©
Георги Георгиев - jorrras
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Георги Димитров, 30 г., конкретен художник на половин работен ден в транснационална софтуерна корпорация, основател на "Безпредметна София"
Защо досега не сте създали свой Facebook профил? Какви са причините да отказвате да си направите такъв?
Като представител на конкретното изкуство нямам особени предпочитания към "латино"-културата. Карлос, разбираш ме нали? Конкретното изкуство е всъщност критическа реплика на технологичните постижения на западната цивилизация. То е възможно най-реалистичното от всички останали и за него е не просто задължително да присъства в реалния свят, но и да се стреми към конструирането на бъдещата му естетическа рамка. Как се чувствате, когато останалите хора около вас говорят за споделени теми в Facebook, а вие нямате профил? През 80-те в детската градина в кабелния завод в Бургас имаше няколко дечица, които вместо следобеден сън развивахме "конспиративна" дейност. Докато повечето спяха, ние тихичко пълзяхме под леглата, укрепвахме дружбата по между си, влюбвахме се... и въобще се забавлявахме много. Сега е същото. Чувствам, че не изпускам нищо съществено.
Случва ли се да надничате през чуждите профили?
Имам един приятел, който вътре в себе си е много добър и красив човек. За съжаление той не разбира това и страда от комплекс за малоценност. Смята, че за да прояви тази си уникална красота, е нужно да пие алкохол и да кисне във Facebook. Опитва се да привлече вниманието на разните му там девойки с подправени остроумия и забравя, че яките мадами всъщност са някъде другаде. По честотата на статусите му разбирам колко е пил и преценявам дали да му се обадя, за да се видим.
Какви алтернативни комуникационни канали в интернет използвате?
Позитивизмът превърна свръхпотреблението в актуална и могъща религия. Открай време в "развития" свят се наблюдава сливане на корпоративния и държавния сектор. Големите компании са тези, които посредством множество канали, в т.ч. и медиите, налагат актуалните ценности на съвременното общество. Така, някои от тях поддържат растежа си, но и нанасят невъзвратими последствия. Гледа се твърде краткосрочно. Предпазлив съм в употребата на комуникационни канали.
Катя Димитрова, 31 г., юрист
Защо нямате свой Facebook профил?
Напоследък наблюдавам тази мания у хората по Facebook и ми е много интересно защо отделят за това толкова много от и без това оскъдното си време. В същото време считам, че нищо в манталитета на хората отпреди 50, 60 или 2000 години не се е променило значително, това, което днес е различно, е по-скоро само изразното средство. Или казано с други думи, агората в древна Гърция, по-късно българските седянки и тлаки, площада или пиацата, сайтовете за запознанства, вече и Facebook, са едно и също нещо. Хората непрекъснато търсят бягство от вътрешната си самота, от еднообразието на ежедневието и най-важното според мен - стремят се към положителната оценка на другите хора и тяхното внимание. Ако трябва да отговоря откровено на въпроса защо нямам профил във Facebook, трябва да си призная, че е просто защото не ми е интересно, предпочитам да правя други неща в свободното си време – да чета книги, да слушам музика, да гледам хубави филми и най-вече да осъществявам реални контакти с хора, които са ми близки. Ако искам да кажа нещо на някой приятел, просто му се обаждам по телефона или се срещам с него, така е по-истинско, в краен случай му пиша email, ако живее в чужбина или някакви други обективни причини пречат на директната комуникация. Как коментирате твърдението, че Facebook е заместител на реалния живот и място за хора, които не могат да общуват нормално. Това донякъде е така, но има и своите причини. Съвременният начин на живот изправя хората пред все повече предизвикателства, особено животът в големите градове. Самотата е болестта на новото хилядолетие. И колкото и парадоксално да звучи, колкото по-бързи и модерни стават средствата за комуникация, толкова по-малко хората наистина "общуват" помежду си. Добрата стара епистоларна кореспонденция, която между другото и днес е на почит в някои западноевропейски страни, сякаш е по-близка до човешката природа. По същия начин стоят нещата и когато трябва да се срещнем на живо с някого, тогава трябва да мислим за това как сме облечени, какво ще кажем, какво ще ни отговори отсрещната страна; сблъсква се нашето его с това на другия и не винаги се получава диалог. Може би точно думата диалог е в дъното на всичко. Хората днес просто не умеят да разговарят, не изслушват, не приемат чужди доводи, не приемат различни гледни точки, крият се зад клиширани фрази, за да не покажат истинското си лице. Затова не е чудно, че Facebook се явява чудесно прикритие и убежище за "страшното" изправяне очи в очи с останалите.
Не на последно място Facebook позволява на някои хора да се крият зад анонимността на интернет. Всеки може да си направи профил и да твърди, че е рус, синеок, много висок и също толкова интелигентен, а това далеч да не е така. Както знаете, езикът на тялото, който всички ние използваме при комуникация на живо, предава 0% от информацията.
Защо според вас точно тази социална мрежа успя да изпревари силно и бързо останалите си конкуренти?
Ами просто защото е бърза, удобна и лесна за използване. Не изисква никакво кой знае какво усилие, а и е добър начин да се похвалиш за нещо. Прави ми впечатление, че хората слагат там най-хубавите си снимки, казват най-интересните неща, на които са способни, тоест показват най-лъскавата си страна сякаш за да могат да извикат на другите: "Виж колко съм готин, признай ме!"
Момчил Миланов, 23 г., студент по право
Колко време имахте профил във Facebook, преди да се откажете от него?
Около две години и половина, през които съм го изтривал няколко пъти. Какво ви накара да го направите?
Facebook е машина за удоволствие, която спира да ти доставя удоволствие. Не можеш да очакваш от нея да ти даде нещо, което не може да ти даде. Аз имам нужда от чист звук, а получавам шум. Десетки, стотици гласове, които не млъкват. Възхвала на отегчението. Facebook работи със система от кодове, които трябва да бъдат разбрани еднозначно от милиарди хора. Не искам никой да знае в колко точно съм си легнал и къде ще ходя утре. В системата му няма минало и бъдеще. Има едно непрекъснато, вечно "сега", малко празно поле, което трябва да запълниш, за да знаят другите частички в системата, че съществуваш, че все още буквално си на линия. Понякога е нужно просто да си намериш липсващата частица от себе си в лицето на Другия, този/тази до теб, за да се успокоиш и да се занимаваш с това, което те интересува. А не да лайкваш снимки от сватби на хора, които всъщност никога не си виждал.
Коментирайте твърдението, че Facebook е заместител на реалния живот и място за хора, които не могат да общуват нормално.
FB е просто още една система за създаване и разпространяване на информация. Или приемаш законите й, или не. Правиш си равносметка какво ти дава и ти взима тя. Ако балансът е отрицателен, просто я напускаш. По-скоро ме притеснява, че за потребителите на FB не съществува свят, възможен без FB. Изтриваш си профила и мигом трябва да даваш обяснение на хора, които всъщност не се вълнуват от теб какво се случва. Тоест докато ти си "вътре" в системата, си жив и съществуваш. И после те глътва някаква Черна Дупка на Неизвестността.
Какви алтернативни комуникационни канали в интернет използвате?
Имам блог, mlmilanov.blogspot.com. Използвам и скайп. За музика се информирам от last.fm
Според вас защо точно тази социална мрежа успя да изпревари силно и бързо останалите си конкуренти?
Защото е добре проектирана машина за удоволствия да преборим непосилната лекота на битието. Ще разбираме, че смъртта съществува само когато профилът на някой изчезва и него вече го няма. Какво се случва в момента с профилите на хората, които са офлайн от този свят? Към момента смъртта не съществува във FB. Той не е вечен. В консуматорското общество винаги има следващ продукт, който е по-добър от предишния. Просто бъди добър клиент, нареди се на опашката и го вземи.
Защо хората без профили ли отказали се от него изпитват особена гордост от този факт?
Триенето на профил е жест. Все по-трудно жестовете постигат своя ефект. Те губят своето значение. Остават без последици в съзнанието на Другия.
Петко Анчев, 20 г., студент по Климатични промени във Великобритания
Каква беше причината да изтриете профила си?
Това, което наблюдавах и беше безкрайно интересно за мен във времето, когато имах профил, беше начинът, по който Facebook се промени – от средство за комуникация и споделяне до инструмент за шпионаж. А конкретният повод беше нововъведение в настройките на това какво съдържание от профила си можеш да запазиш по-затворено. Забавното е, че аз нямах какво да крия. Доста скучен потребител бях. Кога Facebook става нежелан?
Когато откриеш, че можеш да опознаеш човек на базово ниво, без дори да си разменил дума с него. Просто погледни снимките в профила му, хвърли един поглед на хората, с които комуникира и познава – вече си в живота му. Можеш дори да добиеш представа за начина, по който мисли, като прочетеш два-три негови коментара под различни събития. Това намирам за притеснително. В наши дни, в големите компании на Запад един от кръговете, през които преминава всеки кандидат за работно място, е това да бъде google–нат. Тук идва ролята на Фейсбук като богат извор на всякаква информация за този човек… имаш снимка, на която си гол до кръста с бутилка водка в ръка? Лошо, човече!
Какви алтернативни комуникационни канали в интернет използвате?
Twitter, но интересното е, че не го използвам за комуникация, ами като сайт за новини. Намирам го за по-динамичен, не толкова личен. Оттам научавам наистина интересни неща.
Защо според вас точно тази социална мрежа успя да изпревари силно и бързо останалите си конкуренти?
Защото е подробна. Има от всичко в нея. Променяше се динамично заедно с растящия глад на хората за ненужна информация. Myspace има щипка повече музика и креативност, Twitter е леко лаконичен, а Facebook е като макдонализацията – eднакво, лесно и предсказуемо за всички. До ден днешен чувам хора, които тепърва се заемат със социалните мрежи, че намират Facebook по-лесен за навигиране от останалите сайтове. Аз също смятам така, отне ми доста време да разбера как да се справям с Twitter, а в миналото и в MySpace, където също изтрих профила си.
Защо хората без профили ли отказали се от него изпитват особена гордост от този факт?
Днес Facebook се смята за основна част от ежедневието ни и когато в един момент кажеш "аз мога и без това", се замисляш. Не бих го определил като особена гордост, а като добро упражнение на волята.
Йово Николов, 48 г., журналист
Защо досега не сте създали свой Facebook профил?
Общуването през социални мрежи, от една страна, е доста стерилно, лишено е от емоция, липсва прекият контакт със събеседника. От друга – абсолютно не разбирам защо на едни хора им е важно да съобщават на други хора къде ходят, какво правят, с какво се занимават. Имаше еди хубав виц по този повод: " Facebook спря, отне ми няколко часа да се обадя по телефона на всичките си 235 приятели в социалната мрежа, че в момента седя на диван с чаша вино в ръка и чета вестник." Ако ми е важно да знам как се чувства някой мой приятел, просто му се обаждам по телефона и се виждаме. Освен това е супервоайорско безконтролното надничане в живота на някакви хора, които са ми станали "приятели", през едни други хора, които не познавам. И доста ексхибиционистично да излагам личния си живот пред тях. Това е някакъв друг филм, паралелна реалност, от която се научават новини за живота на другите. Как се чувствате, когато останалите хора около вас говорят за споделени теми там? Щом го обсъждат около мен, значи са се върнали в реалността и са се държали естествено. Ако ми е интересно, просто питам, ако не е – не питам.
Какви алтернативни комуникационни канали в интернет използвате?
Skype и Twitter. Първият ми помага при комуникацията в работата, от втория научавам новини, които някой друг вече е селектирал. Просто пестят време.
Коментирайте твърдението, че Facebook е заместител на реалния живот и място за хора, които не могат да общуват нормално.
Facebook не може да бъде заместител на реалния живот, защото е негово следствие. Но, да, това е място за хора, чийто личен живот може би е скучен и които може би имат проблеми с общуването.
40 коментара
Хубаво е, че някой се е сетил да зададе този въпрос :)
Йово Николов: "Освен това е супервоайорско безконтролното надничане в живота на някакви хора, които са ми станали "приятели", през едни други хора, които не познавам. И доста ексхибиционистично да излагам личния си живот пред тях. Това е някакъв друг филм, паралелна реалност, от която се научават новини за живота на другите."...
Лично мен точно това е, което най-много ме дразни във Фейсбук. Фейсбук е социална мрежа, а социален означава обществен, публичен, и намирам за несъвместими понятията публичен от една страна и шпионаж и воайорство от друга. Фейсбук взе да става прекалено личен и все по-малко социален; място, където хората споделят лични неща, масово отглеждат виртуални ферми, играят си на Mafia war или си теглят късметчета... Аз не споделям нищо лично в профила си във фейсбук и затова той е напълно открит - снимките, които качвам са само от публични прояви, на които съм присъствала, и на забележителности в местата, които посещавам; информацията, която поствам на стената си, е свързана с публични личности и прояви, като го правя, опитвайки се да провокирам някаква дискусия... Намирам за неуместно да имам няколкостотин души приятели във фейсбук и да качвам снимки от рождения си ден например, където сме се събрали няколко приятели около маса, отрупана с ядене и пиене, и си говорим, които тези няколкостотин души изобщо не познават... В последно време се натъквам на все повече напълно затворени профили от страна на приятели на мои приятели във фейсбук - крият всичко, и приятелите си, и страниците, които харесват, абсолютно всичко, сякаш крият някакви тайни, забравяйки, че фейсбук е публична мрежа. Аз ако не искам нещо да бъде видяно и прочетено от много хора, просто не го качвам в профила си, още повече, че и повечето хора в списъка ми с приятели са все хора, които аз изобщо не познавам, но са ми изпратили покана за приятелство и аз съм я приела.
Познавам хора, които са известни публични личности - има много интервюта с тях и техни близки, които също са известни, статии за тях (имам предвид само тези в сериозните медии), където са споделени и лични неща за семействата им - кой, какво, кога, защо и т.н., но са си затворили напълно профилите във фейсбук с аргумента, че не им е приятно да надничат в личния им живот?!?!?!
Аз понякога сърфирам из Фейсбук, защото така, макар и само виртуално и индиректно, се запознавам с много непознати до този момент за мен хора, при това и интересни такива, още повече че, живея в много малък град, където липсва и културен, и социален живот - всичко се ограничава до среща в някое заведение, като трябва да внимаваш с кого и кога, за да не започнат да шушукат и да ти приписват веднага някакви интимни отношения и връзки, а медиите ни натрапват от години едни и същи отдавна втръснали лица. Научавам за прояви в обществения ни живот, за които, сърфирайки в други интернет сайтове, не съм прочела; има, разбира се, и хора, които са ми интересни и за които искам да науча повече - какви са им приятелите, начина им на мислена, какво им харесва, от какво се интересуват... но, както споменах и в началото, фейсбук става все по-личен и все по-безинтересен и скучен, място, в което вече влизам съвсем за кратко...
Забавно е как Капитал Лайт, който вече почти никой не чете на хартия, а само в интернет, бълва статия след статия СРЕЩУ интернет :)
Още по-забавна е групата хора , които бълват огън и жупел срещу фейсбук, новото световно зло :) Повтарят едни и същи митове
1. Фейсбук е средство за шпионаж/ наблюдават ни / знаят всичко за нас --- фейсбук ще има точно толкова данни за вас, колкото доброволно им дадете. Никой няма да знае кога си лягате, ако не го напишете сам (а нормалните хора не използват фейсбук, за да оповестяват на света кога спят и кога тропат). Няма и никаква пречка да се регистрирате с фалшиво име, ако параноята толкова ви е подгонила, да дадете фалшив адрес, или пък - о боже - да не давате въобще адрес? ит ис ъп ту ю май френд...
Впрочем, светът от втората световна насам е поел курс към откритост. Хората са осъзнали , че няма какво да крият, ако са честни, искрени и добри. Тази откритост води до по-голяма толерантност и по-малко лицемерие. Така че свиквайте - светът ще става все по-открит.
2. хората, които ползват фейсбук, нямат истински живот - хахахахаххахаха. Най-социалните, активни и умни мои приятели са точно такива и във фейсбук. Тези, които са затворени и асоциални са, познайте..., такива и във фейсбук. Разликата е друга. В интернет няма нищо скрито - ако някой се представя за твой приятел, защото има някаква цел, лесно ще го установиш.
3. "не ползвам фейсбук защото в свободното си време предпочитам да прочета книга , да гледам филм или да слушам музика" - мда, и аз обичам да правя тези неща. Благодарение на фейсбук и интернет като цяло откривам толкова по-яки неща за четене, гледане и слушане, отколкото съм откривал преди, че направо съжалявам моите родители и ужасно бедния избор , който са имали. Сега като искам книга по някоя тема е достатъчно да напиша едно изречение и веднага приятели, които се интересуват от тази тема ще ми препоръчат книги и сайтове. А ти, скъпа, по твоя традиционен метод с телефона, докато позвъниш на 200 човека - аз вече ще съм я прочел тази книга :) Фейсбук е просто част от еволюцията - писмо - телеграф - телефон - чат и инстант месиджинг и т.н.
И последно ще кажа, че благодарение на интернет и фейсбук в частност, съм срещнал много нови страхотни хора, които едва ли щях да срещна случайно на улицата. Открих неподозирани общи неща с много познати, благодарение на които се сближихме и станахме добри приятели. И не на последно място - помага ми в работата, поддържам връзка с клиенти, намирам си нови и т.н.
WIRED и те..
Six Reasons Why I’m Not On Facebook, By Wired UK’s Editor:
http://www.wired.com/epicenter/2010/09/six-reasons
Много плоски размишления, единствените що годе стойностни мнения са на хората ползвали го, но после отказали се. В техните "разсъждения" се наблюдават много грешки, които ще отнемат много време да се изредят, само бих искал да им задам няколко въпроса:
- facebook дава ли достъп до информация за вас, която не желаете да давате?
- може ли да ограничавате хората, които получават тази информация
- twitter също 99% е шум, ама не се чува защото никой нормален човек не слуша всичко и всички, по същия начин facebook дава информация която ти си поискал, дори да си приятел с някой, може да изключиш информацията за него от news feed-a.
С две думи - оплакват се, че facebook публикува и прави каквото те му кажат и че получават информация, която са казали че искат да получават.
Защо се отказахте от Facebook?
Защото, по думите на поета, I've got shit to do.
Без да искам да обидя някого от интервюираните ми се струва, че в повечето от тях имат нещо сбъркано (не казвам, че са сбърканяци !). Опитват се да блеснат с някакви остроумни размишления, а истината е, че проблемът е в самите тях, а не във Фейсбука.
Напълно съм съгласен с горното мнение. Никой не те кара да се регистрираш, да качваш снимки, да киснеш всеки ден и да имаш какъвто и да е допир с Фейса. Аз също преди година бях на клик разстояние да си изтрия профила, защото ми се струваше много клюкарско, но не го направих. Фейсбука има едно огромно предимство, което всъщност е било замисъла му- да свързва хората. Например, аз успях да намеря съученици, с които съм учил до 7ми клас и които никога нямаше да открия ако не беше Фейса. Влизам веднъж на няколко дни за минутка да видя дали нямам някакви съобщения и въобще не ми пука за клюкарника. И именно това е разликата между мен и всички, онези които роптаят срещу сайта- аз се абстрахирам от това, в което се е превърнал Фейса и го използвам само за онова, за което може да ми е от полза :)
прво беше юзнет... после додоха ирц, мирц, айсиктирю, чатове, форуми, и месинжъри разни безобразни... после надодаха майспейс, ютюб, нетфликс, фликр, уърдпрес, блогищата, скайпът, фезбукът и туитърът... във сички тез (и още сто, дето ме мързи да си ги спомням) съм бил... некъде още съм... другаде ме нема веч... идат хънчове, диаспори, зинги, групони, мобилни социални мрежи и прочее... отсега мое да сте сигурни, че и там ше съм... футпринтя ми в нетя е толкоз голем, че ако днеска стана талибан, сиайей ше ме изфаща до довечера... спя добре, виното ми се услажда и имам цел бънч приятели по целото земно кълбо да го пия със... :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.