На училище вкъщи
Защо някои родители предпочитат домашното обучение и какво означава това за образователната система
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Георги е почти на 18 години и завършва средното си образование. Интересува се от история и ще кандидатства в университета в Оксфорд. Чете много, има собствено мнение, организира добре времето си, знае какво може сега и какво иска занапред. Владее английски, учи по желание латински, тренира тенис и взима уроци по китара. Но никога не е влизал в класна стая.
Георги е домашен ученик още от първи клас. За него няма училищни звънци, изпитване на дъската, нулеви часове и класни работи. Няма първи и втори срок, няма и ваканция. Учи вкъщи с помощта на родителите си, по някои предмети с частни учители. Семейството му е едно от над 200 в България (по изчисления на Асоциацията за домашно образование), които са избрали децата им да не се обучават в училище. Обикновено това са добре образовани родители, които могат да си позволят да отделят допълнителни финансови ресурси за обучението на децата си. Броят им постепенно се увеличава, а темата попадна отново в общественото внимание след случая на Божидар Маринов, който беше дисквалифициран от състезания по информатика заради това, че не ходи на училище. Извън абсурдния казус - държавата санкционира очевидно успешен ученик, вместо например да вземе мерки за лошите резултати на гимназистите по математика, мотивите на родителите, които предпочитат да оставят децата си вкъщи, показват слабите места на българското образование. А нежеланието на институциите да приемат различните форми на обучение доказва чиновническия страх от алтернативите и от конкуренцията в образованието.
59 коментара
Обясненията от типа "някакъв изкуствено създаден социум, към който то е принудено да се адаптира изцяло на оцеленчески принцип" са по същество отражение на класовото разделение и "гето-визацията (ако има такава дума) на много български училища. Казусът в началото явно илюстрира че редителите на Георги могат да си позволят един разход от 9000 паунда за такса обучение плюс разноски пос издръжката, грубо казано един допълнителен разход от 20-тина хиляди долара годишно. Те явно не искат Георги да бъде бит за джобните му пари, нито да е въвлечен в някои опасни навици като наркотици например. Проблемите на Георги ще започнат при сблъскването на реалностите на живота, па бил той и в Англия, САЩ или където и да е в "развитите страни", изграждането на комуникационни навици, та дори инстинкт за самосъхранение.
Няма нищо лошо в алтернативните форми за обучение и възпитание, важен е резултатът. В крайна сметка, отговорността е на родителите! Още повече, че подобни практики са разпространени по цял свят и то от векове.
Жалкото е, че този "феномен" е бил повод за социални революции, при които привилегированите са се оказвали губещата страна. Визирам, само тези от 1789 и 1917 год.
Нейният син съзнателно пропуска по няколко дни училище в седмицата и се занимава вкъщи с баща си с музика, рисуване и други извънкласни дейности.
Интересно ако тоя индивид изобщо тръгне на работа, дали ще продължи с рисуването и музиката.....
Идеята за извънкласно обучение отдавна трябваше да се поднесе като обществен дебат, подобна форма на обучение може да реши много от проблемите на сегашната образователна система.
До коментар [#1] от "daskal1":
Тези деца не се ли десоциализират и не развиват имунитет към някой процеси, типични за класната стая?
[quote#5:"Consumer"]Тези деца не се ли десоциализират и не развиват имунитет към някой процеси, типични за класната стая? [/quote]
Не то просто детето не може да се развие нормално, навремето му казваха "неизживяно детство".
... идеята за обучение "в къщи" е тотално сбърканата философия за живота на болезнено амбициозните и претенциозни "родители". Какъв е смисъла да говориш 23 езика, включително латински и есперанто, ако не си способен дори да си обършеш задника сам. Училището е и социална среда. Добра или лоша, но изключително важна за формирането на елементарен инстинкт за себеуважение и самосъхранение. НЕ ОСАКАТЯВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ, А ГИ НАУЧЕТЕ ДА СЕ БОРЯТ. А и формално погледнато - "ходенето" на училище е и задължително до 16 годишна възраст... И още нещо - какво, по дяволите, ще е детството на един 18 годишен, който никога не е ходил на училище... ЛУДА РАБОТА...
До коментар [#7] от "who cares":
Защо мислиш, че "детство" е равно на "училище"? Намирам го меко казано за налудничаво, освен че е невярно за огромен процент от (дори) поколението, които сега сме родители с малки деца. За повечето от нас детството се случваше в игрите с други деца навън пред къщите, в двора, вкъщи, извънкласовите занимания по рисуване, балет, който където е ходил по лично свои интереси...Най-хубавите спомени от моето детство са от летните ваканции. Дефакто трудно ще се намери човек, който да не сподели нещо подобно. Той или е живял някъде в изолирана среда, та да не се е възползвал от хубавото нещо наречено "лятна ваканция" (и така е останал асоциализиран, ВЪПРЕКИ че е ходил на училище!), или има твърде краткосрочна памет.
До коментар [#7] от "who cares":
Много ИМЕНА пред които цели нации бледнеят вкара в кюпа на „осакатените".
Общественото общообразователно училище за жалост към момента спъва възможностите на можещите, такава среда изгражда нисък праг на възможности, ако целта ни е в утрешния ден децата ни да са „оператори на гевреци" или миячи на чинии, а БГ да се превърне в селяческа туристическа дестинация, то да вярно е сегашния път е добър за следване.
До коментар [#7] от "who cares":
българското училище осакатява децата изключително много. не, не е жизненоважно да си ходил на училище. тормозът от учители и съученици - психически, а понякога и физически, се преодолява, ако изобщо, много дълго време.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.