Говори за нея

Тръгваме в 14:30 от Журналистическия факултет. В началото всички са леко смутени, но след като екскурзоводката – усмихнатата Светлана Михайлова, започва със завладяващите истории, хората се отпускат. Тя и другите гидове са доброволки, студентки от магистратурата TILDA (European Master in Women and Gender History) в Софийския университет.

Сборният пункт не случайно е тук, това е и първата сграда на Софийския университет, която през 1901 г. приема първите си студентки. "Началото на висшето образование на жените през 1901 г., променя сегашни тенденции, стъкления таван и въобще възможностите за академична кариера", разказва Светлана. Следват спирката пред първото девическо училище, гробът на Екатерина Каравелова, и така до шестата ни точка – домът на Елисавета Багряна. За нея всички сме наясно, че е поетеса, преводачка, и дори номинирана за Нобелова награда. Но никой не знае, че по онова време жена писателка не може да бъде допусната току-така в литературните кръгове и списания, само заради таланта си, всяка от тях е трябвало да има мъж за покровител или ментор. За Елисавета Багряна тази роля е играл Боян Пенев, за Дора Габе – Пейо Яворов.

Една от участничките в разходката – Ани Изворска (30 г.), която идва за втори път, споделя: "Много ми е забавно, някои от историите са като от сериал. Боян Пенев се развежда с Дора Габе, за да се ожени за Елисавета Багряна. Пък и той не е единственият мъж, попадал в този капан – да е между двете невероятни жени. Лора Каравелова ревнува Яворов от бившата му любовница Дора Габе. И от коя ли не още. Анна Карима е бясна от това, че пиеса на Евгения Марс е поставена в Народния театър. Две уникални жени се хващат за гушите, защото едната е любовница на Иван Вазов. Екатерина Каравелова не може да преживее, че дъщеря й се явява на конкурси за красота. И това, че се развежда, и това, че се жени за Яворов..."

Ани ни прави кратък жълт прочит на тогавашните сюжети. Но когато стигаме до Народното събрание и разговорът се фокусира върху гласуването и първите жени - народни представителки, всички стават сериозни. "Харесва ми, че хората задават въпроси, а и че контекстуализират нещата. Например, сравняват кога в другите страни по света хората са извоювали право да гласуват, в кои исторически моменти това се случва", разказва Ани, която работи в неправитествения сектор. Екскурзоводката допълва: "На всички турове досега посетителите остават изненадани до колко скоро в миналото само мъже са гласували."

Според Стана днес чуваме не само информация за жени, "забравени или недоразказани от историята", а и хвърляме един алтернативен поглед към значимите периоди в съвременната българска история. "Дори, ако щете, поглед към знатни българи през очите на жените до и около тях."

Така неусетно стигаме до Малките пет кьошета, където на ул. "Хан Крум" 15 е бил домът на Цветана Събева-Рашева, зъболекарка, в ръководството на Българския зъболекарски съюз. През 1941 тя дарява дома си за основаването на Българския библиографски институт. Рядко, когато се изброяват филантропи и меценати, се споменават женски имена.

Вече сме на ул. "Граф Игнатиев" 9, където е домът на Юлия Малинова. Всички сме чували за съпруга й Александър Малинов, министър-председател на България, но за нея нищо. "Тя е руска еврейка, основателка и дългогодишна председателка на БЖС, редакторка на в. "Женски глас", филантроп, член на управителния съвет на Българския червен кръст и много други неща." Юлия е завършила висшето си образование в Париж и е приела християнството, за да се омъжи за Малинов. Освен че развива обществена и благотворителна дейност, по нейна инициатива през 1930 г. за пръв път в България се открива приют за жени, финансиран от общината и с помощта на дарения.

Продължаваме и от пл. "Гарибалди" завиваме по ул. "Леге", където още има запазени дюкянчета, оцелели след бомбардировките от 1943-1944 г. Тук Светлана и Стана ни обръщат внимание на магазини и работилници на жени, занимаващи се със занаятчийство и услуги (шапкарство, кроячество, шивачество), а и с амбулантна търговия с дамско бельо, шапки, шушони и др.

След два часа обиколки петнадесетата и последна спирка е Народният театър. Тук разбираме, че професията актриса е била една от първите, позволени на жените за практикуване. "Първото поколение актриси получава образование в чужбина с държавни стипендии, има възможност да специализират в чуждестранни театри на държавни разноски."

В Народния театър актрисите се избирали с конкурс и имали статут и заплати на държавни чиновници. От първото поколение професионални актриси са Адриана Будевска, Златина Недева, Вера Игнатиева, Мария Канели, Елена Снежина и други.

Някои от туровете са обогатени и с историите на жените ромки и бежанки и техния живот в България, има гостуващи лектори. Разказите на Светлана свършват, но никой не иска да си ходи. Мисията на тура е изпълнена – провокира множество въпроси, дискусии и рефлексии.

Преглед на оригинала

Един от малкото мъже днес тук - Камер Талалиян, споделя, че е очарован: "Информацията е поднесена по много любопитен начин и разходката е интерактивна, тоест ние също участвахме активно с въпроси. Мисля, че това доста обогатява дискусията. Научих интересни неща, свързани с правата на жените, за които не съм имал ни най-малка представа. Горещо ще я препоръчам на познати." Петко Цветков (42 г.), който идва за пръв път и е разбрал за разходката от фейсбук, казва: "Останах приятно изненадан, въпреки че повечето факти ги знам, за пръв път поглеждам историята от този ъгъл за равноправието между половете. Първоначално събитието се казваше "Феминистка разходка", но според мен не отговаряше на съдържанието и препоръчах на организаторите да го преименуват на "Жените в българската история". Всъщност може би най-вече защото българите масово не знаят истинското значение на думата феминизъм. Разходката беше изключително интересна и се надявам да се превърне в традиция, а и пожелавам да има повече мъже, днес сме само няколко. Не е страшно, гарантирам."

Стана също с признава, че от самото начало другите организатори са искали различно име – "предупреждаваха ме, че с "феминистко" ще имаме проблеми".

Майката на Стана е германка, а баща й българин, но израства в Берлин, от няколко години е в София и учи български от а и б. "Не знаех, че тук думата феминистка е направо мръсна дума, навсякъде по света това означава равноправие на половете и нищо повече или по-малко, тук има изключително негативна конотация." Стана споделя, че откакто е в България, разбира, че още една дума е слабо позната - "сексизъм", а когато човек няма думи за дадени явления, не може и да ги разпознае. "Преди няколко години, току-що дошла в София, работех като икономист. Цял екип работехме усилено по един проект и когато той приключи успешно, прекият ми ръководите пред всички колеги заяви, че ще ми купи сутиен за добре свършената работа. Аз бях в шок, толкова безпардонна проява на неуважение и сексизъм в бизнес среда, но още по-странното беше, че никой от колегите ми не реагира и всички го сметнаха за съвсем нормално. Защото са свикнали."

Стана обяснява, че целта й е разходките да образоват, запознават с историята, с понятията. Освен на български език те се провеждат и на английски при по-голям интерес от чужденци. Засега е имало и две англоезични разходки с посетители от цял свят.

Програмата е съставена от преподавателките от МАТИЛДА (първата европейска интердисциплинарна магистърска програма по история на жените/половете) на СУ и към всяка спирка от разходката си има референции към исторически книги и биографии. Осъществява се със съдействието на Bilitis Resource Centre Foundation.

Преглед на оригинала