посещения и през тях минават десетки любители всеки ден, а през летния сезон там се провеждат редица образователни школи). По-късно тихо се качваме в помещението с най-големия телескоп. Куполът е отворен и точно в момента, в който сме горе се премества. Тоновете метал бавно проскърцват в тъмното и усещането не е за нищожност пред вселената, а за величие. Излизаме на нещо като тесен балкон, който опасва цялото съоръжение. Подът е решетка, височината – на 8-етажна сгада. Адреналинът кара мускулите да се свиват и мозъка да блокира от желанието да се прибереш в коридора. За по-малко от минута обаче запечатвам земно-космическа картина. Луната току-що е изгряла, въздухът е леден и прозрачен, звездите са огромни, планините, гората, склоновете до хоризонта са в няколко нюанса на тъмно синьото. Всичко е като сън – планетите, телескопите, падащите звезди, огромната луна. На слизане питам Григор дали си пожелава нещо, когато прашинките оставят ярките следи от плазма в атмосферата. "Разбира се, всеки път".

Фотограф : Йордан Тодоров

Фотограф : Йордан Тодоров