Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Как се стига до Парма:
Има нискотарифни полети до Болоня с Wizz Air. Самата Болоня е красива и богата на исторически сгради, центърът е около величествена катедрала и фонтана на Нептун от 1566 г., откъдето "Мазерати" се вдъхновяват за логото на колите си.От летището до централната гара на Болоня върви автобус за 6 евро. А от там до Парма e един час с влак, има избор от пътнически, бърз и експресен, които вечер пътуват за едно и също време и не е ясно защо има разлика в цената. Билетите са съответно 7, 12 и 16 евро. Важно уточнение е да си валидирате билета, преди да се качите.
Влакът минава през Модена, където е музеят Enzo Ferrari. Другият вариант е полет до Милано, в момента Bulgaria Air имат промоционални билети за 100 евро отиване и връщане. До същата дестинация летят и нискотарифните Ryanair.
Пътуването с влак от Милано до Парма отнема малко повече време – час и половина.
Нощувки:
Хотелите са с най-разнообразни цени и за всеки вкус, но цените в Airbnb и Booking са значително по-ниски, за съжаление апартаментите, които се дават там, често нямат интернет.Французин, италианец от Неапол, англичанин и българка влизат в ресторант в Парма. "Това може да е най-хубавият в града (Gallo d’Oro е включен две години поред в гида на Michelin), но не знам какво ще ядем, в целия регион няма нито една прилична пица", казва изпълненият със съмнения Серджо от Неапол. Джон от Лондон въздиша примирено – "месото им не става, с изключение на прошутото".
Французинът е крайно възмутен, че италиански, а не френски град е обявен за кулинарна столица, както според него би трябвало да бъде. Oфициалното обявяване се случва през 2004 г., когато бившият министър-председател и предприемач Силвио Берлускони предлага на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) да им построи чисто нова енергийно ефективна сграда само и само да привлече повече европейски чиновници и учени в Парма.
Но дори преди находчивостта на Берлускони градът е известен като кулинарен център – част е от мрежата на ЮНЕСКО Creative city in gastronomy. Тук е най-голямата фабрика за паста в света – тази на "Барила". В допълнение - Парма от векове е производител на световноизвестния пармезан parmigiano-reggiano и на прошутото (подобно на шунка месо от свински бут, но от специална порода свине, хранени с остатъците от производството на пармезан) – най-хубавото в цяло Италия.
Идва ред и аз, българката, да се възмутя, когато към пармезана (7 евро) и прошутото (8 евро) ни носят най-големия местен специалитет торта фрита (4 евро) и той се оказва мекици. Наистина много вкусни, но мекици.
Като оставим настрана превземките на нашата мултикулти компания, всичко е подчертано вкусно. Оглеждаме се – и на съседните маси в ресторанта Gallo D’Oro (адрес Borgo della Salina 3) всички ядат точно същото, а италианците преобладават, предполагаме, че местните наистина знаят какво е най-доброто. Някои от тях с такава наслада се отдават на пармезана, че напомнят на Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай" или на Тилда Суинтън в "Аз съм любов".
Менюто с основните ястия продължава интересно - кайма от конско месо и стек от кон, но разбира се, и всякакви видове паста и патладжани с пармезан. Пица наистина няма. Едва изчакваме да стигнем до десерта, защото за тирамисуто на това заведение се носят легенди, а и то винаги върви с дижестив като лимончело или орехов ликьор, комплимент от заведението. Истинска конкуренция на тирамисуто (4 евро) в Galla D’Oro е лимоненото сорбе на същата цена.
Парма е родният град на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, в местната опера той снима "Преди рeволюцията", но няма как да разберете това, разхождайки се из града. Тук звездата не е създателят на "Последно танго в Париж", а храната. Прошутото и пармезанът в Парма са издигнати в култ, именно затова италианците страдат не само финансово, но и емоционално преживяват загубите от 250 милиона евро в производството на сирене след голямото земетресение от 2012 г.
Сирене и прошуто се предлагат навсякъде, дори във вендинг машините, пълни с различни видове пармезан. Пармезанът се среща на всяка крачка, независимо дали става дума за автомат, деликaтесен магазин с голяма витрина или кулинарна обиколка, включваща посещение на цехове. Цената на пармезана зависи от това колко дълго е зрял: 24, 36 или 48 месеца, съответно от 27 до 57 евро на килограм. За прошутото има значение дали е crudo – тоест сурово или coto – осолен свински бут, но пресован и варен под налягане.
Кулинарните обиколки струват около 65 евро за един ден. Малко по-евтин вариант, за 55 евро, Tasty Bus – комбинация между класически туристически тур и дегустация.
Но най-приятна сякаш е индивидуалната разходка из улиците на града. На ключови места ще видите табелиLe vie del sapori (Улиците на вкусовете), които разказват историята на Парма през храната – къде е бил рибният пазар от XVI век с риба от река По, най-добрите пекарни или какъв сервиз е използвала Мария-Луиза Австрийска – херцогиня на Парма и съпруга на Наполеон, която е управлявала града от 1814 г. до смъртта си, след като самият Наполеон е заточен на остров Елба. Посветеният на нея музей се намира в центъра, срещу галерията, но през седмицата работи само до 16 ч.
Малко по-надолу по същата улица се намира прочутата опера Teatro Reggio от 1829 г., в нея е свирил Джузепе Верди, който е роден наблизо. Билетите за операта започват от 8 евро и са много добра цена за качеството на постановките и красотата на сградата, в която Бертолучи е снимал.
От Парма е и известният диригент Артуро Тосканини, дирижирал в La Scala в Милано и Metropolitan Opera в Ню Йорк. В момента в центъра на града има изложени огромни пана с негови портрети, дело на художници и дизайнери от цял свят, както и видеоинсталация. Изложбата е срещу площад "Гарибалди", какъвто неизменно има всеки италиански град.
Срещу площада се намира и информационното бюро за туристи, където любезно и на почти разбираем английски ще ви обяснят всичко за забележителностите и ще ви упътят как да си купите билет за операта или за друго събитие. А това сигурно ще е единственото място, където може да се разберете с някого на английски език. Местните, без значение дали в хотел, ресторант или книжарница, ще ви отговарят винаги с усмивка и на италиански.
В историческия център на града се издига красивото Duomo (катедралата) от 1106 г. С готически кули, добавени през 1200 г. Изрисуваните под купола рисунки от ренесансовия художник Антонио Кореджо наскоро са реставрирани и радват посетителите в притихналата атмосфера. Причината е, че Парма не е съвсем туристически град и макар тук-там да се срещат азиатци с фотоапарати, като цяло е спокойно и няма тълпи, особено през този сезон.
Особено впечатляваща е кръглата баптисерия (кръщелна) до катедралата, защото розовият мрамор, от който е изградена, грее, особено на залез или изгрев слънце. Довършена е през 1260 г. Ако я гледате от малките улички зад нея, а не откъм главния вход и площада, ще имате възможност да се наслаждавате на красотата й под звуците на оперна музика, която звучи от колоните, закачени по сградите.
Кореджо е сътворил и друг шедьовър в града, който също е свързан с храна – през 1519 г. е изрисувал стаите на манастира "Сан Паоло" с митологични сцени, в които обаче фигурира менюто на сестрите от манастира - съвсем достоверно описание на това какво са яли през онази епоха. Точно до манастира е и Музеят на Буратино и всякакви други кукли и марионетки за театър.
Историческият център на Парма не е голям и е съвсем реалистично да го обиколите пеш, но на разположение все пак са и колела под наем, предоставени от общината срещу символична цена.
За изморените от ходене и впечатления начинът за презареждане е ясен – италианско кафе. Капучино за две евро е съвсем нормалната обичайна цена, за която получавате наистина божествена напитка. Едно от откритията е уютно кафене и с интересен дизайнерски интериор Mama bottega & piaceri, където освен кафе и печива на обяд предлагат здравословни менюта, които включват малка супа, ризото или талиатели и салата за 7 евро.
Семейството на собственика на ресторанта Gallo D’Oro държи от 1800 г. тратория Corrieri, която е по-неформална (това е основната разлика между тратория и ресторант; най-народна е обстановката в остерията). Славата на добрите им готвачи, които може да наблюдавате през стъклените витрини на кухнята, се носи из цяла Северна Италия.
Osteria dei Mascalzoni е мястото да усетите вкуса на пармската кухня (адрес Vicolo delle 5 Piaghe 1), пада се съвсем до основната улица с барове, кафенета и ресторантчета, която тръгва от площада със статуята на Гарибалди. Вечер там е пълно със студенти с шприц в ръка (оказва се много популярен сред местните). На повечето места предлагат бюфет за 5 евро - ядете на корем всякакви хапки, сандвичи и паста, но за тази цена предлагат салами и сирена, не и пармезан и прошуто.
Много добро прекарване на вечерта би могло да бъде и посещение на някоя квартална кръчма, в която всички пият вино на крак след работа, а собствениците носят мезета след мезета, които са безплатни: ядки, моркови, чипс, минипици.
Не може да сте в Парма и да не се сетите за Пармския манастир, а той наистина съществува. Сградата, построена през 1324 г., от която Стендал се е вдъхновил за книгата си, се намира на седем километра от града. Красивият манастир е отнет от монасите още от войниците на Наполеон, известно време е бил неподдържан, след което е преминал във владение на Пармския университет, който го превръща в архив и изложбена зала. В огромната църква към манастира е подредена изложба на италианския дизайн и архитектура през ХХ век. В старинната църква се издигат огромни платна на Еторе Сотас – роден в Австрия италиански дизайнер и архитект, който изгражда някои от най-знаковите модерни италиански сгради на мястото на разрушените по време на Втората световна война.
Изложените скици и макети на негови сгради заедно с историята на продуктовия дизайн и провокативните декадентски картини, показани в църквата, създават сюрреалистично усещане. В момента паралелно тече и изложбата плакати на Бруно Монари.
Интересно е как да стигнете до Пармския манастир. От центъра на града тръгва автобус 7 в посока Колорно, но внимание - не всеки автобус от тази линия стига чак дотам, трябва търпеливо да изчакате този, който пътува чак до манастира, който е на всеки кръгъл час. Спирката на рейса е на основния път и в далечината, сред едно зелено поле, се вижда красивата сграда на манастира. Входът е 10 евро, има и ресторант (подробности за работното време: www.csacparma.it)
Италианският културен институт организира прожекции на представления на пармската опера в Националната музикална академия в София. Всяка прожекция ще е съпроводена с разказ за интересни факти около постановката. След "Набуко" на 22 февруари от 17 ч., идва "Макбет" на 22 март от 17 ч. Последната прожекция е на 30 май. Входът е свободен. Повече информация и пълна програма на страницата на института.
7 коментара
Буратино или Пинокио?
Първият май беше съветски клон на втория.
Много, много приятно запознанство с Парма и разходка из града!
Освен описаните забележителности, я свързвам и с "Да играеш за пица" на Гришам - състезател по амер. футбол-неудачник, приема да играе за "Пантерите" от Парма. Запознанството му с Италия, приключенията - и всичко това в Парма, гарнирано с настроение. :)
До коментар [#1] от "zmuz":
Просто лош превод. Предполагам, че става дума за Castello dei Burattini, което значи Замък на куклите. А иначе сте прав - навремето всичко трябваше да се е появило най-напред в Съветския съюз, та и затова там не се признаваше Пинокио на Колоди, а Буратино на Алексей Толстой (появил се половин век по-късно). Още си спомням за "първия летец в света" - мужикът Никита (не помня дали не беше Дедалович), който си направил криле и полетял от селската камбанария...
Иначе намирам очерка приятен за четене.
Стига сте правили безплатна реклама на тия макаронаджии, имат най-прехвалената кухня на света. Добре че беше големата им имиграция в САЩ и Холивуд та да научи светът за тех, иначе сега щеха да са нещо като по-западна Албания. Освен пицата от която ставаш дебелак, останалото не е нищо особено. Сирена има навсекъде, не знам защо точно италианските се превъзнасят. И стига вече с тоя хипстърски снобизъм и елитаризъм, все па изтънчени експерти станахте, селтаци ...
@opf57553755
Една от най-добрите световни кухни "не е нищо особено" ?
Гледай си кравите и си затваряй устата.
До коментар [#5] от "xkoleva":
Гледай си ти козите, гюбре такова. Прехласването пред клиширани медийни образи е точно признак на силна селящина и селски комплекси. Не "една най-добрите" а от най-известните. Италианската кухня е обикновена селска кухня като всички останали, но превъзнасяна от медиите. Те не са развили некаква особена кулинария. Което не е лошо, селската кухня е вкусна, проста и натурална, но в случая говорим за излишно превъзнасяне и поставяне над останалите, което е смешно. Бегай сега да мъзеш козата.
До коментар [#6] от "opf57553755":
Май без вазелин са ти го правили италианците, нали? Обаче можеш да си го купиш във всяка аптека :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.