Репортаж със свастика на шията

Филмът е селектиран и прави своята премиера в рамките на 62-ото "Берлинале". През същата, 2012, година печели второ място на Alternativer Medienpreis и му е присъдена награда на град Мюнхен за социалния му ангажимент. На пръв поглед изглежда, че всичко с живота на Кубан е наред, а кариерата му върви стремглаво нагоре. Нещата обаче не стоят така. Макар да е приключил мисията си да представи философията на неонацистките организации, животът му все още е в опасност, тъй като те го издирват усилено и за главата му е обявена награда. Мнозина подценяват заплахите на неонацистите и ги смятат за несъстоятелни, но не и Кубан. Споделя, че те имат доста стройна организация за сигурност и разузнаване. Поддържат картотеки с досиета на своите политически противници и ги следят. Редовно членове на нацистките групировки ходят на митинги срещу расизма или левичарски събирания, за да снимат присъстващите там. Очевидно е, че не става въпрос за квартална банда скинари.

В момента Кубан живее под друга самоличност. Това не е нещо ново за него, но предполагам, че изпитва голямо напрежение и умора, макар да не им дава възможност да се проявят. Подозрителността му е станала втора природа. Докато се свържа с него и взема настоящото интервю, изминаха месеци. Изявите му в медиите се броят на пръсти. Едва ли щях да успея да говоря с него, ако не ме беше препоръчал негов познат, на когото има голямо доверие. Този човек знаеше как да се свърже с него, но не съм сигурен дали знае настоящето име на Кубан. Предвид опита му в конспирирането дълбоко се съмнявам. "Говоря" също е условно казано. Интервюто се проведе основно онлайн в рамките на около месец малко преди федералните избори в Германия тази година. Не знаех дали ще се свържем отново или не, а с всеки ден питанията ми към него ставаха още повече, породени от неговите отговори...

Въпреки всички пречки той успя да отговори на въпросите ми за възхода на крайно десните движения в Европа и тяхното бъдеще.

Защо избрахте неонацисткото движение, и по-специално неговата музикална сцена за тема на своето разследване?

Това в крайна сметка беше съвпадение. Имам познат "ловец на нацисти", който ми каза за съществуването на конспиративна неонацистка музикална сцена. Аз не му повярвах в началото, че е възможно неонацисти в Германия и в други европейски страни да организират няколкостотин души в тайни концертни зали, без полицията да разбере за това. Бях шокиран, когато станах свидетел на тaкова събитие за първи път. Стана ми ясно, че това явление е напълно пренебрегнато от правителството и медиите. Стори ми се, че това е добра ниша на "журналистическия пазар", която да запълня. Оказа се, че съм подценил колко голямо е пренебрежението на медиите към темата. Повечето от моите истории и материали биваха отхвърляни от телевизионните продуценти. Не беше възможно да си осигуря прехраната с работата ми под прикритие. Ето защо спрях разследването.

Беше ли ви страх, че ще бъдете разкрит? Четох, че сте се дегизирали и създавали нова самоличност преди всяко инфилтриране в движението, но все пак нямаше ли опасност да бъдете разпознат?

По принцип постоянно изпитвах страх, че някой ден прикритието ми ще бъде провалено. Точно затова постоянно променях самоличността си, а също и външния вид, така че да направя разкриването на истинската ми идентичност невъзможно.

Имало ли е моменти, когато да ви се е искало да прекратите разследването си?

Да, почти постоянно. Липсата на интерес към работата ми от страна на повечето редакции и телевизии всъщност ме вкарваше във все по-големи дългове. Идеализмът устоява, докато банката ти отпуска кредит или родителите ти те подпомагат. Ето защо аз трябваше да спра в определен момент, макар да имаше още много за разследване и документиране...

През последните години ксенофобските и расистките настроения в Европа се засилват, а крайнодесните партии печелят все повече привърженици. Какви са причините?

Факторите са комплексни. Една централна причина обаче е глобализацията на икономиката. Работниците в почти всички страни са губещите от засилената международна конкуренция, водеща до дъмпинг на заплатите. Тъй като лицата, отговорни за този процес, вече не са реални, а са приели образа на корпорации, банки и спекуланти, от които не може да се потърси персонална отговорност, все повече и повече хора се чувстват жертва на един "всемогъщ враг". Някои отговорят на това усещане, връщайки се към родината, към нацията. Това е отбранителна реакция. Вследствие на комбинирането на патриотизъм и национализъм се преминава една граница, която е свързана с разграничаването от другите и с изграждането на външен негативен стереотип за враг. По-специално антисемитизмът с неговите конспиративни теории за "световното еврейство" или за предполагаемото "Ционистко окупационно правителство" е концепция, която, така да се каже, съответства на емоционалните нагласи и усещането на хората, че са изправени пред могъщ враг, отговорен за случващото се по целия свят. Хората трябва да гледат как техните страни се разпродават. Когато пътувам с кола към Будапеща например, имам усещането, докато се движа по магистралата, че 

шофирам в германска индустриална зона, тъй като наоколо се виждат само лога на немски компании. В самата Германия условията и заплащането на работниците също се влошават. Във всички отрасли на персонала се плаща все по-малко и по-малко. В допълнение все по-широко разпространение получават явления като временната трудова заетост, лизингът на кадри и дъмпингът на заплащането. Все по-малко хора могат да живеят от средствата, които заработват.

Какъв е социалният профил на германския неонацист?

Социалният състав на неонацисткото движение в Германия днес е много разнообразен и сложен – oт безработни, през неквалифицирани работници или самонаети занаятчии до адвокати. Всички социални слоеве са представени. При всички случаи делът на тези, които са губещи от настоящата ситуация или се чувстват като такива, е много висок. Но това явление е навлязло и дълбоко в средната класа.

На изборите през 2009 г. Националдемократическата партия на Германия, НДПГ, спечели 1.6% от гласовете във Федералната република. Този резултат не е причина за безпокойство на общия фон на изборната активност. Впечатление прави обаче разликата между западната и източната част на Германия, където НДПГ спечели в някои райони над 10%. Какво ни говорят тези резултати за германското общество? Какви са също така вашите очаквания за представянето на НДПГ на следващи избори?

За НДПГ гласуват само една част от хората, които мислят ксенофобски или споделят други неонацистки възгледи. Крайно дясното движение в Германия е много по-голямо от НДПГ. В рамките на това движение съществуват много различни сили, които се стремят да го оглавят и НДПГ е само една от тях. Освен това НДПГ не изпълни обещанията, дадени на нейните привърженици при последните избори. Дълго време за парламентарната група на партията в парламента на провинция Саксония например се беше наложил образът на отчайваща сбирщина, раздирана от разпри и постоянни кадрови промени. Много неонацисти се отдръпнаха разочаровани от партията. Техните ценности като ксенофобия и национализъм обаче са широко разпространени в германското общество, в Европа и извън нея.

Все пак интересен е фактът, че в екскомунистическа Източна Германия крайнодесните постигат такива изборни резултати. Точно както някои ксенофобски партии в България. Какви взаимовръзки може да открием?

Рухването на комунизма е било свързано с колапса на икономическата система. Жизненият стандарт на хората там е бил изложен на риск или напълно изгубен. Паралелно с този спад капитализмът се е разпространил много по-бързо и в по-брутален вариант, отколкото на Запад, защото след падането на комунизма са изчезнали някои определящи социално-политически аспекти като наличието на "съперник". Вследствие на това в Източна Германия, както и другаде в бившия съветски блок, има много повече хора, които се чувстват в днешния бизнес ориентиран свят като губещи. Всеки, който не може да изкарва прехраната си със своите работни умения и сила, губи самочувствие. Нацистите сравнително лесно създават самочувствие на своите последователи чрез изграждането на образа на враг. Според неонацистката идеология арийците са по-добри от всички останали хора. Така груповата динамика в рамките на "братствата" внушава усещането, че членовете им са силни и значими. Всеки, който е безработен или работи незадоволителна и лошо платена работа, копнее да се почувства силен.

Може ли при тези обстоятелства да говорим за единно неонацистко движение? Какви са отношенията между така наречените свободни братства и НДПГ?

Нацисткото движение е хетерогенно. На практика съществуват множество малки и по-големи групи, обединени и водени от основните възгледи на движението, като например ксенофобията. Много от тях си сътрудничат помежду си, както се вижда на големи събития, където те поставят информационните си щандове един до друг. Малко след като НДПГ постигна първия си изборен успех в Саксония, тя бе в състояние да се коалира с някои сили и да играе ролята на обединяваща организация и защитен чадър за движението. Постепенно НДПГ разочарова много от "свободните братства", които се отдръпнаха от партията. Организации като "Кръв и чест" и "Хамърскин нейшън" играят важна роля в движението на международно ниво. Те създадоха национални и транснационални структури, които работят доста добре, дори отлично, от години. Те организират разпространението на неонацистката младежка култура в Европа с подкрепата на много регионални партньорски групировки. Това между другото е изключително доходоносен бизнес, ако погледнете пазара на компактдискове и дрехи.

Вие сте разследвали ролята на неонацистката музикална сцена като пропагандатор на крайнодясната идеология. Как тази сцена разпространява своята музика?

Неонацистката музика е омраза, претворена в звук. Песните призовават към убийство на евреи, чужденци, политици и опоненти на движението. Така че тази музика разпространява посланията на нацистката идеология. Повечето млади хора обичат да слушат музика, независимо дали е политически ангажирана или аполитична. По време на концертите на "Бийтълс" феновете са изпадали в транс. Нацистите се възползват от тази сила на музиката да предизвиква емоции, за да вкоренят своите нечовешки послания в главите на хората. Тийнейджърите научават песните със сърцето си, по този начин възприемат и посланията им. Днес всеки може да изтегли песните безплатно от интернет, да поръча доставка на компактдиск по пощата или да ги закупи в магазин.

Какви са отношенията между НДПГ и неонацистката сцена?

НДПГ играе централна роля в набирането на нови членове за неонацисткото движение. Тя използва статута си на партия, за да се регистрират мащабни публични събития, които не биха получили одобрение, ако ги организира друга групировка. Пример е фестивалът "Рок за Германия" в Гера с близо 5000 посетители. Благодарение на своите политически мандати и средствата, с които разполага, НДПГ може да си позволи да наеме персонал на пълен работен ден, който да организира тези събития, докато други групировки са зависими от доброволен труд. НДПГ също така разпространява компактдискове с нацистка музика в училищните дворове. На един от тези дискове например имаше песен срещу войната, която първоначално не би могла да бъде идентифицирана като нацистка. Този ход има изненадващ ефект и предизвиква любопитството на тийнейджърите. Ако тези младежи вече имат ксенофобски настроения, които са широко разпространени в германското общество, те ще посетят следващото събитие, организирано от НДПГ. Там те чуват агресивна музика и лозунги срещу ниско платените работни места. Много от тези младежи си падат по това и започват да изграждат контакти в движението.

Въпросът за забраната на НДПГ е една от горещите теми в Германия през тази година. Бил съм свидетел на подобни дискусии за забрана на крайнодесни партии и в други страни, включително и в България по отношение на партия "Атака". Някои хора мислят, че е по-добре да съществува легална крайнодясна партия, действаща под погледа на държавата и обществото, отколкото нелегално неонацистко движение. Тук обаче възниква въпросът доколко е възможно една неонацистка партия да бъде контролирана от държавата и обществеността?

Първо, контролът върху една неонацистка партия със сигурност ще бъде ограничен. НДПГ също използва частично конспиративни методи в своята дейност. На второ място, трябва да се види каква функция има тази партия. В случаят НДПГ играе централна роля в привличането на нови членове в движението. Нейната забрана би била жесток удар за цялото движение. Трето, трябва да се вземе предвид какво всъщност прави една неонацистка партия. НДПГ например организира концерти, където изпълнителите призовават към извършване на убийства. Чувал съм подобни изказвания от лидери на партията при възпоменание на героите от СС в Будапеща. Освен това НДПГ също така действа като параван за неонацистката мрежа "Кръв&Чест", която е забранена в Германия. Ако искате да отслабите нацисткото движение трайно, трябва да се забрани тази партия. Разбира се, от демократична гледна точка забраната на партия е жестока мярка, така че не трябва да се генерализира. Всеки случай трябва да се разглежда поотделно. Но като цяло, вземайки предвид отново демократичните ценности, е доста глупаво да се остави една партия, която се бори срещу демокрацията, да извлича полза от нея. Още повече че в Германия партиите се финансират с държавни пари, тоест с нашите данъци.

Какви медийни канали използват неонацистите, за да разпространяват идеите си?

Неонацистите използват предимно интернет  сайтове, блогове, социални мрежи, интернет телевизия и радио. Също така съществуват и така наречените скинзини - на пръв поглед изглеждат като училищни вестници, но с качеството на лъскаво списание, отпечатано върху гланцирана хартия. В допълнение НДПГ публикува и един по-голям вестник -  "Немският глас". Те използват и различни политически събития, за да се промотират. Така например активистите на НДПГ се представят за защитници на животните, за да спечелят симпатиите на хората. После стъпка по стъпка започват да разпространяват своите ксенофобски убеждения.

Твърди се, че свободните братства се финансират чрез криминални дейности. Каква информация имате за техния "бизнес"?

Неонацисткият пазар за дрехи и звукозаписи е доста печеливш от много години. Част от тази печалба се влага обратно в политическа дейност и други начинания като наемането на служители, които да работят за движението. Все повече неонацисти стават членове на рокерски клубове или пък основават собствени такива. Тези организации традиционно са замесени в дейности като сутеньорство, рекет, охрана на нощни клубове, търговия с наркотици и оръжие. Така че можем да твърдим почти със сигурност, че неонацистите все по-активно участват в тези незаконни дейности, чрез които се финансират. Пример в това отношение е мрежата "Обект 21" в Австрия.

Неонацистките банди са известни със своята агресивност и хулиганска субкултура. Доста често те участват в улични сблъсъци и сбивания. Дали тези размирици възникват винаги спонтанно? Или се осъществяват по поръчка на организации и партии, които са заинтересувани да създадат усещане за нестабилност и несигурност?

Неонацистите са потенциално агресивни. От песните им струи агресия, преливаща в действие, което е видно, ако прочетете полицейските статистики. Всъщност съществува един доста разнообразен насилнически ъндърграунд, където нацистите играят все по-активна роля. Те се инфилтрират в залите за бойни спортове, рокерските клубове и хулиганските агитки. Сред хулиганите сблъсъците са ежедневие, а и в рокерските банди често стават побоища, завършващи с убийства. Що се отнася до размирици, инструктирани от политически партии, нямам такава информация, но мисля, че това е напълно възможно.

Флиртуват ли германските политици от традиционните партии с десния радикализъм?

Действително германските политици се опитват да печелят гласове от крайнодесния спектър. Имам предвид особено Християндемократическият съюз (ХДС) и Християнсоциалният съюз (ХСС) – германските консервативни партии, които приемат по-строги мерки за криминализирането на деяния, извършени от чужденци или използват презрителна реторика по отношение на имигрантите. Неведнъж съм документирал такива изказвания по време на техни предизборни кампании. Някои политици от ХДС често участват и в събиранията на десни реакционни групи като "Студентски център Вайкерсхайм", но тази организация не може да бъде определена като неонацистка. Иначе не съществува официално сътрудничество между традиционните партии и НДПГ.

Оказва се, че между Федералната служба за защита на конституцията и крайно десните организации също съществуват доста странни отношения. През 2003 г. Конституционният съд разкри, че огромна част от партийните функционери на НДПГ са информатори на контраразузнаването. През 2011 г. избухна аферата "Малкият Адолф", изобличаваща федерален агент с открито нацистки възгледи, който е присъствал на едно от убийствата, организирани от "Цвикауската клетка". Тази година наяве излезе документ на тайните служби, според който те са знаели за съществуването на Национал-социалистически ъндърграунд (НСЪ) от 2000 г. Как бихте коментирали тези разкрития?

Дейността на Федералната служба за защита на конституцията е абсолютно непрозрачна. Това е секретна служба. Факт е обаче, че резултатите от нейните разследвания са неефективни, непълни или дори напълно погрешни. Дали това е просто некомпетентност или недобросъвестност, трябва да се установи за всеки отделен случай. Според мен е изключително аматьорско да се работи в такъв голям мащаб с информатори, каквато е практиката на "Конституционна защита". Тези "доверени хора" са нацисти, а властите им вярват. "Конституционна защита" иска да запази демокрацията, оставяйки едни нацисти да контролират други нацисти. Това е пълен абсурд. Вместо това службите за сигурност би трябвало да вкарат повече агенти под прикритие в нацисткото движение, тренирани полицаи и разузнавачи. Те трябва да работят под прикритие така, както аз го направих.

През 2011 г. Германия беше разтърсена от разкритието, че съществува крайно дясна терористична група - "Национал-социалистически ъндърграунд", отговорна за редица покушения над емигранти през последните 10 години. Дали съществуват други подобни групи, за чието съществуване все още не знаем?

Нямам информация за съществуването на други десни терористични клетки, но мисля, че това е напълно възможно. Нееднократно различни групи в рамките на движението са демонстрирали терористични амбиции. Терористичната групировка "Комбат 18" има култов статус сред германските нацисти. "Комбат 18" организира концерти и други мероприятия с активното съдействие на немските неонацисти. Присъствал съм на такова събитие в Белгия.

Действията на Цвикауското трио са доста чудати. Обикновено целта на терористичните групировки е чрез атентати да всяват паника сред опонентите им и да мобилизират привържениците си. През всичките тези години обаче Националсоциалистическият ъндърграунд извършва своите акции тайно и не поема отговорност за покушенията, нито изпраща комюникета до пресата, както прави например фракция "Червена армия". Как си обяснявате тяхното поведение? Възможно ли е някои групи в крайнодесните среди да са били в течение на техните действия?

По този въпрос мога само да гадая. Предполагам, че някои неонацисти са знаели за тези покушения, но не и мнозинството в движението, иначе Националсоциалистическият ъндърграунд щеше да бъде разкрит много по-рано. Също така смятам обаче, че е невъзможно само едно "трио" с шепа привърженици да направи тези атентати без по-добра организация и подкрепа. Подозирам, че клетката е имала много повече сподвижници, отколкото декларират службите за сигурност към днешна дата. Тактиката на Националсоциалистическия ъндърграунд може да се обясни само с личната омраза на членовете на групата. Изглежда, че те не са имали намерение да "мисионерстват", нито пък амбиция да станат известни, което ги различава от други терористични групи. Липсата на ПР е допринесла значително за това членовете на групата да убиват необезпокоявани толкова дълго време, без да се страхуват от преследване или пък да попаднат в полезрението на полицията. Изглежда, че е ставало въпрос само за убийства, без да се цели обществен ефект.

Твърдите, че неонацистките организации в европейските страни сътрудничат помежду си. Имате ли информация за връзки между германски и български неонацистки групи?

Да, неонацистите си сътрудничат в цяла Европа. Те се стремят към "Европа на нациите", в която идеологията на "бялата власт" ще бъде доминираща. Това означава, че само представители на бялата кавказка раса ще се ползват с привилегии, но и тук има изключения. Славяните, например, не са признати от много от тези расисти като равноправни въпреки белия цвят на кожата си. На международни концерти неведнъж съм бил свидетел на сбивания между полски и германски нацисти. Що се отнася до България, от време на време получавам информация, че германски нацистки банди организират концерти там. Но засега тези събития са рядкост. Много по-активни контакти съществуват между германските и унгарските нацисти.

Как ще се развие неонацисткото движение в Германия и Европа през следващите години?

Движението ще продължи да се разраства. Политиците и службите за сигурност все още не осъзнават, че трябва да се действа по-решително и последователно срещу нацистите. На първо място ще трябва да се забранят всички неонацистки концерти, където се призовава за убийства на чужденци. Това ще затрудни привличането на младежи в движението. В някои германски провинции полицията предприе строги мерки и организира масови акции срещу нацистките концерти. Само за една година "Конституционна защита" регистрира спад в крайно дясната музикална сцена. Държавата знае какво трябва да се прави, но действа спорадично и непостоянно.

А какво трябва да направим ние като част от обществеността, за да предотвратим разпространението на крайнодесните идеи?

Това е предизвикателство за всички части на обществото – политици, правораздавателни органи, службите за сигурност, училищата, медиите и, разбира се, гражданите! Това не може да продължава така – да пренебрегваме такова нечовешко поведение и дейности, докато не започнат да умират хора. Трябва да се говори лично с младите хора, поели по този погрешен път. Трябва да има превантивни образователни мерки. Ако всичко това не помогне, при необходимост да се засили полицейският натиск. Преди всичко обаче тези, които са на власт, трябва да започнат да провеждат политики в полза на по-голямата част от хората, а не в интерес на банки, корпорации и спекуланти. Условията на живот и труд трябва да се подобрят. Защото удовлетворените и уверени в себе си хора рядко биха станали нацисти.

Все пак постигнахте ли част от целите, които си бяхте поставили с това разследване?

И да, и не. Постигнах това, което беше възможно да се постигне в рамките на финансовите ми възможности.

Възнамерявате ли да правите други разследвания под прикритие в бъдеще ?

Това зависи от това дали ще мога да намеря постоянна работа в телевизия, радиостанция или друга медия. Няма да правя повече разследвания на свободна практика. Не мога да си го позволя финансово.