Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
По-щастливи се чувстваме, докато с часове седим пред компютъра, заровени в профилите на нашите приятели във Facebook? Или пък това ни прави по-нещастни? Според изследователи от Станфордския университет вярно е по-скоро второто твърдение. Причината за това е, че хората обичат да сравняват живота си с този на другите - независимо дали на живо или онлайн. И често не харесват това, което виждат.
Резултатите от проучване на Станфордския университет показват, че социалните мрежи могат да повлияят върху самооценката ни. Учените се опитват да разберат как хората възприемат себе си, докато се сравняват с останалите в тяхната общност (приятели, работна среда, общество и т.н.). Те установяват, че като цяло хората са склонни да изпитват тъга и огорчение, когато се сблъскват с по-активни от тях в социален аспект. Това е така, защото дори и саможивите личности имат нужда от човешки контакт и сравнението с по-социални личности подчертава липсата на този контакт.
Проучването е направено на базата на редица експерименти и анкети. Въпреки че в основната си част то се съсредоточава върху традиционния социален контакт - живото общуване между хората, резултатите хвърлят малко повече светлина и върху ефектите от социалните мрежи. Причината е, че в сайтовете като Facebook повечето потребители съзнателно или не се опитват да си изградят положителен имидж - публикуват снимки от празненства, купони, събития и обществени мероприятия, които предполагат висок социален статус. На повечето от тях те са усмихнати, което загатва, че потребителят води емоционално пълноценен живот. Според учените това кара хората, които разглеждат тези снимки, да се чувстват нещастни и самотни - като това предположение важи с по-голяма сила за онези, които нямат толкова добре развити комуникационни умения и социални качества.
Въпросното усещане е познато в жаргона на интернет потребителите като "Facebook завист" (Facebook envy). То може да засегне както асоциални, така и сравнително жизнерадостни и доволни от живота си хора. Един типичен пример би могъл да се опише така: Мария разглежда продължително снимките и клиповете на своите приятели във Facebook и осъзнава, че всички те водят забавен и интересен живот - екскурзии, клубове, забавления, срещи с нови интересни хора. Докато тя всеки ден отива с нежелание на работата и с нетърпение чака уикенда... за да го прекара пред телевизора или в почистване на апартамента си. Мария обаче изобщо не се замисля, че същите мисли минават през главите на уж щастливите й приятели.
Обяснението е, че повечето хора възприемат силно субективно и нереалистично информацията, която потребителите публикуват в социалните мрежи. В повечето случаи тя до голяма степен е манипулирана от самите потребители в тяхна полза. "Сайтовете като Facebook могат напълно да размътят представата за емоционалния живот на другите, защото потребителите имат пълен контрол върху обществения имидж, който си създават чрез фотоалбуми, статуси, групи от приятели и др.", твърдят авторите на проучването. Според тях това подтиква потребителите на Facebook, които разглеждат профилите на приятелите си, да се чувстват "по-самотни и неразбрани от другите, отколкото всъщност са".
Тази тенденция би могла да се задълбочи при потребителите, които прекарват повече време във Facebook, които нямат високо мнение за себе си или не са уверени в социалния си статус. Въпреки че учените от Станфордския университет не отделят чак толкова съществено внимание на влиянието на социалните мрежи върху мислите и чувствата на потребителите, този модерен феномен така или иначе става неизменна част от нашия живот. Така че резултатите от проучването, базирани на социални преживявания в реалния живот, в много голяма степен са валидни и за преживяванията, които хората трупат в интернет. Неизбежно е фокусът да е обърнат именно към социалната мрежа Facebook - най-голямата в света платформа, която дава възможност на почти 600 млн. души (засега) да споделят информация, снимки за себе си, както и за моментното си състояние.
И до днес е трудно да се отговори еднозначно на въпроса дали социалните мрежи (и всъщност интернет по принцип, доколкото той представлява мрежа за комуникация) са полезни или не за човешката психика. През последните години са направени много проучвания и според част от тях продължителното използване на социалните мрежи води до депресия и други психически проблеми, а според друга част ефектът е точно обратният - подобрява настроението и сближава хората. Преди по-малко от година "Капитал" публикува резултатите от проучване, според което социалните мрежи могат да повлияят върху хормоналния баланс и да намалят стреса. Но както вече казахме, всички отделни проучвания не дават еднозначни оценки. Същото важи и за изследването на Станфордския университет.
Така например резултатите от анкетите на изследователите показват, че в редица случаи чуждото нещастие може да създаде чувство на успокоение и дори удовлетвореност у хората. Това обаче не се дължи на тяхната злонамереност, а на факта, че по този начин те не се чувстват толкова самотни в тъгата и болката си. Според учените това обяснява защо много от зрителите на филми обичат драми, а читателите - тъжни истории. В случая социалните мрежи като посредник между хората имат същия ефект - те показват, че всички изпитваме негативни емоции, и връщат потребителите от субективното мислене към реалността.
14 коментара
Асоциалните мрежи са си затова - да се хвалиш колко много приятели имаш и на колко свят си изтръшкал. И много Schadenfreude.
Разглеждал съм снимки от купони, на които лично аз съм присъствал. Егати скучното мероприятие, погледнато с трезви очи и няколко дни по-късно. А пък за непознат човек - още повече. И какво толкова много има - тъмна кръчма, непознати хора на дансинг, позиращи лица със застинали муцуни в озъбване. Купон не виждам.
Или пък клипове с безкрайни хора, кючеци и сертаки, с кофти звук.
Или едни и същи девойки с един и същи грим и прическа, тоалет различен, позират по един и същи начин. Което обаче трябва да означава колко много се забавляват. Но нямат сериозна връзка. Но присъстват във ф-бука много и имат нацъкани по 1000 приятели.
Тези, които нямат горецитираните примери за личния си профил просто да не си губят времето чак толкова - ако ви изпитва някой дали сте прегледали "невероятния" купон, качен вчера, отговорете по същия начин - невероятно добре са си прекарали.
Трябва някой да го казва ясно. Фейсбукът е пълна тъпня. Фейсбукът е раково образование в интернет и трябва да се лекува.
Психологическите принципи, с които се обясняват по-горе посочените, уж, противоречиви резултати са на идентификацията (с положителните истории, герои и пр.) и на проекцията (на негативните, на страховете и пр.).
Този феномен е анализиран и изговорен преди 4-5 години. Хубаво е да се пише за социалните мрежи, но понеже сектора е динамичен е добре да се търсят нови неща, не да се предъвкват изтъркани клишета.
Аз пък използвам фейсбук за да си говоря с интересни хора за политика и за музика, за да общувам лесно с колегите си, и за да споделям линкове, а не за да тегля късметчета по три пъти на ден и да гледам пиянскит снимки на хора, които едва познавам. Оказа се, че въпросното "раково образование" може да бъде и доста полезно за горните цели.
Несъстоятелно е да сипем обиди върху една платформа, чиято единствена роля е да ни осигури среда за споделяне на информация - каквато реално е Фейсбук (все едно да прочетем 5-6 готварски блога и лични дневници и да завим "Абе то това Wordpress пълна тъпня!"). Съдържанието му зависи изцяло от нас и от хората, с които решим да се "сприятелим"; ако са безсловестни чалга-пияници и девойки, чието единствено забавление е да се снимат в огледалото на кокоши джуки, то преживяването ни във Фейсбук съответно ще е тъпо, и обратнто - ако са интелигенти хора, преживяването ще е стойностно.
Фейсбук и подобните са инструмент, как ще го ползвате зависи от вас, ако си някой който си е вкарал там 10 тина приятели за улеснение, ако си вкарал сайтовете свързани с интересите ти, тогава е добре и не ти е проблем, ако си вкарал 5000 приятели и си постнал 200 снимки, ако всеки път като изстискваш пъпка пишеш за това в фейсбук, ако денонощно висиш там за да видиш кой какво казал и цъкаш игрички е тогава никой не може да ти помогне ама то и без фейсбук щеше да си пак така.
Проблемът не е във фейсбук, а в хората. Ако човек е склонен да се сравнява с другите и да се потиска от това, той ще намери начин да го прави, без значение дали ще е във фейсбук или в Син сити. Аман от подобни "научни изследвания", според които все някой (нещо) друг ни е виновен за нещастието.
До коментар [#6] от "Адриан Николов":
г-н Николов, статията очевидно не "сипе обиди" върху фейсбук, а описва тенденции и наблюдава явления.
интересното е, че вашето байракчийство колко пълноценно ползвата платформата до голяма степен прилича на курирането на социалния имидж, което всички прилагаме в същата тази платформа.
Едно нещо наистина ме изумява в поведението на някои fb потребители, и то е неистовата мания да трупат нови приятели. В момента, в който станах потребител, хора с които сме били на “здравей-здрасти” ме добавиха като приятел. Понеже съм от асоциалните, слава богу, че не бяха много. Със съученичката Х в осми клас не съм имал какво да си кажа. Нямам какво да си кажа и сега. Какъв е проблема?!?! Ще завърша с една мисъл, която открих наскоро и наистина ме потресе:
Eleanor Roosevelt: "Great minds discuss ideas; Average minds discuss events; Small minds discuss people."
P.S. Липсват ми качествените българи във fb. Съжалявам но не ми се гледат снимки от селски купони, на които се яде и пие на мушама. /?!?!?!?!/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.