Час по всичко

Когато говорим за тяхното домашно обучение, Маги обяснява избора им основно с интуиция, дава ми примери от природата, където майката е близо до малките си, докато укрепнат и пораснат. Непривични са й принудата в отделянето на детето, което тръгва на градина или училище в ранна възраст и това се отразява на самооценката и отношенията му с другите. Вижда колко по-освободени и спокойни са децата й в сравнение с връстниците им, които ходят на градина. Докато си говорим, Линка и Фифо играят наоколо в двора, похапват от "почерпката за гостите" и допълват разказа на майка си. Тони е в къщата и чете "Изгубеният свят" на Артър Конан Дойл, всички знаят, че ще я изчете, дори и да е за по-големи, защото в нея има динозаври. Линка ме информира, че брат й е на пета глава.

Да, на Маги й се занимава с много други интересни неща - като писане например, има проект за биоресторант, обича и да шие, но тези планове отлага за времето, когато децата поотраснат. "Децата ми веднъж са на тази възраст, после нямам шанс да бъда с тях точно в този момент, когато те имат нужда от мен", казва.

"Стига умни хора! Хайде да отгледаме и малко добри хора!" е един от статусите на Магдалена във фейсбук, който обобщава добре светогледа на семейството. За Маги и Тома най-важното е, че могат да насочват и възпитават децата си, докато са прекалено малки, да се грижат за себе си сами. "Играят по много навън с децата от квартала. Даваме им по-голяма свобода да действат сами, да разглеждат света около себе си, но знаят, че сме наоколо и винаги можем да водим по-интимни разговори за нещата, които ги вълнуват или притесняват."

"Домашните ученици", или по-скоро техните родители, избират между разнообразни методологии и материали – ученето може да става и по различни парадигми - системи на класическо образование (тривиум), методът на Монтесори, образование по Валдорф, на Шарлот Мейсън и т.н. Много семействата смесват различни системи и пробват кое работи най-добре за тях. Вече е възможно обучението да минава под шапката и програма на някои традиционни училища. Разработени са онлайн програми с виртуални преподаватели. Съществуват тестове, които могат да се държат в края на всяка година за регулация или приравняване със стандартните нива в училища, както и като вход към висши учебни заведения.

Хоумскулърите ползват активно обществените източници на информация – музеи, клубове и библиотеки. В някои американски щати като Ню Мексико законът позволява подобни семейства да посещават училищните бази и да се включват в отборите и клубовете им. Интересно е, че висок процент от американските хоумскулъри (78%) ползват като основен източник на информация обществените библиотеки. У нас обаче децата на Маги и Тома не могат да посещават местната библиотека, защото, за да се запишат, трябва да посочат училището, където учат. Затова пък си купуват книги, по много и каквото им е интересно.

Двете основни философски течения в домашното обучение – и на педагога Джон Холт, и на Реймънд и Дороти Мур, се срещат в тезата, че homeschooling не трябва да е опит за копиране на училищната схема в домашни условия. Това не е академично знание, а естествената и експерименталната страна на живота, който се случва, когато членовете на едно семейство са погълнати заедно в ежедневието си. Това е явно и светоусещането на моите домакини: "Ученето става между другото, всичко се случва заедно и преплетено, както е в реалния живот, няма отделно време за учене, часове за почитане на българските герои, време за близките и време за игра." От спомените на Маги в училище нещата стават "насилствено, без да са съобразени с начина, по който различните хора учат и възприемат, с наклонностите и естествените интереси на учениците. Въобще не се прави разлика между децата и няма възможност за индивидуално внимание, нямаш право да си нещо различно, ти си част от група."

Самите Тони, Линка и Фифо досега никога не са проявявали желание да ходят на училище. Нещото, което най-много ги притеснява, е седенето мирно на чина и това, че в час не само че не може да се играе, но не може да се говори с другите деца.

Терминът unschooling е въведен от един от основните пилигрими в домашното обучение – Джон Холтq и изразява в една думичка цял подход в домашното обучение, при който родителите не дирижират авторитарно обучението на децата си, то се случва интерактивно и следва интересите на детето, оставят ги да изследват и да учат свободно. Изразът акцентира на факта, че ученето у дома не е идентично с училищния стил на преподаване. Центърът на тежестта тук са детето и неговият интерес. В приятния разговор, който водим с Тома и най-вече с Маги, тези термини и имена не се споменават, но подразбирам, че това е и тяхна философията.

Държат децата им да научат базови умения – да пишат вярно, да четат гладко и да имат елементарни математически познания. Вече я виждам не като учителка, а като екскурзовод – не им преподава, те учат сами за себе си, както и един от друг, а тя помага с инструменти, с които да намерят и да боравят с информацията. Обикновено ученето става непланирано. "Давам им тетрадките (засега им подбира от тези, които дават в началните класове в училище) и им предлагам – избирам нещо, което да е леко трудно. Ако им е интересно - го правят, ако имат нужда - помагам. Може да им е скучно или пък сложно, тогава отлагам за момента, когато ще е подходящо. Не насилвам нещата."

Мисли, че всяко нещо, което се научи, трябва да се прилага на практика, и то не насила. Най-важно засега е децата й да бъдат самостоятелни, да правят неща, които са неделима част от ежедневието на всеки нормален човек. Друго важно нещо е да се съобразяват с другите. Едва след това са академичните знания като нещо, което ще им бъде полезно за изпълнението на предните две задачи.

Ученето им се случва основно чрез игра. "Верижка" е игра на думи, която е различна според "урока" - започват с дума, с чиято последна буква Тони продължава с глагол в минало време, а Линка играе с думи само със звучна съгласна. "Бонбонената математика" е смятане с бонбони - Тони дели 36 бонбона за девет приятелчета примерно, защото, за да научи нещо, той трябва да "го види и пипне", със зубрене не запомня, но е добър в работа с ръце - с хартия и глина. Обича да рисува, но не по тема, както правели на частните уроци по рисуване. Така се родило и произведението му "динозавър в народна носия", с което обаче спечелил награда раница. Линка е различна, харесва систематизирани методи на учене, обича да си прави каквото пише в тетрадката, най-добра е в смятането от тримата и саморъчно е направила лични тетрадки по математика на братята си с измислени от нея задачи. Фифо вече се справя без проблем със събиране и изваждането до 100, има логична мисъл, но буквите са му по-трудни.

Маги открива лесно начини да им предлага познанието в активна форма: геометрията - като показва колко по-лесно ще е да метат пода на кухнята, ако го разделят на сектори - първо метеш триъгълниците, после малките правоъгълници и накрая големия квадрат под масата; география - като прерисуват от енциклопедии и изрязват различните видове риби и си правят океан в детската стая, наред с вулканични гърла, падини, коралови рифове – "При печката ще са топлите течения, тук ще живеят шарените рибки. Кита ще го сложим най-високо, защото отива нагоре да диша, а шкафът ще бъде Големият бариерен риф." Друг път стаята им се преобразява на Космос или на джунгла.

Децата се сблъскват със закономерностите в природата. Правят и експерименти по една книжка и търсят обяснението защо така се получава, това е химията и физиката на този етап. Английски учат като първи език, разговарят свободно на него. Контролни и изпити няма, защото майка им знае отлично кой на какво ниво е, а страхът и стягането са излишни.

Приятелите и познатите им приемат семейството много положително и одобряват начина, по който възпитават децата си. За бъдещето им Маги няма притеснения и не държи на диплома. Западните висши учебни заведения обаче признават и високо ценят хоумскулърите заради високите им резултати в тестове по ниво на социализация и академични знания. Съществуват начини да получат образование с приравнителни тестове за домашно обучавани деца, стига те да искат това, казва тя.

Засега един от плановете на Тони е да има "динозавърско училище", в което всичко да е свързано с динозаври, дори да се смята динозавърска математика. Линка иска да прави неповторимо красиви торти, да се научи да шие от баба си и да си има поне две деца. Фифо e прекалено малък, за да има подобни "сериозни" планове, но както неведнъж изтъква майка му: " Надявам се да стане добър и съзнателен човек, а може да работи много неща, с които да е полезен на хората и да му е забавно."

Фотограф : Цветелина Ангелова