От Русия с любов
Изложбата "Марк Шагал и руският авангардизъм" в Торонто търси тайната на популярността на движението
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В какво се крие тайната на непресъхващия световен интерес към руския авангардизъм? Почти век след разцвета на движението произведенията му си остават сигурен магнит за милиони посетители, медиите задължително отразяват събитията, а музеите домакини печелят не само престиж, но и отбелязват сигурен финансов успех.
Изложбата "Марк Шагал и руският авангардизъм" в Арт галерията на провинция Онтарио (AGO) в Торонто също експлоатира световния интерес. Събитието включва 32 картини на Шагал и 80 произведения на негови съвременници като Василий Кандински, Казимир Малевич, Наталия Гончарова, Владимир Татлин и други от хранилищата на парижкия център "Жорж Помпиду". Макар че Марк Шагал е в центъра, обратно на традиционните представяния, акцентът тук не е поставен върху уникалността и себичността му. Точно обратното - изложбата е по-скоро диалог между произведения и търсене на общите мотиви в руския авангардизъм, заради които движението е популярно и до днес.
В Торонто кураторите Елизабет Смит и Анджела Лемп са подредили картините в нещо като хронологични глави. Изложбата започва с "Търсене на корените" в началото на XX век, за да продължи с имиграцията и с потапянето в новите арт търсения в "Творчески възход в Русия и Париж". После идва "Завръщане в Русия", за да бъде изследването на новите политико-социални реалности разгърнато в "Изкуство и революция". Разочарованието от новия строй води до повторна имиграция, но смутните години оставят своя белег. Финалната глава в изложбата е "Светът на театъра и цирка на Шагал", където сравнително краткият период на смели експерименти се превръща в извор на идеи за много години напред.
Това, което организаторите се стремят да покажат, е колко типична е съдбата на Шагал. Като него, Наталия Гончарова, Василий Кандински, Владимир Ларионов и цял ред други творци в началото на XX век търсят нови и по-силни изразни средства. Парадоксално те ги намират в динамичните линии на старите икони, шарените цветове на руските бродерии, изразителната простота на дърворезбите и фантастичните народни приказки. Много от представителите на това поколение като Шагал, Осип Цадкин и Ел Лисицки заминават за Париж (или като Кандински за Мюнхен), за да попият модерния изказ на западния авангард.
Когато през 1917 г. избухва революция, творците са сред ентусиазираните й привърженици – дълбоката социална промяна ще прегърне радушно експериментите им, вярват те. Шагал и Лисицки се завръщат от Париж, Кандински - от Мюнхен. Болшевиките виждат в новото изкуство за масите начин да демонстрират радикалната промяна и егалитарността и свободата на обществото. Много от творците се оказват също така на водещи административни длъжности в революционна Русия. Aвангардисти работят с размах, невиждан до този момент в света на изкуството. Отключените ентусиазъм, фантазия и енергия продължават да запленяват публиката, както демонстрират изложби като "Марк Шагал и руският авангардизъм".
Трагичният край на движението го превръща в арт легенда. По-малко от десетилетие след разцвета на авангардизма, в края на 20-те години на XX век, Йосиф Сталин затяга желязната си хватка върху Съветите. Част от хората на изкуството поемат нелекия път на имиграцията, други остават и се примиряват със социалистическия реализъм. Трети като Казимир Малевич получават забрана за работа и талантът им изгасва завинаги. Така произведенията на руския авангардизъм днес са и символ на възторга, самозаблудите и трагизма на XX век.
Изложби като тази в Торонто показват колко големи си остават дупките в колекциите на Запад. Както обясняват кураторите, те биха искали да подредят още по-голямо представяне, но по време на сталинизма много от произведенията са разпръснати в различни частни и държавни колекции из бившия Съветски съюз. Най-голямата сбирка на руски авангардизъм, колкото и парадоксално да звучи, е в Арт музея на град Нукус, Узбекистан. Въпреки лобирането и интереса на големи галерии от години тя така и не е показана в цялостния си вид на Запад. Може би в това се крие непресъхващият интерес към руския авангардизъм - двайсет години след края на СССР движението още си остава истински непознато.
"Марк Шагал и руският авангардизъм" продължава до 15 януари 2012 г. в Арт галерията на провинция Онтарио (AGO) в Торонто
1 коментар
Г-жо Ефтимова, моля, правете разлика между "имиграция" и "емиграция" - обърквате читателя!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.