Жоел Заск: Проблемът е, че днес политиците дават и въпросите, и отговорите, и коментарите

"Европа в лицето на Франция и като цяло на ниво национална държава формулира и въпросите, и отговорите, а също и коментарите. Няма нужда въпросът за проблемите в медиите да ми се поставя като жизненоважен, проблемите на медиите не са мои проблеми, освен това намирам, че това са фалшиви проблеми. Но къде е пространството, в което мога да изкажа всичко това? Там, където наистина мога да го изживея, да го кажа и изразя, е на нивото на моята дейност. Например аз смятам, че оценяването в университетите е абсурд. С моите студенти аз организирам нещата, както мога, доста различно от европейските изисквания, външно спазвам правилата, но вътрешно правя така, както смятам за подходящо. И всеки прави така. Виждаме го и в други области, например имаме алтернативно земеделие, зелени улици, зелени екстремисти, все по-често срещани във Франция, както и в Бразилия, и тук се случват неща, които не са извън закона, но които заемат пукнатините в нормите и законите и които дават на хората усещането за отговорност и възможността да извършват дейност с оптимизъм. Тази дейност има и резултати, в които хората виждат и собствените си реализирани усилия, което е фундаментално."

Локално и глобално

Това е решението, което Заск посочва за бъдещето: локалното, което ще измести наднационалното, без да го убива. За да потвърди теорията си, тя вади исторически съюзници. "От момента, в който ролята на гражданите е сведена до гласуване от време на време, това го е казал още Джеферсън, те загубват практиките на нормалната гражданственост, загубват навика, както той казва, да се управляват без господар, загубват способността да изковат обществен дух, изгубват навика си да управляват собствения си бизнес, загубват политическия си усет. (Алексис дьо) Токвил казва същото: " Демокрацията почива на това, че всеки управлява малките неща в локалния живот."

Локалното, казва тя, е преоткривано днес непрекъснато, защото с интернет, самолетите, телефоните, хората са осъзнали, че вместо да е затвор, както в предишни векове, то се е превърнало в ниша, която им дава възможност да се самоуправляват, да преоткрият демократичния език, който са загубили на глобално и европейско ниво. Някои от протестите в Европа според Жоел Заск са основани именно на този стремеж. "Днес се търси едновременно достъп до гражданственост и запазване на културните специфики или запазване на това, което наричаме културни идентичности (аз съм против този термин). Можем да го наречем още запазването на живота с локална политика, която да има своите специфики и да не бъде погълната от глобалното. Например знае се, че днес във Франция антиевропейското движение е движение срещу нормите. Става дума за движение, противопоставящо се на глобализацията."

Протестите в Европа принципно я изпълват с оптимизъм, дори да не е съгласна с някои от тях. "От една страна, всички протести изразяват позицията на гражданите, които традиционно критикуват правителството. Тези хора нямат никаква сила за предложения, те са наблюдатели на властта, които могат само да се обявят "за" или "против" правителството. Това е представителната позиция - гражданинът не управлява - той или подкрепя, или критикува правителството. Той не действа, а гледа тези, които действат и ги съди впоследствие. Осъждането не е действие." Но на някои места се е зародила истинска местна общност около протестите, смята Заск. Тя го е наблюдавала в Тел Авив, във Франция, при защитниците на жилища в Тулуза, където се е създавала локалност.

Това може да има добра страна, смята философът, която е посветила доста от работата си на изучаването на културата и националността в Европа и как двете се съчетават и разделят. "Виждам един стремеж към глобалното, което не убива локалното, към запазване на контрола над себе си, който се осъществява и чрез образованието, изкуството. Например във Франция фактът, че художественото и университетското образование трябва да отговарят на европейски норми, е сериозен проблем. Ние успяхме да запазим системата си на културно изключение, но то в културната сфера е задължително. И мисля, че без да се уронват правата на човека и на гражданина и без държавната цялост да бъде поставяна в опасност, политическата и демократичната интеграция биха били утвърдени чрез ревитализирането на локалната култура."

Значи ли това, че Заск промотира национализма? Не, казва тя. Има мека форма на национализъм, който може да съществува заедно с демокрацията. "Говоря за времева, не пространствена култура, т.е. несвързана с територията, а свързана с историята. Тази история се предава от поколение на поколение, ориентира хората във времето, организира ги, канализира ги, дава смисъл на всичко в живота им. Вътре или чрез културата може да се даде смисъл на настоящето ни и да се финализира това настояще."

Национализъм и култура

Но това е само единият възможен вариант. Другият, разбира се, е счупването на политиката в Европа, която вече не може да обяснява света на хората, надигането на крайни партии и завръщането към националното, да пробудят много по-тъмни сили от не толкова далечното минало. Заск естествено съзнава, че това е много непосредствена опасност и описва доста добре характеристиките, които я отличават. "Ако под националност се разбира политическо право, основаващо се на културна особеност, това означава, че политическите права са предоставени въз основа на определен статут. Например през XIX век под статут се разбира раса. Така се е наричало, всичко е зависило от расата; в края на XIX век във всички страни се пишат трактати за расата – германска, руска, френска, английска – всичко е раса. Още в края на XIX век виждаме как расата и културата започват да се съчетават. Така че националността може да бъде разбрана като раса, като душа, така има сърбизъм, германизъм, превъзходство на руснаците, на французите и т.н. Тази култура няма нищо общо с реалната култура. Това е идеята, че хората, произлезли от една и съща територия, имат една обща душа, общ дух, за тях земята е от значение и т.н."

Друг опасен начин да дефинираш разликата между "ние" и "вие" е Цивилизацията (с голямо Ц). Това е завършен модел на човечеството - дълга линия, която преминава от първобитността до варварщината и оттам до цивилизацията. Следователно има много изостанали в развитието си народи, примитивни – защото са близо до корените си, докато Европа е в най-напредналия стадий в историята на човечеството и е носител на просветлението на цивилизацията. Така идеята за "бремето на белия човек" оправдава изцяло колонизацията. "Ако националността е смесена с душа, раса, гений, цивилизация - тогава говорим за фашизъм, очаква ни тоталитаризъм и ние ги познаваме", заключава Жоел Заск.

А ги познаваме, защото речникът на европейците днес е произлsзъл от времената, в които се е градила държавата-нация, смята тя. "Във Франция се дава френска националност. В САЩ индивидите са американски граждани. Никой не казва "аз съм френски гражданин", просто не се използва този израз, но когато някой добива френско гражданство, се казва, че е натурализиран. Това ясно разграничаване на гражданство и националност липсва в Европа просто защото никой никога не е работил в тази насока. През XVIII и XIX в. се работи изключително за създаването на национални държави. Заск има ясно мнение до какво е довело това. "Държавата-нация е държава в постоянно военно положение. Затова мисля, че завръщането на национализма, т.е. на тази политика, устремена към защитата на държавата-нация, на държавата като национална цялост, културна хегемония е истинска опасност."

Кривото огледало на Европа

А каква точно е тази опасност, можем да видим, ако погледнем на Изток. Жоел Заск отказва да коментира ситуацията с Русия в подробности, защото не се чувства достатъчно запозната. Но смята, че Русия би изиграла ролята на криво огледало за Европа - как би могла да изглежда, ако тръгне по пътя на ксенофобията и омразата. "Германците са извършили огромна работа по изкореняването на германизма и на пангерманизма, те наистина разработиха защитни механизми срещу всички расистки, расиалистки и германофилски идеи, но руснаците не са го направили, както и французите. Много народи в Европа не са положили тези усилия."