Планина от съвети

Как да се подготвим за планина през зимата и какво да правим в случай на инцидент

"Преди три години карахме сноуборд с приятел на "Безбог". Изведнъж на пистата видяхме сама скиорка, която лежеше в снега и викаше. Беше паднала лошо и кракът й изглеждаше счупен. Веднага се обадихме на Планинската спасителна служба (ПСС) и повикахме помощ. За щастие телефонът ми беше зареден и имах номера на службата. Успяхме да им обясним точно къде се намираме, каква предполагаме, че е травмата и в какво състояние е момичето. Останахме с нея, докато дойдат."

Това е една от многото зимни планински случки, които сноубордистът Костадин Милов-Тедо може да разкаже. Той кара често по пистите и извън тях и неведнъж се е натъквал на пострадали.

За да може да реагира адекватно при инцидент и да помогне, Костадин е изкарал курсове за първа помощ и лавинна безопасност. Сега той организира всяка зима безплатни лекции за подготовка и безопасност в планината. "Създадохме LineSickers и започнахме да организираме серията събития Pray for Snow. Събираме се по няколко пъти през зимата в "Сохо" в София, говорим си, разказваме случки, обсъждаме решения на теоретични и реални ситуации. Често каним и лектори, които са специалисти в определени области, правим и по-практични занимания. Така съм малко по-спокоен, че приятелите ми и хората, които ще срещна в планината, са достатъчно надеждни, за да реагират адекватно, ако се случи нещо лошо."

Младите лекари Севдалина Михайлова и Калоян Гевара от около година са доброволци към Планинската спасителна служба - "Отряд София" в базата на "Алеко". Двамата прекарват много време в планината и извън дежурствата в ПСС и се занимават със ски, алпинизъм, катерене. Според тях също най-добрият съвет е

Изкарайте курс

Нито купищата статии и видеоматериали в интернет, нито разказите на очевидци има как да заместят специализираното обучение. Един от най-важните курсове е този за оказване на първа долекарска помощ. През негов азбучен вариант би трябвало да е преминал всеки българин, който има шофьорска книжка. По-задълбочени и специализирани обучения (включително за напреднали) се провеждат в различните центрове на Българския червен кръст (БЧК). Курсове, тренинги и обучения по първа помощ организират и FirstAidbg.com. Те могат да бъдат групови, индивидуални, фирмени или консултации по конкретни теми. С по-планинска, спортна и зимна насоченост са курсовете на Академия Първа помощ.

Обучения за лавинна безопасност се правят от няколко организации в страната, като една от тях е Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС). Всяка година те организират безплатна лекция по темата, както и практически лавинни курсове в планината. Курс по лавинна безопасност се организира и от Асоциация "Свободни планини", както и от Split the Mountain.

Възможностите са много, само не бива да забравяме, че тези знания изискват периодично опресняване.

Най-добрият начин да се справяме с инциденти в планината е да не ги предизвикваме

По информация на БАССЕС 95% от жертвите на лавини сами са предизвикали свличането на снежна маса.

По-голямата част от останалите инциденти в зимната планина също са породени от човешки грешки. По отношение на лавините често срещан мит сред туристите е, че те засягат само скиори и бордисти и падат само на местата за каране. Това съвсем не е така. Има много случаи с лавини, паднали по пешеходни маршрути. Затова и лавинната екипировка не бива да се пренебрегва от никой, посещаващ зимната планина. Стандартният лавинен комплект включва лавинен уред (пипс), лавинна сонда и лопата.

Д-р Севдалина Михайлова посочва, че една от най-често срещаните грешки, с които се сблъсква, е непознаването на терена: "При преходи в зимната планина е изключително важно да знаеш къде отиваш, откъде се минава, къде е зимната маркировка, колко време ще отнеме преходът, кои са близките хижи, кои са лавиноопасните зони." Това важи и за скиори и бордисти, които трябва да познават района, условията в него, както и собствените си възможности. "Хората, които отиват в планината през зимата, трябва да са добре подготвени. Човек трябва да предвиди резерв от време, храна и дрехи", допълва д-р Михайлова, която специализира детска анестезиология и реанимация в "Пирогов".

Подготовката започва далече преди да потеглим към планината

Независимо дали става въпрос за зимни спортове или туризъм, важно е да сме предварително подготвени с екипировка и умения за ползването й. Според Севдалина Михайлова, един от основните рискове е от измръзване и хипотермия. Ето защо тя винаги носи в раницата си т.нар. спасително фолио, което при загръщане с него, запазва топлината на тялото, подобно на одеяло. Другият задължителен аксесоар са химическите термогрейки, които са японска иновация и излъчват топлина в продължение на 3-6 часа. Освен да си ги купим и сложим в раницата обаче, добре е да сме се поинтересували как се използват, за да не се стига до нелепо разлистване на упътвания по време на бедствена ситуация.

Според д-р Калоян Гевара, който също е прекарал известно време, работейки в спешно отделение (шоковата зала на Окръжна болница), е жизненоважно всеки, който се отправя към зимната планина, да носи добре заредена аптечка:

"В нея задължително трябва да има обезболяващи, лекарство срещу висока температура, нещо за алергии и бронхоспазми (затруднено дишане)." Лекарят напомня, че всяка аптечка задължително трябва да съдържа бинт и стерилни марли, които може да се използват за тампонада при кръвотечение, шиниране и др. Медикаментите имат срок на годност, съответно, аптечката има нужда от периодично обновяване и допълване.

Освен медикаментите д-р Михайлова носи винаги в аптечката и нещо малко за енергия: "Често се случва през зимата да не предвидиш колко сили ще ти трябват и да се изтощиш. Затова пакетчета захар или мед може да се окажат изключително полезни. Те са малки, не тежат, трайни са. Едно пакетче мед дава 30 до 60 минути енергия, която да се окаже решаваща." Друга важна част от подготовката според двамата лекари безспорно е планинската и спортна застраховка, за която много хора се сещат едва когато се случи инцидент и трябва да повикат помощ.

Ако все пак нещо се случи

Ако станем свидетели на инцидент в планината, трябва да знаем каква последователност от действия да предприемем.

- Бърза и точна оценка на ситуацията, в която се намира пострадалият

- Викане на спешна медицинска помощ, ПСС

- Оказване на долекарска помощ

Трябва да се има предвид, че в планината от подаването на сигнала за помощ до пристигането на спасителните служби могат да изминат час-два, понякога и много повече. Затова собствената подготовка и тази на хората, с които сме в планината, е изключително важна. Дежурните телефонни номера на ПСС са 1470 (за всички мобилни оператори) и 02 963 2000 - Централен денонощен пост на ПСС.

За да е по-бързо и сигурно подаването на сигнала, е създадено мобилно приложение на ПСС. То сигнализира чрез есемес, в който се съдържат точните GPS координати на мястото, където се намираме. ПСС приложението може да се изтегли безплатно за iOS, Android. За пътуващите зад граница е полезно и приложението OrtovoxAlpine Touring App, което освен подобен бутон за спешна помощ и връзка с най-близкия спасителен център има и други функционалности, които правят по-безопасно пребиваването в планината.

Don't panic!

Паниката е един от най-големите врагове на адекватната реакция при инциденти. Д-р Гевара уточнява, че най-честите симптоми на паника са сърцебиене, задух, стягане в областта на гърдите, изтръпване на крайниците, пресъхване на устата.

"Някои хора решават, че получават сърдечен удар, а това всъщност е паник атака. Има и индуцирани панически състояния, в които един човек се паникьосва и останалите също започват да се притесняват. Най-често се случват при младежки групи и може да се превърнат в голяма "паническа салата". Ако някой от групата изпадне в паника, първо трябва да се опитате да го успокоите: "В никакъв случай не бива да се спори с него. Спорът с човек в паника или друго психотично състояние е абсолютно непродуктивен и води само да усложняване на ситуацията. Трябва да се съгласявате с него, но да не го оставяте да прави рискови за него и останалите неща", съветва лекарят.

Най-простата техника за справяне с паниката е дълбокото дишане. Ако този подход не помогне, може да се опита друго: "Поставете задача на човека да се фокусира върху определени предмети и обекти - нещо в далечината или, ако е в гора, да брои колко обекта вижда в даден цвят. Друга техника е да се започне разговор на теми, които нямат нищо общо с това, от което е изпаднал в паника. Задавайте му разсейващи въпроси."

Хора, изпаднали в паника или състояние на тревожност, трябва да избягват тонизиращи напитки като кафе, черен и зелен чай. Често те изпитват безпричинна жажда, устните им пресъхват, което обаче няма общо с хидратацията на тялото им, а е типична психогенна атака. Ако в такъв момент човек започне да пие много вода, кръвното налягане се повишава и проблемът може да се засили. За да се избегнат неприятни ситуации, породени от паник атаки, едно от нещата, които лекарят препоръчва, е освен всичко останало в аптечката да се добавят и леки успокояващи средства като мента, глог и валериан.

Какво да НЕ правим

Ако оказваме долекарска помощ, не бива да правим това, в което не сме сигурни. Един от примерите в практиката на Калоян Гевара го доказва по много ярък начин: "Виждал съм тежък случай, в резултат на опит за наместване на раменна става. Хората са смятали, че тя е разместена, а всъщност е имало счупване. При тази неправилна намеса е направено разкъсване на кръвоносен съд, довело до загуба на ръката. Ако има съмнение за фрактура на кост, в никакъв случай не трябва да се правят опити за наместване."

Друга често срещана грешка в зимната планина, на която лекарите искат да обърнат специално внимание, е свързана с хипотермията (спадане на телесната температура при преохлаждане). "Някои хора решават да помогнат на измръзналия пострадал, като енергично разтриват и затоплят кожата му, включително тази на крайниците. Това обаче е изключително опасно, защото охладена кръв от периферията на тялото може рязко да навлезе в сърцето и да доведе дори до смърт". Съветът, който Севдалина Михайлова дава за подобни ситуации, е преди всичко да се потърси помощ и след това, ако човекът е в съзнание и може да преглъща, да му се дават на чести интервали малки количества топли течности - "затова винаги си нося термос с топъл чай" - допълва планинската спасителка. Друго, което трябва да се има предвид в подобни ситуации, са химическите грейки: "Те обаче не трябва да се поставят на крайниците. Ако има повече грейки, най-добре е да се сложат около шията, подмишниците и в ингвиналната област (слабините). Ако са само една-две - на гърдите."

Друга често срещана грешка в планината и особено при охлаждане е приемането на алкохол. Алкохолът не сгрява тялото, тъкмо напротив - разширява кръвоносните съдове и ускорява охлаждането и навлизането на студена кръв в сърцето и мозъка. Освен измръзвания и хипотермия планинските спасители често срещат и друг проблем в планината през зимата и особено по пистите - прорезни рани и кървене, причинени от добре наточените кантове на ските и сноубордовете. Затова се препоръчва, ако някой види свличащи се по пистата ски или борд, да не се опитва да ги взима или поне да бъде изключително внимателен.

През 2017 г. Планинската спасителна служба в България е оказала помощ общо на 2566 души. 2457 от инцидентите са били на ски писти. 109 са били пострадалите във високите части на планината. Смъртните случаи са 8.

ПСС - дежурни телефони

1470 (за всички мобилни оператори)

1471 - за справки или съвети

02/9632000 - Централен денонощен пост на ПСС
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов
    • + 1

    И най-важното!
    Човек взема правилните решения на базата на много опит и скромност. Ако си мислите, че след прочитането на статия в неспециализирано издание сте готови, спукана ви е работата.

    Нередност?
Нов коментар