Осмомартенски микс от факти и истории за жените по света и у нас
Woman Is the Nigger of the World*
Мартина Ганчева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Една сутрин в разгара на Първата световна война в София се случват две необикновени събития. В софийски трамвай се появява първата жена кондуктор със служебна фуражка, застопорена върху солиден кок.
Горе-долу по същото време на "Мария Луиза" зад ваксаджийско сандъче сяда жена в панталон. Трийсет години по-късно в новия брой на "Жената и нейния дом" излиза статия със следния коментар: "Никой в света не е така консервативен, както домакинята. Тя посреща новостите почти винаги с най-голямо недоверие и в повечето случаи ги отхвърля. Не би трябвало домакинята в своята работа да се придържа винаги към законите, към традициите. Ако всичко оставаше така, както е било, то и днешната жена трябва да преде, тъче и меси хляб." Новостите трудно могат да бъдат прогонени. Модата започва да се сменя бързо и смело. Подобно на идеалите за красота. Традиционният, на яката, работна жена, градският - на изтънчената жена, интелектуалният - на жената, която активно участва в обществената дейност, пише поезия, занимава се с изкуство и в сянка помага на мъжа си.
Няма конкретен образ на идеал за красота, разказва пред Light етнографката Мирелла Дечева от Музея за история на София, а колежката й Марияна Маринова я допълва: "Всички тези жени, които носят достойнството си по различен начин, са обединени от едно - това, че са дами по дух." Мирелла и Марияна допуснаха екипа ни в дебрите и архивите на музея и ни помогнаха да разберем какъв е бил някогашният идеал за женска красота и как се е празнувал 8 март.
Красива като от списание
"Рекламата може да ви разкрие идеалите на всяка нация", пише Норман Дъглас. Популяризирането на козметични, галантерийни и текстилни стоки в нароилите се след Освобождението "женски журнали" в своята цялост оформят образа на красавицата.
Предпочитанията към бяло лице със сияйна кожа се изразяват от преобладаващите в пресата реклами за един сравнително нов за българката козметичен продукт - пудрата.
Тя навлиза свенливо в дамската чанта, но безспорно производители и вносители са били спокойни за нейната реализация: бялото лице е част от традиционния български идеал за женска красота, за който "побеляла - разхубавяла" е вярната формула. Участта да бъде смугла, макар и красавица, не е радвала нито една жена през XIX век.
Народният певец оприличава бялото женско лице на "сняг" или "бяло сирене", а българката знаела и прилагала редица козметични практики, които днес бихме нарекли екологични - измиване с роса, събрана от житни класове; с водата, в която са изплакнати ръцете, месили тесто; с хума, размита в прясно мляко; с кисело мляко и жълтък. С незабавен ефект било "белилото", известно още като "турско белило" или "обаян живак", което обаче се използвало с поговорката: "Трай, бабо, за хубост", защото често лицето изгаряло и се белело.
Може би най-драстична промяна в образа на градската българска настъпва в прическата. Първоначално косите са открити, вдигнати на кок или украсени с различен вид и форма шапки, воали, воалетки, диадеми. След това добива популярност прическата а ла гарсон, увенчана с малка шапка във формата на птиче гнездо.
Идеалът за женска красота търпи промяна и по отношение на фигурата. Увековечената във фолклора като "тънка, висока" снага на хубавицата всъщност върви с пищни женски форми, които отговарят на древната формула "здрав дух в здраво тяло" и издават данни за многобройно потомство и издръжливост в усилния селскостопански труд. По този повод Иван Хаджийски пише, че "нашият селянин, който иска да вижда в лицето на жена си трудеща се другарка, обича и възпява бялата и червена мома, лъхаща на здраве и сила...
На него една бледа, мечтателна жена с влажни клепки би изглеждала болна. Тя би будила у него повече съжаление, отколкото любов".
И ако началото на ХХ век все още е подвластно на пищните форми, пристегнати в корсет, с подчертани тънка талия, ханш и бедра, то 20-те години загърбват корсета и изпъкналите форми. Тогава се разкриват краката изпод скъсените поли до скандалната дължина точно под коляното. Модел за подражание по това време стават актрисите, които често се появяват като манекенки в женските модни журнали. Те изместват аристократките от водещата модна роля в обществото и стават пример за подражание. Голяма е сензацията, когато излизат шалварите (Jupe-culote) и полата-патналон. Това ново облекло на жената я прави твърде смешна и дори предизвиква негодуванието на мъжкия свят", пише месечното списание "Съвременна илюстрация".
Честит 8 март
Тази седмица повече от половината население по земното кълбо отбеляза Международния ден на жената - 8 март. Празникът се чества вече век и половина и в него в различните епохи се влага различен смисъл. Справка с историята показва, че още в средата на XIX век всяко общество проявява необходимост да изяви женската същност не само в дома, а и извън него. Идеята за създаването на международен ден на жената се появява малко по-късно, в началото на ХХ век, след бурната индустриализация и икономическа експанзия. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на улицата, за да протестират срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Следват други протести, най-известният от които е през 1908 г. в Ню Йорк.
Исканията са същите - по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал.
По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. От 1948 г. се налага пролетарският идеал за жена - чрез реклама, пропаганда и нормативни актове. По предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
След 1960 г. празникът получава неофициалното наименование "ден на колежката". Мъжете от трудовите колективи започват да подаряват на жените цветя. Българката е ударничка, млеконадойничка, общественичка, самарянка, майка, образцова домакиня.
И така, започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. Днес в Русия на 8 март жените получават подаръци и комплименти от мъжете. Децата поздравяват майките и бабите си с картички, колежките също си разменят честитки. Семейните жени подготвят специална вечеря за повода, а неомъжените излизат да празнуват в женска компания. В Италия на този ден жените получават от мъжете жълти мимози, но празнуват само с приятелки. Вечерта на 8 март в Рим входът на баровете с мъжки стрийптиз е безплатен, в някои клубове и нощни заведения пускат само женски компании. Във Виетнам жените се поздравяват на този ден вече две хиляди години, а в Япония празникът се отбелязва на 3 март и е известен като Ден на момичетата.
Според данни на Световния икономически форум
през последните 6 години 85 на сто от държавите на планетата са направили реформи, които подобряват положението на жените. Виртуалната ни разходка по света показа, че най-доброто място да си жена е Исландия, най-лошото - Йемен, а най-опасното - Афганистан. Жените народни представители са на почит в Руанда.
От общо 80 депутати 45 са жени. На обратния полюс са Саудитска Арабия, Йемен, Катар, Оман или Белиз, където в националните парламенти няма нито една жена. Най-благоприятно е да си майка в Норвегия. Всички майки тук се ползват от висококвалифицирани здравни грижи. Най-малко жени умират при раждане в Гърция. Най-тежко е положението в Афганистан, където рискът една жена да умре при раждане е 200 пъти по-висок, отколкото да загине от бомби или куршуми. Шансовете за жена държавен глава са най-големи в Шри Ланка.
Шри Ланка е управлявана от жени в продължение на 23 години. Най-добро място да се занимаваш с изкуство, ако си жена, е Швеция. Шведският съвет по изкуствата започна серия инициативи за равенство между половете в сферата на творчеството. Филмовият институт в страната отпуска равни субсидии за филми, създавани от мъже и жени, като има квоти за женски филми. За сравнение - във Великобритания, например само 6 на сто от режисьорите и 12 на сто от сценаристите са жени.
Най-добро място за бизнес дами е Тайланд. 45 на сто от жените там заемат високопоставени мениджърски постове. Колкото и странно да звучи за една толкова развита икономически страна, Япония е с особено лоши показатели - едва 8 на сто от жените заемат високи позиции в бизнеса. Най-лесно жените си намират работа в Бурунди. Страната е единствената света, където процентът на жените във формирането на работната сила е по-висок от този на мъжете - съответно 92 срещу 88 на сто. Най-зле е положението в Пакистан, където представителките на нежния пол имат 4 пъти по-малко шансове да си намерят работа от мъжете. Най-солидни финансови приходи имат жените в Люксембург. Най-много свободно време - в Дания. Те изразходват само 57 минути на ден за вършене на неплатена работа, най-често в домакинството. За сравнение - в Мексико жените отделят дневно поне 4 часа и 21 мин. за такъв тип работа. Саудитска Арабия никога не е изпращала жени за участие в олимпийски игри и забранява на момичетата от държавните училища да спортуват. Разводът е най-безпроблемен в Гуам. Този остров в Макронезия има най-високия процент разводи в света, а в Гватемала е най-ниският. Най-добро място за пробив сред шофьорите - Индия. Ню Делхи е най-доброто място за жени, които искат да пробият в доминирания от мъжете свят на шофьорите на таксита. Там непревителствена организация пое инициативата да създаде служба от радиотаксита, в която работят само жени.
Light изказва специални благодарности на Музея за история на София
*"Жената е негърът на света" - песен на Джон Ленън и Йоко Оно от 1972 г.
10 коментара
М-ме Ганчева, сигурна ли сте че улицата се е казвала така както е дадено във Вашата хронология:
"в разгара на Първата световна война в София ...Горе-долу по същото време на улица "Георги Димитров" (днес "Мария Луиза") ...
Дали не е обратното?
А днес,, нигерите празнуват на 14 февруари
своя V day.:)
"Саудитска Арабия никога не е изпращала жени за участие в олимпийски игри" - Това вече не е вярно след последната олимпиада. Изпратиха състезателка по джудо (макар и след натиск от страна на МОК): http://en.wikipedia.org/wiki/Wojdan_Shaherkani
Всъщност 8 март е социален празник - ден за правата на жените: участието в избори и пр. А да се празнува като ден на жената въобще- е глупаво.
Текстът на Джон Ленън "Жената е негърът на света" е наистина страхотен. Впечатляваща също е и идеята на мъже да обуят обувки с високи токчета в знак на защита на жените от насилие- на 8 март в софия. Това е ден, в който трябва да се говори много например за домашното насилие, което в българия е ужасно, за психическо насилие над жени чрез обиди и др., за липсата на уважение към жената в различни форми - което в българия си е част от пейзажа и пр., и пр.
Хареса ми нещо казано май от Оскар Уайлд: "На жените наистина би трябвало да им е трудно в живота - нали по-голямата част от времето им се налага да общуват с мъже". Точно казано:)
"Колкото и странно да звучи за една толкова развита икономически страна, Япония е с особено лоши показатели - едва 8 на сто от жените заемат високи позиции в бизнеса."
Е какво странно има в това, имат хората ред /азиатски, ама все пак ред/. Иначе ще се намери някоя нова Клара Цедкин + социализъм и ще стане като у нас - "социализма се предава по полов път", а населението се лута в безпътица... Японския пример може да се тълкува и положително...
Браво страхотна статия
.
Денят на жената в България е денят, когато зюмбюлите, които вчера бяха по левче букетчето днес са по 2 лв. Денят, през който всички от мъжки пол се правят на мъже - хукват да купуват цветя /скъпи по случай празника/, лицемерно връчват букетчета на жени,съпруги, колежки, познати, които може би не могат да понасят през останалото време, но нали е 8-ми март,трябва да се правим на кавалери и палячовци.През останалото време мъжете са седнали в превозните средства, жените /нигер оф да уолрлд си висят прави.
До коментар [#4] от " waterfall ": Изобщо не е глупаво,защото ден на майката няма,а трябва да има и това е точно този ден,защото ден на мъжа няма,ама ден на бащата има.Смятам че празника би бил много по-идеологически добър в това да се честити на майките,а не на ученичките в 2клас примерно просто защото са жени.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.